Дистанционно обучение за учениците-Teмa 6

Лиляна, попитах специално за теб - turnitin е приложението, през което като се мине файл се проверява за плагиатство, а lockdownbrowser e другото, което следи да няма минимизиране на екран или прехвърляне през друго приложение, т.е. елиминира възможността за проверка на информация в интернет, докато трае изпитването.

Сега моля да ми дадеш един примерен твой тест, с който да обясниш как не можеш да оцениш обективно повреме на ДО, а по време не присъствено - можеш. Моля за конкретен пример - отговаряш ми общо, без конкретни аргументи против ДО, само с общи приказки, че е трудно и не става. Аз се постарах във всичките ми постове да съм конкретна, обяснявайки как могат да се елиминират рисковете.

Аз съм за използване на всякакви електронни приложения за визуализация - преди няколко години в периода 5-7 кл, учителката на сина ми използваше geogebra, за да визуализира геометрията. По време на това ДО, гледаха много опити по химия, речи и документални филми по история, записи на ел микроскоп по биология, симулираха геоложки процеси по география. Освен това спестяваха пътя с ГТ до училище, учиха в защитена среда и знанията им по никакъв начин не пострадаха от ДО.

Чувала съм, че в ПГСС " Златна нива" много уважавали и turnitin, и lockdownbrowser.
Не знам защо толкова задълбахте в онлайн проверката на знания, която се наложи поради извънредните обстоятелства. Към момента, дори да се премине към ДФО, изпитите са присъствени.

Manzhelka, нищо полезно не си дала в контекста на това, за което питах. Как точно ще ми послужи приложение против плагиатството по математика? И как точно ще ползваш другото приложение, когато се ползва друго устройство от помагача? Че даже и не винаги трябва помагач, когато се работи с две устройства.
Няма да получиш мои тестове. Първо нямам възможност в момента за достъп до тях или по-скоро ми е неудобно през телефон. И след това нямам намерение да доказвам нещо си. Аз обясних и всички ме разбраха, дадох конкретен пример с формулите на Виет. Давам задача и условието е да бъдат намерени корените с формули на Виет. Става за 5 минути на дъската или в тетрадка. Дистанционно никой не може да ми гарантира, че ще се реши от ученика, когото изпитвам. Ако някой има предложение, още чакам за идеи. Защото имам по програма такава тема и след това трябва да проверя знания. Дистанционно може да се изпрати задачата по много начини, но отговорът от кого е даден, никой не знае.

Дидева, аз нямам против присъствени изпити, но съм против когато някой учител скача и без аргументи отрича ДО като метод на преподаване. Било трудно, децата преписвали. Е, и? Същото е валидно и с присъственото обучение когато учителите не си вършат добре работата. Последното обаче много хора доброжелателно го пропускат, както и необходимостта от адекватни противоепидемиологични мерки в училищата. И не на последно място, мразя когато се пита нещо конкретно, да се отговаря с общи приказки. Обикновено и в живота, и в училище шикалкавят неподготвените.
А и основната теза на Лиляна е, че не иска ДО, защото не можела да изпитва и обективно, без да може да се обоснове кое й е трудното в това изпитване.

Лиляна, не даваш пример с теста, защото няма как да ме обориш. Последно и по математика ли преподаваш?! Формулите на Виет са елементарни и се учат за кратко, около седмица, в 8 клас. В тях няма какво толкова да се мисли и ако учениците ти не могат да се справят с тях, значи не си свършила работата. И как точно ДО ти пречи да ги изпиташ? Че да беше го комбинирала с някоя задача за вписана/описана окръжност, та да озориш родителите, които толкова им помагали и подсказвали на тези деца. И понеже ти не разбираш какво аз ти пиша, ами изпитай ученика да ти реши задачата като ти пусне камера и ти сподели екран, на който да пише. В крайна сметка, не ти чертае вектори.

Апропо, приложението за плагиатство беше просто пример за рестрикции в преписването. Но при положение, че уж преподаваш и по ИТ е много несериозно да не се интересуваш от нови подходи на преподаване или справяне с кризисни ситуации в училище (рестрикциите при преписване са едни от тях).

Не можеш да накараш трето лице да инсталира софтуер, който му следи и блокира действия на компютъра му.

Точно това щях да напиша и аз. Как точно ще накарате някой ученик да си итсталира някакъв софтуер и как информацията за това дали е минимизирал или кликнал някъде ще идва при вас. Освен да получите отдалечен достъп до компютъра на всеки ученик, аз друг начин не виждам как ще стане тая работа.

Идеята да има присъствени контролни/изпити и консултации на 2-3 седмици при спазване на необходимите мерки не е лоша. Така класа може да се раздели на 3 или повече групи и да не ходят всички наведнъж.

Имам познати, които живеят в Лос Анджелис. Учебната година вече е запонала онлайн.

Тези споделени екрани не са панацея и не могат да се ползват от всеки ученик. Голяма част работиха от телефони. В повечето семейства, които аз познавам, учениците са двама. На някои и родителите им работеха от къщи. Рядко в един дом има по няколко компютъра или лаптопа.
Брат ми по принцип си работи от къщи и си ползва неговия лаптоп. Снаха ми е учителка. Тя ползваше така да се каже общия семеен, за да може да преподава. Ами за двете ми племеннички ученички останаха телефоните, от които трудно ще споделяш екрани и прочие щуротии. И още един куп хора бяха в същото положение.

Ако някой иска да препише, ще си препише и при ДО и при присъствено. Въпросът е, че при ДО контрола е по - слаб. Няма как някой да ме задължи на личен компютър в собстевия ми дом да инсталирам софтуер и да вкючвам камери. От там учителите са безсилни.

