Любимите му следи, останаха в онази голяма къща...
- Публикувана: 29 юли 2020, 08:09 ч.
- Последно мнение: 31 авг. 2020, 18:11 ч.
Енгин Акюрек в "Дъщерята на посланика". Нови и стари проекти – Тема 399
Веднага се "залепям" и аз. 
Днес БТВ работи за мен - Гордост и предразсъдъци, отново, любимо 😍
Аууу, изтървала съм, включвам се веднага
Източник: https://vk.com/club144707938?w=wall-144707938_121762
История от "Engin Akyurek Dominican Republic"
Предоставено от Ингрид Лавандиер и Аида Васкес, администратори на ФБ страницата на "Engin Akyurek Dominican Republic".
Първият път, когато чух името Енгин Акюрек, беше от сестра ми Аида Васкес, която живее в Ню Йорк; Аз живея в Доминиканската република. Тя ми каза с голям ентусиазъм, че е намерила турски сериал, наречен "Фатмагюл" по телевизията, и че толкова го харесва, че реши да го потърси в YouTube, тъй като не може да спре да гледа и не иска да чака следващия ден, за да гледа друг епизод. Говорейки за чудесата на поредицата, актьори и актриси, настройки, музика; тя ми предложи да го гледам и ми изпрати линк.
Изминаха около 20 години, откакто за последно гледах сапунена опера и истината е, че не исках да отварям връзката. След това всеки път, когато разговаряхме по телефона, тя ме питаше дали гледам сериала, всеки път отговарях, че не гледам; но тя продължаваше да настоява, казвайки ми, че този е различен от всички останали, които сме гледали преди. Изминаха четири (4) месеца и сестра ми, която гледаше "Фатмагюл" отново и отново и говори за Керим, вече гледаше друг сериал с актьора Енгин Акюрек, защото не можеше да спре да гледа проектите му. Мислех, че тя изпитва емоционална криза и търси изход, защото дълго време не е гледала сапунени опери.
Един ден, само за да й угодя, реших да изгледам пет (5) епизода на "Фатмагюл" и да й кажа, че не ми харесва. Започнах да гледам събота вечер около 17:00 ч. и не спрях до два (2) сутринта, защото имах желание да продължа още. После беше неделя, понеделник, вторник, сряда и т.н., докато не го завърших. Веднага започнах да го гледам отново, защото чувствах, че го видях твърде бързо. Поисках двудневен годишен отпуск от работа (за да свърша някои лични неща), тъй като не можех да спра да гледам. След това броят на телефонните разговори със сестра ми се увеличи, просто не можехме да спрем да говорим за Енгин.
След "Fatmagul'ün Suçu Ne?"/"Каква е вината на Фатмагюл?" гледахме "Ако бях облак" (Bir Bulut Olsam), "Мръсни пари и любов" (Kara Para Aşk), "Малък септемврийски проблем" (Bi Küçük Eylül Meselesi), "Съдба"(Kader ), "Брак с чужденец" (Yabanci Damat) и "Черната змия" (Karayilan), и всичко се повтаря по няколко пъти. По време на всичко това започнахме да търсим информация за Енгин.
Станахме членове на "Engin Akyürek community", започнахме да следваме страниците и групите, посветени на него, включително групата ""Haydi Gel... Sen de BizeKatil", която всяка година, за да отбележи рождения ден на Енгин, събира дарения за благотворителни каузи в Турция. Някои приятели, също последователи на Eнгин, ни насърчиха да създадем група и страница "Engin Akyurek Dominican Republic", а останалото, както се казва, е история. Ние сме активни във всички платформи за социални медии и постоянно актуализираме Фейсбук страницата и групата с най-новата информация за Eнгин и неговите проекти.
