А, бях забравила за парите в офиса, тъй като от 2014 не работя в офис. Когато ходя на работа, гледам да имам 20 тина лева кеш за храна и кафе.
- Публикувана: 14 авг. 2020, 12:27 ч.
- Последно мнение: 12 септ. 2020, 20:45 ч.
Дребни пари назаем и чужди покупки
Ако искам някой да ми се махне от главата завинаги, давам 20 лв уж на заем и готово, повече не му виждам очите. Чак се чудя защо се правят цигании за смешни суми.
Моят опит сочи, че се връщат за още
Какъв трябва да е размерът на сумата, с която сте услужили на колега/познат/приятел, за да си я искате обратно?
Какъв трябва да е размерът на сумата, с която сте услужили на колега/познат/приятел, за да си я искате обратно?
То хубаво да си поискаме ама след 2-3 поисквания и правене на чук на отсрещния, някак се изчерпвам.
Аз лично в тези ситуации се дразня на некоректността на някои хора и това, че смятат че си им длъжен едва ли не.За почерпките ясно, който реши да черпи няма какво да му се връща.Но когато поискаш пари , смятам че трябва да ги върнеш.Аз самата избягвам да искам и ми е неприятно, но ако ми се наложи ще ми е гадно ако не ги върна.Особено ме дразнят някакви случаи като този- имах една позната с която веднъж бяхме излезли, тя си накупи обвуки за 150лв, книги и т.н.На следващия ден и трябваха пари за нещо, аз и дадох 10 лв.Да може да са малко и повечето хора да ги е срам да си ги искат, но аз си ги поисках.Започна се едно увъртане, измъкване, заминавала не знам си какво.Най-накрая ги върна с 300 зора.Е извинете, но да пръскаш пари налява надясно може, но да не върнеш на човека, който ти е услужил е нормално.Е такива хора просто не ги понасям и тук изобщо не е за парите, а за циганското поведение.Да не казвам на колко съм дала книги, които са били ценни за мен и пак се започва едно увъртане, да не ги връщат , все едно като си ги дал вече са техни.За мен това е грозно поведение и вече на никой не искам да давам нищо.
Ситуацията накратко: Излизаме заедно по магазините, тя си купува изключително скъпи дрехи, обувки, чанти, аксесоари, аз си купувам от същите магазини, но в по-малки количества- първо не ми трябват толкова много неща в момента, и второ- все още не съм милионер:smiles:. След покупките сядаме на заведение, поръчваме си сладолед и капучино. Оказва се, че тя не може да си плати сметката от 7, 40 евро. Ама го казва след като е поръчала, изяла и изпила всичко...Е, предлагам аз да я платя. Плащам я. Дамата ми казва: '' Ще ми дадеш ли още 2 евро, имам да връщам на една съседка?".
Давам и, но с уговорката, че тя ще се научи да си прави сметката. След две седмици взела от сестра си голяма сума на заем. Парите отново са раздадени за дрехи . Звъни ми, да поиска малка сума. Отказах и, като и напомних, че и казах да си прави сметката. Приятелката не е българка и действието се развива в чужбина.
Може да съм циция и ама много гадна, но и 5 лв. дадени на заем не преставам да ги мисля докато не ми се върнат. Защото и аз не мога да спя до сутринта ако не си върна и 2-та лева, които дължа. А сега малко майтап, че има и по-зле от мен. Съседа през зимата дойде за буркан кисели краставички за ракията, че му допъл познат неочаквано на гости. И познайте в 9 отваря магазина и той в 9.05 звъни да си връща версията т.е буркана с трушията.
Щом е заем следва да бъде върнат, независимо дали е за 5, 15 или 5000лв. Такива селски прояви да се вземе от някой дребна сума и да се правим на ударени понеже "е какво толкова, това са дребни пари" не са ми по вкуса. Правили са ми го този номер, в магазин, на опашката и "имаш ли 5 лв., че си забравих портмонето"? Е като си си забравила портмонето, излизаш от магазина, отиваш, взимаш си го и тогава си купуваш или връщаш сумата веднага, не оставяш някой да пие студена вода, щот нали "е те само 5лв., ко толко". Ама нищо де, на цена от 5лв. си съзадох много точно мнение за същата 
.
.
5 лв са си 5 лв, на челото ми да не пише социално подпомагане.
