Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Страх по време на бременност

  • 1 652
  • 23
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 36
Моля те, не се притеснявай. Знам, че винаги е лесно да се каже, но наистина е така. След една операция си бях внушила, че имам проблеми със сърцвто, пулсът ми беше висок и имах сърцебиения. Всички лекари ми казаха, че съм добре, но аз продължавах да се панирам и сърцебиенпто продължаваше. В момента, в който спрях да го мисля всичко се оправи. Мислите ти и нагласата ти имат директен ефект върху физическото ти състояние. Опитай се да мислиш за хубавите неща и си напомняй, че всъщност ти и бебчо сте здрави. И ако това не помогне, отивай на пазар за дрешки! Но наистина е важно да си намериш неща, които да те разсейват.
Благодаря много за подкрепата.Опитвам се но имам чувството ще е по силно от мен това. Много ме е страх да не ми стане нещо на мен и бебето.

Според мен повечето жени се притесняват мила! Също така много жени имат сърцебиене и ускорен пулс докато са бременни. Пожелавам ти от все сърце да се пребориш с тези притеснения и да се радваш на последните месеци от бременноста! Simple Smile))

Благадаря ви много. За подкрепата

# 16
  • Мнения: 6
Мила радвай  се на бременността си. Аз също имам едно загубено бебе по подобен начин и все още чудото не идва при мен. Изгони лошите мисли когато влезят внума ти почни да мислиш нещо позитивно,хубаво и успокояващо и че видиш как ще забравиш за стреса и напрежението.

# 17
  • Мнения: 34
Здравейте,

И аз съм тук да споделя , че страшно ме е страх , също като доста жени които са преминали през това. Първата ми бременност завърши в 12 г.с. подари проблеми с плода и толкова тежко го преживях, че все си втълпявах че съм болна от нещо. Тръгнах по лекари, кардиолози- все имах чувството че нещо ми има на сърцето, прескачания, ускорен пулс, после пък минах на главата, ЯМР и какво ли не. Нищо не намериха. Уж се поуспокоиха нещата, дойде този вирус и ни затвориха вкъщи. Това не се повлия добре, самата изолация и това оставане насаме с мен и мислите за здравето. Чудото почука през месец юни и сега съм бременна пак. Толкова много го искам това бебе , а толкова ме е страх да не ми стане нещо. Като ходя при лекаря и сърцето ми препуска като лудо, от притеснение. Вляза ли вътре, започнем ли прегледа и се успокоява. Това чакане преди да вляза ме подлудява. Понякога получавам и паник атаки от нищо, опитвам се да ги контролирам, ама те буквално от нищото, заради този голям страх. Започнах и онлайн срещи с психолог. Надявам се да овладея нещата, тъй като не искам да навредя на малкото ми чудо и то да расте здраво и спокойно. Страхът е в главата, трябва да се справяме , но е необходимо и постояннство и разбиране, че от един път нещата не се получават. Стискам палци на всички които минават през това! Дано ставаме силни с всеки изминал ден!

# 18
  • Мнения: 5
Здравейте аз съм в 5 месец и все съм със страх,в депресия съм още от както забременях,има ли такива други майки!????Как да се справя със страха,лошите мисли и депресията!????

# 19
  • Мнения: 36
Здравейте,

И аз съм тук да споделя , че страшно ме е страх , също като доста жени които са преминали през това. Първата ми бременност завърши в 12 г.с. подари проблеми с плода и толкова тежко го преживях, че все си втълпявах че съм болна от нещо. Тръгнах по лекари, кардиолози- все имах чувството че нещо ми има на сърцето, прескачания, ускорен пулс, после пък минах на главата, ЯМР и какво ли не. Нищо не намериха. Уж се поуспокоиха нещата, дойде този вирус и ни затвориха вкъщи. Това не се повлия добре, самата изолация и това оставане насаме с мен и мислите за здравето. Чудото почука през месец юни и сега съм бременна пак. Толкова много го искам това бебе , а толкова ме е страх да не ми стане нещо. Като ходя при лекаря и сърцето ми препуска като лудо, от притеснение. Вляза ли вътре, започнем ли прегледа и се успокоява. Това чакане преди да вляза ме подлудява. Понякога получавам и паник атаки от нищо, опитвам се да ги контролирам, ама те буквално от нищото, заради този голям страх. Започнах и онлайн срещи с психолог. Надявам се да овладея нещата, тъй като не искам да навредя на малкото ми чудо и то да расте здраво и спокойно. Страхът е в главата, трябва да се справяме , но е необходимо и постояннство и разбиране, че от един път нещата не се получават. Стискам палци на всички които минават през това! Дано ставаме силни с всеки изминал ден!

