Беше страхотно! Само лошият звук уби една малка част от емоцията, но иначе класата си е класа! Много съм щастлива, че групи като DEPECHE MODE и SIMPLY RED дойдоха в България, пък май им хареса. 
- Публикувана: 1 септ. 2006, 11:19 ч.
- Последно мнение: 8 септ. 2006, 20:02 ч.
днес е концерта на Simply Red - треската!!
копирам си директно раказа :
Иска ми се да напиша няколко неща за вчерашния концерт на Simply Red поради няколко причини. Като преди това ето линкове към предварително анонсираната информация за концерта в дати:
12ти април: обявяването изобщо на такъв концерт в България
26ти април: пускането в продажба на билетите за концерта
22ри август: и инфото за идването на Kenji Suzuki с китарите Zemeitis
Моя милост не можеше да повярва, че ще дойдат в България. Всред очакването на концерта на Depeche Mode, обявяването на концерт на Simply Red ми дойде съвсем...Не вярвах и това си е. Няма да обяснявам какви са и що са. Да живее Британия и точка! Поп били и пеели за любовта. Ебала съм го. Ми не! Толкоз. Ще разказвам за други неща. Поради не ясни причини за мен самата тръгнах да си купувам билет три дена преди концерта. В деня, в който обявиха, че почти не са останали от по-евтините билети. Майната му за Depeche Mode дадох 45 лв, за Simply Red ли няма да дам. И така... Обявен за 20ч. Пътя малко в ремонт. Няма значение. 280 препълнено с всякакви хора. Бе не мож ги определи. Видях си доцента от университета, видях си една съседка, един колега - кой ли не видях... Шарено. Рекох си - ужас, пак ще е като на другите концерти - една трета няма да знаят за кво са дошли. Ама честно казано в петък вечер след работен ден и 4 часа сън си свирках. Предварително анонсираха сет от 4 ремиксирани песни на група Те като подгряващи. Имах някво желание да ги видя по ред причини /няма да ги коментирам тук/, но като видях навалицата чакаща да влиза в Зимния и предпочетох студентския хамбургер с много картофки. Айдеее, мина 20ч - да ходим. Ами отидохме и след културно висене /културно щото само майка ми не беше там - разбирай всякакви възрасти/ влязахме. До тук добре, с Туборг /свикнах и някак по концерти/ още по-добре. Навсякъде ни казват вие сте горе в ляво. Още по-екстра там са тоалетните. През цялото време докато си купувах билета си мислех: абе аз нали съм ходила на концерт в Зимния как така ще ни разделят: долу по 33 лв, седалките по 44 лв. Мислех си го упорито, защото къв щъ го диря горе? Та така си разсъждавах преди това аз. Докато в един момент в 20.45ч аз и моята дружка не се оказахме с бира в ръка /след минали подгряващи и свиркания за появяване на Simply Red/ в тунелчето за излизане към седалките. Ами да: точно сте прочели - озовахме се сред 20-30 човека, които бяха сгъчкани и стояха, и нищо не виждаха освен гърбовете на хората пред тях. И стоят. Питам аз - извинете, ще минавате ли напред? Така 15тина минути ми трябваше да осъзная, че места Няма!! Седалките бяха заети до едно /за което аз шеговито обявих, че обявявам търг, а мизата започва от 110 нагоре/. Лампите още не бяха изгасени. А аз още не бях изнервена и потна съвсем, та небрежно рекох - кой е организатора на този прекрасен концерт и си извадих тикетпро-ския билет от джоба - SME. Аха, ясно. Това ми беше достатъчно. Спомените нахлуха и аз с тях. В момента, в който фиксирах откъде се слиза долу и няма охрана в оранжево - газ...Газ образно, защото а си мръднал, а си настъпал някой... Озовах се малко в ляво на има няма 5 метра от сцената. Жал ми стана за ония хорица. Да им кажа ли наздраве или не? Ако все още не сте разбрали за какво говоря - значи не сте чели внимателно. Просто са продали малко повечко местенца! Долу на тревата, където билетите (от по 33 лв) уж бяха привършили, си имаше коджа место. А на седалките /обиколих с поглед сцената вече ядосана/ навсякъде беше така. Просто при входо-изходите за седалките стояха едни хорица и не знаеха, къде да се дянат. За привкус на цялата тая работа ще допълня, че така както навън вчера вечерта беше 11 градуса, така вътре беше не-знам-си-колко-си. Замислих се с умиление как ли изглежда ремонтираната Христо Ботев с обновена вентилация... Още малко да кажа: защо концерта беше в Зимния? Е, защото организаторите така са решили. Ама според мен няма къде? Пък и ако съдя по последвалите ми впечатления - те тоя път си бяха сметнали всичко. Няма нищо средно по капацитет между Зимния и Локомотив, нали? Или бъркам. Колко хора имаше - в момента ми е трудно да преценя, но къде 6000 си имаше доволно. Толкова за организацията на билетите.
