Паническо разстройство - 45

Ужас ти сега пък ме уплаши да не вземат да се върнат и при мен гадостите...аз пия от 2 месеца серопрам,флуанксол и клонарекс,който вече започвам да намалям и колкото повече време минава по добре се чувствам и по рядко са гадостите...ти ме уплаши сега пък това означава ли, че и аз както съм добре мога да се влоша?

Аз си поревах преди малко.Вече 20 дни пия лекарства,нямам тревожност,обаче вчера и днес ми обзема една безнадежност,че няма да свърши това нещо.Пия само половин ксетонор и клонарекс.Дали ако ми се вдигне дозата на АД ще съм по-добре.Аз всяко неразположение свързвам с ПА.Днес ме боли глава,знам,че е защото не съм се наспала,но цял ден го мисля.Мрън

Някога като бях млад и зелен, ми бяха изписали Золофт. Хубав медикамент, обаче при мъжете спира свършването. Та бях нещо като мокра женска мечта, обаче си беше малък ад за мен. Та след 3 месеца прием, решихме че не е моя медикамент. Казвам го в следната връзка - медикаментите трябва да работят, но не само в 1 направление, а комплексно човека да е добре. Щото иначе лекуваш едно, а повреждаш 5 други неща.

Георги така е и всеки усеща сам, ако лекарството не върши работа. Дори да не го осъзнаеш на първия или третия месец, все го разбираш.
Аз затуй спрях прогестерона ( няма връзка с темата) след като ми обърбаляска цикъла. Да пия лекарство, от което ще се лекувам е мерси.
С АД също много не се до разбрахме, но клонарексът ми помага.
Тежко ми беше месец май покрай операцията, много нерви и много страх, после ревях пак треперех, и така почти цяло лято с прекъсвания но ще олекне, трябва да си навън, да ги бориш нещата и да не им се оставяш ( колкото можем) с лекарство без кой както успява.

И аз май няма да се разбера с Есцитила и ще трябва да предприема нещо по въпроса. Поне по време на  бременноста нямах никакви проблеми. Беше златно време. После започнах с безсънието, след това се появи треперенето, пък изтръпване, пък кръвно от време на време. И накрая стигнах до тук. Не знам какво да правя вече. Обикалях доктори, изследвах какво ли не. И ето ме днес, пак ми е много зле, пак съм на черешата, пак всичко и то почти цял ден.

Елдорадо понякога трябва и време - и с лекарство и без.
Един психиатър ми каза на човек са му нужни 10 г да преодолее огромна травма в живота си, можем да помогнем да стане по-бързо с терапия.
Но като гледам себе си в края на краищата времето си е време и трябва да търпим. Може би не десет, но година-две-три да отшумят най-тежките и трудни емоции да ги изтласкат нови спомени.

Имайте предвид, че ПТСР също се проявява после. И пак е гадно, защото и то докарва ПА. Бе изобщо гадни състояния са, пълно излекуване незнам дали е възможно. Много се надявам да има.

Какво е ПТСР?

Елдорадо, ти абсолютно сигурна ли си, че проблема ти е психичен? Искам да кажа, поне 2-3лекари да са ти го казвали или изказали предположения? И като споменаваш бременността, не знам колко време е минало от раждането, но имай предвид, че хормоните година, година и половина са доста не балансирани и аз все си мисля, че при теб има нещо такова....

Пост Травматично Стресово Разстройство. Страдат хора, изживели дълъг стрес, страдание, болка и т.н. Както и войници от бойни действия.

Демон, не мисля, че е свързано с бременноста, минаха почти 3 години. Посетила съм 3-4 кардиолога, 2ма ендокринолози, лежах и в ендокринологията, гастроентеролог, гинеколог, невролог, отоневролог, имам не знам колко ПКК, няколко холтера, изследвания за тумори, ЯМР на глава, на гръден кош и коремни органи, рентгенова снимка на врата. От всичко излезе, че вдигам кръвно от време на време, имам екстрасистоли, през тахикардия до брадикардия, но нищо сериозно като заключение, като получа криза стабилно вдигам и кръвно и пулс, имам изменения и шипове на врата и леко изменение на гръбнака видно от ЯМР, двустранна вестибуларна хипорефлексия. Почти всички лекари казаха, че съм за психиатър, така че ето ме при вас. Днес пак цял ден пълен с екстри. Много ми е зле. Пих половин Ксанакс и пакам да подейства. Да не е свързано с това, че се намирам на същото място, на което получих първата криза? Чудя се вече какво да мисля. На разходката, която правих, три седмици имах две по-сериозни кризи и няколко по - леки, а сега за последните няколко дни съм все на черешата.

