Публикувана: 25 авг. 2006, 22:39 ч.
Последно мнение: 30 авг. 2006, 21:44 ч.

мъчно ми е и ме боли

2 433
28
1

# 15 26 авг. 2006, 01:47 ч.

Мнения: 818

Не се натъжавай де,по-добре надалече отколкото да го няма въобще(моят брат почина),дори и да останат там за винаги,ще знаеш че той винаги ще ти подаде ръка в труден момент,можеш да ходиш на гости Simple Smile

Горе главата!

# 16 26 авг. 2006, 09:10 ч.

София
Мнения: 3 421

Напълно те разбирам. Не мога да си представя сестра ми и брат ми да са някъде и да не ги виждам с години. Много силна връзка имаме по между си.
Хубавото е, че е само за една година /бързо ще се изтърколи/.

# 17 26 авг. 2006, 09:10 ч.

Мнения: 494

Цитат на: бръмбабела в пт, 25 авг 2006, 22:39

искам само да се наплача, знам, че ще изглежда смешно Sad

брат ми, заедно с жената и детето, заминават за една година в чужбина. за тях така е по-добре, защото ще му е трамплин в работата. обаче на мен ми е страшно мъчно. сигурно звучи тъпо, но той е единствения човек, който ми дава сигурност - с това, че го има.
никога не сме се разделяли. всеки уикенд сме заедно - и дребната много се кефи като сме с тях. работим заедно от 3 години.

а сега заминават на 2000км и не знам дали ще се върнат скоро. не ми се смейте, знам, че в живота има много, много по-тежки неща, но аз се чувствам осиротяла. опитвам се да не плача, но понякога не издържам. представям си как се качват в колата в неделя, аз аз ги целувам и тримата и оставаме сами. най-ми тежи, че няма с кого да споделя - на майка й е още по-тежко(те живеят с нея),а мъжът ми ми се присмива - не било нормално да съм толкова привързана към тях.

ами това е, 'наплаках' ви се. дребната заспа и си позволих и да се напия.

И при мен е така само че със сестрами ,която живее доста далече. Тя е голяма опора в скапаният ми живот.Когато я няма ,все едно че частица от мен липсва .В момента е тук ,но тръпна само в мига в който ще ми каже, че си тръгва и така може би чак след година . smile3518

# 18 26 авг. 2006, 09:13 ч.

Мнения: 695

не е нито смешно ,нито глупаво
и аз съм много привързана към брат ми.той е военен и всеки път когато отиват на плаване сърцето ми се къса,а ако заминаваше на толкова далеч със сигурност и аз щях да се чувствам като теб

# 19 26 авг. 2006, 09:21 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

какво да ти кажа... с брат ми живеем на 20 мин. и пак не се виждаме с месеци, че дажи и по половин г. Близки сме, но не чак колкото вас. Инак и аз бих се чувствала като теб... Confused

Прегръдка

# 20 26 авг. 2006, 09:27 ч.

Мнения: 1 809

Разбирам те напълно какво чувстваш.Моята сестра е от 5г. в Америка и не съм я виждала от 4 години.Да,може да се каже че се свиква по някакъв начин,но все пак ми липсва на моменти до болка.Говорим си редовно и може би това помага в известна степен да се преодолее липсата и.За съжаление,трябва да се примиряваме с това и да потискаме това гадно чувство,че не са близко до нас Sad

Колкото и да ни е мъчно,ще се успокояваме с това, че е по-добре за тях да са там,въпреки че са далеч от нас.

