Защо децата ни малко успяват? - Седем причини.

Аз смятам, че е нечестно да се слага знак на равенство между ходенето на работа и липсата на емоционална привързаност.
Нашите майки са работели, ние самите сме ходили на детска градина. Да не би да не сме ги обичали? Или те - нас?
Или пък излиза, че тъй като бащите в 90% от случаите работят, те не могат да имат здрава връзка с детето си.
Ами че това просто не е вярно.

Приветствам темата, поставена от Деметра - важна е, - но дотук и с двете точки не мога да се съглася.
Ето, моята майка е тръгнала на работа, когато съм била на 11 месеца. Баща ми още е бил войник. Гледана съм от баби и дядовци, после бавачка, после детска градина. Не съм имала никакъв дълбок емоционален разрив, хеле пък такъв, че да ми пречи в училище.

Имаше един много свеж проблясък на Боян Биолчев преди няколко седмици  - приблизително казваше, че най-големият проблем на бг образование е феминизацията. Младият човек е поет от различни женски колективи от най-невръстна възраст, и когато изкласи университета, учуден пита "къде е мама" ...
Може би не яслата, градината...като институции създават емоционални дефицити, а точно това разводняване на образа на майката с толкова други жени 
Бащата, дори и работещ, рядко би могъл да се опасява от алтернативен източник на бащински авторитет нейде из образователно-възпитателните ни институции 

Точка 1 - с някои уговорки съм склонна да се съглася.
Точка 2  - хм, по-скоро не. Казвам го с лека тъга, но по-късно ще обясня защо.

Между другото, в сайта има много интересни статии. Благодаря!

chandra,

Заинтригува ме с това мнение.
Аз винаги съпоставям своето детство с това на детето ми.

Аз: На ясла от 10м
Тя: С бавачка от 8м

Аз: На градина от 3г
Тя: На градина от 2,5г

Основни разлики: Майка ми беше на твърдо работно време - 8,5ч., н си спомням, че работеше и в събота до едно време. Моята работа не предполага нормирано работно време, нито пък тази на мъжа ми. Винаги сме разчитали на наети хора да се грижат за известен период от деня за детето.

И в това е основният проблем: дисциплината, налагана по различен начин в различно време, с непоследователност и липса на контрол. Отсега си мисля до какви неприятности ще ме доведе това. Но не виждам и избор пред себе си.

Нож с две остриета е либералното възпитание и свободата, която предоставяме на децата си от ранна детска възраст, границите са тънки и аз лично ги престъпвам и в двете посоки понякога.

За съжаление...

Нещо не мога да разбера - целта е "издигане поколение от лидери". Какви лидери и защо са ни те?!
Няма поколение на Земята до този момент, отгледано по изключителен, перфектен начин, но същата тази Земя никога не е била лишавана от лидери.
Колкото и причини да бъдат изброявани и ако дори се стигне до "нова" образователна/възпитателна система, аз лично не вярвам да се промени структурно обществото и, видиш ли, да се пръкне едно поколение от лидери, което да реши глобалните проблеми.

