Какъв ще стана, когато порасна?

  • 2 883
  • 40
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
24 авг. 2020, 13:30 ч.
  • Мнения: 2 147
Какви искахте да станете, когато пораснете? Wear Briefcase А станахте ли?

Да? Добри ли сте в това?
Не? Щяхте ли да сте добри в това?

А пораснахте ли? People Baby

Темата е провокирана от невинен пост в Звездните компромати за мадама, която искала да стане... определена порода куче. Bowtie И от една необяснима нежна и тръпчива носталгия по толкова отдавна безвъзвратно отминалите безгрижни детски дни...

Скрит текст:
Исках да танцувам и да вложа в това призвание всяка частица от себе си. Сега съм офисен планктон. Но душата ми не е спирала да танцува в своя си ритъм.
Пораснах... по обективните критерии, но се старая с всички сили никога да не пораствам толкова, че да забравя най-чистите и съкровени детски пориви и трепетни мечти.

# 1 24 авг. 2020, 13:38 ч.
  • Мнения: 2 127
Исках да стана космонавт. Не станах. Не знам дали щях да съм добра в това. А дали пораснах... Честно казано, не мисля.
Но до ден днешен ми е интересна астрономията, въпреки че професията ми в момента, нито тази, която практикувам, нито тази, която завърших, има нещо общо.

# 2 24 авг. 2020, 13:54 ч.
  • Мнения: 10 993
Исках да стана стюардеса, адвокатка и говорителка по телевизията. Станах всичко това, е новините не чета вечер, но пък участвах в няколко телевизионни предавания, та и тоя краста начесох.

# 3 24 авг. 2020, 13:54 ч.
  • Добрич
  • Мнения: 1 146
Исках да стана "научен сътрудник". Изобщо не знаех какво значи това, но ми звучеше престижно, сериозно, доходоносно и недосижимо за много хора. Само знаех, че трябва да чета много. И четях NerdNeutral FaceSimple Smile всичко друго, но не и научна литература, освен любопитни научни факти.
Пораснах, пораснаха и мечтите ми - сега искам да бъда дете. Недостижимо за много хора... и  за мен.Animal ChickenAnimal BeetleAnimal Cat2Animal Cow

# 4 24 авг. 2020, 13:58 ч.
  • Мнения: 10 993
Дете не искам да бъда, имах ужасно детство. Големият син /13г./ иска най-много от всичко на света да е на 18 г. За да кара атв, мотор, джет, кола. Явно в нашето семейство генетично искаме да сме големи и независими.

# 5 24 авг. 2020, 13:59 ч.
  • Мнения: 4 518
Исках да продавам сладолед Joy. После се оказа, че не знам какво искам и бях в лека паника, че съм неориентирана, а около мен само хора, които искаха да са адвокати, ветеринари и други неща, за които трябва много да учиш. Яко ме мързеше... Намерих си мястото и сега съм щастлива, но съм сигурна, че съучениците ми ще се изненадат, ако разберат какво става с мен.
П. С.: исках да продавам сладолед за да ям сладолед и да, много съм добра в това, но няма кой да ми плаща да го правя по цял ден.

# 6 24 авг. 2020, 14:03 ч.
  • Мнения: 5 563
Исках да стана художник или моден дизайнер. А като бях съвсем мъничка исках да стана майка, също толкова грижновна, колкото моята мама. В последствие разбрах, че колкото и да обича да рисувам това не е за мен. Имах период, в който не знаех каква искам да стана. Адвокат ли, лекар ли, агроном ли...  В момента съм в сферата на икономиката и се чувствам добре, харесва ми това, което правя. И съм си сбъднала мечтата на 3 годишното ми аз - от година и половина съм майка на момче, а рисуването е само за удоволствие. 😃
Дали съм пораснала и аз не знам.. на моменти се чувствам като дете, още си мечтая и силно вярвам в мечтите си и че всички са добри, но ежедневието ми напомня, че вече съм възрастен, който има отговорности.

# 7 24 авг. 2020, 14:10 ч.
  • Мнения: 8 819
Всичко каквото съм правила/играла  като дете, го правя и сега.

# 8 24 авг. 2020, 14:18 ч.
  • Мнения: 35 968
още не съм пораснала, но имам различни цели и желания за момента, в който отново ще стана "голяма"
постигането на мечтите зависи и от това дали си готов да получиш и как ще ползваш резултата от тях, т. е. има разлика дали ги постигаш на 25, на 45 или на 65 г.