Подобно на повечето от феновете му, ние мечтаехме да се срещнем с Енгин. Такава възможност се появи, когато посети Латинска Америка. Веднага щом разбрахме, че Енгин пристига на "нашата страна на света", реших да отида в Перу, за да го поздравя и да присъствам, когато за пръв път стъпи на латиноамериканска земя. Видях го на летището, когато долетя, а също така имах възможност да се срещна с него на премиерата на филма му "Поверявам ти децата" (Çocuklar Sana Emanet). На следващия ден имах късмета да го срещна отново и да го поздравя, когато посети Huaca Pucllana, историческо място в Лима. За съжаление, Аида не можа да пътува.
Мечтаехме да се срещнем с Енгин заедно през 2018 година. Енгин току-що публикува първата си книга и искахме да го подкрепим, затова отидохме в Турция и посетихме Международния панаир на книгата в Истанбул, където щеше да подпише книгата си "Sessizlik"/"Тишина" (Silence) и успяхме да се срещнем с него. Не питайте за този ден, защото беше сюрреалистично. Бяхме много щастливи, защото по време на престоя ни в Турция Енгин участва в конференция/дискусия за книгата му и ние също успяхме да го посетим и да го видим отново за втори път.
Възхищението ни към Енгин Акюрек отвори ума ни за други интереси като изучаване на културата на Турция, нейния народ, традиции и любопитство да разберем езика. На нашата страница и група във Фейсбук публикуваме информация за важната траектория на професионалната му кариера, културни бележки за нематериалното културно наследство на човечеството, което е Турция, и други интересни теми, които ни приближават до тази красива страна и нейния народ. След като стартирахме страница във Фейсбук, Енгин работи по проекти като „До живот“ (Olene Kadar), „Поверявам ти децата“ (Сocuklar Sana Emanet), „Една любов, два живота“ (Bir Aşkİki Hayat) и последният му сериал „Дъщерята на посланика“ (Sefirin Kizi), който следваме на турски в понеделник.
Моралът на тази история: благодарение на Eнгин сега имаме приятели от цял свят, които не са само виртуални приятели, за щастие имахме възможност да се срещнем лично с някои от тях. На първо място, ние вярваме, че Енгин е изключителен човек и голям културен посланик за своята страна. Според нас Енгин Акюрек проектира добри морални ценности, изглежда истински, смирен, интелигентен, добър приятел за приятелите си и човек, който знае какво е най-доброто за него в живота. Много се гордеем с него, неговата работа и му пожелаваме всичко най-добро.
Източник: https://vk.com/club144707938?w=wall-144707938_121762
История от "Еngin Akyurek Dominican Republic"
Предоставено от Ингрид Лавандиер и Аида Васкес, администратори на ФБ страницата на "Engin Akyurek Dominican Republic"
Скрит текст:
Първият път, когато чух името Енгин Акюрек, беше от сестра ми Аида Васкес, която живее в Ню Йорк; Аз живея в Доминиканската република. Тя ми каза с голям ентусиазъм, че е намерила турски сериал, наречен "Фатмагюл" по телевизията, и че толкова го харесва, че реши да го потърси в YouTube, тъй като не може да спре да гледа и не иска да чака следващия ден, за да гледа друг епизод. Говорейки за чудесата на поредицата, актьори и актриси, настройки, музика; тя ми предложи да го гледам и ми изпрати линк.
Изминаха около 20 години, откакто за последно гледах сапунена опера и истината е, че не исках да отварям връзката. След това всеки път, когато разговаряхме по телефона, тя ме питаше дали гледам сериала, всеки път отговарях, че не гледам; но тя продължаваше да настоява, казвайки ми, че този е различен от всички останали, които сме гледали преди. Изминаха четири (4) месеца и сестра ми, която гледаше "Фатмагюл" отново и отново и говори за Керим, вече гледаше друг сериал с актьора Енгин Акюрек, защото не можеше да спре да гледа проектите му. Мислех, че тя изпитва емоционална криза и търси изход, защото дълго време не е гледала сапунени опери.