Така е. На децата определено им липсва авторитетът и то мъжкият авторитет. В повечето случаи възпитанието на детето е възложено на майката (и нейните заместнички - баби, учителки, детегледачки). Мъжът липсва в схемата, а даже и да е там, много често се случва да разглезва детето, вместо да го "строява". Схемата "доброто ченге-лошото ченге" (образно казано, не буквално!) е голяма рядкост в българското семейство. В повечето случаи се среща вариантът "две добри ченгета" или още по-лошият "две лоши ченгета" (тези последните обикновено ги срещаме в криминалните хроники).
В резултат на това все по-често се наблюдават невъзпитани, разглезени, презадоволени деца, които имат сериозни проблеми с проумяването, че в обществото трябва да има ред и законност, че има неща, които не може да се правят, а ако ги направиш - трябва да си изтърпиш и съответното наказание.
Изобщо, отдавна ми прави впечатление, че българите сме много либерални във (не)възпитанието на децата ни, което определено не е в тяхна полза.
Може ли някой да даде примери в коя друга страна масово вилнеят деца вечер в заведения, в които се пуши и пие алкохол? И изобщо наличието на деца извън леглата им след определен вечерен час? В коя страна невръстни деца са курдисани на масата, редом с официални гости, бъркат по чиниите, отпиват от чашите им и т.н. простотии, посрещани с гордо умиление от родителите им? Лично неведнъж съм ставала свидетел как мама гледа възхитено мляскащото и уригващо се отроче, радвайки се на апетита му? И още много такива елементарни примери, които показват, че когато едно дете от малко не е научено, че "всяка жабка трябва да си знае гьолчето", то цял живот ще има трудности при намирането на собственото си място и собственото си Аз. Ако от малък си свикнал да си сред "големите" и да правиш същото, което и те, защо после се учудваме, че това продължава и в по-късните години? На 11-12 години - секс, "за да покажа, че съм голям/а", та до всякакви изхвърляния във вещоманията, за да покажат че не са по-бедни от съседа, приятеля, колегата... Защото все в един момент човек осъзнава, че всички не сме еднакви. Че някои са по-умни, други - по-красиви, трети - по-богати... И когато от малък не си научен, че всяко благо се постига с някакво усилие и труд, ето ги и комплексарите, завистниците, подлеците... с две думи - българите от казана на дявола.
А "греховете" на българските родители по отношение на образованието на децата им се състоят според мене в следното: че не приучват от малки децата си на ред и дисциплина, позволявайки им да ги въртят на пръста си, не ги научават на изконните човешки ценности, не им внушават, че за да получиш нещо, първо трябва да положиш някакви усилия, че парите не падат от небето, че трябва да се съобразяват с околните, че възрастните трябва да се уважават и т.н.
"Грешни" са и затова, че  не осъществяват достатъчен контрол върху учебното съдържание и организацията на учебните заведения. Много по-лесно е да се жалваме от учители и учебници, от учебно съдържание и пр., но е много трудно да тропнем по масата и да изискваме необходимото качество от гледна точка на данъкоплатци, т.е. - хората, които даваме парите и би трябвало да поръчваме музиката. Да изискаме необходимото качество в училище, а не да търчим да запишем децата си на частни уроци. Като че ли не ги дават същите тези учители, от които ревем в училище! Да прекратим порочната практика група чиновници от просветното министерство, които много често са забравили даже как изглежда живо дете, да се гаврят с бъдещето на децата ни. Ей затова най сме "грешни"!

Незнам какви са им изследванията и наблюденията, но ми е много интересно защо нашите деца като занимат в чужбина и покриват тестовете за ниво винаги се оказват в по-горен клас. И незнам каква им е образователната система, след като не знаят например къде е България. За Европейците говорим, за Американците е още по-зле.
Вярно е че, образователната ни система не е това което беше, но затова са виновни и учителите и тяхната незаинтерисованост. Влизат в час за да отбият номера. Учениците след като усетят това също ги наляга мързела, защото от тях не се изисква.

Темата е много интересна! Искам да добавя следното
-съгласна съм напълно с Василиса, че учебниците са под всякаква критика и аз като филолог не мога да проумея защо и как е нужно децата в 8-ми клас да учат старогръцка и старобългарска литература, например, които на мен и в университета ми бяха трудни и леко безинтересни - адаптация нулева на материала към съвременното дете.
- родителският проблем идва от идеята на много родители, че градината или училището отменя техния ангажимент да развиват и обучават децата си - разчита се учителят да свърши това и родителят има кого да обвинява за своето нежелание да работи с детето си. Ако детето не се справя с английския, например, родителят ще го запише на алианс, вместо да седне с него, да поработи и да разбере това дете знае ли как да се организира, как се заучават думите, правилно ли владее основните правила и т.н. Аз лично и до днес не се справям с английския, защото чак в 7 клас разбрах, случайно, че думите се учат с писане, срам, срам

Дали не би било по-практично, вместо да се губи млада и образована работна ръка, за която държавата е плащала образование, а днес тя няма да си връща инвестицията под форма на данъци, дали не е по-разумно просто да се образоват педагози за ранната възраст на достатъчно добро ниво???? Дали някой мисли, че децата по света, имайки пред вид далеч по-краткото майчинство (за разлика от Бг) биват отглеждани от майките си и заради това дават по-високи резултати?!?!? Дали???

Съгласна съм до някъде с точка 1. Мисля, че животът на големите е твърде забързан и в стремежа си да осигурим насъщния забравяме, че трябва да работим заедно с хората от яслата/градината или училището, да си сътрудничим, за да дадем добро образование, да направим детето си добър човек. Но никак не съм съгласна, че образованието ни е по-зле от това в чужбина. Имам и нагледни примери за това специално в точните науки сме доста по-напред...

За точка 2 не знам какво да кажа... Не съм съгласна никак с нея. Стига да умее, дори работещата майка може да даде много на детето си.

