Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Пубертетът при момичетата - как да подготвим децата ? - 9

  • 7 814
  • 187
  •   2
Отговори
  • Мнения: 17 081
Заповядайте в новата тема


Старите теми :
тема 1
тема 2
тема 3
тема 4
тема 5
тема 6
тема 7
тема 8

# 1
  • Мнения: 15 349
Какъв е начинът да стимулираш девойка, която няма грам амбиция за нищо Sad
Приемам всякакви съвети, особено от личен опит!

# 2
  • Мнения: 12 181
Благодаря за новата тема!

Искам да взема нещо измивно за лице на пуберката (12 г.) и се чудя какво. Нейната кожа е атопична по принцип, въпреки че по лицето досега, да чукам на дърво, не са излизали екземи. Все пак може би трябва да е нещо, с което няма опасност да "премие" кожата. Ако слага грим (спирала веднъж на месец или като експериментира вкъщи), го маха с мицеларна вода, която не оставя фон, но не знам дали да минава кожата с тампон с мицеларна вода ежедневно е достатъчно за пуберска кожа. Като цяло не ѝ е склонна към омазянване, не е акнеична, тук-там излиза по някоя пъпка или черна точка (с изключение на носа).

# 3
  • Мнения: 3 889
Какъв е начинът да стимулираш девойка, която няма грам амбиция за нищо Sad
Приемам всякакви съвети, особено от личен опит!

На колко е девойката? До сега занимавала ли се е с нещо странично? Аз поддържам тезата, че колкото по-рано се вкарат в някакъв коловоз, толкова по-добре. Не е невъзможно и на по-късен етап да се случи, но е малко по-трудно.
Тук какво се търси - спорт, друго занимание по интереси или..?

# 4
  • Мнения: 1 529
Благодаря за новата тема!

Искам да взема нещо измивно за лице на пуберката (12 г.) и се чудя какво. Нейната кожа е атопична по принцип, въпреки че по лицето досега, да чукам на дърво, не са излизали екземи. Все пак може би трябва да е нещо, с което няма опасност да "премие" кожата. Ако слага грим (спирала веднъж на месец или като експериментира вкъщи), го маха с мицеларна вода, която не оставя фон, но не знам дали да минава кожата с тампон с мицеларна вода ежедневно е достатъчно за пуберска кожа. Като цяло не ѝ е склонна към омазянване, не е акнеична, тук-там излиза по някоя пъпка или черна точка (с изключение на носа).

Благодаря за темата, малката лисичка! Flowers Hibiscus

Аз се чудя дали мицеларната вода е подходяща за атопична кожа, която в повечето случаи е и суха, нали? А, мисля че мицеларната вода пресушава допълнително. Аз лично имам съмнения, че чисти в пълнота.
Дали не е вариант да пробва някой измивен гел, който е подходящ за суха и атопична кожа? "Bioderma" има серия "Atoderm", а "La Roche-Posay" - "Toleriane".

# 5
  • Велико Търново
  • Мнения: 5 469
Искам да споделя и аз за моята 14-годишна девойка, и ако мога с това да успокоя донякъде Кенди и останалите майки с "неперфектни деца" Wink
Дъщеря ми е единствено дете, обгрижвано, обичано, умно и според думите на много учители, през които е минала, с огромен потенциал. Но....прилежната ученичка беше до към 5 клас, оттам насетне се започна със социалните мрежи, "отворени" приятелки, мързел, неглижиране на домашните и учебните задължения и естествено, разправии у дома. Спортуваше активно до миналата година. Минах през 9-те кръга на ада, от постоянно самообвиняване, че съм изтървала края явно, че не намирам правилния подход и всички страхове, какъв аджеба човек ще излезе от туй мойто дете. Като реши да учи -може, т.е. по думи на учители/и сега, в гимназията/ има големи възможности и няма предмет, който да й се опре. Но...тя учи само по предметите, по които има интерес, останалите ги кара през просото. Говоря непрекъснато, спокойно, давам примери, и какво ли още не - тя се съгласява, кима, и...си прави каквото си знае. Хващала съм я неведнъж да ме лъже. Не ми харесва голяма част от компанията й, защото са неориентирани, незаинтересовани, тип "бунтари" и нямат никакви амбиции. Разпитвала съм я по разни въпроси - секс, наркотици и т.н. какво мисли и засега отговорите ме удовлетворяват, разумна е и не е безразсъдна в тези насоки.
Понякога, след дълги разговори с дъщеря ми, усещам, че на нея й тежат тези наши очаквания - да има висок успех, да знае какво иска да учи и да работи, да работи целенасочено по този въпрос, а истината е, че един много малък процент от децата на тази възраст знаят какво искат да правят с живота си. Та, дори възрастни има още неориентирани или сменящи професиите си...Това, че аз и баща й сме знаели какво искаме още от гимназията и сме го следвали и постигнали, не означава, че и тя ще е така - та тя е друг човек.

