- Публикувана: 27 юли 2020, 23:48 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2020, 20:07 ч.
Бихте ли направили компромис за качествата на партньора си?
Феникс, нали не смяташ, че можеш да се изказваш от името на няколко милиарда мъже по света относно мотивите им да поискат или да не поискат обвързване с една жена. Ясно е, че и зад едното, и зад другото има съвкупност от фактори.
За много мъже да могат да разговарят с партньорката си е абсолютно първостепенна причина и критерий за обвързване.
За много мъже да могат да разговарят с партньорката си е абсолютно първостепенна причина и критерий за обвързване.
Това, че намсиколко мъже са решили така е в следствие на тяхната си субективна преценка, а не на обективна.
И както има мъже, чиято субективна преценка съвпада с обективната, така има и такива, чиято НЕ съвпада.
Предполага се, че има доста хора и от противоположния пол, с които човек може да си общува, да се забавлява и да пътува /наричат се приятели/ и един, с който се правят и по-интимни неща /половинка/.
Някак излезе, че е супер трудно да се намери някой, способен да говори /интересно/.
Някак излезе, че е супер трудно да се намери някой, способен да говори /интересно/.
Някак излезе, че е супер трудно да се намери някой, способен да говори /интересно/.
За мен това е не просто трудно, а едно от най-трудните неща в живота. Да срещнеш човек, с който всеки аспект от комуникацията ви да ти носи наслада. Да се чувстваш свободен да споделиш / изразиш и най-съкровените детайли. Да няма въпрос, който да те е страх да зададеш. Ами, аз такова ниво на общуване съм постигала само с мъжа ми. И с майка ми, де, но там е различно.
За мен не съществува приятел/-ка, с които бих могла да имам такава дълбочина на комуникацията.
Феникс - кое е "обективното"?
Аха, и набедената за обективна преценка съвсееем случайно съвпада с твоята субективна 
Това:
С момичета можеш да разговаряш, пътуваш и се радваш на живота и без да се ангажираш с тях.
Това са второстепенни очаквания.
Това са второстепенни очаквания.
Някак излезе, че е супер трудно да се намери някой, способен да говори /интересно/.
За мен това е не просто трудно, а едно от най-трудните неща в живота. Да срещнеш човек, с който всеки аспект от комуникацията ви да ти носи наслага. Да се чувстваш свободен да споделиш / изразиш и най-съкровените детайли. Да няма въпрос, който да те е страх да зададеш. Ами, аз такова ниво на общуване съм постигала само с мъжа ми. И с майка ми, де, но там е различно.
За мен не съществува приятел/-ка, с които бих могла да имам такава дълбочина на комуникацията.
За мен също е много трудно. Постигнала съм го с приятелка, но в същата степен с мъж - за сега - само веднъж, за съжаление без възможност това да прерасне във връзка.
Al_Bundy, смея да твърдя, че в поста Ви, който цитирам като скрит текст, нямате нито едно правилно предположение. Нито първата ми връзка е била на 24, нито този е самонает, нито нищо друго. Единствено може би сте донякъде прав, че имам нереалистични очаквания от брака. И все пак, това, което искам, съм го виждала и на живо, не само по филми
Все пак, благодаря за съвета.Скрит текст:
Това, което разбрах:
Вие - на 30 г., без деца, първа връзка на 24, разпаднала се заради неамбициозността му.
За вас казвате, че сте свръхамбициозна, непрекъснато се усъвършенствате, учите езици, пътувате и винаги сте недоволна от живота, който водите.
Честно казано, нищо от това не Ви прави нещо повече от това, което сте в очите на никой мъж.
Споделям изказаното по-рано мнение, че макар, че вече сте на 30, имате много нереалистични представи за брака, което не е във ваш плюс.
Търсите мъж с който да разговаряте и пътувате ? Сериозно ?
Не познавам мъж, койото да търси жена за да разговаря и да пътува с нея.
Той - явно е самонает, работи през ден, покрива си разходите. Не иска да види нищо повече от това, което вижда и не иска да има повече от това, което има.
Съветът ми:
Вие няма да се промените, той също. Ако и секса не Ви кефи - напуснете го. Той ще се оправи.