Елдорадо, искрено се надявам да се оправиш и да намериш най подходящото лекарство.
Аз пък почнах втора работа и направо не знам къде се намирам...Хем е много работата, хем и психическо и физическо натоварване... Вечер се пребирам като пребита. Иначе аз продължавам да имам дискомфорт в точно определени дни от месеца, които се изразяват в напрежение, болки ниско долу(черва ли е, яйчници ли, не знам), ускорява ми се пулса на моменти, ту ми е горещо, ту ме втриса... ПА не получавам, но ми писна от цялата тая история... Абсолютно убедена съм че ще влизам в критическата (не че на една приятелка не и изписаха АД в критическата)... Ендокринолога каза, че каквото и да ми е, Не е за лечение с медикаменти... Та така... Продължавам си и аз по старому

Аз съм добре! Да кажа Слава на Бога,днес нямам и прозяваници почти.
Вече спя от няколко дни и без валериан. Доспива ми се в 22ч и от радост,че съм си легнала толкова рано заспивам към 1,но поне съм спокойна.
Вече се събуждам рядко през нощта.
Паниките се разредиха много. От 2-3 дни нямам. Вярвам,че ще изчезнат съвсем!Даже се чувствам готова за полет..Е,хайде да не избързвам,почти...
Гледам да не се вкарвам във филми като цяло, макар че децата мърсолясаха и тея дни нещо като съм спала съм се проветрила,та сега носа ми тече като чешмичка и ме боли гърло втори ден. Тук досега беше добре,но времето застудя и децата масово със сополи до коленете. Преди много се филмирах с тоя коронавирус,сега гледам да не чета,че да не отплета пак...
Явно месечните хормонални промени оказват влияние,затова ми е било толкова свинско...
Ама сега съм пушка!Иде ми да гръмна!
Само се чудя да си правя ли тест за коронавирус или да пия чай 3 дни?
Лек епизод на хипохондрия,но поносим...

Да ви питам нещо, понеже пак направих криза и се чудя възможно ли е да се усилват нещата заради човек? Направо се чудя какво става.

От всичко може да се усилват.На мен ми идваха паник-атаки само като децата изпуснеха нещо или се треснеше врата ...от мисъл за болести в хипохондричен епизод,също,даже и кръвно вдигах  леко. Случвало ми се е да го меря и то си тупа на 110 и при паниката,която се случва в момента, подскача на 120...
При мен минаха вече 5месеца от началния епизод и се чувствам вече добре.
Както казва Георги,трябва да мине поне 1г,за да отшуми съвсем и нагласата,мисленето е от особено голямо значение...
Аз забелязах тази сутрин,че като станах,не се прозявах,не въздишах 1час! Иначе беше през 5мин.
В момента,в който почнах да го мисля и завъздишах...Значи е важно върху какво си фокусиран.
Насърчавам ви!Минава и без лекарства!
Георги беше споделил,че всеки трябва да намери начин и да не се осланя на лекарства,но при необходимост да си ги пие.
При мен помощта е вярата в Бога.И семейството ми,което има нужда от мен! Децата ми всеки ден ми казват,че ме обичат и това ми дава също сили да се боря и да не се предавам! Разходките навън,въпреки симптомите-чистият въздух тонизира и снабдява с кислород,зеленината наоколо,която е естествен антидепресант особено при умствено натоварване и затормозяване. Преди много години бях чела едно изследване,че хора,които работят умствено или се чувстват психически уморени,при наблюдение на зелени площи или разходка сред природата и гледайки към върховете на дърветата,се възстановявали много бързо от умората. Не случайно природата около нас е зелена...но малко обръщаме внимание...
Не вярвах,Георги,но трябва да ти призная,че си прав,всичко е от акъла...и от правилния фокус.
Четох вчера също,че самата случка,която докарва стрес или паника не е проблема.Проблемът е реакцията,с която ти даваш своя отговор на това.Ако възпиташ ума си на правилна реакция,ще се създадат нови пътеки в ума ти и старите,стресовите,ще се изтрият. За да се превърне едно действие в навик са необходими 20дни! Старателно се упражняваме в нови навици и следователно,след 20дни трябва да има резултат!