Един ден, само за да й угодя, реших да изгледам пет (5) епизода на "Фатмагюл" и да й кажа, че не ми харесва. Започнах да гледам събота вечер около 17:00 ч. и не спрях до два (2) сутринта, защото имах желание да продължа още. После беше неделя, понеделник, вторник, сряда и т.н., докато не го завърших. Веднага започнах да го гледам отново, защото чувствах, че го видях твърде бързо. Поисках двудневен годишен отпуск от работа (за да свърша някои лични неща), тъй като не можех да спра да гледам. След това броят на телефонните разговори със сестра ми се увеличи, просто не можехме да спрем да говорим за Енгин.
След "Fatmagul'ün Suçu Ne?"/"Каква е вината на Фатмагюл?" гледахме "Ако бях облак" (Bir Bulut Olsam), "Мръсни пари и любов" (Kara Para Aşk), "Малък септемврийски проблем" (Bi Küçük Eylül Meselesi), "Съдба"(Kader ), "Брак с чужденец" (Yabanci Damat) и "Черната змия" (Karayilan), и всичко се повтаря по няколко пъти. По време на всичко това започнахме да търсим информация за Енгин.
Станахме членове на "Engin Akyürek community", започнахме да следваме страниците и групите, посветени на него, включително групата ""Haydi Gel... Sen de BizeKatil", която всяка година, за да отбележи рождения ден на Енгин, събира дарения за благотворителни каузи в Турция. Някои приятели, също последователи на Eнгин, ни насърчиха да създадем група и страница "Engin Akyurek Dominican Republic", а останалото, както се казва, е история. Ние сме активни във всички платформи за социални медии и постоянно актуализираме Фейсбук страницата и групата с най-новата информация за Eнгин и неговите проекти.
Подобно на повечето от феновете му, ние мечтаехме да се срещнем с Енгин. Такава възможност се появи, когато посети Латинска Америка. Веднага щом разбрахме, че Енгин пристига на "нашата страна на света", реших да отида в Перу, за да го поздравя и да присъствам, когато за пръв път стъпи на латиноамериканска земя. Видях го на летището, когато долетя, а също така имах възможност да се срещна с него на премиерата на филма му "Поверявам ти децата" (Çocuklar Sana Emanet). На следващия ден имах късмета да го срещна отново и да го поздравя, когато посети Huaca Pucllana, историческо място в Лима. За съжаление, Аида не можа да пътува.
Мечтаехме да се срещнем с Енгин заедно през 2018 година. Енгин току-що публикува първата си книга и искахме да го подкрепим, затова отидохме в Турция и посетихме Международния панаир на книгата в Истанбул, където щеше да подпише книгата си "Sessizlik"/"Тишина" (Silence) и успяхме да се срещнем с него. Не питайте за този ден, защото беше сюрреалистично. Бяхме много щастливи, защото по време на престоя ни в Турция Енгин участва в конференция/дискусия за книгата му и ние също успяхме да го посетим и да го видим отново за втори път.
Възхищението ни към Енгин Акюрек отвори ума ни за други интереси като изучаване на културата на Турция, нейния народ, традиции и любопитство да разберем езика. На нашата страница и група във Фейсбук публикуваме информация за важната траектория на професионалната му кариера, културни бележки за нематериалното културно наследство на човечеството, което е Турция, и други интересни теми, които ни приближават до тази красива страна и нейния народ. След като стартирахме страница във Фейсбук, Енгин работи по проекти като „До живот“ (Olene Kadar), „Поверявам ти децата“ (Сocuklar Sana Emanet), „Една любов, два живота“ (Bir Aşkİki Hayat) и последният му сериал „Дъщерята на посланика“ (Sefirin Kizi), който следваме на турски в понеделник.[/b]
Изминаха около 20 години, откакто за последно гледах сапунена опера и истината е, че не исках да отварям връзката. След това всеки път, когато разговаряхме по телефона, тя ме питаше дали гледам сериала, всеки път отговарях, че не гледам; но тя продължаваше да настоява, казвайки ми, че този е различен от всички останали, които сме гледали преди. Изминаха четири (4) месеца и сестра ми, която гледаше "Фатмагюл" отново и отново и говори за Керим, вече гледаше друг сериал с актьора Енгин Акюрек, защото не можеше да спре да гледа проектите му. Мислех, че тя изпитва емоционална криза и търси изход, защото дълго време не е гледала сапунени опери.
