На море в Гърция 2020 - VII

Въпреки голямото напрежение преди тръгването, пътуването до Солун мина неусетно и на обяд вече бяхме на плаж Потамос до Епаноми. Имаше доста хора на плажа, но водата беше чиста и видях огромни риби с дължина около 50 см. Вечерта се разходихме из града (Солун), тъй като досега го бяхме пропускали. По нищо не личеше, че има пандемия, хората бяха наизлезли навън като всяка лятна петъчна вечер. На следващия ден летяхме до Самос с обеден полет на Олимпик и в късния следобед вече се излежавахме на плаж Потокаки. Питагорио, както вероятно се досещате, е родното място на Питагор, но освен това е древно пристанище на повече от 2 хилядолетия и старата столица на острова. Не знам дали сте се замисляли, но Питагоровата теорема на гръцки е α2+β2=γ2, като разбира се, това може да впечатли единствено любителите на математиката, тъй като в България ние използваме гръцките букви за означение само на ъгли. Освен това се оказа, че Питагор не е измислил теоремата и я е научил в Египет и основната му заслуга е масовото й разпространение.
В момента Питагорио е изключително чаровно градче, в което има всичко необходимо за идеалната почивка - прилични плажове в близост (градският също се оказа чудесен, макар и с камъчета), множество таверни и заведения, както покрай морето, така и навътре из тесните улички, разнообразни магазини, главна улица, която вечер се затваря за автомобили, удобни комуникации - пристанище и летище. Питагорио има артистичен дух и красиви цветни къщи в различни стилове, но без да се конфронтират. Освен това има крепост (замък), древна пещерна църква и тунел - аквадукт, построен през 6 в. пр.Хр.
На третия ден по обяд се качихме на ферито Нисос Калимнос и се отправихме към крайната си дестинация - о-в Патмос. По пътя корабът спря на две малки, слабо населени островчета - Агатониси и Арки (местните го наричат Аркьос). За второто бях чела пътепис миналата година и там беше описано като островче с 50 постоянни жители, които живеят без аптека, банкомат и свещеник. Естествено веднага го включих в wish list-а ми, но не очаквах да се реализира толкова бързо.
Първият ни ден на Патмос всъщност прекарахме на прекрасен целодневен круиз до няколко съседни островчета, вкл. Арки, на който имахме около 3 часа престой за хапване и разглеждане. Останалите спирки бяха за плуване в невероятно чисти и достъпни основно по море места - Макрониси, Аспрониси, Тиганакя и Марати. За разходката избрахме капитан Яков Мелянос и едноименната му лодка. Организацията беше идеална и преживяването - неповторимо. Никога досега не бях плувала в такива води!
На следващия ден посетихме Пещерата на апокалипсиса, в която Апостол Йоан написва Откровение на Йоан от свещената християнска книга Библия. Невероятно е да посетиш място с такава история! След това се качихме и до Хора и манастирския комплекс от 11 век Св. Йоан Богослов. Видяхме и Патмоските вятърни мелници, които са спечелили висока оценка за автентична реставрация. Всички изброени места посетихме пеша от Скала в рамките на предиобеда.
В 14.15 ч., след известно лутане, хванахме автобуса до Камбос бийч в северната част на острова (на около 5 км. от пристанището), където планирахме да прекараме лежерно следващите 5 нощувки във Филио Апартмънтс. Посрещна ни Ева (след като пътуването ни е вдъхновено от Библията, в библейските имена няма нищо случайно) – изключително сърдечна млада жена, която ни беше оставила в стаята пълна купа с прекрасни зрели смокини от семейната им градина. По-късно ни достави и продукти за салата (отново домашни, тъй като в единствения магазин в селото, намиращ се на повече от километър по един баир, нямаше), диня и още смокини, естествено без заплащане. Освен това ни съдейства за наемането на кола за един ден на преференциална цена, като човекът ни я докара до Камбос от Скала, тъй като лежерната почивка ми омръзна още на втория ден и започнах да кроя планове къде да отидем. А и все още не бяхме ходили на най-хубавия плаж на острова, който оставаше почти недостъпен без кола или лодка. Избрахме колата, за да го комбинираме с пазар от Скала.
И сега за Псили Амос: Името му, разбира се, не е случайно – пясъкът е фин, мек и златист. Водата е прекрасна, тюркоазена и кристално чиста (както и по целия остров, но Псили Амос е единственият изцяло пясъчен плаж на Патмос с всичките неудобства на пясъка да полепва по всичко и да лети от вятъра и с несравнимата му мекота и способност да приема формата на лежащия върху него). Най-хубавото обаче беше, че на всички плажове на Патмос има естествена сянка от Тамариксови дървета и чадър не е необходим, дори в най-горещите часове. Освен това на Псили Амос има таверна, която се напълва по обяд, дори и по време на пандемия, но ви гарантира, че няма да останете гладни или жадни, след като сте покорили 1,2 километровата пътечка до плажа под жаркото гръцко слънце. Ако последното би ви отказало да посетите плажа, може да го направите с лодка, но внимавайте с вълнението. За мен определено вървенето си заслужаваше, въпреки че бяхме отседнали на 100 м. от най-лъскавия плаж на острова Камбос.
Камбос бийч е чудесен, има голяма организирана част, но цените не са за всеки джоб – мен лично ме изненадаха – 15 евро за сет без консумация, а на съседното заведение – 24 евро с включени напитки, но не знам какви и колко. За сравнение, на неповторимия Балос на Крит цената е 10 евро за сет. Разбира се, има и не много голяма свободна зона с естествена сянка от дървета, но там пясъкът е примесен с камъчета и на влизане във водата дъното е каменисто в началото, което не е голям проблем за плуващите, но не се нравеше на дъщеря ми.
В съседния залив до Камбос или на около 10 мин. пеша се намира Вагхя̀ бийч – напълно неорганизиран и натурален, но изцяло с обли, цветни камъчета. На мен лично много ми хареса, защото не държа на пясъка.
Всъщност ние плажувахме само на тези три плажа, а има и други прекрасни на острова, които заслужават внимание, но ние нямахме постоянен превоз и затова не можахме да им се насладим.
Може би тук е редно да отбележа, че около пристанището Скала, което е и най-оживеното място на острова с безброй заведения и магазини, както и много хотели, няма истински плаж. Но архитектурата е интересна, сградите – красиви, предимно бели, като при Цикладите, уличките – тесни и уютни, макар и като в лабиринт. Като цяло, Скала е лъскаво и луксозно място, без обаче да е лишено от чар. Интересно е, че островът е много тесен точно при Скала и разстоянието между източния и западния бряг е по-малко от километър.
По пътя към Псили Амос се отбихме и в другото по-голямо селище на острова – Грикос, което се намира в едноименния залив. Там е и скалата Каликатцу с открояващата сe форма, разделяща залива на две части.
Това са накратко впечатленията ми от нашата 11-дневна почивка по време на пандемия. Със сигурност много неща съм пропуснала, но се надявам да запаля пламъчето на любовта ви към тези два острова – Патмос и Самос (както се случи при мен) и да ги посетите някой ден!