# 9 24 авг. 2020, 14:39 ч.
  • България
  • Мнения: 6 213
Цитат на: Contempladora в пн, 24 авг 2020, 13:30
Какви искахте да станете, когато пораснете? Wear Briefcase А станахте ли?
Да? Добри ли сте в това?
Не? Щяхте ли да сте добри в това?
А пораснахте ли? People Baby
Исках да стана астроном, астронавт или археолог.
Сигурно щях да съм добър астронавт, но още не са открили технология, която ще направи света на "Фарскейп" достъпен. Joy
В крайна сметка завърших икономика.
Няма да порасна. Grinning

# 10 24 авг. 2020, 15:03 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 2 136
Исках да стана художник, докато един ден не осъзнах, че има твърде много хора, които рисумват много по-добре от мен и се стараят да стават все по-добри, а аз не ставах по-добра /бях около 10-12 годишна/. Реших, че няма да стана художник.
Започнах да искам да стана д-р Дулитъл. Ветеринар, ама който наистина разбира животните.
Порастнах.
Станах ветеринар - завърших ветеринарна медицина.
Изобщо не разбирах животните и дори и не ги лекувам.
Работя в кланица. Считам, че съм наистина добра в това, което правя /качество и безопасност на храни/. Не винаги ми харесва. Понякога е досадно, изнервящо, неблагодарно и т.н. /предполагам, че с повечето хора понякога е така на работа/. Мисля, обаче, че е моята работа просто, защото я върша добре /вярвам в това/.

# 11 24 авг. 2020, 15:39 ч.
  • Мнения: X
Исках да стана писател. Спечелих голям конкурс за поезия. Животът ми трупна толкова тъга в комбинация с прекалена чувствителност, че се пречупих и нищо не остана от мен. Изфирясах като пръц от балон. Надеждата, че ще пропиша пак остава, макар че всичко неизползвано се губи безвъзвратно с времето. Сега си дращя в бг-мама.

# 12 24 авг. 2020, 16:54 ч.
  • Мнения: 12 790
Като малка исках да стана балерина, като се ограмотих, исках да бъда археолог.
Не станах археолог, но и до сега чета книги за археология.
Не станах балерина, но взех мъжа, на когото първите думи към мен бяха "ти да не си била балерина?" (без майтап, така каза)

# 13 24 авг. 2020, 17:05 ч.
  • Мнения: 4 808
Исках да бъда учителка и съм на път да сбъдна мечтата си... на 50 години след дълго лутане. Наложи ми се да порасна, но това не ми пречи да продължа да мечтая и да вярвам в приказки.

# 14 24 авг. 2020, 17:36 ч.
  • Мнения: 2 217
Исках да стана щастлива. Станах де, макар че като попаднах на тази тема ме затегли пак към другата "Неща които искам да кажа, но...".

# 15 24 авг. 2020, 21:13 ч.
  • София
  • Мнения: 18 703
Исках да стана директор на производствено предприятие/фабрика.
Още пазя голямата дебела тетрадка с чертежи на цехове имената на заместниците ми и служителите.Ооисанието на процеса на производство.
И също чертаех лабиринти.

# 16 24 авг. 2020, 21:17 ч.
  • Мнения: 3 732
Исках да съм учителка. Сега осъзнавам че нямам нерви за това. Работя с хора, най - често звероукротител, психолог, обясняващ, всякакъв. Забавно е и ми харесва.

Исках да стана писател. Водих си дневници, пишех разказчета. Обичам да пиша, мразя да говоря.


Сега искам да стана тираджия но пак е детска мечта. Не ставам.



МоарейнД, мислех, че само аз помня Фарскейп.
ФейърТейл11, и аз си мечтаех да продавам сладолед. В детството ми първите ми спомени са за дълбоки пластмасови купи на метална количка. Имаше бял и кафяв, рядко розов. Успях да си сбъдна тази мечта - можех да ям колкото искам сладолед. В началото се кефех, сега сладолед не ям. Изяла съм си дажбата за цял живот.