След много размисъл и четене на най-различни книги стигнах до извода, че при моята дъщеря, предвид буйния и нрав и инат, трябва да се разговаря спокойно, без повишаване на тон, обиди или шамари, тогава тя се отпуска, споделя много и още повече - чувства се добре след споделеното/в противен случай, спуска капаците, и спира да слуша/. Не я натискам, когато пожелае - тогава, когато е готова тя да сподели. Не искам да се чувства непълноценна, да се сравнява с останалите и да бъде без самочувствие. Понякога имаме ход напред, и два назад, но продължавам в тази насока - говоря й постоянно, на всякакви теми, обсъждаме ги, най-вече държа да чуя нейното мнение, провокирам я с въпроси. Разбира се, че има и дни, в които съм изнервена, повишавам тон, но умея и да се извинявам. Вярвам, че някой ден ще има резултат от всичко показано, изказано...Вярвайте в децата си! Много добре разбирам опасенията "ама ако аз сега не дам зор, да се научи, то съвсем ще му отпусне края"...Трябва да има граници, трябва да знаят какво може и какво не може, както и какви са последиците от неспазването на договорки. Аз противодействам на момента, хич не отлагам наказанието. Вярно, че в повечето случаи го изтърпява и пак повтаря същите грешки, но пък и аз не се отказвам Wink

# 6
  • Мнения: 843
Бисквитка, много се доближава моят светоглед до твоя. Реакциите ми и периодите на голямата ми щерка също съвпадат със споделените от теб. Много съм се тревожела за нея, на моменти съм имала направо убеденост, че нищо няма да излезе от нея, че ще пропадне, отчайвала съм се. Но все пак след това продължавах да говоря, да говоря, да говоря с нея. Винаги след остър скандал гледах да посмекча нещата, да й обясня защо съм избухнала, ако трябва да се извиня за реакцията. Поглеждах за момент от нейния ъгъл и виждах, че аз на нейно място просто нямаше да имам желание да се прибера в такава къща, където само ми крещят, порицават, намилат.... Еми нормално е, на кого ще му е приятна такава атмосфера. Правя така, че на децата да им е хубаво вкъщи, защото иначе следват лоши работи, ако навън им е по-добре през цялото време.
Бисквитке, сигурна съм, че като завърши училище ще видиш огромна промяна. Тя си го има тласъка от началните класове, сега в момента просто няма как да очакваш амбиция и устрем в някаква посока. В тая възраст 13-19 г. ужасно малко деца я имат. А пък и не съм сигурна дсли е толкова добре да я имат тогава....

# 7
  • Мнения: 12 181
marini, суха е атопичната кожа по принцип, въпреки че и без да се усеща суха, се появяват атопичните екземи. Но пък на лицето, хормоните си казват думата и има и мазни участъци, та по-скоро е смесена. И аз гледах измивните от серията за атопична кожа на Биодерма (че такъв е основният крем за тяло) едно измиващо олио, което става за лице и тяло, но пък ме притеснява как ще реагират по-мазните участъци от лицето.

# 8
  • тук и там
  • Мнения: 6 428
И моите от години ме врънкат за куче,с обещанието че те ще се грижат за него. На мен от друга страна ,ми е пределно ясно-че върху мен ще паднат абсолютно  всички грижи и за него. Малко ми е  да ставам в 5,30 за да приготвям кутии за училище и да водя децата,представям си  и как всяка сутрин и вечер разхождам и  куче..
Нямаме куче,нямам и намерние да вземаме...Или поне -не до момента в който аз реша,че мога да се грижа и за животно.
Малкото е с варицела май(чакам лекарката днес да потвърди),каката не е изприщена още...Но ако е това,очаквам и на нея да и избият пъпки навсякъде..

