СЕДМИ клас 2019/2020 - Трето класиране - (27.07. - 02.08)

Извинете, стана малко дълго, ама и въпросите са сериозни.

Ноеми, явно си имаш умно и любознателно дете. Браво!

Има деца, колкото и да ги напрягаш, не се трогват, като сина ми например. На мен някога душичката ми ще изгори, ако не съм подготвена или не успея, той е самото спокойствие. Веднъж го питах, страх ли го е да ходи на училище, той така се опули и разсмя. Мен корем ме болеше, ако се съмнявам за провал, а "провал", в моя случай беше всичко, различно от 6.Добре се случи, че в Университета ми дойде акълът, първо си избрах специалност по сърце и второ учех усърдно само най-интересните предмети и тези, за които знаех, че ще работя с тях. Останалото- и 4 да е, не ме притеснаваше, ама никак.
Имах състудент, 6 от горе до долу. В първи курс имаше на един избираем предмет 5 и последната година се яви да го поправя на 6.На държавните изпити пълно 6.Беше самото спокойствие външно, със студ книжка и химикал, а ние листихме до последно.
Не ми се иска да разказвам как всичко приключи, да не го приеме някой лично, но с две думи-зле.
Но той си беше такъв, перфекционист във всичко

Може би и в едната и в другата посока, колкото и да е безпомощен родителят, трябва някак лекичко да се намесва, да побутва или да "завръща" детето. Защото все пак е възрастен и има житейската зрялост.

Не е вярно. В Свищов също има момиче с пълни шестици на всичките ДЗИ-та и е медалист от всякакви състезания и олимпиади. Приета в Кеймбридж с пълна стипендия. Страхотно дете!

https://trud.bg/%D0%B0%D0%B1%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B5 … 0%B5%D0%BD%D1%8F/

По-скоро да си бяха кръстили наградата "Софийска", а не "Национална"

Е, Аманда, такова се е паднало Божа работа. Но пак да си кажа, попадна на страхотни преподаватели! Целият им клас беше много силен, всички момчета (за девойките още не знач)  са по смг, НЕГ, АЕГ, НПМГ и други добри училища. Не искам да говоря за ешелони, че стана грозно, искам единствено да кажа, че учителите добре ги подготвиха.

Не само гимназията, и университета не е нито края на света, нито определя директно качеството на живот и "успеха" (както и да се дефинира и измерва този така бленуван "успех"). Отдавна е известно, че личностните качества + емоционалната интелигентност са много по-важни от дипломите. Всички ние работим с хора и дори и го виждаме на ежедневна база

Светкавица, и аз имах такива колеги в работата ми. С дипломи пълно 6, с PhD-та. Въобще не бяха сред "топ" специалистите. Особено ако са мързеливи, или темерути, или скатавки
А за съжаление съм виждала и още по-лоши неща Как човек превърта от много учене и перфекционизъм. В съвсем буквален смисъл. И сега са на тежки хапчета с тесте дипломи...

И тихичко да попитам, може и да не отговоряте, ако е прекалено личен въпросът ми: Бендива, Ази, Аманда с малкото, други мами с присеснителни деца: Как смятате да се "борите" с проблема със стреса и самовзискателността? Питам не от нездраво любопитство и желание за навлизане в лично пространство, а за да почерпя опит и идеи. Мен психоложката ме посъветва да се поговори с терапевт и ще го направя, в момента търся. Очевидно младежът мен не ме отразява, знае си че ще го обичам всякак

Изчезвам, извинете ме, че така окупирах форума днес

Светкавица, същата работа е и при нас. Преди изпитите за НВО го питах дали му е притеснено, защото аз чак болки в корема изпитвах, а той каза , че е гладен. Изяде две пържоли, стоя в банята половин час, после суши коса, издирва дрехи. Сложи парфюм, гледа нещо на телефона. В колата ни разправяше за историята на някаква котка, която винаги идвала в двора на старото училище, в което играят баскетбол. Все едно не отиваше на изпит, а на разходка в парка.
Ноеми, малкото ми дете изобщо не е притеснително, напротив. Просто иска да е пръв във всичко - във футбола, в училище, навсякъде. А в същото време не обича да полага много усилия. Брат му изобщо не страда от притеснение, че не е първенец в някаква област. И затова там мързеливото ежедневие е по-оправдано от психологическа гледна точка.
Не знам как ще се боря, той  е много малък и вероятно има някакъв шанс да разбере, че не е необходимо във всичко да си добър. А ако го искаш, просто трябва да полагаш повече усилия. Той учи в клас с много малко деца, но всичките доста мотивирани и конкуренцията е много силна. Може би и това има значение.