Да поговорим за музика. И за интимни преживявания. И усещания.
Не помня кога разбрах, че рижавия е Simply Red. Малко по-късно от времето, когато беше Майкъл Джексън-овия период. Тоест някъде след 10. Години по-късно разбрах, че вокала на Simply Red и Jimmy Sommerville са две различни "неща". Ако ви е мъгливо, то това се дължи не на факта, че това не е рок, а на факта, че не помните много началото на 90те. Има групи и имена, които нямам как всъщност да обясните. Това е все едно да ви питам кога за първите път разбрахте, че съществува Elton John? Е, за тва иде реч! И аз не помня кога рижавият пеещ човек се превърна в съзнанието ми в Mick Hucknall. За справка снимка по-долу.
Появиха се на сцената скромно. Нямаше никакво помпозно осветление. Закъсняха. Предполагам изчакваха да влязат всички, което беше невъзможно преди това. Имаше две видеостени. Нямаше гора от ръце. Просто някакви шарени хора, които стояха. Симпли Ред. В кафява риза и черен панталон с ръб, тромпет, два сакса и две негърки бек вокали...и Кенджи Сузуки. Простичко. От класа. Не помня кога бях вече мокра и без сили, но помня, че когато се озъртах за момент да не съм бутнала някой неволно, виждах някакви хора да ми се усмихват. А накрая всички танцувахме. Звука беше нормален, като че ли малко тих - не мога да преценя. Музиката - е, страхотна! Сет-а си беше невероятен. А Mick Hucknall - поостарял. Всъщност и аз. Чух повече от това, което съм искала някога. Свириха точно един час. Казах си: за толкова са им платили. Не съм крещяла така за нечий бис...Просто защото единственото, което подсказваше, че има шанс да се появят пак беше, че не цъкнаха лампите...Simply Red излязоха два пъти на бис за по две песни. Не мога да го опиша - първия концерт, който го чувствах като интимен. Музикантите беха усмихнати до уши. Разделяха се с всеки от нас дълго. Песните, които изпълниха на биса бяха най-най любимите...Вълшебно. А и не мога да си кривя душата - изкефих се за това, че съм една от тези, които видяха Кеджи Сузуки на сцена.
Стил. И класа. Simply best.
Mick Hucknall
Иска ми се да напиша няколко неща за вчерашния концерт на Simply Red поради няколко причини. Като преди това ето линкове към предварително анонсираната информация за концерта в дати:
12ти април: обявяването изобщо на такъв концерт в България
26ти април: пускането в продажба на билетите за концерта
22ри август: и инфото за идването на Kenji Suzuki с китарите Zemeitis
Моя милост не можеше да повярва, че ще дойдат в България. Всред очакването на концерта на Depeche Mode, обявяването на концерт на Simply Red ми дойде съвсем...Не вярвах и това си е. Няма да обяснявам какви са и що са. Да живее Британия и точка! Поп били и пеели за любовта. Ебала съм го. Ми не! Толкоз. Ще разказвам за други неща. Поради не ясни причини за мен самата тръгнах да си купувам билет три дена преди концерта. В деня, в който обявиха, че почти не са останали от по-евтините билети. Майната му за Depeche Mode дадох 45 лв, за Simply Red ли няма да дам. И така... Обявен за 20ч. Пътя малко в ремонт. Няма значение. 280 препълнено с всякакви хора. Бе не мож ги определи. Видях си доцента от университета, видях си една съседка, един колега - кой ли не видях... Шарено. Рекох си - ужас, пак ще е като на другите концерти - една трета няма да знаят за кво са дошли. Ама честно казано в петък вечер след работен ден и 4 часа сън си свирках. Предварително анонсираха сет от 4 ремиксирани песни на група Те като подгряващи. Имах някво желание да ги видя по ред причини /няма да ги коментирам тук/, но като видях навалицата чакаща да влиза в Зимния и предпочетох студентския хамбургер с много картофки. Айдеее, мина 20ч - да ходим. Ами отидохме и след културно висене /културно щото само майка ми не беше там - разбирай всякакви възрасти/ влязахме. До тук добре, с Туборг /свикнах и някак по концерти/ още по-добре. Навсякъде ни казват вие сте горе в ляво. Още по-екстра там са тоалетните. През цялото време докато си купувах билета си мислех: абе аз нали съм ходила на концерт в Зимния как така ще ни разделят: долу по 33 лв, седалките по 44 лв. Мислех си го упорито, защото къв щъ го диря горе? Та така си разсъждавах