След време никой не знае какво ще се случи с нас - детето ми трябва да има брат или сестра, на когото да разчита.
Преди време в един брой на списание "9 месеца" имаше статия точно по този въпрос - един възрастен лекар съветваше родителите така - "Разговаряйте със семейства с едно дете, после със семейства с две или повече деца - от тях ще разберете и плюсовете, и минусите на единственото дете и на братята и сестрите. И накрая, колкото и да е трудно, докоснете се до болката на семейството, загубило единственото си дете."/ох,настръхвам,като пиша това - вчера погребаха 17- год. ми съседче,удавило се на морето...по-малката им дъщеря подкрепяше родителите си - а ако я нямаше?/.Накрая лекарят споменаваше една турска поговорка - "Едно дете - ич дете!"
Въпреки,че преди 3 месеца преживях спонтанен аборт, аз няма да се откажа да даря на сина си най-ценното - кръвната връзка на един брат или сестра...защото ние ще си отидем по-рано от този свят и той няма да бъде сам!
Не съм се замисля как бих обичала второто си дете - майчиното сърце е достатъчно голямо и в него има обич не за две, а за много деца. Защото е призвано да дарява Живот!