- Публикувана: 25 авг. 2006, 17:11 ч.
- Последно мнение: 6 септ. 2006, 10:07 ч.
Кога направихте бебето си?
Първото дете беше направено когато завърших, но тогава бях сигурна, че мога да понеса отговорността.
Втория стана в тоалетната
Сериозно ви говоря.
Третия беше веднага щом поисках, буквално, след три минути вече...
Втората мадама - четвъртото дете, беше случайност.
Бебо Павлин беше по желание на таткото: мислих, мислих и накрая се съгласих.
Новата партида - моите, живот и здраве, тризначки, бяха ин-витро оплодени, и дано се родях.
Най - вече, в никъкъв случай не бих съжалявала нито че съм родила толкова прекрасни дечица, нито пък, че не съм избрала мястото или момента. Всичко беше свързано със много приятни емоции : защото ми е за първи път, защото е на необичайно място, а дори и ин-витро оплождането: добрия доктор и чакащото ми семейство...
Втория стана в тоалетната
Сериозно ви говоря.Третия беше веднага щом поисках, буквално, след три минути вече...
Втората мадама - четвъртото дете, беше случайност.
Бебо Павлин беше по желание на таткото: мислих, мислих и накрая се съгласих.
Новата партида - моите, живот и здраве, тризначки, бяха ин-витро оплодени, и дано се родях.
Най - вече, в никъкъв случай не бих съжалявала нито че съм родила толкова прекрасни дечица, нито пък, че не съм избрала мястото или момента. Всичко беше свързано със много приятни емоции : защото ми е за първи път, защото е на необичайно място, а дори и ин-витро оплождането: добрия доктор и чакащото ми семейство...
Чери, ти наистина ли имаш 5 деца и 3 на път? Браво! Позволи ми виртуално да стисна ръката на една майка героиня! Би ли разказала малко повече как се справяте, как минава деня ти, сами ли живеете, помага ли ви някой и все неща в тоя род. За мен, а ипредполагам за доста майчета би било интересно. И определено би прозвучало като стимул на колебаещите се двойки.
Ние например толкова чакахме, докато се решим на едно детенце 
Извини ме, ако молбата ми ти се струва глупава.
1. Когато завърших образованието си -няколко годинки след това 
2. Когато се сдобих със собствено жилище - не е собствено, на свекитата е ,но.... сме си сами там
3. Когато почувствах, че съм достатъчно зряла, за да мога да понеса отговорността
4. Когато намерих подходящия човек
2. Когато се сдобих със собствено жилище - не е собствено, на свекитата е ,но.... сме си сами там
3. Когато почувствах, че съм достатъчно зряла, за да мога да понеса отговорността
4. Когато намерих подходящия човек
Когато имах хубава, стабилна и добра работа.
Наживях се и не ми се ходеше по дискотеки.
Когато намерих страхотен мъж и баща, готов да се грижи за дете наравно с мен.
Наживях се и не ми се ходеше по дискотеки.
Когато намерих страхотен мъж и баща, готов да се грижи за дете наравно с мен.
Ами поулегнах, не ми се купонясваше вече ( доста си полудувах).Намерих си Мъжа, учех, работехме заедно и живеехме заедно от 4 години на гастроли при родителите и на двама ни-))Принципно се бяхме разбрали, ако нещо стане - детето да остане (Уж се пазехме, но аз имах здравословни проблеми, които ме притесняваха, защото криеха реалната опасност да не мога да имам деца.Но Господ си знае работата!). Щеше ми се първо да завърша висшето... Но пък май така по-добре стана, защото размислих и си дадох реалната сметка, че не съм избрала подходящата специалност...Вярно, че сега с ангелчето ще ми е по-трудно, но пък и станах по-зряла с отговорността.
При нас не беше планувано. Бяхме на море, не се пазихме точно 2 пъти и аз забременях. Искахме първо да завърша магистратура и тогава да мислим за бебе, но бебето изпревари моето дипломиране с една година. Не съжалявам. Докато бях бременна изкарах 2 семестъра, но сега нямам време за дипломната си работа. Все някой ден ще завърша.
И преди това бяхме говорили за бебе, но все го отлагахме исках да започна и аз работа и когато забременях работех едва от 7 месеца. Собсвено жилище все още нямаме, но бяхме живели 4 години заедно при родители преди да родя, а и забременях година след сватбата. Общо взето май и двамата се почувсвахме готови за тази отговорност да станем родители.
И преди това бяхме говорили за бебе, но все го отлагахме исках да започна и аз работа и когато забременях работех едва от 7 месеца. Собсвено жилище все още нямаме, но бяхме живели 4 години заедно при родители преди да родя, а и забременях година след сватбата. Общо взето май и двамата се почувсвахме готови за тази отговорност да станем родители.
Когато завърших образованието си, почувствах се готова и имахме къде да живеем самостоятелно. Не на последно място - финансите. Аз не работех още, но мъжът ми започна нова работа с по-добра заплата, когато бях бременна. Иначе не беше никак ясно как точно можем да се издържаме без родителска помощ.