преди това аз. Докато в един момент в 20.45ч аз и моята дружка не се оказахме с бира в ръка /след минали подгряващи и свиркания за появяване на Simply Red/ в тунелчето за излизане към седалките. Ами да: точно сте прочели - озовахме се сред 20-30 човека, които бяха сгъчкани и стояха, и нищо не виждаха освен гърбовете на хората пред тях. И стоят. Питам аз - извинете, ще минавате ли напред? Така 15тина минути ми трябваше да осъзная, че места Няма!! Седалките бяха заети до едно /за което аз шеговито обявих, че обявявам търг, а мизата започва от 110 нагоре/. Лампите още не бяха изгасени. А аз още не бях изнервена и потна съвсем, та небрежно рекох - кой е организатора на този прекрасен концерт и си извадих тикетпро-ския билет от джоба - SME. Аха, ясно. Това ми беше достатъчно. Спомените нахлуха и аз с тях. В момента, в който фиксирах откъде се слиза долу и няма охрана в оранжево - газ...Газ образно, защото а си мръднал, а си настъпал някой... Озовах се малко в ляво на има няма 5 метра от сцената. Жал ми стана за ония хорица. Да им кажа ли наздраве или не? Ако все още не сте разбрали за какво говоря - значи не сте чели внимателно. Просто са продали малко повечко местенца! Долу на тревата, където билетите (от по 33 лв) уж бяха привършили, си имаше коджа место. А на седалките /обиколих с поглед сцената вече ядосана/ навсякъде беше така. Просто при входо-изходите за седалките стояха едни хорица и не знаеха, къде да се дянат. За привкус на цялата тая работа ще допълня, че така както навън вчера вечерта беше 11 градуса, така вътре беше не-знам-си-колко-си. Замислих се с умиление как ли изглежда ремонтираната Христо Ботев с обновена вентилация... Още малко да кажа: защо концерта беше в Зимния? Е, защото организаторите така са решили. Ама според мен няма къде? Пък и ако съдя по последвалите ми впечатления - те тоя път си бяха сметнали всичко. Няма нищо средно по капацитет между Зимния и Локомотив, нали? Или бъркам. Колко хора имаше - в момента ми е трудно да преценя, но къде 6000 си имаше доволно. Толкова за организацията на билетите.
Да поговорим за музика. И за интимни преживявания. И усещания.
Не помня кога разбрах, че рижавия е Simply Red. Малко по-късно от времето, когато беше Майкъл Джексън-овия период. Тоест някъде след 10. Години по-късно разбрах, че вокала на Simply Red и Jimmy Sommerville са две различни "неща". Ако ви е мъгливо, то това се дължи не на факта, че това не е рок, а на факта, че не помните много началото на 90те. Има групи и имена, които нямам как всъщност да обясните. Това е все едно да ви питам кога за първите път разбрахте, че съществува Elton John? Е, за тва иде реч! И аз не помня кога рижавият пеещ човек се превърна в съзнанието ми в Mick Hucknall. За справка снимка по-долу.
Появиха се на сцената скромно. Нямаше никакво помпозно осветление. Закъсняха. Предполагам изчакваха да влязат всички, което беше невъзможно преди това. Имаше две видеостени. Нямаше гора от ръце. Просто някакви шарени хора, които стояха. Симпли Ред. В кафява риза и черен панталон с ръб, тромпет, два сакса и две негърки бек вокали...и Кенджи Сузуки. Простичко. От класа. Не помня кога бях вече мокра и без сили, но помня, че когато се озъртах за момент да не съм бутнала някой неволно, виждах някакви хора да ми се усмихват. А накрая всички танцувахме. Звука беше нормален, като че ли малко тих - не мога да преценя. Музиката - е, страхотна! Сет-а си беше невероятен. А Mick Hucknall - поостарял. Всъщност и аз. Чух повече от това, което съм искала някога. Свириха точно един час. Казах си: за толкова са им платили. Не съм крещяла така за нечий бис...Просто защото единственото, което подсказваше, че има шанс да се появят пак беше, че не цъкнаха лампите...Simply Red излязоха два пъти на бис за по две песни. Не мога да го опиша - първия концерт, който го чувствах като интимен. Музикантите беха усмихнати до уши. Разделяха се с всеки от нас дълго. Песните, които изпълниха на биса бяха най-най любимите...Вълшебно. А и не мога да си кривя душата - изкефих се за това, че съм една от тези, които видяха Кеджи Сузуки на сцена.
Стил. И класа. Simply best.
Mick Hucknall
копирам си директно раказа :.........
