Как се справихте в Германия

  • 10 074
  • 32
  •   1
Отговори
  • Мнения: 57
Здравейте, в момента сме в Германия аз, мъжа ми и малкото ни детенце на 2год. За момента сме отседнали при роднини на съпруга ми, но вече сме при тях месец и ги усещам, че вече много им пречим.... Много ми е трудно и не мога да свикна тук, но заради тия пусти пари............ Вие как се справихте в Германия? Кога си стъпихте на краката? Беше ли ви трудно с езика, с живота? Питам просто така за морална подкрепа.

# 1
  • Мнения: 350
Германия има многоооо плюсове, но не е моето място. Живяхме около 4 години и се върнахме. Не сме отишли заради пари. Аз не можах да свикна с тяхната култура явно. Странни са ми и въпреки, че съм много общителна и контактувам без проблем са ми ужасно далечни като усещане. Има българи, които пък се чувстват перфектно в Германия и не искат и да чуят за Бг.

# 2
  • Мнения: 159
Заминава се когато можеш да си го позволиш, освен ако ножът не е опрял до кокъла.
Заминах съвсем уредено, със спестявания и реални перспективи за работа.
Работите ли и двамата? Жилище търсите ли? Нормално е да ви е трудно, тръгнали сте неподготвени, поне така изглежда.

# 3
  • Мнения: 2 421
Всяко начало е трудно,не се спичайте.Търсете квартира и се изнесете възможно най-бързо.
Аз като дойдох в Германия гледах като пукал,защото това което бяхме учили,нямаше нищо общо с езика тук.Без пари,без приятели,без познати...
Много ревах,много се ядосвах,но се заинатих,научих езика и животът потръгна.
БГ животът го няма тук,поне не и извън големите градове.Но за семейства с деца е ок.Като тръгнете на работа,да завържете познанства ще е по-лесно.Първите 2-3 години е доста трудно,особено ако нямате познати и приятели.Институции,лекари,училища...навсякъде трябва сами да се справяте.Изнервящо е,особено ако не знаете езика и попаднете на муден,незаинтересован чиновник,който пет пари не дава вие от какво се нуждаете или че бързате.Но,това е Германия.Който си мисли,че тук събираме парите по дърветата и лежим денонощно,много здраве от мен ще има
Манталитетът на немците...аз няма да свикна никога с него,а и вече не се и мъча.Ние сме като севера и юга,толкова сме различни...
Най-важното е да сте "перде".Ще има много да ви тъпчат(особено ако не знаете езика),ще ви подхвърлят отсам-натам,но запазете спокойствието си и не им се давайте,с нищо не са повече от нас(в това ще се уверите сама с времето,особено масата народ немски)
Вярно,всичко е уредено(като за бавноразвиващи).Всичко е указано,показано,документирано...но наложи ли се да се сблъскаш с бюрократщината...жална ти майка.То едни термини,то едно размотаване,то едно туткане,хиляди бумащина...по-голямата част от чиновниците не знаят собствените си закони дори.
Не се предоверявайте на никой,особено на българи,турци и т.н.Живейте си вашия живот,на работа,на училище и малко помалко ще навлезете в ритъма.Направете си най-важните застраховки(много е важно) и си припознайте дипломите от БГ,ако имате такива,за да си намерите по-лесно работа.
На първо време това се сещам

# 4
  • Варна
  • Мнения: 36 467
За един месец не успяхте ли да си намерите квартира? Аз не бих могла да си представя цяло семейство да ми живее в дома един месец без ясни планове кога ще се изнесе.

# 5
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
High, в някои градове е трудно да се намери квартира.
А щом език не знаят, тогава е още по-трудно.Един месец е нищо.

Рангелова, иска ми се да те подкрепя, но единственият съвет, който мога да ти дам е да погледнеш с други очи: ситуацията, хората, държавата.
Ако нагласата е само за “пусти пари”, то никога няма да свикнеш и душата ще ти е пуста, ако и да имаш пари.

Труден е езика, ежедневието е уредено, но е като въртележка на хамстер.
Немците бавно допускат някой за приятел, но недей само с българи да общуваш, тренирай езика с други чужденци или немци.
Виж дали около вас има някакви инициативи: при нас в сряда се събират за два часа да шият, един път в месеца има закуска за жени мигрантски, църквата организира неща за децата.

# 6
  • Мнения: 121
За един месец не успяхте ли да си намерите квартира? Аз не бих могла да си представя цяло семейство да ми живее в дома един месец без ясни планове кога ще се изнесе.
Повечето хазяи искат да видят трудов договор, преди да дадат жилище под наем. Още повече ако става въпрос за източноевропейци.
По темата - Без език няма как да се оправиш в Германия. Така че приоритетно трябва да научите немския. Другото ще дойде от самосебе си.

# 7
  • Мнения: 1 076
Според мен трябва да си подредите приоритетите светкавично, за да се почувствате вие самите по-добре и за да освободите близките си от бремето да живеете в дома им.
Ако правилно разбрах, не владеете немски? Ако е така, На ваше място бих действала по подобни стъпки:

1. Мъжът светкавично намира каквато й да е работа, на която го вземат, за да получи договор. После ще се ориентира и сменя.
2. С този договор наемате жилище
3. Ориентирате се къде има интеграционни курсове/курсове по немски за чужденци и жената започва курс, за да има перспектива за нормална работа, а не да е чистачка следващите 30 години.
4. Може да пуснете детето на детска. Зависи от района в който се намирате, цената в различна. Но тя се определя на база годишния ви доход. За вас като начало няма да е висока, допускам.
5. Гледате как и мъжът да почне курс, за да може и той да смени работата.