Здравей чувството е ужасно. Аз съм в 7 месец като получа паник атака и трябва веднага да легна защо имам чувството че тялото ми няма да издържи висок пулс измаляване на тялото схващане ужасно е. Друга седмица ми предстои да ходя на поредната конституция и преглед отида ли там още по зле ми става страха какво ще ми кажат и дали всичко ще е наред чак кръвно вдигам. Имам чувството че този път няма да се оправя изпаднала съм в една дупка.

# 20
  • Мнения: 34
Здравейте,

И аз съм тук да споделя , че страшно ме е страх , също като доста жени които са преминали през това. Първата ми бременност завърши в 12 г.с. подари проблеми с плода и толкова тежко го преживях, че все си втълпявах че съм болна от нещо. Тръгнах по лекари, кардиолози- все имах чувството че нещо ми има на сърцето, прескачания, ускорен пулс, после пък минах на главата, ЯМР и какво ли не. Нищо не намериха. Уж се поуспокоиха нещата, дойде този вирус и ни затвориха вкъщи. Това не се повлия добре, самата изолация и това оставане насаме с мен и мислите за здравето. Чудото почука през месец юни и сега съм бременна пак. Толкова много го искам това бебе , а толкова ме е страх да не ми стане нещо. Като ходя при лекаря и сърцето ми препуска като лудо, от притеснение. Вляза ли вътре, започнем ли прегледа и се успокоява. Това чакане преди да вляза ме подлудява. Понякога получавам и паник атаки от нищо, опитвам се да ги контролирам, ама те буквално от нищото, заради този голям страх. Започнах и онлайн срещи с психолог. Надявам се да овладея нещата, тъй като не искам да навредя на малкото ми чудо и то да расте здраво и спокойно. Страхът е в главата, трябва да се справяме , но е необходимо и постояннство и разбиране, че от един път нещата не се получават. Стискам палци на всички които минават през това! Дано ставаме силни с всеки изминал ден!

Здравей чувството е ужасно. Аз съм в 7 месец като получа паник атака и трябва веднага да легна защо имам чувството че тялото ми няма да издържи висок пулс измаляване на тялото схващане ужасно е. Друга седмица ми предстои да ходя на поредната конституция и преглед отида ли там още по зле ми става страха какво ще ми кажат и дали всичко ще е наред чак кръвно вдигам. Имам чувството че този път няма да се оправя изпаднала съм в една дупка.


Здравейте, разбирам Ви, ужасно е чувството. Явно сме прекалено чувствителни, което винаги съм твърдяла , че не помага много в живота. Всичко се преживява с една идея по стресово, отколкото е. Имам познати, които толкова спокойно си изкараха бременността , от нищо нямаха страх, дори и когато е имало проблеми. Казват че позитивните мисли помагат, ама трудно ги изкарваш, то мозъка ти праща негативни сигнали и тялото реагира. И всичко заради този страх.... Да, в някои случаи страхът е полезен, но в нашите хич не си е. Аз както писах, започнах малко срещи с психолог. Мъжът ми постоянно ми казва 'Да оставя природата да си свърши работата" ама трудно, всичко минава през мен. Понякога гледам жени, които са с по 2 деца и им се чудя, как успяха? На мен ми се струва най-трудното нещо на света...

