Защо децата ни малко успяват? - Седем причини.

Иначе за ред неща съм съгласна, просто не бих била така крайна, не бих противопоставяла "тук" и "другаде" така, не бих подходила толкова негативно.
Вероятно ако статията беше написана в позитивен ключ (напр. седем неща, които биха помогнали на детето да успее повече), нямаше да реагирам така. Всъщност... и ако бяха малко по-другояче подбрани и подредени аргументите.

Може да се каже, че за детето е полезно родителят да контролира притока на масова култура, подбирайки филмчeтата и заниманията на детето, като знае как точно ще паснат на досегашните му интереси и на какво ново ще го научат. Не вярвам някой да възрази.

Може да се каже, че за детето е полезно родителят (подчертавам родителят, а не непременно майката) живо да се интересува от него и да му отделя достатъчно време и внимание, да разговаря с него като с равен и да му бъде приятел.

Да му обръща внимание не само когато е "проблемно", а и когато всичко видимо е наред, както в предпубертетните години - тази точка ми беше интересна, съгласна съм с нея.

Може да се каже, че за детето е полезно да бъде в най-ранните си години основно с най-близките си хора, с които се чувства сигурно и обичано, защото липсата на страх и несигурност е добра база за емоционална стабилност; близък човек не значи непременно близък роднина, една добра бавачка може да направи чудеса (thanks, ariadna!)

и че образователната система трябва да бъде смислена, логична и изграждане с оглед на потребностите на детето, на бъдещия голям човек.

И още бих писала, ама е време за сън.
П.С. Извинявам се за грешките в постинга (сега видях и оправих "филмчитото"  - писах го на тъмно по спомени кое къде е по клавиатурата.)

Каква е ценността на образованието........то не ти дава възможност да изкарваш достатъчно пари и  да живееш достойно......Кумата ни е с две висши и работи за 200лв ........имам познати, които работят в БАН за 100 и кусур.......Извинявайте, но как да обясниш на детето, че трябва да учи.......за какво му е образованието, освен за лично удовлетворение........И кое е по- правилно- да работиш това, което харесваш и семейството ти да живее на ръба или да се преквалифицираш, да зарежеш интересите си и да изкарваш добри пари.........В България много от ценностите  си разменят местата..........Защото семейството наистина е важно, а образованието ?, реализацията ?

еййй, ама чакайте сега
как така образованието е виновно, че голяма част от професиите са слабо платени 
по тази логика дайте да си седим всички необразовани, защото няма смисъл да се учи 
secretgarden - моите уважения, страшно съм харесвала много твои постинги и като цяло съм ти фен, но точно с този не мога да се съглася
честно казано на мен училището ми е дало много - и знания, и приятели, и хубави спомени, и въобще ме е подготвило за живота във всячески смисъл
дало ми е основата, обща култура, научило ме е да мисля и да общувам
благодарение на образованието си (училище + университет) сега имам работа, която харесвам и съм доволна
чувствам се възнаградена за усилията
и това ще кажа на детето си
според мен не е малко
може би имам такова отношение, защото родителите ми са учители по професия, не знам 

може би нашите изисквания са много високи и понякога непосилни за децата ни      днешното поколение тинейдчжъри имат различни интереси от нашите ние се опитваме да ги вкарваме в някакви норми  но не се получава   някой да знае нещо за децата индиго   на мен ми попадна една книга в която характеризираха такива деца и имах  чувството че описваха моята дъщеря която е на 14години

Не си го представям. Има го 

Тони, не говорим за угаждане, а за съдействие и индивидуалнен поглед. Педагогът не е просто човек, който да рецитира информация. Работата му не се изчерпва дори с това да поднесе добре въпросната информация. Най-важното, което трябва да умее е да търси силните качества в детето и неговите природни заложби. Например някои хора са музикални и имат талант в тази област, други са с прекрасна конструктивна мисъл, трети могат да направят с тялото си чудеса и т.н. Работата на екипа от хората, които се занимават професионално с децата (учители, преподаватели, психолози) е да види и да насърчи тези дадености, а не просто да преподава информация. И също така, да съобщи на родителите за уменията и нагласите не детето.
И всичко това е още от детската градина. Особено много от там. Защото тогава общо взето децата, са най-естествени и най-добре може да се види и да бъдат насърчени да бъдат себе си.

Ах, къде е Millena, да разкаже за Вики. Това наистина е чудесен пример. Ще си позволя да го разкажа вместо нея, дано да няма нищо против. Когато бяха в Канада, Вики ходеше на градина. Май беше някакъв community center дори, не градина. Не помня добре. Още от първия ден обаче й бяха казали, че детето има много добра конструктивна мисъл. Самата аз си спомням много добре как нямаше годинка и вкарваше кръгчето в кръгчето, квадратчето в квадратчето и т.н. обожаваше да пъха разни зърна, копчета, моливи - предмети със съвсем различна форма - в пластмасово шише например. Докато Сашко (разликата им е един месец), започна да се занимава с такива игри след двегодишна възраст. Той просто е добър в други неща.