# 9
  • Мнения: 311
Включвам се в темата с две деца, момче на почти 15 години( в разгара на пубертета) и момиче на 9(почти на прага). Двете ми деца са доста различни, не само като пол, но е като характери. Момчето е запален спортист, тренира един и същи спорт от 1ви клас, не се е отказвал пред трудностите, амбициозен е и преследва спортни постижения. За училището сме се договорили, че трябва да се учи, има отличен успех, взима стипендия (страшен стимул) математиката му е по-трудна, но пълно щастие няма. От тази година се записа на курс по английски език по негово желание. Но така е сега в 8ми клас, не мислете, че през годините всичко е било цветя и рози.
Дъщеря ми е различна-отдава и се математиката, но редовно трябва поднасяне, особено по време на ДО, не се ли получи нещо веднага започва да плаче и да се тръшка, чете с уговорки заради мен, а не защото е запалена. Непостоянна е по отношение на спорт -вече е сменила 3-4 неща. Изчистването на стаята става с уговорки или със заплаха, че излишните неща заминават в кофата. С това искам да кажа, че децата ми не са перфектни, дори напротив. НО въпреки това, знаят че много ги обичам и съм зад тях.
Обичайте децата си, показвайте им го, бъдете им опора и ги насърчавайте. Няма значение дали покриват изискванията ви, пак си остават вашите деца. Не губете връзка с тях, нека да ви имат доверие и да ви споделят.

# 10
  • Мнения: 1 529
marini, суха е атопичната кожа по принцип, въпреки че и без да се усеща суха, се появяват атопичните екземи. Но пък на лицето, хормоните си казват думата и има и мазни участъци, та по-скоро е смесена. И аз гледах измивните от серията за атопична кожа на Биодерма (че такъв е основният крем за тяло) едно измиващо олио, което става за лице и тяло, но пък ме притеснява как ще реагират по-мазните участъци от лицето.

Да, в такъв случай ще е добре да е продукт за комбинирана кожа. Може би нещо със салицилова киселина, което да регулира производството на себум и да хидратира. За съжаление не мога да препоръчам, защото моите деца са с по-скоро типичната за тийновете мазна кожа. Синът ми ползва (след като съм повторила поне 100 пъти) този гел:
Скрит текст:
, а пък дъщеря ми се маже с крема. Тя мие лицето си с тази корейска пяна:
Скрит текст:
Но пък си мисля, че ако продуктите за суха кожа не се окажат подходящи за детето, винаги може да преминат в арсенала на мама... Wink

# 11
  • Мнения: 207
Какъв е начинът да стимулираш девойка, която няма грам амбиция за нищо Sad
Приемам всякакви съвети, особено от личен опит!


Съвсем нищо, ли не я вълнува?
А приятелките и?
Общи интереси някакви?
Аз запалих дъщеря ми по художествената гимнастика, когато беше на 7 години и тогава ходеше на класически балет. Гледахме олимпиадата в Рио, където нашият ансамбъл спечели бронзов медал. Еуфорията беше толкова голяма, че аз започнах да се интересувам все повече и повече от този спорт. Постоянно я виках заедно да гледаме състезания, съчетания от миналото. Пусках и интервюта с големи имена в гимнастиката и се вълнувахме заедно двете. В един момент детето само поиска да отиде в залата по художествена гимнастика и да види какво правят гимнастичките. Отказа се от балета и започна да тренира худ.гимнастика.
От тогава е толкова амбицирана и запалена, а е вече на 11 години. Тренира професионално всеки ден и е картотекирана гимнастичка. Изключително упорита и трудолюбива.
Знае цената на успеха и колко много труд, пот и сълзи стоят зад един медал или добро представяне.
Знае и цената на неуспеха. Все качества, които спорта е развил у нея.
Отлична ученичка, ходи на уроци по Математика и Английски 4 пъти седмично. Успява да си организира времето и да свърши поставените и задачи.
Поставила съм категоричен ултиматум! : Ако не се справя в училище и започне да има затруднения, директно и спирам тренировките по гимнастика и крака и няма да стъпи в залата. Това и държи влага и успява да намери баланса и да съчетава училището със спортта.

