НОЕМВРИйчета 2❤️2❤️ - Тема 5

  • 47 475
  • 682
  •   1
Отговори
# 360
  • Мнения: X
Аз след всичко филми, които изчетох и които аз имам си викам няма какво повече да се измисли, но от днес съм с нов, който най-много ме е жегнал досега. Понеже от много отдавна ми казват, че ще родя по-рано и аз чета какви са първите признаци на идващото раждане и единия е, че на бременната и олеква , защото плода се смъква надолу и вече не и притиска белия дроб. От вчера си спя супер по гръб, дишам си спокойно и си гледам тв с часове по гръб. Преди не можех и да си го помисля. Тези, които сте раждали кажете има ли такова нещо като олекване на дишането? Или през цялата бременност нещата са на приливи и отливи. Яко ме е шубе, понеже съм едва 30 седм. , а от 13- та ми говорят супер страхотии. Досега се държах като мъжко момиче, но тези дни се сривам....

# 361
  • Мнения: 952
Бъбли, то значи аз трябва да родя всеки момент още от началото, защото не съм усещала никакво притискане или тежест ? Може би има общо с движенията на бебенцето и това как е разположено то?
Може да има общо и това,което сме консумирали? Аз след повече вода и диня също усещам тежест, а след известно време ми олеква, знам ли ..
Не ми се струва много сериозно това твърдение.
Аз съм вече 60 кг, от 53 , тромаво ми е на моменти, но най-вече като се нахраня обиилно 😁 Иначе бебка е добре, 1200 тежи в 28 г.с , обърнала се е в последната седмица с главичката надолу и днес д-р Ташков ме посъветва да си помисля относно секциото, като каза,че бебето си е за естествено раждане.
Май малко ме разколеба и тооолкова спокоен , просто много ме предразполага да не се притеснявам, но ако не е секцио няма как да знам дали ще се падне той, по-скоро не,защото той си пълни графика в Надежда с планово секцио .. :/ То така малко се обезсмисля и зора ми за Надежда, защото аз един лекар от там не знам освен него .

# 362
  • София
  • Мнения: 1 811
Аз не съм раждала ама някои дни дишам много трудно, други по-лесно. Предимно по гръб спя. Още ден и съм в 31г.с.

Няма да раждаш още:) Тука шси седиш. Споко

# 363
  • Мнения: 115
С първото качих 14кг. и оставих 7 в болницата. Докато беше мъката с кърменето не качих,даже напротив първите няколко седмици свалих още 4 без да правя нищо. После почнах да тренирам 5 дни в седмицата и до година след раждането бях с 5кг. по-малко от преди да забременея. Държах си килограмите 12 год. а сега така ми се яде,че ако се отпусна ще стана 150кг.
По темата с кърменето както казах по-рано беше голям зор,тъй че сега въобще не го мисля и не смятам да се чувствам виновна.

# 364
  • Мнения: 307
Алис, в Надежда на случаен принцип ( нали няма избор на екип за ест. раждане) съм раждала при Кръстев и Личева ( по-скоро в нейна смяна, защото второто го родих, докато ми слагаха абоката и нямаше доктор...), но съм много доволна. Там, на който и да случиш, все е добре.
Относно рефлукса...и аз съм много зле вечер. Вече се научих да спя седнала. Такова чудо не ми се беше случвало

# 365
  • Мнения: X
Ами бианацид с рецепта го взех, но май е билково. Не зная. Помага ми за малко. Една приятелка ми каза да беля доматите, ако ги ям, да избягвам лук, чай както и кафе на гладно. Тая болка в стомаха май също е вид рефлукс, но е ужасно силна и продължителна.
,Emilia ако и твоята е така и са толкова неприятни усещанията ти, аз не мисля че е редно и нормално да търпиш, когато има помощни средства.
Бъбли успокой се, аз също не усещам никакво притискане в 27+3 съм. Само тази нощ се събудих от някаква болка като сякаш нещо ми е заседнало в хранопровода. И друг път съм го усещала, но сега е най-продължително и болезнено.
Аз от няколко дни пак усещам често болка ниско долу. Лекарката каза, че е нормално и каза да се готвя психически, че накрая е много болезнено самото разпъване.