Един ден, само за да й угодя, реших да изгледам пет (5) епизода на "Фатмагюл" и да й кажа, че не ми харесва. Започнах да гледам събота вечер около 17:00 ч. и не спрях до два (2) сутринта, защото имах желание да продължа още. После беше неделя, понеделник, вторник, сряда и т.н., докато не го завърших. Веднага започнах да го гледам отново, защото чувствах, че го видях твърде бързо. Поисках двудневен годишен отпуск от работа (за да свърша някои лични неща), тъй като не можех да спра да гледам. След това броят на телефонните разговори със сестра ми се увеличи, просто не можехме да спрем да говорим за Енгин.
След "Fatmagul'ün Suçu Ne?"/"Каква е вината на Фатмагюл?" гледахме "Ако бях облак" (Bir Bulut Olsam), "Мръсни пари и любов" (Kara Para Aşk), "Малък септемврийски проблем" (Bi Küçük Eylül Meselesi), "Съдба"(Kader ), "Брак с чужденец" (Yabanci Damat) и "Черната змия" (Karayilan), и всичко се повтаря по няколко пъти. По време на всичко това започнахме да търсим информация за Енгин.
Станахме членове на "Engin Akyürek community", започнахме да следваме страниците и групите, посветени на него, включително групата ""Haydi Gel... Sen de BizeKatil", която всяка година, за да отбележи рождения ден на Енгин, събира дарения за благотворителни каузи в Турция. Някои приятели, също последователи на Eнгин, ни насърчиха да създадем група и страница "Engin Akyurek Dominican Republic", а останалото, както се казва, е история. Ние сме активни във всички платформи за социални медии и постоянно актуализираме Фейсбук страницата и групата с най-новата информация за Eнгин и неговите проекти.
Подобно на повечето от феновете му, ние мечтаехме да се срещнем с Енгин. Такава възможност се появи, когато посети Латинска Америка. Веднага щом разбрахме, че Енгин пристига на "нашата страна на света", реших да отида в Перу, за да го поздравя и да присъствам, когато за пръв път стъпи на латиноамериканска земя. Видях го на летището, когато долетя, а също така имах възможност да се срещна с него на премиерата на филма му "Поверявам ти децата" (Çocuklar Sana Emanet). На следващия ден имах късмета да го срещна отново и да го поздравя, когато посети Huaca Pucllana, историческо място в Лима. За съжаление, Аида не можа да пътува.
Мечтаехме да се срещнем с Енгин заедно през 2018 година. Енгин току-що публикува първата си книга и искахме да го подкрепим, затова отидохме в Турция и посетихме Международния панаир на книгата в Истанбул, където щеше да подпише книгата си "Sessizlik"/"Тишина" (Silence) и успяхме да се срещнем с него. Не питайте за този ден, защото беше сюрреалистично. Бяхме много щастливи, защото по време на престоя ни в Турция Енгин участва в конференция/дискусия за книгата му и ние също успяхме да го посетим и да го видим отново за втори път.
Възхищението ни към Енгин Акюрек отвори ума ни за други интереси като изучаване на културата на Турция, нейния народ, традиции и любопитство да разберем езика. На нашата страница и група във Фейсбук публикуваме информация за важната траектория на професионалната му кариера, културни бележки за нематериалното културно наследство на човечеството, което е Турция, и други интересни теми, които ни приближават до тази красива страна и нейния народ. След като стартирахме страница във Фейсбук, Енгин работи по проекти като „До живот“ (Olene Kadar), „Поверявам ти децата“ (Сocuklar Sana Emanet), „Една любов, два живота“ (Bir Aşkİki Hayat) и последният му сериал „Дъщерята на посланика“ (Sefirin Kizi), който следваме на турски в понеделник.[/b]
Моралът на тази история: благодарение на Eнгин сега имаме приятели от цял свят, които не са само виртуални приятели, за щастие имахме възможност да се срещнем лично с някои от тях. На първо място, ние вярваме, че Енгин е изключителен човек и голям културен посланик за своята страна. Според нас Енгин Акюрек проектира добри морални ценности, изглежда истински, смирен, интелигентен, добър приятел за приятелите си и човек, който знае какво е най-доброто за него в живота. Много се гордеем с него, неговата работа и му пожелаваме всичко най-добро.