Това е моя опит с моето дете.

# 12
  • Мнения: 843
Моята ме врънкаше за куче, буквално откакто проговори. Взехме, когато навърши 16. Всъщност тогава АЗ узрях за идеята. Тя пое половината разходки (породата е активна и има нужда от поне 2 часа тичане на ден), ходене при ветеринар, а първите месеци не излизаше никъде без нея, докато не я приучи на хигиенни навици. Това беше условието, изпълни го, но и все пак беше на 16, не на 9. Три години по-късно учи в чужбина, тоест грижата изцяло пада на нас с баща й, малката не се ангажира особено, а и няма как да разхожда толкова енергично куче сама. Тоест, пак аз съм си на пангара - мъжът ми често пътува, малката трябва всеки ден да е закарана и докарана на тренировки, аз работя. И ме чакат 2 дълги разходки на ден - на дъжд, сняг, мраз, пек - всеки ден. Освен това - готвене, пазаруване и т.н. С организация всичко е възможно, стига човек да го иска наистина.
С това не се изкарвам майка героиня, напротив, искам да кажа, че наистина е добре човек да си даде сметка и да вземе животно, чак когато може лично да поеме грижата изцяло, ако се наложи. Дори и детето да е супер съвестно, щото нали нямаше как да й кажа - йок няма да заминаваш, щото трябва да си гледаш кучето. Или да го дам на някого, няма как.

# 13
  • Мнения: 6 205
И да е съвестно няма как да стане едно дете да се грижи за куче. Сутрин как ще я пусна да го разхожда? 7.30 тръгва за училище. Значи трябва да стане в 6.00 и в 6.30 да изведе куче. Зимата по това време е тъмно и студено. Не е за само дете навън. Освен това едно дете си има други задължения, които няма как да пренебрегне. Домашни, уроци, подготовка за контролни..  Сутрин да стане в 6, да ходи на училище, след това до вечерта домашни и вечерта пак навън, независимо от студ, дъжд, сняг с куче. Колко време ще издържи това дете?
Моята искаше куче. Намерихме едно дребно бездомниче и го занесохме при баба ѝ. Баба ѝ също искаше дребно куче за компания. Когато ходи на село си играе с него, разхожда го, реши, къпе, но основното отглеждане пада върху баба ѝ.
Това лято си намерихме три много мънички котенца, пак заминаха при баба ѝ. Хем майка ми си има компания, хем децата се радват на животни, като ходят там. Аз вкъщи животно не мога да гледам. След няколко години ще се преместим в нова къща с голям двор и тогава ще си помисля, но за сега не се наемам.

# 14
  • Мнения: 635
записвам се да следя темата.

На дамата с призива да я посъветваме, но приемайки само одобрения, и скачайки на критиките, не знам дали има смисъл да отговарям. Въпросът беше към мен, аз имам две деца, куче и котка и очаквам бебе и не, не изисквам от децата да се грижат за животните. Добре дошло е, но не е условие да имаме домашни любимци. Също драматично поставеното от вас "с дете, зимно бебе и куче и мъж, който работи от 9 до 6" (цитирам по памет), това е масова ситуация и не виждам нищо трудно за справяне, при желание разбира се. Ако бяхте казали "шест деца и съпруг тираджия, който пътува 3 седмици, и 1 е вкъщи" може би щеше да е някак по-съчувствено. Иначе съм сигурна, че решението да подарите кученцето е най-доброто за животинчето наистина.

Много ми бяха полезни последните мнения. При нас ще става още по-интересно с тийн и бебе и ще се допитвам тук за съвети със сигурност. Hug Моята дъщеря прави 13 след няколко седмици и все още е в страхотна фаза, няма цупене, учи, прекарваме време заедно, излиза с нас в парка, нооо се подготвям за промяна. Сигурна съм, че е неизбежна.

При нас по-различен е малкия, който е на 9 и още не е в тийн фаза, но е много неразбран. Умен е, но страшно мързелив и за него все още не мога да намеря работещия вариант. За него ще се допитвам тепърва в момчешката тема. Blush

Общи условия

Активация на акаунт