Не знам дали има друг писател, когото да обичам толкова много като Кестнер. 😊 Цитатът, който пусна Ази, ми е от особено важните цял един живот дотук.
А по темата с ненапрягащия се тип деца, ето това (което съм пускала и друг път):

...Дяволски мъчно е — каза съдебният съветник — да не се възпитават децата прекалено, но и да не се оставят невъзпитани. И всяко дете е отделен случай. Едно развива вродените си качества без всякакви усилия. А на друго те трябва да се издърпват с клещи. Иначе никога няма да се появят.

И ето колко невъзможно трудно става да си родител понякога. Да се луташ, докато уловиш есенцията на точно твоето дете.
И да постигнеш поне някакъв баланс.
Но, момичета, не ми харесва да чета за съкрушени деца. Свива ме сърцето направо. Точно ние, с повечето опит, трябва да им помогнем да преодолеят тези състояния. Те са си нашите деца и всъщност единственото, което наистина искаме, е просто да са щастливи.

Ред, цитатът на Кестнер да не би да е от една от двете истории с Емил? Много познато ми звучи.

Ох, така се надявам в новото училище да няма състезание с водещ бате Енчо. И аз се напрегнах само като чета.
Между другото от вчера ми прави впечатление, че не се прави разлика между състезания и олимпиада. И в един друг чат, а и тук някъде прочетох как различни състезания се наричат олимпиади .

Е, защо така се ядосахте на тази национална диплома? Няма лошо да се удостояват децата с такива награди мотивиращо е. И не, не е само за София, но и не е само за 4 пълни шестици на ДЗИ, иначе щеше да наградят поне 100 деца сигурно.
Ето тук намерих малко повече за критериите: http://riovt.org/2017/08/национална-диплома/
Но сигурно има инфо за това и на други места.
Ей, че хубав цитат на Кестнер, копирах си го.