# 21 26 авг. 2006, 12:15 ч.

София
Мнения: 39 771

Разбирам те, нормално е, поне за мен. Моя брат все още не е семеен, живее в чужбина. Не го бях виждала повече от 4г. Снощи му било станало мъчно, и си попяхме по телефона Simple Smile

# 22 26 авг. 2006, 12:18 ч.

по пътеката
Мнения: 3 149

Цитат на: annilein в сб, 26 авг 2006, 00:02

Напълно те разбирам, бръмбабела - и при нас е същото. С тая разлика, че аз заминах. Не е определено лесно, защото сме много близки. Всеки ден си пишем мейли, говорим по 2 часа веднъж в седмицата, помага малко, но ...
Не съм съгласна, че щом някой се омъжи и се сдобие с дете и виждаш ли вече няма нужда от родителите и братя/сестри Shocked

. . Аз не приемам брака като напускане не едно семейство и образуване на друго, а като разрастване на първото Simple Smile

(обединяване на 2 семейства)
А това с изпращането и рева по летищата ми е много познато. Tired

И ние сме решили да се приберем до 2-3 години по същите причини.

аз съм то4но в тази ситуация на заминала и ни е страшно трудно, 4ака ме като месия и вси4ко прави да си дойда за малко поне, и не тя само вси4ки в бг! да не говоря, 4е съм я отгледала и съм и като духовна майка и единствената истинска подкрепа! и тя на мене! просто сме като души близнаци и 4акам да ги видя със супер -нетърпение, но обстоятелствата са против !дано догодина!

# 23 26 авг. 2006, 12:30 ч.

Мнения: 1 101

И аз много добре те разбирам. Беше ми ужасно мъчно за сестра ми, когато отиваше да учи в Бургас. А ако отиваше пък в чужбина щях да се скъсам да плача за нея. Много се обичаме и сме много близки, ужасно много ми липсваше, и сега също, защото рядко може да си идва. Но се свиква. Сега тя е щастлива там, намери любовта си. Аз също вече имам семейство и съм щастлива. Мисля си, че и брат ти ще бъде щастлив там. Нацелувай ги хубаво и мисли, че ги изпращаш на по-хубаво място може би. Щом те така са решили, това е тяхната съдба. Пък и 1 година ще се изтърколи бързо Wink

# 24 27 авг. 2006, 00:28 ч.

Мнения: 8 917

Ами не знам какво да ти кажа, освен да се опиташ да гледаш нещата САМО от хубавата им страна - че , както сама каза, това ще е добре за тях Rolling Eyes

# 25 27 авг. 2006, 00:51 ч.

София
Мнения: 6 990

Аз нямам нито брат нито сестра,но ако имах и те заминаваха предполагам,че и аз щях да се чувствам като теб.Просто е въпрос на време да свикнеш с новата ситуация,а сега в тези технологични времена има и други начини да сте заедно-gsm,Skype,микрофони,камери...е виртуална връзка,но пак е нещо. Hug

п.с. Diorella съжалявам за брат ти.

# 26 27 авг. 2006, 01:21 ч.

Мнения: 122

Напълно те разбирам. Моята сестра е от 3 години в САЩ и не сме се виждали пък и не се знае кога ще се видим. Гадно е но се свиква. Нали отиват в чужбина за да е по добре за тях.

# 27 27 авг. 2006, 03:08 ч.

София
Мнения: 100

Всеки ден го мислиш, винаги е в сърчицето ти, искаш да усетиш миризмата му, да стиснеш ръката му, да го гледаш в очите, като му говориш, да се облегнеш на рамото му, да видиш бръчиците по лицето му spoko

моят беше само на 200км и много ме болеше, когато се разделяхме, макар да знаех, че ще се видим или чуем скоро

# 28 30 авг. 2006, 21:44 ч.

Мнения: 573

Разбирам те как се чувстваш .Преди 2-3 годи. зълва ми замина за Щатите.С брат си много се разбират и имат силна връзка по между си,когато идвахме да наглеждаме апартамента им имах чувство че никога няма да ги вида и винаги ми се насълзявах очите.Но вече съм свикнала ,чуваме се редовно и се виждаме по Скайпа.Свиква се с всичко Hug

Препоръчани теми

Каква рента получавате от земите си ?

Живот с роднини в един дом?!

Мъчно ми е ...

Нашите лоши роднини

Причина:

Причина: