Как се върнахте на работа след майчинство

Ние с ММ сме напълно сами, нямаме си никого наоколо. Аз откачам от доста време насам. Сина ми е на 13м. Не искам да се връщам на старата си работа, искам да си бутам мой си проект, но на този етап не мисля, че ще се получи. Работата и колегите са окей, но аз се чувствам като застаряла лелка, смачкана от живота и майчинството. Обожавам сина си, но тази рутина ме смазва, мозъка ми е изпържен, затъпяла съм. Нямам за какво да си говоря с никого, защото в живота ми в момента нищо не се случва. Напълнях, не се чувствам жена, като цяло съм станала скучен човек. Приятелите ни се отдръпнаха, майките около мен също са в същото състояние като мен. Ужасно много имам нужда да работя, ужасно много имам нужда някой да ме отменя от вереме на време. Таткото помага много, страшно много, но в един момент просто и двамата сме изтощени, изморени, изнервени. Нямаме възможност да наемем помощ. Понякога просто не издържам.

Ние засега се оправяме на 99% сами по наше собствено желание. Изобщо не се изживяваме като герои, просто смятаме, че ще се напрегнем в пъти повече ако някоя от майките ни се намеси на този етап.
Малкият е на 2 месеца и досега баба му е идвала да го гледа два пъти за по час.
Решили сме да я включим по-активно когато той тръгне на ясла и ще има нужда от помощ с водене, взимане, боледуване.
Надявам се, че ще успеем да го пуснем като стане на годинка и малко. Иска ми се и преди това да ходи за половин ден поне, но в Стара Загора гледах, че има 1-2 частни занимални и те са от порядъка на 800лв на месец. Няма как да се справим с тази цена.
Смятам, че ако детенцето се развива добре и няма проблеми, е излишно да стои две-три години в къщи с мама по цял ден.

Ние също сме сами. Бабите и дядовцоте са от друг град, или те идват (рядко) или ние (също рядко). Не че нямат желание, просто всеки си има свои неща за вършене. Свикнали сме и така ми е ок, грижа се и за двете, работя. Правя вечери, закуски, обяди, но не се оплаквам, след време ще ни е скучно с баща им и ще се чудим кой турски сериал да гледаме.

Да, по-добре е да изкара 1-2  пневмонии преди да навърши 3 г. Супер е! Казвам от личен опит. Децата до към 3 г. нямат нужда от други деца, играят си сами или с мама, чак към 3 г. започват да се "социализират". Докато е вкъщи, почти всяко дете е здраво, болестите почват в яслата и градината. Ако навремето имах баба, детегледачка и достатъчно пари, щях да си оставя децата до 3 г. вкъщи. Много нерви и побелели коси щях да си спестя, както и болничен престой с детето.

Съгласна съм за болестите, ама и на 3 като тръгне не е гаранция, че ще е здраво. Има някои деца дето боледуват, други не, до имунитет си е. Аз давах на каката какво ли не за имунитет и все беше болна, нейната приятелка нищо не пиеше и не се разболяваше. За жалост сега и с бебето съм се настроила за болести. Мисля да тръгне по-сериозно на ясла пролетта, тогава ще е 1,9 год., добре че мога да работя от вкъщи.

По-добре, ако има възможност, детето да се сблъсква с вирусите на 3 г., отколкото на 1 или 2 г. Колкото е по-голямо, толкова по-добре. Но доста често ситуацията в семейството не го позволява.

Извинявам се но това, че децата до 3г. нямат нужда от игра с други деца и социализация е такова тъпо клише, което се върти в майчините митове. Децата ходили на ясла са в пъти по-оправни, социализирани и не стресирани при тръгване на градина. Но говоря за деца, които са ходили редовно на ясла, не сега го спряхме зимата 10 дни по празниците да си е вкъщи при нас, после 1 седмица, че имат болни да не се зарази.
Дъщеря ми като я пуснах на 1,5 г. октомври, ходеше за по 2-3 седмици и беше болна по една. Като болестта се изразяваше в сопол и евентуално да вдигне температура, веднъж направи лек отит и пи антибиотик. Винаги е имало такива, които са по-болнави и такива, които нищо не ги събаря. Болнавите са си такива на 1, на 3 и на 6 г. Човешкия имунитет се гради, като съвкупност от много фактори и основния е сблъсъка със вируси.

А, има, има. И нашите свекъри не пускат детето да влиза у тях от началото на годината, защото има вирус, ама живеем в един блок, а моите родители душа дават за детето.

Попаднах на темата в метрото, напът за новата ми работа след второто майчинство. Изненадах и себе си с решението за смяна на работата, защото винаги съм "агитирала" познати да не сменят работата си точно в тоя момент и да се възползват от закрилата на закона за майки на деца до 3 години - точно, защото децата по правило много боледуват и се налагат чести болнични, особено, ако няма неработещ близък роднина, който да ги гледа.

