Януарски бебета 2019! Тема 6

Каката ревнува ли от бебето? Нашият батко започна само да го удря и вече не знам какво да правя. Не слуша за нищо

Няма ревност. Гушка го, целува го, успокоява го. Не сме имали проблеми. Ако го оставим при баба им, го търси "Забрави бебето , мамо." 😄

Браво. При нас беше така, но изведнъж ситуацията се промени и вече не знам какво да правя

Опитай да си организирате някакво време, което да си е само за теб и него. Редовно и само на него да обръщаш внимание, да правите нещо, което е приятно и на двамата. Например, ако докато бебето спи на обяд - сядате и редите Лего или нещо друго, което ви харесва.

Morska.Sirena89, нормално е това състояние. До сега само то е било център на внимание. И аз мисля, че трябва да се отделя всеки ден време и за голямото дете. Така поне малко, няма да се чувства излишно.(То не, че е!) Също трябва и да му се говори много. Сигурна съм, че влагаш целите си сили, но търпение.

По темата: Преди 7 месеца, малката сама си спря млякото. За биберона аз и помогнах преди 6 месеца. За моя радост, доста спокойно го прие.
Но напоследък много плаче, тръшка се, хленчи. Иска всичко да е на нейното. Ако не е, плаче. На моменти дори се дере. Не чува, когато се опитвам да и обясня и си знае нейното (рев). Ужас е.
Предполагам, че е заради зъбите, защото в дните, когато е спокойна няма проблеми: слуша ме, не мрънка. Използвам момента да и говоря много, за да знае, че така не е хубаво. Но милото и на него сигурно не му е лесно...
И така имах нужда да споделя.
Извинете, ако ви натоварих.

Благодаря Ви за съветите. Наистина усещам ,че търси вниманието ми и ме предизвиква постоянно с бели. По цял ден прави бели. И аз по цял ден ми се карам. Вече едвам се сдържам, а той ми се смее...

Ох, знам колко е трудно.. Но пробвай да не му се караш. Аз така съжалявам, че съм се карала на голямата кака като беше мъничка. Тогава ми се струваше толкова голяма и разбираща, а всъщност беше мило дребосъче какъвто е Марти сега. Гледам снимки и направо ми е мъчно като се сетя, че можеше да й обръщам много повече внимание. И ми липсва времето като беше малка.

Здравейте!
Пиша, с надежда малко да ми олекне, защото имам чувството, че ще гръмна от напрежение.
Преди седмица имахме гости - семейство с малко дете. Жената най-спокойно си призна, че детето е започнало да кашля "от стичащи се сополи или храчки" и преди да дойдат е минала да купи един Осцилококцинум. Междувременно съвсем спокойно ми призна, че предишния път, в който сме се виждали детето и е било с гнойна ангина, която тя е неглижирала в продължение на пет дни, събирала е детето си с моето, вероятно и с други и по едно време все пак и е хрумнало да заведе детето на лекар, който установил състоянието на детето като тежко. В първия момент не знаех как да реагирам, нито да ги изгоня, нито да си замълча. Мислено благодарих, че предния път с нищо не са ни заразили и се помолих този път да не изтеглим късата клечка. В крайна сметка детето им цяла вечер кихаше и си триеше носа в дрехите. Ден и половина по-късно дъщеря ми се събуди с хрема, кашлица, червено гърло. Писала съм и преди, че тя боледува рядко, но сравнително тежко - стига се до Пулмикорт, антибиотици, а веднъж и до Урбазон, не мога да я излекувам просто с хомеопатия. Освен това тотално отказва да пие лекарства и лечението се усложнява доста - някои успява да изпие в сок, но други усеща и всичко става по трудния начин, с нечовешки рев, писъци и драми. Поради тази причина избягваме сериозни рискове, не се събираме с болни хора и успяваме да я опазим от често боледуване. За капак болестта не подмина и нас с баща и и напрежението вкъщи можеше с нож да се реже в продължение на седмица. Междувременно точно в този период започна пробиването на последния кътник, който все още не е пробил, но дъщеря ми от 3 дни вечер отказва да се храни, да говори, да пие вода, а от устата и текат безумно, ама наистина безумно количество лиги, не просто плюнчене. И мучи, реве, мучи и текат лиги. Кошмарно е. Вече не знам кога ще свърши този ужас.

Ами кажи и на тази приятелка, че всички сте болни след гостуването им. И вече я питай преди да дойдат дали са здрави. То пък трябва да си баси тапира да заведеш болно дете с кашлица и ксополи на гости .

Дори не бих го нарекла приятелство, що само ние да сме с проблем, я да.раздадем и ня другите...

'Приятелка'... Коронавирус ли е? Как го изкара малката?

Не сме се тествали, но не мисля, че беше коронавирус. Не сме имали загуба на вкус и обоняние, дъщеря ни я водихме 2 пъти на лекар и никой не е споменавал тази диагноза. И при трима ни имаше жестока хрема, кашлица и болки в гърлото, но при детето се възпалява третата сливица и оттам оздравителния процес се усложнява, прави задна хрема. Всъщност откакто е родена е боледувала 3 пъти и всеки път от едно и също нещо, с едни и същи симптоми и тъй като първия път търчахме посреднощ да и бият Урбазон съм адски наплашена и всяко боледуване направо ме убива. Гледам децата на наши приятели как боледуват често и за 2-3 дни им минава, но при дъщеря ни не е така. Вече за щастие е добре, хремата и спря, кашлицата е остатъчна и за щастие 2-3 пъти дневно, но още не сме приключили напълно лечението.
Що се отнася до семейството, което ни черпи с техния вирус - не са ми близки, мъжът ми беше колега преди години с мъжа, но му казах, че оттук нататък нито ги искам на гости, нито ще им ходя.

Каквото и да е минало е 🙂 британският щам е без загуба на обоняние. Бързо да се нормализират нещата ви пожелавам и да се успокои детето. Моята девойка и тя все пръста в устата държи напоследък и неспокойно спи. Имат такива периоди на неразположении. Ще мине. 🙂

Ех, изобщо не мога да си представя да отида на гости с болно дете. Как някои хора си го позволяват ми е напълно непонятно. Имаш право да си бясна.

От януари миналата година не сме ходили или канили гости у дома, точно защото не искам да се чувствам виновна, ако някой се разболее.

Ние също сме ограничили контактите си, но мъжът ми ходи на работа и се среща с всякакви хора. Пък и осъзнавам, че не можем съвсем пък с никого да не се срещаме, просто досега не ми се беше случвало или поне не съм знаела, че контактувам с толкова безотговорни хора. Благодаря за разбирането на всички ви.