# 21
  • Мнения: 36
Здравейте,

И аз съм тук да споделя , че страшно ме е страх , също като доста жени които са преминали през това. Първата ми бременност завърши в 12 г.с. подари проблеми с плода и толкова тежко го преживях, че все си втълпявах че съм болна от нещо. Тръгнах по лекари, кардиолози- все имах чувството че нещо ми има на сърцето, прескачания, ускорен пулс, после пък минах на главата, ЯМР и какво ли не. Нищо не намериха. Уж се поуспокоиха нещата, дойде този вирус и ни затвориха вкъщи. Това не се повлия добре, самата изолация и това оставане насаме с мен и мислите за здравето. Чудото почука през месец юни и сега съм бременна пак. Толкова много го искам това бебе , а толкова ме е страх да не ми стане нещо. Като ходя при лекаря и сърцето ми препуска като лудо, от притеснение. Вляза ли вътре, започнем ли прегледа и се успокоява. Това чакане преди да вляза ме подлудява. Понякога получавам и паник атаки от нищо, опитвам се да ги контролирам, ама те буквално от нищото, заради този голям страх. Започнах и онлайн срещи с психолог. Надявам се да овладея нещата, тъй като не искам да навредя на малкото ми чудо и то да расте здраво и спокойно. Страхът е в главата, трябва да се справяме , но е необходимо и постояннство и разбиране, че от един път нещата не се получават. Стискам палци на всички които минават през това! Дано ставаме силни с всеки изминал ден!

Здравей чувството е ужасно. Аз съм в 7 месец като получа паник атака и трябва веднага да легна защо имам чувството че тялото ми няма да издържи висок пулс измаляване на тялото схващане ужасно е. Друга седмица ми предстои да ходя на поредната конституция и преглед отида ли там още по зле ми става страха какво ще ми кажат и дали всичко ще е наред чак кръвно вдигам. Имам чувството че този път няма да се оправя изпаднала съм в една дупка.


Здравейте, разбирам Ви, ужасно е чувството. Явно сме прекалено чувствителни, което винаги съм твърдяла , че не помага много в живота. Всичко се преживява с една идея по стресово, отколкото е. Имам познати, които толкова спокойно си изкараха бременността , от нищо нямаха страх, дори и когато е имало проблеми. Казват че позитивните мисли помагат, ама трудно ги изкарваш, то мозъка ти праща негативни сигнали и тялото реагира. И всичко заради този страх.... Да, в някои случаи страхът е полезен, но в нашите хич не си е. Аз както писах, започнах малко срещи с психолог. Мъжът ми постоянно ми казва 'Да оставя природата да си свърши работата" ама трудно, всичко минава през мен. Понякога гледам жени, които са с по 2 деца и им се чудя, как успяха? На мен ми се струва най-трудното нещо на света...
.

Всеки ми казва че при емоционалните хора ставало така аз съм си така че и най малко нещо си го слагам. Всеки ден рева защо не се чувствам добре един ден нямам като хора. Баща ми казва какво е писано да стане и със страх не може да се спре може и така да е но при мен страха е по силен от сама мене. Как да бъда силна няма и една година от първата ми бременост която приключи лошо сега пак съм бременна и всичко ми се връща на лента. Хората ми казват това е в миналото да ама това беше бременност не стара любоя която да приживеш. Човек който не го изпитал той не знае какво е. Аз съм чувствителен човек не съм изрод и да кажа ее майната му какво толкова е станало живота продължава да продължава със тази болка от преди.

# 22
  • Мнения: 5
Страха ми започна от световъртежа и липсата на апетит,а сега е да не ми стане нещо да се разболеят или да умра,всеки лекар ми казва едно и също,всичко е психика и да наистина е така,сами си го правим.Обиколих всякакви лекари,психолози,кардиолози,невролози,генекога 3 ма изследвания ми правиха,кръв,урина, кардиограма,ЕС ми е добре,но както казва психолога,човек втълпи ли си си знае неговото......Това минава,може да продължи месеци но не е болест,а психика....

# 23
  • Мнения: 36
Страха ми започна от световъртежа и липсата на апетит,а сега е да не ми стане нещо да се разболеят или да умра,всеки лекар ми казва едно и също,всичко е психика и да наистина е така,сами си го правим.Обиколих всякакви лекари,психолози,кардиолози,невролози,генекога 3 ма изследвания ми правиха,кръв,урина, кардиограма,ЕС ми е добре,но както казва психолога,човек втълпи ли си си знае неговото......Това минава,може да продължи месеци но не е болест,а психика....

Така е обикаляш и накрая нищо ти няма аз това състояние съм го приживявала два пъти този е третия и още повече че съм и бремена защо нищо не може да се пие. Първите два пъти като ходих при моя лекар каза и дори да не пиеш хапчета това състояние минава но не се знае кога. Отдавник за сламка съм със всеки изминал ден попъвам сякаш няма да има управия.

Общи условия

Активация на акаунт