искам да ви кажа, че аз помагах на сина ми по химия и по география. хич не знам и по двата предмета, но търсих в гугъл от телефона си каквото беше необходимо. По география средната оценка на класа за годината е под 4. Въпреки, че училището ни е в топ 30 за страната от резултатите от матурите. Просто, учителят не става, и е открито зъл човек, който пише наред 2 и 3 на всички, защото си е зъл. По химия е същата ситуация - пишеше двойки наред, ако до 30 минути след часа не си предадеш домашното. Ако нямаш включен микрофон и прочие. И нищо, че си скосих нервите да си говоря учтиво и културно и с разбиране с нея! Тя си пишеше наред двойките и това е.

Тъй че - макар аз да съм много, много против преписването - и да знам, че детето ми е съвестно и читаво: да няма да ги оставя да му пишат 2 за срока или за годината? Щом аз и той сме намерили начин да преписваме, въпреки, че не искаме. Значи какво остава за хора, които ИСКАТ да преписват??

Този някой може да иска, ама може и да не успее (поне не всичко). И тук проблемът не е преписването в чист вид, което все пак изисква подготовка на пищов, отбелязване на материали и прочее, т.е., предполага се, че човекът все някак е ориентиран. Говорим директно за свършване на задачата от някой друг (приятел, родител, частен учител), при това не еднократно, а периодично.  Все едно да се явявам на изпити вместо някой друг. Къде отива обективността?
Румка, нали знаеш,оправданието е като з... - всеки го има.😉

не знаех, ма вече са просветлих )))) тенк ю

Хах, това ми напомни едно време като бях студентка как реших да си направя пищови (за първи път ). Тогава още ги пишехме на ръка. Ами аз докато ги оформя и напиша и си научих теорията и искарах изпита без да препиша

Пиша в темата като част от випуск 2020 - дванадесетокласничка, завършила по време на ДО.

Като цяло впечатленията ми са смесени, но не мога да кажа, че съм недоволна. По най-важните предмети имахме часове редовно - от началото на епидемичната обстановка, та чак до последния ни учебен (дистанционен) ден. По БЕЛ учителката ни беше изключително съвестна жена и редовно правеше преговор, обясняваше неяснотите, които класът има, свързани с материал, взет в 11-ти клас. Постоянно се правеха онлайн тестове, имаше изпитвания - анализ върху произведение пред камера и се виждаше кой чете, защото хората, използващи помощни материали и средства, сричаха, говореха колебливо и неуверено, съответно не получаваха високи оценки, макар и да говореха верни неща, защото по всичко си личеше, че четяха наготово анализи от някое помагало. Според мен липсваше несправедливост при оценяването конкретно по БЕЛ - всеки беше оценен по достойнство. Имахме много елементи на креативност - съставяне на теза, на резюме. Който преписва от интернет или от помагала, биваше санкциониран и работата му не подлежеше на оценяване. Наблегнах на Българския език и литературата, защото този предмет е основен, освен това имахме ДЗИ в ситуация на пандемия. Който си беше учил системно, се справи отлично и на матурата.

Колкото до останалите предмети - положението там също не беше опростено и леко. По история всяка седмица имахме за задача да съставяме план на взетия урок, да решаваме тестове и да пишем отговор на исторически въпрос в обем до 3 страници, макар да не бяхме паралелка с профил "История". По Физика и астрономия правихме презентации, като в тях се ценеше новаторството при подхода на представяне на информация, освен това пишехме физични есета, съставяхме кръстословици и решавахме тестове. По Математика правихме контролни - бяхме на повече от 5 групи, което правеше подсказването в класа почти невъзможно, предвид факта, че паралелката ни е с профил "Чужди езици" и разбираемо нямаме математици. Имаше хора, които нито влизаха в часовете, нито предаваха контролни работи, съответно получиха тройки за срока и за годината. По чуждите езици правихме слушания и четения, граматически тестове, подготовка за зрелостни изпити, но основният материал, чисто като лексика и граматика по чуждите езици, беше взет през изминалите години, за тези месеци остана единствено интензивната тренировка, за да не загубим темпо и подход при решаване на задачите. По Свят и личност правихме проекти, решавахме казуси, дискутирахме и беше много интересно и полезно за общата ни култура. По География и икономика правихме презентации, решавахме тестови задачи и четяхме допълнителни материали от интернет.

Излиза, че съм доволна от ДО и това е така, защото не ми навреди нито на успеха, нито на постиженията на матурите, нито на мотивацията. Друга е чисто емоционалната страна на нещата, че като ученици последна година в училище не можахме да се сбогуваме подобаващо със сградата на училището, с класната стая и с нашите всеотдайни преподаватели. Единствено това ми беше неприятно от цялата ситуация и създаваше чувство на неудовлетвореност, но няма как - такива са обстоятелствата. Може би ние се отнасяхме по-сериозно като по-големи ученици, въпреки че и сред нашия випуск имаше по-мързеливи, които не благоволяваха да влязат в час и да изпълняват възложените задачи, но все пак по-голямата част се отнасяше сериозно към учебния процес.

А госпожата по математика на моята девойка прави 29 групи за 29 деца - и когато бяха присъствено също. Задачите са различни, а не еднакви в различни комбинации.
Как да не я уважавам, просто е учител по призвание!

камерата няма такъв голям обхват, че да вижда всичко. нито ще види, ако някой е седнал встрани от ученика, но извън обхвата на камерата, и му решава задачките.

преписваха мощно и си подсказваха постоянно в паралелния чат, това съм го видяла с очите си.