# 366
  • Мнения: 3 108
Не съм раждала естествено, но все пак ще си позволя да ви посъветвам да обмислите тази опция. Не се съгласавайте с лека ръка на секцио, ако не е наистина наложително. За мен поне е много, много болезнено, влачиш се с режещи болки поне седмица след това. Трудно се надигаш от леглото, кихане, кашляне или смях предизвикват болка дори след три седмици. Слагат се катетри...Не, че искам да ви плаша, всичко минава, но ако има възможност заложете на естественото. Да, пак си боли, но със сигурност ще сте по-пълноценни след по-кратко време.
Много лекари умишлено убеждават жените, че това е варианта за тях, водени от лични подбуди, а не от медицински съображения. Всеки сам си решава, но все пак помислете не е никак леко и безобидно. На мен никой и не ми предложи, защото съм била на не знам си колко години...Вторият път, пък автоматично се подразбира, след като първото е било по този начин и така.
Относно кърменето вече писах - при мен не беше проблем. Кърмих си колкото и докато исках аз. Без шишета, стерлизатори и беберони, без дохранване с АМ. Първите три седмици беше болезнено за зърната, но отмина.
Във филми ще се вкарвате постоянно, ще минавате от един в друг. Това ще се засили още повече след раждането. Неизбежно е за съжаление и е продиктувано от неизвестното от една страна, и желанието всичко да е наред от друга. Аз, дори и сега, макар и преживяла го, отново си задавам въпроси, отново имам притеснения кое и как.

Последна редакция: сб, 22 авг 2020, 08:19 от Helinor17

# 367
  • София
  • Мнения: 8 106
Бъбли, ключовото тук е "бебето слиза надолу". Аз съм в 31гс с близнаци, които тежат общо 3500, и още не знам какво е усещането, но казват че не може да го сбъркаш.

# 368
  • Мнения: X
Аз съм с пизтивино отношение и към двата типа раждане и нямам нищо против секцио. Всеки го преживява различно. Около мен има много жени родили секцио, защото така се наложи и чак пък такива кански мъки никоя не е преживяла, за разлика от т.нар. естествено раждане.

# 369
  • Мнения: 3 108
Да, всеки има различна нагласа. Аз споделих моята. Преди да родя питах една жена, с която бяхме за задържане в болницата как е и тя ми отговори - "О, няма страшно, не боли кой знае колко. На втория ден бях готова да ходя на кафе."

# 370
  • Мнения: 2 736
Аз имам приятелка, която 2 пъти ражда секцио и на същия ден е готова за действие. Постоянно повтаря, че секциото е по-добрият вариант, просто, защото при нея се наложи първият път, след като 3 дни я държаха ни жива, ни умряла. Просто при нея не става естествено. Това е едно голямо изключение. Само ми казва сега да не се мъча и да си поискам секцио, ако стане непоносимо.

Последна редакция: сб, 22 авг 2020, 09:25 от Re-Born

# 371
  • Мнения: 201
Здравейте! При мен със сигурност раждането ще бъде със секцио. Бременна съм с близнаци, а и възрастта оказва влияние. Споменах на следващия ме лекар за вариант естествено раждане, но той е категоричен за секцио. При първата ми бременност родих нормално, на термин, беше болезнено, но не непоносимо и много бързо. Бях качила 20 кг., от които нямаше и помен след две седмици. Сега съм с 16 кг. повече, започнах от 60 кг. Не мисля колко съм качила, те не ми личат. Винаги съм била в категорията "много слаба и много висока", сега изглеждам добре. Честно казано бих се притеснила ако не качвах килограми. За мен е странно при бременност да качиш например само 10 кг. Храня се здравословно, с много малко изключения/изкушения от време на време.
Относно кърменето, сега с близнаци не знам дали ще имам кърма, но сина ми кърмих до 1 г.2 м. Не съм купувала АМ, не съм давала вода, слагах го само на гърдата и така 4 месеца, след което започнах да го захранвам, като разредих часовете на кърмене.
Бременността ми засега протича нормално, не съм се вкарала в никакви филми. Единственото се чудя къде са тези две бебета по 1.100 кг., като все ми се струва, че корема ми не е толкова голям.
Момичета, всъщност съм притеснена от тези кортикостероиди, 3 инжекции, които трябва да ми сложат следващата седмица, 28 г.с. Във вторник съм на 3-та ФМ, ще се допитам какво е мнението на този специалист.

