Старите теми :
- Публикувана: 9 апр. 2024, 13:02 ч.
- Последно мнение: 29 апр. 2024, 22:08 ч.
Пубертетът при момичетата - как да подготвим децата? - тема 20
Включвам се в новататема с едно страдание от моя страна 
Дъщеря ми е на 11 и 1/2 и вече все по-често се затваря в стаята си и почти не иска да комуникира с мен и баща ѝ. Идва от време на време да се гушне, но вече не е така както беше преди. Даже понякога като влизам в стаята ѝ да поседя малко така при нея, макар и да не ги говорим, ме пита "А ти сега защо дойде, мамо?".
Признавам си, че съм от обсебващите майки. Трябва да знам винаги къде е, с кое дете е на вън, какво ще облече, учила ли е, яла ли е, налагам ѝ да ходим някйъде заедно и да прекарваме време с нея, като всяка нормална майка, но тя вече не се кефи от този факт така както преди.
Толкова ми е криво, че детето ми е пораснало и вече почти няма нужда от мен, че започвам да се чувствам излишна и безполезна.
Дъщеря ми е на 11 и 1/2 и вече все по-често се затваря в стаята си и почти не иска да комуникира с мен и баща ѝ. Идва от време на време да се гушне, но вече не е така както беше преди. Даже понякога като влизам в стаята ѝ да поседя малко така при нея, макар и да не ги говорим, ме пита "А ти сега защо дойде, мамо?".
Признавам си, че съм от обсебващите майки. Трябва да знам винаги къде е, с кое дете е на вън, какво ще облече, учила ли е, яла ли е, налагам ѝ да ходим някйъде заедно и да прекарваме време с нея, като всяка нормална майка, но тя вече не се кефи от този факт така както преди.
Толкова ми е криво, че детето ми е пораснало и вече почти няма нужда от мен, че започвам да се чувствам излишна и безполезна.
Sun and moon, разбирам те много добре какво ти е. Минах (че и още минавам) през същото с моето момиче. Тя ще стане на 16 скоро, но и на мен ми отне много време да свикна с идеята, че малкото ми момиче, което ме търсеше за всяко нещо и бяхме неразделни, сега е голяма и самостоятелна. Много е трудно, но съветът ми е да стискаш зъби и да я оставиш да се отдръпне - така трябва да е. Ако я оставиш сега да си го изживее, да се заяви като личност и да не я притискаш прекалено, след време ще се отплати и бунтът ще се "кротне". Моята и сега понякога идва да се гушне и ми разказва напоително какво се е случило през деня, но ако ѝ досаждам и я разпитвам, само ще я отблъсна. Нямам решение и аз, реве ми се като знам, че след 3 години ще отиде да учи някъде другаде и няма да ми е вкъщи ежедневно. Не си сама, това исках да кажа само.
Deni-meni, отговарям ти на въпроса от края на предната тема - не може без сутиен. Гледа се на ехограф много обстойно, слагат се и електроди...
Мьоз, не знам за проследяването на по-възрастни хора. Докторът ни каза, че това е нещо, с което човек живее, без да го усеща и без да му се нарушава качеството на живот, и може би при други обстоятелства никога няма и да разбере, че е имал подобен проблем.
Мьоз, не знам за проследяването на по-възрастни хора. Докторът ни каза, че това е нещо, с което човек живее, без да го усеща и без да му се нарушава качеството на живот, и може би при други обстоятелства никога няма и да разбере, че е имал подобен проблем.
Да, Тонка. И обикновено се намира случайно или изобщо не се разбира, защото не създава проблеми много дълго време. Но на старини или при комбинация с други заболявания или при тежки обстоятелства започва да се усеща, да пречи, да се следи и да се лекува. Не се тревожи сега - знаете го и толкоз. Няма да пречи на Кати и всичко ще е розово.
И моята 10-годишна навлиза във фаза, в която се затваря в стаята си и все по-често иска да бъде сама. Разбирам я и, макар понякога да ми е криво, се радвам, че има възможността да се радва на уединение в собствена стая, защото аз на нейната възраст нямах. Всъщност никога не съм имала. Към днешна дата спя в хола, за да има стая за нея. Реагирам й остро единствено, когато се самозабрави и ме помоли за излезна аз от хола, защото тя иска да бъде сама. Напомням, че си има стая, в която може да се усамоти. Ако ме помоли да я оставя насаме в стаята й, се съобразявам.
Имат нужда от лично, собствено пространство и собствено време, да. Фаза е когато се изолират, минава или олеква или просто свикваме. Стаите им са неприкосновени, внимавам да не нахлувам непоканена там.
С девойката гледам да си имаме редовно наше си, женско време, което да прекарваме само двете. Тогава много се отваря, споделя, разказва. Занимавайки се с нещо друго с нея, успявам да науча много ценни неща, което в ежедневието не се случва често.
С девойката гледам да си имаме редовно наше си, женско време, което да прекарваме само двете. Тогава много се отваря, споделя, разказва. Занимавайки се с нещо друго с нея, успявам да науча много ценни неща, което в ежедневието не се случва често.
Толкова ми е криво, че детето ми е пораснало и вече почти няма нужда от мен, че започвам да се чувствам излишна и безполезна.
Това е положението и започвай да свикваш, защото и по-зле ще става.
Децата порастват, започват да воюват за лично пространство и да поставят граници, с които да се събразяваш. Идва и излизането навън с приятели... Аз в началото много трудно преживявах тези промени, вече претръпнах. Хубавото е, че когато дъщеря ми се прибере, от вратата започва да ми разказва къде са ходили, какво са правели, за какво са си говорили. Сигурно премълчава някои неща, но това е нормално.
Ето, сега ми е драма, че другия уикенд ще ходим на вилата на наши приятели и за първи път Кати отказа категорично да идва с нас. Щяла да си покани приятелки вкъщи с преспиване. Не съм очарована, но стискам зъби и трябва да се свиква. Добре, че на море не отказва да идва с нас, както и на екскурзии в чужбина по женски.
И не ме разбирайте погрешно - аз и хобита имам, както и приятели, куче и мъж (интересна последователност, кучето преди мъжа, ама нищо
). Никога не ми е скучно, дори понякога имам нужда да остана сама вкъщи, но това е трудно постижимо. Липсва ми присъствието на детето, но пред нея не го показвам. Всеки, рано или късно, си хваща собствения път в живота. Засега сме в подготвителната фаза. 
И при нас като при Тонка 
Най-големият плюс на това, че работя от вкъщи, е, че като се прибере от училище дъщеря ми, съм си тук и я изслушвм, докато още й се говори. За половин час ми изсипва целия си ден После си отива в стаята. Като в това клипче сме https://www.youtube.com/watch?v=sC6O6KmnpU4&t=129s (а момчешката перспектива ми е точно като със сина ми беше едно време )
Също и вече не й се идва винаги с нас на почивка и вече веднъж я оставихме при баба й (с кучето). Но да, на море и в чужбина не отказва.
Най-големият плюс на това, че работя от вкъщи, е, че като се прибере от училище дъщеря ми, съм си тук и я изслушвм, докато още й се говори. За половин час ми изсипва целия си ден После си отива в стаята. Като в това клипче сме https://www.youtube.com/watch?v=sC6O6KmnpU4&t=129s (а момчешката перспектива ми е точно като със сина ми беше едно време )Също и вече не й се идва винаги с нас на почивка и вече веднъж я оставихме при баба й (с кучето
). Но да, на море и в чужбина не отказва.