мммммммммммм вълшебно
Не мога да го опиша - първия концерт, който го чувствах като интимен.
Стил. И класа. Simply best.
Стил. И класа. Simply best.
И аз...
От сега знам, че ако дойдат пак (както обеща човека) ще съм там!!!
Дано е скоро
Много ми беше мъчно и обидно,че ги бутнаха в тази зала на такава сцена.
Срам ме беше,че в 20ч залата + седалките бяха полупразни.
Докато не почна концертът и не излезе Къдравелкото.
Видях,че за него няма значение къде и пред колко човека пее.
Да,не усетих магията на един концерт с ефекти и грандиозна сцена, каквато заслужава, но пък така ми стана още по-близък и съкровен. Все едно братовчед ми с кварталната си група беше излязъл да попее и после ще седнем на по бира да обсъдим вечерта.
и какви стойки,боже,какви чупки....смешко готин...
някой, ако има що-годе качествено фото на стотиците светлинки от телефони на "If you don't know me by now", моля да я сподели
Срам ме беше,че в 20ч залата + седалките бяха полупразни.
Докато не почна концертът и не излезе Къдравелкото.
Видях,че за него няма значение къде и пред колко човека пее.
Да,не усетих магията на един концерт с ефекти и грандиозна сцена, каквато заслужава, но пък така ми стана още по-близък и съкровен. Все едно братовчед ми с кварталната си група беше излязъл да попее и после ще седнем на по бира да обсъдим вечерта.
и какви стойки,боже,какви чупки....смешко готин...
някой, ако има що-годе качествено фото на стотиците светлинки от телефони на "If you don't know me by now", моля да я сподели
За това говоря и аз. Каквото и да си приказваме звукът не беше на ниво (вината май е в залата) и просто мястото на този жесток концерт не беше там. 
Много ми беше мъчно и обидно,че ги бутнаха в тази зала на такава сцена.
Нямаше ме на 1-ви в София. Много исках да отида и още много съжалявам. Специално потърсих темата за концерта, за да прочета как е минало. От прочетеното става ясно, че е било точно както си го представях - задушевно и симлиредско. Drgagon's Bride, благодаря за описанието. 
Дано дойдат пак!
Дано дойдат пак! Много ми беше мъчно и обидно,че ги бутнаха в тази зала на такава сцена.
Срам ме беше,че в 20ч залата + седалките бяха полупразни.
Докато не почна концертът и не излезе Къдравелкото.
Видях,че за него няма значение къде и пред колко човека пее.
Да,не усетих магията на един концерт с ефекти и грандиозна сцена, каквато заслужава, но пък така ми стана още по-близък и съкровен. Все едно братовчед ми с кварталната си група беше излязъл да попее и после ще седнем на по бира да обсъдим вечерта.
и какви стойки,боже,какви чупки....смешко готин...
някой, ако има що-годе качествено фото на стотиците светлинки от телефони на "If you don't know me by now", моля да я сподели
Срам ме беше,че в 20ч залата + седалките бяха полупразни.
Докато не почна концертът и не излезе Къдравелкото.
Видях,че за него няма значение къде и пред колко човека пее.
Да,не усетих магията на един концерт с ефекти и грандиозна сцена, каквато заслужава, но пък така ми стана още по-близък и съкровен. Все едно братовчед ми с кварталната си група беше излязъл да попее и после ще седнем на по бира да обсъдим вечерта.
и какви стойки,боже,какви чупки....смешко готин...
някой, ако има що-годе качествено фото на стотиците светлинки от телефони на "If you don't know me by now", моля да я сподели
Blekuta, blekutaaaa, по-добре няма да мога да го опиша
Фото имам, ама е мноого некачествено, затуй няма да ти го предложа. Имах чувството, че пее специално за мен - толкова ми беше истинско и пред очите ми минаха всички хора, които свързвам с тази музика. А най- приятната ми изненада, беше, че веднага след концерта, докато се изчаквахме навън и се появи близка моя съученичка, живееща във Франция. Именно за нея се сетих, когато започна Fairground как скачахме пред найсе години пред 7-мо , щастливо сдобити с по една касетка от близкия Унисон и се кефехме с един уокмен. Голяма емоция ми беше изобщо. Дано си спази обещанието любимия ни смешко и дойде скоро пак. Само не и пак там.
Между другото досега не съм присъствала на каквото и да било събитие с обявен час 20.00 и точно в него час да започнат тепърва да пускат народа - при това не 50 или 100 човека.
Оркестър "Те" незнам колко човеци са успели да ги зърнат. Но, както и да е. Въпреки неуредиците беше велико!
Оркестър "Те" незнам колко човеци са успели да ги зърнат
А що "Оркестър "Те"