Скрит текст:
Благодаря за превода!
Такъв е Енгин Акюрек! И аз се гордея, че съм негов фен. Съжалям само, че не мога да ходя така свободно /като тези сестри/ и да сбъдна желанието си да го видя на живо.
Да си говорим честно - това тяхното е скъпо удоволствие. От другия край на света - да долетят и да обходят много места в Истанбул и Турция /като цяло/. Иска се време и също така добра организация.
А помните ли какви красиви и специални подаръци получи Енгин от феновете в Латинска Америка? Бях във възторг тогава, че и сега.
Източник: https://vk.com/club144707938?w=wall-144707938_121762
История от "Engin Akyurek Dominican Republic"
Предоставено от Ингрид Лавандиер и Аида Васкес, администратори на ФБ страницата на "Engin Akyurek Dominican Republic".
Скрит текст:
Първият път, когато чух името Енгин Акюрек, беше от сестра ми Аида Васкес, която живее в Ню Йорк; Аз живея в Доминиканската република. Тя ми каза с голям ентусиазъм, че е намерила турски сериал, наречен "Фатмагюл" по телевизията, и че толкова го харесва, че реши да го потърси в YouTube, тъй като не може да спре да гледа и не иска да чака следващия ден, за да гледа друг епизод. Говорейки за чудесата на поредицата, актьори и актриси, настройки, музика; тя ми предложи да го гледам и ми изпрати линк.
Изминаха около 20 години, откакто за последно гледах сапунена опера и истината е, че не исках да отварям връзката. След това всеки път, когато разговаряхме по телефона, тя ме питаше дали гледам сериала, всеки път отговарях, че не гледам; но тя продължаваше да настоява, казвайки ми, че този е различен от всички останали, които сме гледали преди. Изминаха четири (4) месеца и сестра ми, която гледаше "Фатмагюл" отново и отново и говори за Керим, вече гледаше друг сериал с актьора Енгин Акюрек, защото не можеше да спре да гледа проектите му. Мислех, че тя изпитва емоционална криза и търси изход, защото дълго време не е гледала сапунени опери.
Един ден, само за да й угодя, реших да изгледам пет (5) епизода на "Фатмагюл" и да й кажа, че не ми харесва. Започнах да гледам събота вечер около 17:00 ч. и не спрях до два (2) сутринта, защото имах желание да продължа още. После беше неделя, понеделник, вторник, сряда и т.н., докато не го завърших. Веднага започнах да го гледам отново, защото чувствах, че го видях твърде бързо. Поисках двудневен годишен отпуск от работа (за да свърша някои лични неща), тъй като не можех да спра да гледам. След това броят на телефонните разговори със сестра ми се увеличи, просто не можехме да спрем да говорим за Енгин.
След "Fatmagul'ün Suçu Ne?"/"Каква е вината на Фатмагюл?" гледахме "Ако бях облак" (Bir Bulut Olsam), "Мръсни пари и любов" (Kara Para Aşk), "Малък септемврийски проблем" (Bi Küçük Eylül Meselesi), "Съдба"(Kader ), "Брак с чужденец" (Yabanci Damat) и "Черната змия" (Karayilan), и всичко се повтаря по няколко пъти. По време на всичко това започнахме да търсим информация за Енгин.