# 372
  • Мнения: 115
Първото ми раждане беше предизвикано и без упойка. Аз не исках упойка,защото ми бяха казали,че няма да усещам кога да напъвам и се радвам,че не ползвах,защото детето се забави в родовия канал и беше с хематом на главата. Доктора започна да ми слага инжекции сутринта към 10ч. Ходих до кабинета 3 пъти за целия ден,като контракциите не бяха силни. След последната инжекция,която беше към 6ч,започнаха малко по-силни контракции. Прибрах се в къщи,изкъпах се,гримирах се,изправих си косата и към тръгнах към болницата. Бях там в 8ч. Там ми спукаха водите и вече след това едва се движех от болка. Малката се роди в 9;45ч,с малко помощ от доктора,епизиотомия и 16 шева вътрешни и външни. В момента в който детето се роди,болката свърши и ми улекна. И разбира се от грима и прическата ми нямаше останала и следа 🤣🤣 Преди това,да на моменти болеше адски много,но честно казано на 2рия ден бях готова да го направя отново.
Сега съм с ниска плацента и ме подготвят,че може да се наложи секцио,а аз умирам от страх от това. Не искам да ме режат,не искам да ме боли после,и искам възможно най-скоро след раждането да се върна към нормалното си ежедневие. Надявам се все още да се вдигне,но съм вече края на 27ма седмица и шансовете са малки.

Последна редакция: сб, 22 авг 2020, 11:11 от aniiliev83

# 373
  • Мнения: 378
Здравейте И от мен !!!
Относно раждането:  имам едно нормално и едно секцио (предпочитам първото )но след две коремни операции  след секциото не ме оставят и да мечтая за нормално.
Кърмене:
След секциото веднага щом ме раздвижиха взех помпата и започнах,моя юнак не искаше да засуче.Кърмата ми тръгна без буци без никакъв проблем ,но беше голям зор са се цедя на празна гърда докато тръгне.Имам ужасно голям бюст и от там трудното засукване(преди всяко кърмене малко се цедях и тогава започваше да суче бебето)кърмех 1 година.
Килограмите :
32 качени при раждане смъкнах 11
Сега до момента 30 седмица съм +14(нямам апетит ,но пак качвам)
Нищо не съм купувала още,Но сме в ремонт и ме гонят нервите ,Че съм до никъде.
Цял роман 😄

# 374
  • Мнения: 397
Аз при първото раждане много държах на нормално, въобще за секцио не давах дума да се каже, избрах си доктор привърженик на нормалното с много години опит. Ама мойта "гимнастичка" имаше друго мнение, въртя се като пумпал из корема ми. Накрая в края на 38г.с. Беше седалищно с 2-3 пъти увита пъпна връв около врата и не можеше вече да се обърне. Доктора ми каза, ако толкова държа и съм корназ, ще предизвикаме и ще пробваме за нормално, но е почти сигурен, че ще приключим пак секцио. Аз реших, че в тази ситуация не искам да ме пишат после из черната хроника на родилките и се примирих. Тъпо ми беше, защото бях голям противник, но си дадох време да се настроя психически, че раждането ще е по този начин. Винаги съм си го представяла, като "Вълкът и седемте козлета". 😁😁
Ами гадно е, това си е коремна операция, режат се мускули и си боли, най-малкото, което после срастванията са почти сигурни, това е физиология.
Относно болката при секцио, наскоро разбрах нещо коментирахме го с моя АГ, защо някои жени рипват на 2ри ден все едно нищо им няма. Да някои са с по-висок праг на болка, но има и друго някои много ги обезболяват след операцията, а имало и практика при някои АГ по време на операцията режели директно някакви нервни влакна за по-лесно(това въобще не се казва на родилката) и после жената почти нищо не усеща в областта под пъпа. Знам обаче, че тази практика може да доведе след това до загуба на чувствителност по време на секс.

Общи условия

Активация на акаунт