Аз като дам назаем, искам си ги. Веднъж дадох на близка приятелка от друг град сума, която не е грандиозна, но и никак не е пренебрежима. За 1 месец уж. След месец си ги поисках, помоли отсрочка. Не зная за какво и бяха, уж стабилни доходи и накрая взех, че се обадих на мъжа и. Малко тъпо ми стана, защото той като ме чу, ми се зарадва, вероятно мислеше, че съм в града и искам да се видим с тяхното семейство. И като му казах за какво, определено му стона неприятно и срамно. Парите получих на др ден.
А ето и смешна случка как на касата разбираш, че нямаш пари. Веднъж в обедна почивка, мн отдавна, детето беше малко и влизам в един магазин, какъв ли е бил, вече друго продават, ама едни сладурски панталончета, едни тениски, жилетчица и събрах аз всичко накуп, какво съм мислила, уж си правя сметката, в портмонето ми почти нищо. Обаждам се на една близка колежка, обаче тя отишла надалече да обядва. И какво да правя, моля за 5 мин да запази, колкото да се върна на работа и да поискам от касиерката от работа. Знам, че не е редно и е дразнещо. Продавачката с неохота се съгласи. И като излязох от магазина, гледам-мъжа ми. Ама той работи през няколко квартала, но се оказал сл ангажимент в центъра. Викам, идвай веднага да плащаш. И той плаща, къде ще ходи, ама доста голяма изненада за него беше.
А ето и смешна случка как на касата разбираш, че нямаш пари. Веднъж в обедна почивка, мн отдавна, детето беше малко и влизам в един магазин, какъв ли е бил, вече друго продават, ама едни сладурски панталончета, едни тениски, жилетчица и събрах аз всичко накуп, какво съм мислила, уж си правя сметката, в портмонето ми почти нищо. Обаждам се на една близка колежка, обаче тя отишла надалече да обядва. И какво да правя, моля за 5 мин да запази, колкото да се върна на работа и да поискам от касиерката от работа. Знам, че не е редно и е дразнещо. Продавачката с неохота се съгласи. И като излязох от магазина, гледам-мъжа ми. Ама той работи през няколко квартала, но се оказал сл ангажимент в центъра. Викам, идвай веднага да плащаш. И той плаща, къде ще ходи, ама доста голяма изненада за него беше.
Вече не правя така, понаучих се с горчив опит. Редно е да се искат, случва се сигурно да се забрави. След втори, трети път е ясна работата.
милинка дааа, 100-200 лв. са си пари, как, то и аз си ги търся 😀
Разбира се, не правя подаръци ежедневно, а и правя разлика, кога някой се опитва да ме използва за пари, и кога наистина има сериозна нужда от финансова подкрепа. Като студентка съм плащала дори веднъж наема на най-добрата ми приятелка, защото преводът на парите и закъсня с два дни. Ден по-късно тя ми върна парите, без да и напомням.
Но има случаи, в които парите могат да развалят приятелство.
Относно забележката, която съпругът ти е направил, ако парите са твои, прави с тях, каквото си искаш, но ако не си ги изкарала сама, или имате общ семеен бюджет и се случва да се ограничавате, то тогава редуцирай харчовете по приятелки и роднини. Едно и да плащаш банските на някого, друго е да платиш храната или наема на приятел, който има финансови затруднения.
Сетих се нещо косвено свързано с темата - да знаете, че има и обратния случай на искащите (т.е. даващи) и също може да е неприятно. Като бях в горните класове на гимназията (17-18 годишна, не помня точно, но там някъде), в класа дойде нова съученичка, рускиня. Нямам нищо против руснаците, уточнявам, защото поведението й беше странно и може би се е дължало на различно възпитание. Та тя правеше следното - купуваше си чипс или шоколад, изяждаше съвсем малко количество и даваше останалото на някой от класа. Аз не съм взимала, защото не обичам така(мразя и да ме черпят с нещо, от което друг е ял), но мои приятелки - да. След известно време рускинята тръгна да си прибира вересиите - например, на моята приятелка, на която беше дала пакет чипс, искаше да й плати цената му с приспаднати стотинки, защото тя си е взела само два пъти от плика. Излишно е да казвам, че много бързо повечето хора от класа я намразиха... И според мен беше абсурдно поведение, но все пак си мисля, че може да е било заради различната култура.
Аз доколкото познавам руснаците, а познавам много от различни среди и възрасти-от мои учители до съученици на сина ми, те са изключително щедри. Не може да се обобщава, но да кажем, щедростта се среща с голяма честота. Затова тази рускиня е била с някакво странно поведение, но в никакъв случай не типично. Или пък е имала очаквания, тя като черпи и другите да почерпя и като не са го направили, решила да си иска "версиите"