Тръгнах с нагласата, че работя заради децата си, да мога да им осигуря по-добър живот по начина, по който го разбирам; че каквото науча на новото място ще ми е плюс като професионално развитие, но няма да драматизирам, ако обстоятелствата станат твърде неблагоприятни и не се справям на някой от фронтовете. Мобилизирали сме се с бащата и засега се справяме. Хубавото в случая е, че има какво да мобилизарам, защото след първото майчинство бях тотално изтощена физически от недоспиване. Само човек, на когото тотал са се събирали  най-много 5 часа сън за последната година и половина, и то прекъсване минимум 3 пъти, може да си представи натрупаната умора. Второто ми дете е една идея по-спящо и 5-те часа непробуден сън дават много повече енергия.

Това, което ми дава спокойствие е, че осъзнавам колко труден период е този с дете на 1-3 години и че не изисквам много от себе си. Имам някаква предварителна представа как ще действам, когато детето се разболее, която включва бащата и няколко на брой платени детегледачки, които евентуално биха могли да се отзоват. баби и дядовци на разположение нямаме. И от това не правим драми, които биха ни изчерпали от ресурса да мислим в посока как да се справим със ситуацията и не да губим енергия, самосъжалявайки се защо не може да е по-лесно. Ами, не може. Такива са обстоятелствата.

Горното - по отношение на това дали някой помага или не. Има, има доста семейства, които нямат роднини при тях. Някои дори още очевидно се обичат и не са се потопили в битовизмите.

Ще допълня и за Стара Загора: може би има такава частна детска градина за 800 лв. месечно, но това не бива да Ви обезкуражава - имам информация за такава, която е около 350. На ЛС мога да дам името й, да не излезе реклама. Ако това е приемлива сума за семейния бюджет, може да обмислите и такъв вариант.

Ама разбира се, столетия медицинска наука и съзряване на имунен отговор нищо не значат пред форумните аргументи на майки-фенки на яслите.

Е, детето ако не ходи на ясла да изкара всевъзможните вируси, които се вихрят там, ще ги изкара после в градината. Сега поне ходенето на градина е вече задължително. Иначе, да, вярно е, че по-големите деца теоретично трябва да имат по-добър имунитет. Но за нищо няма гаранции. Аз съм голям човек и изкарах повечето болести наравно с детето - и стомашни вируси с повръщане, и кашлици, че и варицела накрая. А при мен варицелата беше далеч по-зле, отколкото при нея. И ако се чудите защо не съм я изкарала на нейните години като му е било времето, това е защото имах вманиачена в здравето ми майка, която до първи клас не ме пусна никъде - нито на ясла, нито на градина. Не че помогна това с нещо. Сега и на дърти години продължавам да си карам детски болести.

Аз съм била болнаво дете в яслата/градината и сега продължавам да съм си кекава и да боледувам особено от вируси.

ММ е гледан у дома до предучилищна възраст. Сам казва, че това е било ужасно за него като дете. Гледал като теле в железница на „първия учебен ден”.
Имунитет никакъв няма. Ловят го вируси за добър ден. Аз съм ходила на ясла, на градина. Доста боледувах. Шарка обаче изкарах на 26 години. Та, мисълта ми е, че  всеки човек си е индивидуален. Няма смисъл от излишни спорове за и против яслата. Всеки си преценява.
Аз моето с удоволствие ще го пусна, защото виждам, че харесва децата, търси контакти и супер бързо учи неща като гледа от други деца. Надявам се да ѝ хареса в яслата.

Встрани наистина от главната тема, но много ми е странно като чуя как децата си търсят яслата/градината и с желание ходят
Моето голямото един ден не ходи с желание от ден първи, до ден последен. Рев, рев и тревога. И до ден днешен я мрази и му става гадно като се сеща. Имаше си приятелчета, но те не бяха достатъчен аргумент да ходи спокоен ако имах вариант баба на разположение, кракът му нямаше да стъпи, освен на задължителните предучилищни разбира се. Хич нищо не може да компенсира бруталните боледувания и постоянната тревога на детето. Че го научиха там да лепи и оцветява? Не, мерси, и ние вкъщи можехме да го научим 🤨

Всъщност не е така, честото и/или тежко боледуване от инфекциозни агенти в първите години често не се отразява положително на имунитета, а обратното (затова са измислени и ваксините и се слагат на бебета приоритетно).
Съзряването на имунната система и микробиоценозата на дихателните пътища завършва между 5 и 8 години, на някои видове имуноглобулини дори до 10-14 години. До 2 обаче са практически беззащитни към външни причинители, като изключим някаква бейсик защита, получена вътреутробно и чрез кърмата от майчините Ig (да не говорим, че на 2 повечето деца отдавна са приключили с нея).

Разбира се, това не значи, че не трябва да пускаме отрочетата на градина и училище, а просто да претегляме плюсовете и минусите. Ако детето се чувства добре и не боледува през седмица и тежко, то може и на ясла да си ходи, но това съвсем не е масовият случай, повечето са измъчени работи.

А родителите карат щамовете от детските ясли/градини, защото това са особено устойчиви вируси-мутанти, които рядко се срещат в друга среда.