Купих си новия Кинг и "Заветите".
За момент си помислих, че съм писала и съм забравила - направих абсолютно същата покупка в неделя
- Публикувана: 17 юли 2020, 09:13 ч.
- Последно мнение: 30 окт. 2020, 14:02 ч.
В момента чета ... 66
За момент си помислих, че съм писала и съм забравила - направих абсолютно същата покупка в неделя
Взех си "Винаги в същия ден" онзи ден със списанието, но нещо не ме грабна началото и я оставих , но като ви чета мисля да опитам отново.
И аз завърших "Изхвърлени в Америка". Много се радвам, че я прочетох, страхотна книга. Не мисля, че е написана специално за да печели награди, нито смятам, че е прекалено обмислена или прекалено политически коректна. Разбира се, това е въпрос на мнение, но аз не видях и не усетих нищо такова. Авторката пише прекрасно, книгата е издържана стилистически (пак казвам - за мен). А историята притежава универсалност, въпреки че се развива конкретно в Мексико, но просто темата е универсална - за хората, които са принудени да емигрират по една или друга причина, и тъй като няма как да го направят по легалния начин, защото са притиснати от обстоятелствата, се принуждават да търсят начини да стигнат до "обетованата земя" нелегално.
Ценно четиво е и послеписът на авторката в края на книгата.
Опа, сетих се нещо: бях подарила на майка ми "Щиглецът". След като дълго време не я искаше, защото книгата си е физически тежка и трудно се чете в леглото, сега я прочете и я хареса.
Аз също си мисля да пробвам с нещо на Дона Тарт скоро, макар че най-напред ще си потърся нещо на испански може би.
Ценно четиво е и послеписът на авторката в края на книгата.
Опа, сетих се нещо: бях подарила на майка ми "Щиглецът". След като дълго време не я искаше, защото книгата си е физически тежка и трудно се чете в леглото, сега я прочете и я хареса.
Аз също си мисля да пробвам с нещо на Дона Тарт скоро, макар че най-напред ще си потърся нещо на испански може би. 
Днес започнах "Добрата дъщеря". Прочетох около 60 страници и се чудя дали да продължавам. Твърде много ми идва насилието. Книгата е написана добре, обаче ще ми бъде неприятно още 500 страници да стоя вцепенена от някоя следваща кървава баня. Не харесвам такъв вид забавление. Ще карам до 100 и ако е все така, ще я зарязвам. 
Здравейте,
Обичам такива теми! Неизчерпаем източник на нови книжки са!!
Аз буквално току що затворих страничките на книгата "Селото на самодивата" и смея да кажа, че ми хареса.
Имах нужда от капка мистицизъм, ама само толкова! Не ми се впускаше в приказки и т.н.т.
Тази книга беше точно каквото ми трябваше - имаше си мистерията, загадката, държеше ме със таен дъх до последните странички и въпреки всичко имаше така необходимото ми обяснение на всичко. Точн осега имах нужда от точно и ясно обяснение. Препоръчвам... Сега тоя с куп нови книжки и се чудя какво да почна да чета...
Може би ще заложа на "Орисия" на Стефан Стефанов
Обичам такива теми! Неизчерпаем източник на нови книжки са!!
Аз буквално току що затворих страничките на книгата "Селото на самодивата" и смея да кажа, че ми хареса.
Имах нужда от капка мистицизъм, ама само толкова! Не ми се впускаше в приказки и т.н.т.
Тази книга беше точно каквото ми трябваше - имаше си мистерията, загадката, държеше ме със таен дъх до последните странички и въпреки всичко имаше така необходимото ми обяснение на всичко. Точн осега имах нужда от точно и ясно обяснение.
Препоръчвам... Сега тоя с куп нови книжки и се чудя какво да почна да чета... Може би ще заложа на "Орисия" на Стефан Стефанов
Аз за пореден път се чудех какво да започна, но реших, че съм чела прекалено малко книги на Марио Варгас Льоса, та започнах една от най-емблематичните му - "Зелената къща". Иначе си чета и една шведска на Майгул Акселсон, но тя ми върви по-бавно (просто й отделям по-малко време, иначе не е лоша).
Започнах ,, Детският влак" от Виола Ардоне. Авторката успява да разкаже историята от детските очи,емоции и чувства на осемгодишния Америго. Действието се развива в Италия, след края на Втората Световна война, когато държавата е разделена от остра икономическа криза.
Книгата ме провокира да потърся информация ,а именно че 70 000 деца са се качили на влак и са пътували 36 часа, за да стигнат до Северната част на страната, където да бъдат отгледани от приемни семейства. Планът/идеята е на действащата по това време комунистическа партия.
Книгата ме провокира да потърся информация ,а именно че 70 000 деца са се качили на влак и са пътували 36 часа, за да стигнат до Северната част на страната, където да бъдат отгледани от приемни семейства. Планът/идеята е на действащата по това време комунистическа партия.
Напълно подкрепям мнението на Calabria за "Винаги в същия ден", чудесна книга е, въпреки че като заглавие и анотация човек може да си помисли в началото, че е някакво чик литче. Не ми беше хрумвал паралела с "Нормални хора", чисто като усещане за универсалност, но е много уместен.
Аз си продължавам по малко с "Да мислиш двайсети век", много е добра. Иначе като цяло продължава да ми се чете много малко в сравнение с преди. Но не се насилвам, когато-тогава.
Аз си продължавам по малко с "Да мислиш двайсети век", много е добра. Иначе като цяло продължава да ми се чете много малко в сравнение с преди. Но не се насилвам, когато-тогава.
Аз прочетох "Заветите" на Атууд. Останах доволна, дори може би по-доволна в сравнение с първата книга, която безспорно беше чудесна, но ми донесе много потискащи усещания и на финала остави (дори постави) въпроси, които нямаха отговор от автора, а бяха оставени за читателите.
Мисля да продължа с нещо по-елементарно за разпускане. Или ще хвана Гришам, или новата на Крис Картър, защото ми се чете нещо непретенциозно.
Мисля да продължа с нещо по-елементарно за разпускане. Или ще хвана Гришам, или новата на Крис Картър, защото ми се чете нещо непретенциозно.
А аз завърших “ Еleanor Oliphant is completely fine“ ,хареса ми ,много интересна главна героиня,която донякъде ми напомня на момичето от “Където пеят раците”,повече в тематиката за самотата,за първичното и необременено от съвремието практично мислене на хората,които живеят “извън матрицата”,ако мога така са се изразя,за скромното възхищение към природата и истинските малки нещица,които ни правят щастливи,за оцеляването на тези човешки човеци,за мъката ,която носят и самотата,която ги е изолирала от тяхноти съвремие....
Така,сега започнах “Манюня”...и я зарязах,еми не ме грабна и с прелиствания разбрах,че няма да ми хареса като “3 -те ябълки” ...
Така,сега започнах “Манюня”...и я зарязах,еми не ме грабна и с прелиствания разбрах,че няма да ми хареса като “3 -те ябълки” ...