bell_87, а не идва ли в моя случай точно от "рационалното" страха? Аз така го виждам...
- Публикувана: 4 авг. 2020, 23:26 ч.
- Последно мнение: 18 септ. 2021, 20:46 ч.
Имам енергия само с ниско тегло
Колкото и да иска, човек никога не може да бъде напълно обективен по отношение на самия себе си. Често е нужен някой страничен, който не е емоциално обвързан с положението и може да види по-ясно, затова според мен не е зле да пробваш психотерапия.
Аз, признавам, следя темата от началото, но така и не разбрах проблема. Твърде много интелектуализираш. Опрости нещата. Ако ти е добре с голям калориен дефицит, карай си така. Защо зорлем да се тъпчеш. Ако ти тежат кг, намери златната среда. Ако имаш възвишени психологически терзания по отношение на храната, намери си отдушник - плати на пси и си излей душата.
Ако вие бяхте в същата ситуация, как щяхте да се чувствате? Да си "сверя часовника"...
И все пак ми е интересно дали някой би приел положението или би се чувствал "прецакан"...
Все си мисля, че всеки би се чувствал ужасно на мое място...
Дори само от факта, че е уникален случай и друго решение, освен "не знам..." няма как да получи...
Дори само от факта, че е уникален случай и друго решение, освен "не знам..." няма как да получи...
Ами аз не мога. Никога няма да забравя как се чувствах тогава и никога няма да спра да копнея отново да се чувствам така.
Също и ме е страх. От симптомите на инсулинова резистентност. Хипогликемиите, омаляването след хранене, понякога усещам и изтръпвания на пръстите на краката, зимата и побеляване на пръсти на ръцете.
Също така и темата за здравословна храна, спорт, тренировки, хубаво тяло и пр. много ме разстройва.
Също и ме е страх. От симптомите на инсулинова резистентност. Хипогликемиите, омаляването след хранене, понякога усещам и изтръпвания на пръстите на краката, зимата и побеляване на пръсти на ръцете.
Също така и темата за здравословна храна, спорт, тренировки, хубаво тяло и пр. много ме разстройва.
Не отхвърлям тази възможност. Винаги гледам да бъда максимално обективна.
Но все си мисля, че "психическия проблем" при мен е следствие от това как се чувствам физически, а не обратното.
Защото аз нямах представа, че "лекът" за "ленността" си, който търся от толкова години, ще се окаже... намаляване на въглехидратите и лека физическа активност. Незнайно как тогава бяха изчезнали и всякакви чисто психически симптоми на депресия. Явно хормоналния фон в организма ми се е променил коренно, вероятно сваляйки захарта и инсулина е станала някаква верижна реакция в организма ми. Не знам, но някои хора ме питаха дали не "взимам нещо" тогава...
Аз лично го отдавах на това, че за пръв път в живота си не бях задушена от проблеми. Другото го реших просто така, да взема да направя нещо за себе си, също за пръв път в живота си... А резултата беше такъв, какъвто никога не би ми минало през ума да свържа едното с другото.
Пак казвам - не споря, просто разсъждавам...
Но все си мисля, че "психическия проблем" при мен е следствие от това как се чувствам физически, а не обратното.
Защото аз нямах представа, че "лекът" за "ленността" си, който търся от толкова години, ще се окаже... намаляване на въглехидратите и лека физическа активност. Незнайно как тогава бяха изчезнали и всякакви чисто психически симптоми на депресия. Явно хормоналния фон в организма ми се е променил коренно, вероятно сваляйки захарта и инсулина е станала някаква верижна реакция в организма ми. Не знам, но някои хора ме питаха дали не "взимам нещо" тогава...
Аз лично го отдавах на това, че за пръв път в живота си не бях задушена от проблеми. Другото го реших просто така, да взема да направя нещо за себе си, също за пръв път в живота си... А резултата беше такъв, какъвто никога не би ми минало през ума да свържа едното с другото.
Пак казвам - не споря, просто разсъждавам...
А каква ще е причината и целта на психотерапията? Да ме научи как да се примиря и приема, че не ми е писано да се чувствам, както се чувствах Тогава? Или да не усещам изброените симптоми? Не разбрах кое от двете? Или и двете?
Не да се примириш и приемеш. Целта на психотерапията е да премахне черната пелена която те е затиснала и ти пречи да живееш щастлив и пълноценен живот. Правилният медикамент ще възстанови нарушения хормонален баланс, страховете ще изчезнат, и ще се чувстваш още по-добре от "тогава".
Но ти самата трябва да го пожелаеш, ти трябва да направиш първата крачка, и да не се срамуваш да потърсиш помощ. Има добри професионалисти които могат, и ще ти помогнат.
Няма да получиш съжаление, ако продължаваш да не правиш нищо.
Всеки е отговорен за щастието си. Ти държиш ключа в ръцете си. Дали ще го използваш, е изцяло твое решение.
Действай.
Добре, но пак имам въпрос (не искам да ставам досадна, но все пак никого не "задължавам" да отговаря/пише).
Все пак, нима в определени ситуации не е съвсем нормално човек да реагира негативно? Въпросът ми е конкретен: Защо смятате, че е твърде пресилена негативната ми реакция към тези обстоятелства?
Можех да направя толкова много неща с енергията, която имах (досега абсолютно нищо не съм постигнала в живота). Имах толкова енергия и оптимизъм - без медикаменти и без психотерапия (нищо против тях, когато няма друго, което да решава проблема), но работата е там, че при мен се оказа, че има такова.
Все пак, нима в определени ситуации не е съвсем нормално човек да реагира негативно? Въпросът ми е конкретен: Защо смятате, че е твърде пресилена негативната ми реакция към тези обстоятелства?
Можех да направя толкова много неща с енергията, която имах (досега абсолютно нищо не съм постигнала в живота). Имах толкова енергия и оптимизъм - без медикаменти и без психотерапия (нищо против тях, когато няма друго, което да решава проблема), но работата е там, че при мен се оказа, че има такова.