Станахме членове на "Engin Akyürek community", започнахме да следваме страниците и групите, посветени на него, включително групата ""Haydi Gel... Sen de BizeKatil", която всяка година, за да отбележи рождения ден на Енгин, събира дарения за благотворителни каузи в Турция. Някои приятели, също последователи на Eнгин, ни насърчиха да създадем група и страница "Engin Akyurek Dominican Republic", а останалото, както се казва, е история. Ние сме активни във всички платформи за социални медии и постоянно актуализираме Фейсбук страницата и групата с най-новата информация за Eнгин и неговите проекти.
Подобно на повечето от феновете му, ние мечтаехме да се срещнем с Енгин. Такава възможност се появи, когато посети Латинска Америка. Веднага щом разбрахме, че Енгин пристига на "нашата страна на света", реших да отида в Перу, за да го поздравя и да присъствам, когато за пръв път стъпи на латиноамериканска земя. Видях го на летището, когато долетя, а също така имах възможност да се срещна с него на премиерата на филма му "Поверявам ти децата" (Çocuklar Sana Emanet). На следващия ден имах късмета да го срещна отново и да го поздравя, когато посети Huaca Pucllana, историческо място в Лима. За съжаление, Аида не можа да пътува.
Мечтаехме да се срещнем с Енгин заедно през 2018 година. Енгин току-що публикува първата си книга и искахме да го подкрепим, затова отидохме в Турция и посетихме Международния панаир на книгата в Истанбул, където щеше да подпише книгата си "Sessizlik"/"Тишина" (Silence) и успяхме да се срещнем с него. Не питайте за този ден, защото беше сюрреалистично. Бяхме много щастливи, защото по време на престоя ни в Турция Енгин участва в конференция/дискусия за книгата му и ние също успяхме да го посетим и да го видим отново за втори път.
Възхищението ни към Енгин Акюрек отвори ума ни за други интереси като изучаване на културата на Турция, нейния народ, традиции и любопитство да разберем езика. На нашата страница и група във Фейсбук публикуваме информация за важната траектория на професионалната му кариера, културни бележки за нематериалното културно наследство на човечеството, което е Турция, и други интересни теми, които ни приближават до тази красива страна и нейния народ. След като стартирахме страница във Фейсбук, Енгин работи по проекти като „До живот“ (Olene Kadar), „Поверявам ти децата“ (Сocuklar Sana Emanet), „Една любов, два живота“ (Bir Aşkİki Hayat) и последният му сериал „Дъщерята на посланика“ (Sefirin Kizi), който следваме на турски в понеделник.
Моралът на тази история: благодарение на Eнгин сега имаме приятели от цял свят, които не са само виртуални приятели, за щастие имахме възможност да се срещнем лично с някои от тях. На първо място, ние вярваме, че Енгин е изключителен човек и голям културен посланик за своята страна. Според нас Енгин Акюрек проектира добри морални ценности, изглежда истински, смирен, интелигентен, добър приятел за приятелите си и човек, който знае какво е най-доброто за него в живота. Много се гордеем с него, неговата работа и му пожелаваме всичко най-добро.[/b]
Изминаха около 20 години, откакто за последно гледах сапунена опера и истината е, че не исках да отварям връзката. След това всеки път, когато разговаряхме по телефона, тя ме питаше дали гледам сериала, всеки път отговарях, че не гледам; но тя продължаваше да настоява, казвайки ми, че този е различен от всички останали, които сме гледали преди. Изминаха четири (4) месеца и сестра ми, която гледаше "Фатмагюл" отново и отново и говори за Керим, вече гледаше друг сериал с актьора Енгин Акюрек, защото не можеше да спре да гледа проектите му. Мислех, че тя изпитва емоционална криза и търси изход, защото дълго време не е гледала сапунени опери.
