Има неща, които и от познати не разрешавам да взима и яде. До сега никога не ни се е случвало напълно непознат/а човек да му предложи нещо за ядене. Или поне аз не помня.
- Публикувана: 3 септ. 2006, 14:01 ч.
- Последно мнение: 6 септ. 2006, 12:19 ч.
Вземат ли децата ви храна от непознати?
Заради странният навик на някои маики и баби да си хранят децата по площадките и пясъчниците се е случвало да я "нахранят" и дъщеря ми. Просто виждайки как детето нагъва баничка или пица и на моята и се дояжда и гледа жално-милно като Гаврош. Разрешавам да и сложат в устата някое парче пица или да и отчупят хляб или баничка. Но става въпрос за майки, с които дори и да не се познавам лично, се срещаме всеки ден по градината. От съвсем непознат, спрял ме ей така да ми подаде нещо, не бих взела никога или дори да взема, ще го метна в кофата при първа възможнодс 
.
Аз също предлагам на чуждите деца от нашите "лакомства" само ако преди това съм получила одобрението на родителя.
.Аз също предлагам на чуждите деца от нашите "лакомства" само ако преди това съм получила одобрението на родителя.
Дъщеря ми все още ходи навсякъде с мен и гледам да ликвидирам неподходящите почепки още в зародиш - шоколадени изделия 
например , като обяснявам, че тя все още не е яла шоколад... само един път и през мойте откази й навряха в ръката едно парче - но от тогава като видя въпросната майка, автоматически обръщам в другата посока 
Притив съм, и аз не давам, без да съм попитала майката дали може 
Не,от съвсем малки съм ги научила да не вземат храна от непознати.Дори и да видят детенце да си хапва нещо,никога не са изявявали желание да опитат от неговата храна,явно не им се прияжда.Аз от своя страна ако искам да почерпя чуждо дете,първо се обръщам към майката и я питам дали мога да почерпя детето й.
Не, не разрешавам.
А ако искам да почерпя някое дете, питам родителите му (освен, ако не сме близки). Не само заради принципа, а и защото вече има много алергични деца, при това, с тежки алергии.
А ако искам да почерпя някое дете, питам родителите му (освен, ако не сме близки). Не само заради принципа, а и защото вече има много алергични деца, при това, с тежки алергии.
И аз така. Йоан яде рядко навън. Предимно солети, бисквити и т.н. Ако някое детенце ни загледа жално питам родителите.
Никога не давам на непознати деца, без да питам родителите преди това. Моето дете също не взима от непознати - пита ме дали може, аз самата много се дразня, когато някой реши по самоинициатива да му дава, без да ме пита. Може да има куп причини, поради които детето да не може да яде конкретното нещо - алергия или друго заболяване, пък дори и само факта, че родителите му така са преценили е достатъчен - преди това може да се е натъпкало с кутия шоколадови бонбони да речем. Излишно е мисля да споменавам и колко опасен може да е навика да се взима доверчиво всичко от непознати.
Не само, че взима, ами си и проси, ако не я почерпят 
Оплаквах се скоро как нападна непозната жена на улицата и много хитро я изнуди да бъде почерпена с бирен фъстък
Но като цяло - като я почерпят, преди да вземе, идва да ме пита може ли - от непознати. За приятелчетата в яслата обаче не важи - види ли някой да яде нещо, директно отива да каже че 'и тя иска такова'.
Общо взето, почти не питат хората, преди да предложат - дразня се силно. Редовно черпят с неподходящи за малки деца неща, или пък - мента (ако й давам хомеопатия в момента, може да ми се провали лечението).
Добре, че сме заедно и отбивам любезно атаките (а понякога и не чак толкова любезно - 'Не, благодаря' - 'Ама вземете си, нека да си вземе детето' - 'Не, благодаря, не й давам такива неща' - 'Нека да си вземе едничко, няма нищо'... все едно на стена говоря).
Винаги питам родителите преди да предложа нещо на детето им - може да не яде такова нещо или да не му дават по някакви причини... Някои се учудват безумно, че ги питам преди да дам на детето им - все едно на филанкишията е това дете!
Оплаквах се скоро как нападна непозната жена на улицата и много хитро я изнуди да бъде почерпена с бирен фъстък
Но като цяло - като я почерпят, преди да вземе, идва да ме пита може ли - от непознати. За приятелчетата в яслата обаче не важи - види ли някой да яде нещо, директно отива да каже че 'и тя иска такова'.
Общо взето, почти не питат хората, преди да предложат - дразня се силно. Редовно черпят с неподходящи за малки деца неща, или пък - мента (ако й давам хомеопатия в момента, може да ми се провали лечението).
Добре, че сме заедно и отбивам любезно атаките (а понякога и не чак толкова любезно - 'Не, благодаря' - 'Ама вземете си, нека да си вземе детето' - 'Не, благодаря, не й давам такива неща' - 'Нека да си вземе едничко, няма нищо'... все едно на стена говоря).
Винаги питам родителите преди да предложа нещо на детето им - може да не яде такова нещо или да не му дават по някакви причини... Някои се учудват безумно, че ги питам преди да дам на детето им - все едно на филанкишията е това дете!
...та въобще не се притеснявам дали ще вземе нещо от някой непознат - не докосва!!!! 