Ако не ви харесва това, което казвам - послушайте Мисс_ЧиЧи. Тя го казва почти същото, но по женски.
Вие - на 30 г., без деца, първа връзка на 24, разпаднала се заради неамбициозността му.
За вас казвате, че сте свръхамбициозна, непрекъснато се усъвършенствате, учите езици, пътувате и винаги сте недоволна от живота, който водите.
Честно казано, нищо от това не Ви прави нещо повече от това, което сте в очите на никой мъж.
Споделям изказаното по-рано мнение, че макар, че вече сте на 30, имате много нереалистични представи за брака, което не е във ваш плюс.
Търсите мъж с който да разговаряте и пътувате ? Сериозно ?
Не познавам мъж, койото да търси жена за да разговаря и да пътува с нея.
Той - явно е самонает, работи през ден, покрива си разходите. Не иска да види нищо повече от това, което вижда и не иска да има повече от това, което има.
Съветът ми:
Вие няма да се промените, той също. Ако и секса не Ви кефи - напуснете го. Той ще се оправи.
Ако не ви харесва това, което казвам - послушайте Мисс_ЧиЧи. Тя го казва почти същото, но по женски.
С момичета можеш да разговаряш, пътуваш и се радваш на живота и без да се ангажираш с тях.
Това са второстепенни очаквания.
Това са второстепенни очаквания.
Точно това жените не могат (или не искат) да го разберат. В темите за консултации със специалисти редовно се споменава факта, че жените проектират собствените си очаквания и надежди в мъжете (цитирам по памет), което води до разочарования. Или не са ги чели или смятат, че това не се отнася за тях.
Към Авторката:
Явно си мислите, че щом за една жена може и за вас може. Добре. Така да е.
Миналата година имах връзка с мъж, който точно това искаше - да си пътуваме, да си говорим, да ме харесват приятелите му, готин кекс и забавления и приключения. Готин, интелигентен, финансово стабилен и силен приключенски дух, дето и 20 г биха могли да му завидят.
Ми супер ми беше около 3 месеца. И аз не драпах за обвързване, та наистина беше забавно и приятно много.
Можехме да откараме доста дълго, защото определено си допадахме във всички тези неща, плюс интелигентната компания, която предлагах.
Да, ама мен все нещо ме “глождеше”. Повърхностно някак си ми беше всичко, липсваха ми “дълбоките” разговори и темите, които истински ме вълнуваха си оставаха все на заден план.
Накрая си дадох сметка, че и при двама ни това беше много рационален избор..и че въпреки идеалния съвпад, на мен ми липсваше онази неизвестна субстанция, заради която бих могла да я нарека “любов”. Без нея не бих могла да бъда щастлива в дългосрочен план, а щом няма да бъда - защо да стоя в тази връзка?
И го напуснах.
Трудно ми беше да му обясня защо, защото не исках да го нараня или да пострада егото му. Дълго и пространствено му говорих, той дори пусна сълза, защото най-накрая схвана и нямаше какво повече да каже. Знаеше, че съм права.
Останахме си в добри отношения и спомени.
Ми супер ми беше около 3 месеца. И аз не драпах за обвързване, та наистина беше забавно и приятно много.
Можехме да откараме доста дълго, защото определено си допадахме във всички тези неща, плюс интелигентната компания, която предлагах.
Да, ама мен все нещо ме “глождеше”. Повърхностно някак си ми беше всичко, липсваха ми “дълбоките” разговори и темите, които истински ме вълнуваха си оставаха все на заден план.
Накрая си дадох сметка, че и при двама ни това беше много рационален избор..и че въпреки идеалния съвпад, на мен ми липсваше онази неизвестна субстанция, заради която бих могла да я нарека “любов”. Без нея не бих могла да бъда щастлива в дългосрочен план, а щом няма да бъда - защо да стоя в тази връзка?
И го напуснах.
Трудно ми беше да му обясня защо, защото не исках да го нараня или да пострада егото му. Дълго и пространствено му говорих, той дори пусна сълза, защото най-накрая схвана и нямаше какво повече да каже. Знаеше, че съм права.
Останахме си в добри отношения и спомени.
липсваха ми “дълбоките” разговори и темите, които истински ме вълнуваха си оставаха все на заден план.
Препоръчани теми