Сега Вики посещава тук градина, която дори се води базова на СУ. Тоест там често ходят на практика бъдещи педагози. Ами, според директорката на градината, Вики не се справял добре, бил много буен, тетрадките му били все в червено  . А сестра му - много послушна, много добре се справяла...

Е, какво значи това, питам аз?! Едното дете се дисквалифицира, едва ли не, а другото - вижте,  колко е добро - и се потупва по рамото. Едното не го бивало, другото го бивало. Добре, ама какво значи става и не става, бива го и не го бива, добро и непослушно?!
Ами, нищо хубаво не значи. Значи само, че едното се произвежда за бъдещ аутсайдер, а другото - за бъдещ всестранно развит неспециалист с богата обща култура.

Защо? Защото тоя или оня не бил добър учител или бил неудовлетворен, беден човек, който, ако имал пари, щял да си върши работата по-добре?
Ами! И най-добрият на света да е, и най-добре платеният и удовлетвореният да е, пак нищо няма да направи, ако не е добре обучен. Тоест пак опираме до една ужасно остаряла, идеологически остаряла система. Система, която обучава педагозите неволно да подхранват едно общество от добри и лоши по принцип; от успяли и неуспяли по принцип; от знаещи и незнаещи по принцип, от принципи, принципи и пак принципи.

И, мили приятелки  , които милеете за старото образование, знайте, че просто сте имали късмета да сте от "добрите". Аз също бях от тях.

но деметра, те това го правят
и не че системта е идеологически толкова стара, просто все по-малко учители стават такива по призвание, а защото не са ги приели да учат друго (не ми се коментира с какви балове влизат в унитата  )
а един учител по призвание не  отива на работа само, за да си изпее урока
той се грижи за децата като за собствени, старае се, развива ги и после те са му благодарни

то чисто теоретично не пречи детето да се е променило междувременно, но съм по-склонна да се съглася в тебе, особено като си представя какво най-вероятно се влага като смисъл на "послушен" 
лошото е, че в софийските детските градини е претъпкано в момента и на учителите им е адски трудно
не успяват да обърнат внимание на всички деца както ни се ще на нас родителите и от това губим всички

Toni това което си написала е 1чудесно. А дали майка ти споделя и работи заедно с родителите на децата за да развиват заедно техните заложби?

Demetra това което си написала по-горе е то1но подхода "следвай детето" за които говорих и това запо1ва още от яслата/градината. Ще си позволя да дам един пример за този подход от ясла в Англия.Тук групата от деца, примерно 1-2годишни, са 12 броя със съответно 4 възпитателки. След периода на адаптация (които е разли1ен за всяко дете според темперамента му) една от тези възпитателки (може да има и по-то1на дума  ) става директно отговорна за неговото развитие и има всекидневна връзка с родителите му.  Тоест тя е с тези 3 деца постоянно и знае вси1ко за тях, развитието им, кога спят, кога акат  и т.н. Интересно 1е в неговата групи1ка са 3 мом1енца с доста разли1ен темперамент (виж не сам питала дали това е наро1но или така се е слу1ило) - Филип е много активен физи1ески, оби1а да се катери и ти1а, другото дете Л^к има много добро езиково развитие- страшно много говори, изре1ения с много правилна структура и непрекъснато пита защо?  , третото дете Ники оби1а да навръзва мъниста и на гради високи кули с куб1ета (който Филип бърза да разваля  ). На всяко от тези три доста разли1ни деца се помага да развива какъвто талант има - Филип по1на плуване (в яслата с трен^р и още едно такова шавливо дете), Л^к съответно - у1аства много активно в пиеска, която ще изнасят и се подготвя за там, Ники - реди огромен пъзел който ще се постави на стената. Но когато сядат да папкат, спят, 1етат приказки или просто си играят в двора са тримата заедно с тяхната възпитателка.

Това го пиша само като пример. Има доста неща които може би биха се сторили "странни" на пове1ето майки (вкл^1ително и на мен) примерно децата спят на д^ше1ета на земята. Но за мен те са маловажни...

Идеята е 1е "следваш детето" и му помагаш да развива какъвто талант има 

аз тази част от постинга си я изтрих, реших да не бъда пристрастна като давам майка си пример, но нищо
на въпроса - често казано преди години даже си говореше с родителите по телефона доста редовно
на родителските срещи често пъти идваха и двамата родители и класната стая едва ги побираше
сега на родителските срещи идват по 5 родителя на кръст, а децата дават фалшиви гсм-и на родителите си, за да не могат да открият, когато направят някоя "беля" в училище...
та комуникацията... кажи-речи никаква я няма.. кой виновен и кой не.. мисля, че е ясно...
един единствен случай имаше - идва баща да пита дали детето му ходи на училище, защото ставало всяка сутрин подозрително навреме и тръгвало без никакви  протести
е не ходело, а номера, който дало - лъжлив
намериха го е в едно нет клубче близо до училището  после вече взе да ходи ...