Иначе казано, стягайте се и не се самосъжалявайте. Хубава държава е Германия. Трябва малко начален зор. После си струва. Особено за детето ви.

Ако роднините ви имат стабилен доход и постоянни трудови договори, мигат да гарантират за вас при наемането на жилище. Това може да помогне.

# 8
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
При нас нито яслата, нито ДГ са по доходи.
Всички плащат еднаква сума.

# 9
  • Мнения: 1 076
Интересно. В три общини сме живели и досега винаги е било стъпаловидно, според дохода. Не знаех, че има и друг вариант.

# 10
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
тези, които имат ниски доходи, получават помощ за таксата.
в ДГ знам, че май и храната поемаха, както и има един път в годината определена сума за помагала за училище.

# 11
  • Мнения: 121
Интересно. В три общини сме живели и досега винаги е било стъпаловидно, според дохода. Не знаех, че има и друг вариант.
Във всяка провинция (Bundesland) е различно. При нас примерно от няколко години няма такси в детските градини, а само в яслите. В съседната провинция до тази година таксата за детска градина беше процент от дохода, но от август отпада напълно.

# 12
  • Мнения: 1 076
Не е на провинции, а на общини. В смисъл всяка община/област решава за себе си. В рамките на една провинция може да има различия. Просто аз бях останала с впечатлението, че има ли такса, то тя обвързана с размера на прихода на родителите.
На едното място, където живеехме, също беше безплатно след три, но под три беше пак стъпаловидно.

За цяла Германия ли няма такса за последните две години преди училище или е пак нещо локално за нас? Преди време слушах по радиото и останах с впечатлението, че е навсякъде.

# 13
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
при нас беше само последната година преди училище безплатна, но само 6ч., т.е. ако стои цял ден, доплащаш останалите часове.
сега отпадна таксата, но пак по същия начин, от 8 до 14ч. е безплатно, после си плащаш плюс храната.

яслите се плащат напълно.

зависи от общината, защото зависи какви данъци взима.
ако има някоя голяма фирма, която да плаща високи данъци, обикновено намаляват или премахват таксите за ДГ, така хващат децата в неравностойно положение и ги подготвят поне езиково за училище.

# 14
  • Мнения: 357
Да споделя и при нас как беше. Ние пристигнахме 2012 в Германия (аз и съпругата ми), тогава още млади и зелени (поне тя  беше млада) и имахме някакви парички, с които да изкараме първите месеци. При нас предимството беше, че знаехме немски на високо ниво (TestDAF 4434), записахме се студенти и всичко щеше да е наред, но и ние имахме проблеми с жилището, понеже щяхме да учим в Дюселдорф, а тук е просто ад с жилищата. Отидохме при едно момиче (българка), на която съм помагал в миналото много (включително и съм подслонявал). Стояхме 3 дни, през които усърдно търсихме квартира. На 4-тия ден девойката ни каза, че вече много стоим и да потърсим хотел, все пак и тя в началото е била на хотел. Та събрахме си багажа и добре, че беше едно момиче-бежанка от Иран, на което тъстът ми преди години е дал работа в България като продавачка и то без да знае български, само за да и помогне. Тя ни приюти за 2 седмици, като през това време вдигна цялата персийска гилдия в Дюселдорф да ни търсят жилище. И ни намериха де. Тук работата потръгна. Следващият проблем беше, че имахме по 10 евро на ден общо за всякакви разходи (без наем), за да изкараме поне 3 месеца, в които да си намеря някаква работа и да може поне съпругата ми да може да учи спокойно. Почнах да търся по обяви и правих всичко - чистене, оправях телефони и компютри, сглобявах 3 дни лампи в една фабрика, докато накрая намерих една работа като софтуер тестер (ама бях завършил в БГ бакалавър информатика). Та после и съпругата ми почна там, като работихме между лекции, а през ваканциите и по цял ден и изкарвахме добри пари. Междувременно получихме семейно общежитие и пак всичко изглеждаше наредено. Ама септември 2013 се разболях от рак и следваха операция, химиотерапия и възстановяване. През това време съпругата ми ме гледаше, ходеше на лекции и работеше, за да ни издържа. Аз гледах между химиотерапиите да ходя поне на лекции и дори си взех изпитите за единия семестър. Тя имаше желание да прави Еразъм, за да види малко свят, ама заради моята болест плановете и пропаднаха. Тогава и обещах, че като оздравея и завърша, ще си намеря добра работа и ще обиколим света. Та оздравях, завършихме и двамата и имаме мечтаните професии. Предложих и брак и си изпълних обещанието да обикаляме света. Та в последните 3-4 години това правим - работим и обикаляме около света. И въпреки всичките ни премеждия, никога не съм се почуствал отхвърлен или изолиран в Германия, контактувам с всякакви националности и нямам предрасъдъци - имам приятели немци, араби, персийци, виетнамци и естествено българи. Обиколките по света пък ме научиха да съм толерантен към различните култури и чак тогава да очаквам толерантност към мен. Имам приятели, които откровено си казват, че са нацисти и не харесват турци и араби, но пък очакват немците да ги приемат като равни.

Общи условия

Активация на акаунт