Като написах това се сетих за още една мечта - да работя в бирена фабрика. Или да се омъжа за собственик на такава.

Последна редакция: пн, 24 авг 2020, 21:23 от Зуки Су

# 17 24 авг. 2020, 21:51 ч.
  • Мнения: 4 611
Исках да стана художничка. С времето обаче се преориентирах към специалност, близо до тази и до ден днешен това, че мога да рисувам само ми помага в работата. Така, че може да се каже, че съм сбъднала детската си мечта.

# 18 24 авг. 2020, 22:04 ч.
  • Мнения: 760
Исках да стана магьосник, бях голям фен на филма Хари Потър, исках да съм като него и да мога да правя магии. Сега интересите ми са съвсем различни.

# 19 24 авг. 2020, 22:17 ч.
  • Мнения: 3 640
Исках да стана учител. Помня как нареждах всичките си кукли и плюшени играчки на леглото и започвах да им разказвам урока, който трябваше да науча. И така няколко пъти като си представях, че всеки път съм пред различен клас. Това беше моят начин да научавам скучната география.
А когато учех по математика, помня, че залепях листи по стената, за да чертая геометрични фигури, таблици, формули и обяснявайки на играчките си написаното, си научавах урока.

Днес работа в посока да осъществя детската си мечта.
Пораснала съм за някои неща - дом, мъж, семейство, деца, но пък все още съм готова за една игра на "Блъскащи (се) колички". 🙂

# 20 24 авг. 2020, 22:27 ч.
  • Мнения: 31 719
Първо исках да обирам банки Joy Но не случих на родители. Възпитаха ме почтено.
После исках учителка и полицайка да бъда.

# 21 25 авг. 2020, 14:33 ч.
  • Мнения: X
Исках да стана актриса. Не знам дали щях да бъда добра. Може би, и без това понякога драматизирам..
Исках да стана и писателка. До ден днешен пиша кратки разказчета. Веднъж започнах роман, но не го завърших.. Почти никой обаче не е чел нещо, написано от мен.

В крайна сметка станах учител. Не ми е било мечта, но не съжалявам.

# 22 25 авг. 2020, 22:20 ч.
  • Мнения: 746
Като малка гледах много сапунени сериали и затова мечтаех, че ще стана актриса, ще замина в Южна Америка, където и ще живея и ще се снимам в сапунени сериали GrinningGrinning
Сега пък ми се иска отново да си бъда дете и да си гледам безгрижно и без всякакви отговорности сапунени сериали GrinningConfused

# 23 26 авг. 2020, 08:33 ч.
  • Мнения: 18 300
Упражнявам професията, която си избрах в шести клас. Много съм доволна, това е моето нещо и никога не ми омръзва.
Майка ми имаше друга визия за бъдещето ми, добре че не я послушах. Убедена съм, че това другото (архитект) щеше да се работи със зор и неудоволствие, макар иначе да е прекрасна професия. Grinning

# 24 26 авг. 2020, 10:10 ч.
  • София
  • Мнения: 1 249
Исках да стана ветеринарен лекар, много обичам животните и исках да им помагам. За съжаление с годините, когато разбрах, какво се учи, как, се отказах. Вместо това станах активист в подкрепа на животните - ходила съм по протести, грижа се за бездомни котки, кучета. Дори съм осиновявала животни и съм се грижила за тях.

Моите родители не са си налагали мнението и не са ме принуждавали да уча нещо, което не е по моята воля, за което съм им много благодарна.

Когато бях 12-ти клас ми беше още объркано, но виждах, че страшно ми върви с литературата - пишех своите съчинения и есета, тези на колегите, курсовите работи на приятели, които бяха в унито. Отделно се занимавах с извънкласни дейности, сред които пишех стихотворения към литературния клуб и ръководих изцяло училищния вестник. От идеята за корицата, през материалите в него и всичко, държах да е авторски, взимах и интервютата. Съответно се насочих в сферата на комуникациите и определено ми харесва това, което работя.