Много интересни въпроси зададе Аманда и ще взема и аз да отговоря като още в началото държа да отбележа, че моето дете е средностатистическо момче, за което училището и ученето са необходимост, но не по-малко важни са  приятелите, футбола и компютърните игри. Винаги успехът му е бил над 5.50 (от 5 клас), но никога пълно 6 и не смята, че му е нужно. Аз също смятам, че не може по всичко да си добър и в 7 клас по моите критерии му казах, че държа на математиката, БЕЛ, италианския и английския език. Много харесва история и география, учи с интерес и знае доста допълнителни неща. Трудно му е с точните науки, но по това явно прилича на мен и баща си. Иска да е пръв, но не полага достатъчно усилия за това, ако може да се получи някак си така от самосебе си ще е най-добре. Нещо, което много ме дразни е, че когато срещне някаква трудност вместо тя да го стимулира той много често се отказва и вдига ръце. Това ще му пречи определено в живота.
Колко време са учили целенасочено за НВО ? Шести глас го записах на школа по БЕЛ и Мат. Ходи известно време по математика, но нещо не му допадна учителката и отказа да продължи. Спрях го и продължи само с БЕЛ. Седми клас вече ходеше и на двата предмета. Целенасоченото учене за НВО обаче се случи вторият срок на 7ми клас, когато се включих и аз в подготовката и започнах да го карам да решава допълнително задачи вкъщи, а не само да напише домашните за школата и да му давам да прави ПИ. Вече съм споделяла, че при него конкретно за математиката трябваше това да се случи много по-рано. По БЕЛ до последно си остана само с домашните от школата и книжката с ПИ на Регалия. Не съм учила с него там. 
Как формираха желанието за конкретно училище- сами или вие като родители ги насочихте в определена посока? Абсолютно сам още в 6ти клас реши, че иска да учи във ФЕГ. Аз изобщо не съм го насочвала. Но ФЕГ се появи при него по метода на изключването. Категорично искаше да учи в езикова гимназия и от четирите в София избра ФЕГ по следния начин. АЕГ категорично отказа, защото не искал да си губи времето с английски, а да продължи да си го учи на школа. НЕГ отказа, защото говорили все едно се карали, но най-вече защото е ЕГ с най-висок бал и според неговите разбирания той няма да се чувства добре там, сред деца, които само учат. Пак казвам това са неговите думи по въпроса. Испанската отпадна, защото не виждал голямо приложение на езика за Европа и така се стигна до ФЕГ – идеално според неговите разбирания училище. Езикова гимназия, в която учат умни деца (много важно е за него обкръжението му да не е от простаци и кифли, с които няма какво да си каже), но не и „зубъри”, т.е. хем ще се чувствам добре сред тях и ще има какво да си каже, хем ще могат и ад се забавляват, а и езикът си заслужавал. Откакто реши да учи там по тези негови критерии в 6ти клас не си промени мнението до последно и съвсем логично ФЕГ му беше първо желание. Това, за което аз имам принос донякъде е подредбата на паралелките. Категорично отказа да пише на първо място ФЕ/АЕ и мислеше за ФЕ/НЕ. Аз го разубедих да напише първо ФЕ/ИЕ споделяла съм вече аккви са ми мотивите. Нямаше проблем лесно се съгласи. За него беше важно да е ФЕГ.
Харесват ли децата училището като институция, то ли провокира и развива интересите им? Не мога да кажа, че особено харесва, но не е като да не харесва училището. По-скоро за него училището е преди всичко средата. Ако има деца с неговите разбирания дори не иска да идва събота и неделя, и ваканции. Може всеки ден да ходи на училище. Затова много се надявам да си хареса съучениците и да си намери приятели. Тогава за него и учене, и всичко не е проблем.
Учителите източник на вдъхновение ли са или някакви вътрешни мотиви ги движат напред в определени области? За съжаление все още не е попаднал на такъв учител, който да е вдъхновение за него. Да имаше си любими учители, но те не водеха до провокиране на интересите му към даден предмет.

От наредбата за приобщаващото образование:
чл. 56 6) Министърът на образованието и науката присъжда почетно отличие "Национална диплома" на зрелостници за отличен (6,00) успех по всички учебни предмети, вписани в дипломата за средно образование, и за изявени способности в областта на науките, технологиите, изкуствата и спорта. Отличието има морална стойност и е признание за високи постижения на ученици от българските училища.
7) Цялостната дейност по определянето на предложенията за награждаване на зрелостници с почетното отличие "Национална диплома" за съответния регион се организира от началника на регионалното управление на образованието.
8 ) Ежегодно в Министерството на образованието и науката се създава комисия, която разглежда постъпилите предложения от началниците на регионалните управления на образованието за награждаване с почетното отличие "Национална диплома".
9) Министърът на образованието и науката по предложение на комисията по ал. 8 със заповед определя носителите на почетното отличие "Национална диплома" за съответната година.

Браво на момичето! Безспорно впечатляващи резултати. А знаеш ли дали е била номинирана и сигурна ли си, че и тя не е получила въпросната Национална диплома?
Както каза и Русалка, с такава се удостояват деца не само от София, а това че доминират според мен се дължи на факта, че в София са повече и училищата и учениците.
Ето https://www.mon.bg/bg/news/3720  списъка на носителите от миналата година. За тази не намерих информация на национално ниво.

Като ви чета последните постове и още повече ми се иска да се запознаем лично.  Много сте готини.Какво стана с организацията- някакви питиета щяха да се пият?!

Много ми е тъпо на мен...сега разбрах от директора на новото у-ще, че въобще няма да почнат на 15-ти септември Били спечелили поръчка за подмяна на цялата отоплителна инсталеция-парно ли какво и още не са почнали ремонтите...каза, че очаква чак края на октомври евентуално да приключи...какво са чакали подявалите до сега? Кампанията явно...все едно не могат да я пренасочат другаде...идиоти!