а градината, която описваш - с кеф бих пратила детето си на такова място
жалко, че за бг действителността е все още неосъществимо
дано за децата на моите деца вече да е реалност

Според мен сегашните родители са много изморени. По лесно е да прехвърлят отговорността за възпитанието на учителите (с оправданието - нали това им е работата). Стресът на родителите е много голям и той се прехвърля и на децата. Няма защо да виним училищната система, не виждам как точно може да се промени. Тя не е много по-различна от старата. Аз също бях отлична ученичка, но познанията на дъщеря ми по литература и история например са доста по-добри от моите - защото има читави преподаватели. Просто живота стана различен. Да наблюдаваш детето и да имаш представа какви са наклонностите му - добре!, обаче.....Как ще ги развиеш??? Учителките в градината работеха с 28 деца и всеки ден успяваха да докладват на всеки - какво е яло или не детето, какви са силните и слабите му страни. У моята дъщеря - таланти бол. Само че, нито имах възможност да я водя по школи, нито имах възможност да плащам за това. И каква е ползата?

Хващам се за тази реплика, за да вмъкна нещо по темата. И аз съм свидетел на това как умни и способни деца биват "дисквалифицирани" още от детската градина. И по-често това са момчетата. Моят син прави изключение, което не знам дали трябва да ме радва или тревожи. Но качествата, които развива нашата образователна система, възпитават изпълнители, а не предприемачи. Точно затова момичетата се справят по-добре - прилежността и ходенето по правилата е по-присъщо на женската природа. Не случайно  висшите ни учебни заведения приемат кандидати на квотен принцип - иначе момчетата не биха се справили с конкуренцията на ученолюбивите момичета.
Скоро гледах един ученически бележник на мъжа ми - по химия, физика, числени методи и руски, имаше четворки, а това са неща които наистина му се удават. В смисъл, че може да хване примерно "органична химия" и да си я чете за удоволствие. А аз, дето бягах от химията като дявол от тамян, имам 5. / учили сме в едно и също елитно училище, затова оценките са ниски, трудно се изкарваха/.
И това във времената, когато образованието ни уж беше на ниво.

И мен ме вълнува въпросът за чужбинските деца, дето били деца, а нашите са малки възрастни. Напишете нещо повече, тези, които имат впечатления.

Конкретен пример от едно шотландско частно училище, където бях помощник учител преди много години. Смесен клас - от 5 до 10 годишни (10-тина деца общо), 2 учителки и аз, която се занимавам с най-малките (2 момиченца на 5 и 6). Те се учат да смятат. Цял срок оцветяват и броят калинки, кученца и пр, докато усвоят естествено колко е 3+2 примерно. Много ми беше странно - ние в първи клас учехме това с таблици: днес например 1+1=2, 1+2+3, 1+3=4 и т.н. следващата седмица същото, но с 2. А шотландчетата не запаметяват нищо насила: те се забавляват. Атмосферата в часа ми беше необичайно шумна - учителката не се впечатлява особено.

В БГ много бързо порастват децата. Може би е продиктувано от по-трудният живот и обществото което налага то1но определено поведение смятано за "нормално".

Примери много:
Децата на съседите (8 и половина и 4г) мом1енца си игрят с Филип (2 и половина). Идват да го търсят в къщи и по-голямкото си играе заедно с малките на напълно детски игри. За разлика моите племенници (на 9 и 2)г, като си ходихме до БГ това лято, по-голямото беше твърде порастнало за да играе с малките. Дори и да искаше то е възпирано от отношението на възрастните, които о1акват от него на е ве1е "голям" и то следва.

Друг пример: Дъщерята на детегледа1ката на Филип на 16г. в момента е ваканция и прекарва известна 1аст от деня в къщи. В1ера отивам да го взимам и тя играе с него и още едно дете рисувайки им картинки. Просто изглежда и се държи като дете. Това е дете на 16г, което отново ако се държи така в БГ ще се с1ита за "изостанало".
 
Друг пример: Сестра ми тръгна в университета и доста трудно възприемаше нейните колеги на 17-18год. и техните мисли и поведение. Пове1ето от тях пак се държаха като деца, никога не бяха излизали по барове, дискотеки и в университета за първи път имаха такава възможност. Много по-наивни и не опарени от живота са, вярват 1е хората са добри по принцип, нео1акват лошо във взаимоотношенията и са "с широко отворени о1и към света". Което е1удесно и такива трябва да бъдат младите хора навсякъде по света  . И въпреки това на сестра ми в на1алото и се виждаха малко "глупави"....

  и аз точно това исках да споделя през цялото време докато четях темата! явно ние с тони имаме късмет, пожелавам го и на децата ни (имам предвид на всички не само на нас двете !!!!