Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • Публикувана: 29 юли 2020, 09:01 ч.
  • Последно мнение: 3 авг. 2020, 18:11 ч.

Смърт на домашен любимец

  • 336
  • 5
  •   1
Отговори
  • Мнения: 12
Моля за помощ! Как се казва на 11 годишно дете такова нещо, и по какъв начин. Все още не се е сблъсквало с това. Чувствително е. За сега знае че е на доктор и само пита. Трудно ми е.

# 1
  • Sofia
  • Мнения: 550
Трудно се казва, но се казва... при нас нищо не се крие, защото това е неизбежно. Обичаме и се раздаваме, а после се сбогуваме.

Погребахме плъхче, коте... само май при рибките беше най-безболезнено... може би поради липсата на директен физически контакт.

Как се казва... ами като за човек... и всички знаят колко време се очаква да живее любимецът от самото начало... тъжно е да, но... детето е бъдещ възрастен!

# 2
  • София
  • Мнения: 5 501
На моя син му казахме,че кученцето е било болно и ,за да оздравее, сме го върнали при майка му.Той е на 12 и повярва.После му взехме ново кученце.

# 3
  • Мнения: 17 534
Зависи от детето, вие го познавате най-добре. Някак обяснете, че те не живеят дълго като хората, че идват да ни направят по-добри, да ни покажат какво е безрезервна обич, че винаги ще останат в сърцата ни. Ако прецените, че ще свърши работа, може да прочетете Мостът на дъгата, на мен страхотно ми действа това непретенциозно разказче, но не съм на 11 все пак. Което не  пречи да не мога още да се съвзема след същия проблем.
Наистина е трудно, а и децата различно го приемат. С подобни обяснения дъщерята на приятелка на 12 годинки, за която се чудеха как да и кажат, да я лъжат ли, го прие съвсем като нормално нещо. Т.е. разплака се, но за малко, попита "нали сега му е добре там, нищо не го боли и си тичка?" и нямаше драми. Съседи пък веднага взеха друго кученце и някак пак мина без особени драми. Та просто преценете според вашето детенце, представете го така, както ще е най-малко травмиращо за него. Понякога децата са по-издръжливи психически и приемат нещата по далеч по-нормален начин, отколкото си мислим за тях.

# 4
  • Пловдив
  • Мнения: 421
Това е естествен завършек на всеки живот. Детето ви не е толкова малко, за да поговорите открито и честно.
Ние преди няколко месеца минахме през това - малката ми щерка /на 9г./ плака и стада, голямата го прие по-лесно.

# 5
  • София
  • Мнения: 2 802
Сигурно вече сте казали на детето, дано го е понесло леко. Малкият ми син беше на 10г когато след кратко боледуване почина зайчето ни. Много драматично беше, а преди това баткото даваше индикации, че ще го приеме по-тежко. Много дни плака, неутешимо и до захласване направо. Много е труден от бебе на успокояване. Мои приятели и познати ме успокояваха, че с времето ще свикне с мисълта, че го няма и че това е един вид трениране за смърт и на близки хора. И дума не искаше да чуе за нов любимец - "не искам нищо живо". Много тъжен момент, но е неделима част от порастването, самата мисъл и сблъсък със смъртта...

Общи условия

Активация на акаунт