# 25 26 авг. 2020, 17:01 ч.
  • Мнения: 3 439
Исках да стана певица и да, щях да съм добра. Сега съм скромен инженер. Някой ден ще бъда и актриса. Нещо в мен с любов ме води по люлките и не е само дъщеря ми 🙃

# 26 26 авг. 2020, 23:36 ч.
  • Мнения: 4 408
Исках да стана русалка. Уви, не ми се получи (макар че има такава длъжност в разни паркове, но не съм пробвала).
Не мисля, че съм пораснала.
И още не знам каква искам да стана :/

# 27 27 авг. 2020, 02:14 ч.
  • София
  • Мнения: 3 071
Като дете исках да бъда художествена гимнастичка. Мечтата ми нямаше как да се сбъдне, защото съм от малък град и нямаше къде да тренирам точно този спорт.
В по-осъзната възраст си се представях като журналист. Донякъде успях да усетя и да се разочаровам от професията, но в същото време се радвам, че имам възможност да я практикувам в най-добрата й страна като хоби.
В крайна сметка работя по наследствена специалност - икономика. Мисля, че е добър избор от практична гледна точка.

# 28 27 авг. 2020, 14:16 ч.
  • Мнения: 11 094
Станах това, което исках, когато бях на 13-14. Практикувам го вече 26 години. Разбира се, от най-добрите съм - макар че то във всяко нещо, което обичаш + си правил поне 10 000 часа, вече си добър.

Тайната: много хора имат за хоби това, което аз работя. Всъщност това, което повечето хора мислят, че работя, е около 5-10% от действителната ми работа (най-видимата и най-приятната част от нея.)

Лошата новина: От доста време виждам как професията си отива. И не става дума само за България, а просто отживяват всичките съпътстващи я културно-исторически процеси в световен мащаб. (Коронавирусът влоши нещата допълнително.)
Това ми носи ужасна тъга, не само защото съм на 45 и ми остава още много време до пенсия, а защото наистина я обичам.

Към днешна дата не е особено високоплатена, въпреки че съм имала и периоди с повече от добри доходи.

# 29 27 авг. 2020, 14:29 ч.
  • София/Севлиево
  • Мнения: 11 017
Исках да съм учителка или да се занимавам с туризъм и културно -историческо наследство.Или пък лекарка.Е завърших етнология,културен туризъм и взех правоспособност за учител по история.Но не работя по специалността си,а съм майка на едно специално дете(донякъде учителските умения са ми в огромна помощ).Не знам дали щях да съм добра и удовлетворена от работата си...

# 30 27 авг. 2020, 14:59 ч.
  • Мнения: 2 288
Като малка 4-5 годишна исках да стана първата жена машинист в България, много обичах влаковете и с удоволсвие се возя и до ден днешен, въпреки че колата ми е първият избор, с две дежюца и куче, какво влакове?! 😅
Сигурна съм, че щях да съм добра!
Е, днес работя нещо, което никога не съм си представяла до преди 2 години, което си е интерсно, е, определено не е моето нещо, но има време, все още съм на 35 хахахах... От толкова преквалифиции в тежкият производствен сектор вече съм специалист по всичко и тесен специалист по нищо 👀 човек се учи докато е жив.
Много бързо ми омръзва всичко, обичам новото, интересното и непознатото, само вкъщи съм моногамна и доволна от постигнатото, в работата искам още, поне директор, за да знам защо се ядосвам 😎

# 31 28 авг. 2020, 10:39 ч.
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 383
Исках да бъда моден дизайнер. Но като малка с тебешири пред нас рисувах все къщи обзаведени и погледнати отгоре. Дивани, маси, коридори, кухни. Сетих се това наскоро. От двадесет годишна работя с мебели, тогава се водих проектант, после дойде модерната професия интериорен дизайнер. Сигурно съм добра, щом чак от чужбина ме викаха, все още ме търсят, въпреки че не практикувам около 10 години. Сега само си играем с детето на компютъра да правим къщи, да обзаведем, да оправим ландшафта. При мен не е до образование, а чисто откраднат занаят с много гледане, учене от моя страна, интерес и усещане. На мен къщите ми говорят с човешки глас. Дори и съборетина мога да я видя, какъв потенциал има. Обичам си много тая способност.
Другата ми мечта беше да стана оперна певица, години наред хорово пеене, дори свирих на кларинет, бели дробове много добре развити, 3 октави глас... И на взех че пропуших 😶

# 32 29 авг. 2020, 21:12 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 3 584
Най-ранната ми детска мечта беше да стана телевизионна водеща и да казвам новините. Laughing Струваше ми се ужасно важна и престижна професия, щом всички те гледат по телевизията. После исках да ставам лекар, докато не открих, че имам фобия от кръв. Имах мечта и писател да ставам и бях особено горда с някои мои наградени ученически творби. Е, нищо от това не се сбъдна.