Един ден, само за да й угодя, реших да изгледам пет (5) епизода на "Фатмагюл" и да й кажа, че не ми харесва. Започнах да гледам събота вечер около 17:00 ч. и не спрях до два (2) сутринта, защото имах желание да продължа още. После беше неделя, понеделник, вторник, сряда и т.н., докато не го завърших. Веднага започнах да го гледам отново, защото чувствах, че го видях твърде бързо. Поисках двудневен годишен отпуск от работа (за да свърша някои лични неща), тъй като не можех да спра да гледам. След това броят на телефонните разговори със сестра ми се увеличи, просто не можехме да спрем да говорим за Енгин.
След "Fatmagul'ün Suçu Ne?"/"Каква е вината на Фатмагюл?" гледахме "Ако бях облак" (Bir Bulut Olsam), "Мръсни пари и любов" (Kara Para Aşk), "Малък септемврийски проблем" (Bi Küçük Eylül Meselesi), "Съдба"(Kader ), "Брак с чужденец" (Yabanci Damat) и "Черната змия" (Karayilan), и всичко се повтаря по няколко пъти. По време на всичко това започнахме да търсим информация за Енгин.
Станахме членове на "Engin Akyürek community", започнахме да следваме страниците и групите, посветени на него, включително групата ""Haydi Gel... Sen de BizeKatil", която всяка година, за да отбележи рождения ден на Енгин, събира дарения за благотворителни каузи в Турция. Някои приятели, също последователи на Eнгин, ни насърчиха да създадем група и страница "Engin Akyurek Dominican Republic", а останалото, както се казва, е история. Ние сме активни във всички платформи за социални медии и постоянно актуализираме Фейсбук страницата и групата с най-новата информация за Eнгин и неговите проекти.
Подобно на повечето от феновете му, ние мечтаехме да се срещнем с Енгин. Такава възможност се появи, когато посети Латинска Америка. Веднага щом разбрахме, че Енгин пристига на "нашата страна на света", реших да отида в Перу, за да го поздравя и да присъствам, когато за пръв път стъпи на латиноамериканска земя. Видях го на летището, когато долетя, а също така имах възможност да се срещна с него на премиерата на филма му "Поверявам ти децата" (Çocuklar Sana Emanet). На следващия ден имах късмета да го срещна отново и да го поздравя, когато посети Huaca Pucllana, историческо място в Лима. За съжаление, Аида не можа да пътува.
Мечтаехме да се срещнем с Енгин заедно през 2018 година. Енгин току-що публикува първата си книга и искахме да го подкрепим, затова отидохме в Турция и посетихме Международния панаир на книгата в Истанбул, където щеше да подпише книгата си "Sessizlik"/"Тишина" (Silence) и успяхме да се срещнем с него. Не питайте за този ден, защото беше сюрреалистично. Бяхме много щастливи, защото по време на престоя ни в Турция Енгин участва в конференция/дискусия за книгата му и ние също успяхме да го посетим и да го видим отново за втори път.
Възхищението ни към Енгин Акюрек отвори ума ни за други интереси като изучаване на културата на Турция, нейния народ, традиции и любопитство да разберем езика. На нашата страница и група във Фейсбук публикуваме информация за важната траектория на професионалната му кариера, културни бележки за нематериалното културно наследство на човечеството, което е Турция, и други интересни теми, които ни приближават до тази красива страна и нейния народ. След като стартирахме страница във Фейсбук, Енгин работи по проекти като „До живот“ (Olene Kadar), „Поверявам ти децата“ (Сocuklar Sana Emanet), „Една любов, два живота“ (Bir Aşkİki Hayat) и последният му сериал „Дъщерята на посланика“ (Sefirin Kizi), който следваме на турски в понеделник.
Моралът на тази история: благодарение на Eнгин сега имаме приятели от цял свят, които не са само виртуални приятели, за щастие имахме възможност да се срещнем лично с някои от тях. На първо място, ние вярваме, че Енгин е изключителен човек и голям културен посланик за своята страна. Според нас Енгин Акюрек проектира добри морални ценности, изглежда истински, смирен, интелигентен, добър приятел за приятелите си и човек, който знае какво е най-доброто за него в живота. Много се гордеем с него, неговата работа и му пожелаваме всичко най-добро.[/b]