Kak Сийка, отдавна не бях чела нещо толкова вярно тук.
Абсолютно заставам зад всяка една дума в постинга ти!!!
На мен не ми правеше особено впечатление колко са разглезени децата ни до скоро. Дори преди да имам детенце си мислех, че е нормално да се глезят, "деца са все пак". След като родих се стремях в продължение на 2 години да обградя детето с внимание, да му давам свобода, да расте свободен човек и т.н Всичко, както си трябва.
Не знам - запълване на някакви емоционални дефицити ли, какво ли е..., но когато в главата ми изникнеше образа на подвикващата майка/баба: "не тук, не пипай това, ще паднеш... и т.н", веднага отивах в другата крайност и го оставях да прави каквото си знае. Говоря в минало време, но го правя и сега. Като не иска да яде - го оставям да не яде, намирам оправдания за глезенето му - от възрастта, от зъбите, от стреса в яслата, от какво ли не... А всъщност всичко това води до едно -  тотално разхайтване. Пресен пример от снощи - вечеряме, започва да ми иска вода - една, втора чаша... почва да бърка във водата, да я излива в картофите си, тотално мазане, оставям го, за да хапне нещо.... мразя се, но продължавам с глупостите.
Нямаше да ми направи толкова силно впечатление колко са разглезени децата ни ако на морето не видях наборите - същите деца от братски и не толкова брастки нам държави. Седят в столчетата, не мърдат, докато всички не се нядат не стават от масата, не вилнеят.
Да знаете, в нас е причината сигурно. Аз го осъзнавам, но ми е мнооого трудно да се боря. Все пак и генетично ми се струва, че има нещо... Ох.

Аз пък видях английски деца, на възраст между 3 и 7 години, които бяха абсолютно невъзпитани и глезени по нашите критерии. Шумяха, качиха се с обувките по диваните, пиха чай със сметана и захарта беше навсякъде. Едно обра всичките брошури от стилажа и ги разпиля по земята, после се мушна между стилажа и стената и от там крещеше на другите. Родителите не казаха нищо, не реагираха по никакъв начин, уговаряха си техните неща и като приключиха си тръгнаха с децата без да кажат и дума.
Друг случай, на плажа, английско 5 годишно момиченце риташе пясък по косата на баща си, който се припичаше на слънце. Той не се скара, не се развика, не я напердаши, нито й издърпа ухото, просто стана и се премести.
Какво щяхме да направим ние в такива ситуации?

Анджелина, абсолютно съм съгласна с теб! На място съм виждала и от човек, гледал английски деца /не едно и две/ знам, че по-разглезени от тях няма и съзнателно биват оставяни да правят точно каквото си искат! Била съм на гости в държави от Западна Европа и по същия начин бях свидетел на абсолютно разхайтване на децата и безхаберие на родителите - т.е. това не са били единични случаи и "разглезването" не е българска черта.

Анджелина, явно сме гледали на различни страни.  Аз пък имам предвид пак англичанче (2 годишно) на нашето Черноморие, което седнало в скута на майка си се храни с нож и вилица и то така, че 90% от българите биха умрели от завист, ако го видеха.  И при тях, както и при нас има хора всякакви. Аз говоря по принцип, каква е широката практика. Не искам всеки да приема думите ми като критика, отправена лично към него. 
MardiGras , проблемът с храненето пак си е чисто наш патент. Много се съмнявам дали някъде другаде се прави такава семейна трагедия заради злоядо дете. По въпроса за храненето ми се струва, че не трябва да се позволява на децата да си разиграват коня. Или се държи на масата както трябва, или става и си отива в стаята гладно. Или яде, или не. Аз специално съм била много твърда относно играта с храна. Някак си ми се струва грешно и перверзно някой да хаби храна, докато в този момент някой друг умира от глад... "Оооо, играеш си? Значи не си гладен! Ставай от масата." И като се пропуснат всякакви междинни хранения и залъгалки, да видиш на следващото ядене как се променят нещата. 

Да, всичко има две страни.
А тези статии и изследвания, които ни доведоха до настоящите разсъждения са едностранчиви, според мен, и не обхващат всичко.
Надявам се наистина да успеем да овладеем т.нар. развитие на децата си, без да им слагаме рамки и да ги категоризираме. Трудно е да си родител и не всеки се справя по ред причини.
Ние ще изградим бъдещето им, и ако повечето хора мислят като нас ще имаме едно достойно младо поколение.