# 33 30 авг. 2020, 10:17 ч.
  • София
  • Мнения: 38 515
В ДГ исках да стана филолог като мама. После минах през период на отричане. В крайна сметка, от 2014 преподавам като основна професия, 2015 се хванах да се довърша образованието в сферата и ми се върти една идея за PhD English literature.

# 34 31 авг. 2020, 15:02 ч.
  • Мнения: 1 195
Като малка исках да стана библиотекарка, после стюардеса. Завърших немска филология, но никога не съм работила като учител, не се реших. В момента работя в администрацията на производствена фирма и от време на време превеждам, харесвам си работата. Наложи ми се да порасна рязко след трагични събития, почти съвпадащи по време със завършването ми. В момента съм доста по-различен човек от младата си версия, но смятам, че е в положителен аспект. От порастването не ми харесва това, че съм станала по-страхлива и твърде често се тревожа за близките или детето си.

# 35 31 авг. 2020, 19:43 ч.
  • София
  • Мнения: 8 379
В прогимназията исках да стана учителка. В гимназията реших, че искам да стана лекар. В крайна сметка станах зъболекар. И не съжалявам. Работя с удоволствие все още, макар че мога да си седя у дома и да гледам турски сериали. Да, но това не ме удовлетворява. Приятно е, когато видя усмихнатите лица на пациентите си, а признание за качеството на моята работа е това, че започват да водят децата си или да изпращат свои приятели и съседи.  Не позволявам да ме обхване рутината.
Пораснах на години и килограми, но се старая да запазя детското в себе си, за да съм интересна на четирите си внучета. До някъде, за да съм им пример, тази пролет се дипломирах и като психолог консултант. Страхотна магистърска програма в Софийския университет.

# 36 31 авг. 2020, 20:52 ч.
  • Мнения: 10 993
ФЛО, така като те чета си пример за почти целия форум. Браво

# 37 1 септ. 2020, 01:10 ч.
  • Мнения: 4 808
Браво, Фло, радвам се на такива хора!

# 38 1 септ. 2020, 11:29 ч.
  • 1444
  • Мнения: 1 058
Аз пък не си спомням към някаква професия да съм имала конкретен интерес. В трети клас започнах да изучавам англ. език доброволно като допълнително занимание и адски много ми допадна. Докато стана задължителен в 5-6 клас ли не помня точно, вече бях много напред с материала и ми беше адски лесно и приятно да се занимавам с езика. Това усещане не ме напусна през годините и въпреки лутанията (между рисуване и писане в гимназията, които също му се отдаваха) бях категорична, че искам да уча англ.филология. Това добре, завърших я, но после така и не се чувствах на място нито като преводач, нито като учител и смених сферата на дейност. За мен беше важно, и все още е, да си ползвам езика за ежедневна, жива комуникация с хора от цял свят и се радвам, че имам тази възможност да го правя. Имаше едни 10 месеца преди време, в които не ползвах езика, въпреки че работата си я харесвах, но хич не се чувствах добре...

# 39 24 септ. 2020, 20:34 ч.
  • Мнения: 3 488
Исках медицина, безкрайно ценя и уважавам трудът на хората в престилки. Но не е за мен, страхлива, гнуслива, състрадателна луда.
Избрах си нещо близко, завърших, после докторантура и така. Можеше и исках още, но - здраве! В другия живот повече, в тоя толкоз. А ученето продължава, разбира се - "Животът е движение" - добавям и Учене.

# 40 24 септ. 2020, 20:39 ч.
  • Мнения: 10 379
От дете знаех, че искам да се занимавам с изкуство. Беше много трудно влизането в желаната специалност, не един и двама ме убеждаваха, че няма да успея, но успях да се преборя. Като че ли никога не съм имала истинско влечение към друго. Ако не бях успяла, интересни са ми литература и археология. И за момент не съм се виждала като лекарка или учителка.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата