- Публикувана: 4 септ. 2006, 09:03 ч.
- Последно мнение: 3 окт. 2006, 14:44 ч.
Сблъсквали ли сте се с педофилия пряко?
Ами добре ще опитам и ще ви кажа какво е станало, но ще трябва да помисля за смяна на моето IP защото в мирката лесно ще ми види IP адреса.Но няма да се представям за момиче имам друга идея сега ще видим кой кого ще пързаля 
А екшъна го остави за полицията...Умната!
Оооо, има много болни мозъци на този свят за съжаление... 
При мен, макар многочислени всички случки са били без съществени последствия - физически или психически.
Не знам кое най-вече ме е предпазило? И аз си задавам този въпрос често - късмет ли е било, Бог ли, възпитание ли, по-бойкия ми характер ли? И какво да направя, за да предпазя детето си?
Само едно мога със сигурност да кажа - има ги тези хора и са много. Не искам никой да изпада в параноя, но за съжаление това са реалностите.
Впрочем колкото повече мисля, толкова повече се убеждавам, че при мен май най-голяма роля изигра това, че имах голямо доверие на родителите си. За това, че ме обичат и във всяка ситуация знаят кое е правилно. Спомням си как когато един възрастен мъж от нашия вход веднъж ме спря да ме пита как е било днес в училище и аз му казах, че имам 2 шестици (бях 2-ри клас), а той в леко странна за мен реакция първо ме похвали, а след това дойде прегърна ме и ме целуна по двете бузи, аз смутено се отдръпнах, прибрах се веднага в къщи и от вратата запитах майка ми защо този чичко е постъпил така. Само да вметна, че майка ми изобщо не е от тези, които си мълчат. Проведоха се доста разговори, както с други родители, така и със самия господин и жена му.
В крайна сметка се разбра, че този същият човек е ставал доста по-смел с някой други деца. Имаше деца, които беше водил на терасите по входа и по мазите да им показва онази си работа и да ги кара да я пипат, целувал ги е по устата и прочие. Децата си признаха на родителите си след като се вдигна пушилката от майка ми. Предполагам, че някой не са знаели дали това е ОК или не, други ги е било страх от родителите им... 
Самият той плака и се моли за прошка, каза че знаел че не трябва да прави така, но не можел да се спре. Много тъжно, но поне повече пострадали деца нямаше.
При мен, макар многочислени всички случки са били без съществени последствия - физически или психически.
Не знам кое най-вече ме е предпазило? И аз си задавам този въпрос често - късмет ли е било, Бог ли, възпитание ли, по-бойкия ми характер ли? И какво да направя, за да предпазя детето си?
Само едно мога със сигурност да кажа - има ги тези хора и са много. Не искам никой да изпада в параноя, но за съжаление това са реалностите.
Впрочем колкото повече мисля, толкова повече се убеждавам, че при мен май най-голяма роля изигра това, че имах голямо доверие на родителите си. За това, че ме обичат и във всяка ситуация знаят кое е правилно. Спомням си как когато един възрастен мъж от нашия вход веднъж ме спря да ме пита как е било днес в училище и аз му казах, че имам 2 шестици (бях 2-ри клас), а той в леко странна за мен реакция първо ме похвали, а след това дойде прегърна ме и ме целуна по двете бузи, аз смутено се отдръпнах, прибрах се веднага в къщи и от вратата запитах майка ми защо този чичко е постъпил така. Само да вметна, че майка ми изобщо не е от тези, които си мълчат. Проведоха се доста разговори, както с други родители, така и със самия господин и жена му.
В крайна сметка се разбра, че този същият човек е ставал доста по-смел с някой други деца. Имаше деца, които беше водил на терасите по входа и по мазите да им показва онази си работа и да ги кара да я пипат, целувал ги е по устата и прочие. Децата си признаха на родителите си след като се вдигна пушилката от майка ми. Предполагам, че някой не са знаели дали това е ОК или не, други ги е било страх от родителите им... Самият той плака и се моли за прошка, каза че знаел че не трябва да прави така, но не можел да се спре. Много тъжно, но поне повече пострадали деца нямаше.
Много тежко ми стана докато четях темата.На мен също ми се случи подобно нещо като бях в трети клас.Подробности не ми се разказват-слава богу че нямаше сериозни последствия,човека се опита да ме опипа,като предварително ме предупреди да не пищя защото имал нож,но аз естествено се разпищях щом посегна и той избяга като попарен.Чудя се на тези които са преживели подобно нещо как са успели да го скрият от родителите си.Аз бях толкова много уплашена!Ходихме и куршум да ми леят и ми излезе чов. фигура,която държи оръжие в ръцете си.Как да предпазим децата си това да не се случи и на тях!!!Най ме е изстрах от интернет пространството-с тези чатове...Косата ми настръхва!
ДА! Моя познати си прати детето при фирма за фото модели, за пробни снимки, а те му направили порно снимки. А детето се срамувало да каже. Пред нея му направили нормални снимки, и я накарали да излезе, че 1 час щели да снимат да изпие по едно кафе уж. Тя се съгласила, но се усъмнила понеже и дали много малко снимки, а и детето се престрашило и споделило. Оказа се че фирмата е съдена многократно но все още работи.
А и аз като бях малка един мъж ме опипваше в автобуса.
А и аз като бях малка един мъж ме опипваше в автобуса.
Два пъти ми се е случвало нещо подобно. Първия бях с една приятелка, помня, че ни бяха пратили до магазина за безалкохолно. Били сме втори-трети клас най-много. На връщане от магазина минахме покрай някакъв джип и вътре седеше някакъв мъж. Спря ни и ни предложи да ни купи бонбони и да влезем при него, щял да ни прочете за баба Цоцолана, дори книжката ни показа. Обаче ние категорично отказахме и набързо си тръгнахме. Друг път пък някакъв на улицата ме канеше на гости, щял да ме черпи и т.н. Пълно е с такива изроди, както се вижда от темата. Само като си помисля за такива и ми минават мисли през главата за убийство. 
Не знам защо повечето майки си мислят, че това няма да се случи на техните деца и такива неща са толкова далечни, и рядко срещани. Не е така, аз сега се сетих за много случаи, хем от моето детство, когато престъпността не беше толкова голяма (уж) за разни чичковци които са ми предлагали я да се кача в колата им (с убеждението, че и той има деца на моята възраст), я да ме изпратят да им дам телефона си и какво ли още не. Явно такива извратеняци е имало и винаги ще има, затова е важно ние като родители да предпазим до колкото е възможно децата си и да ги научим как да се държат ако някой непознат им предлага нещо. Тук не става въпрос само за майките на момиченца, че има и друг тип извратени които харесват и момченца, направо настръхвам като си помисля. Що за умове има...
Наскоро се бях замислила по този твърде подтискащ въпрос... Все ми се струва, че "навремето" нравите са били само привидно изтъкани от морал и добродетел, и че хората са таяли в себе си много повече демони от сега. Може би защото са обитавали изкуствен калъп, в който свободата, вярата и секса са били върховен грях. В който няма как да търсиш себе си, няма как да отвориш очите си, дори няма как да слушаш, четеш, учиш или видиш това, което искаш. Когато душата е затворена в клетка, алтернативите са две - примиряваш се или освирепяваш. А когато освирепееш и нямаш отдушник, добиваш възможно най-уродливия човешки облик. Затова имам чувство, че "навремето" и домашното насилие, и педофилията, и прочее душевни недъзи са били не по-малко от сега, напротив. Просто са избивали предимно в семейството или са били прикривани, за да не срамят благопристойното име на обществото.
Конкретно за педофилите... ами замислете се, колко удобно е било за тях! Дечица се разхождат самички навсякъде; вкъщи почти никой не заключва; майките спокойно оставят мъничетата си пред магазина; сексът е тема-табу и подобен случай е много вероятно да остане скрит от родителите, от единия срам. Ето, нашите са ме е пускали сама да водя сестра си на градина, когато съм била 6-годишна. На 8 сама ходех всеки ден до другия край на града и обратно, на плуване. Горе-долу от тази възраст започнах да оставам сама вкъщи, докато си дойдат нашите от работа. И с повечето ми съученици и приятели беше така. Като излезем да играем, сме обикаляли квартали и поляни до тъмно...
И да, срещала съм неведнъж мазно ухилени чичковци. Един ме дърпаше от една опашка, да тръгвам с него, щото бил приятел на майка ми и щял да ме заведе при нея... После пък в нашия вход имаше един тотален гнусен плешо, дето все ни щипеше, където не трябва и питаше "как са ни гърдичките"
Мисля, че го правеше и със собствените си деца. Един ден просто изчезна, явно партията му го затри някъде. Да, и няколко случая на звънене вкъщи е имало, и лудите в автобуса и т.н.
Сега... сега е друго. Има толкова много начини да дадеш воля на демоните си. В градината, на площадката, в училище, в колата, на работа, в автобуса, в магазина, на практика всяко място би могло да бъде отдушник на гнева ти. Да не забравяме и Интернет, перфектен вариант за душевно сакати... Защо да рискуват толкова много, като може да удовлетворят болния си нагон по стотици извратени начини, само с Turn On на компютъра... Освен това, малките деца вече не са толкова срамежливи и доверчиви. Не стоят сами вкъщи, не обикалят сами по поляните, няма ги самички в магазините или пред училищата.
Всичко това естествено не означава, че сега педофили няма, но може би не са така нагли като преди, не рискуват с попълзновения посред бял ден или пред други хора, или не дай Боже пред самите родители... За всеки случай аз смятам да не оставям децата си сами никъде и по никакъв повод, като тръгнат на училище ще ги водя и ще ги взимам, вкъщи ще има я баба, я бавачка, а като пораснат достатъчно... не знам, надявам се дотогава да съм ги научила на нещо... да ни се е сменила държавата или пък ние да сме я сменили. И ще ги пазя от Интернет - колкото е полезен, 10 пъти повече вреди.
Конкретно за педофилите... ами замислете се, колко удобно е било за тях! Дечица се разхождат самички навсякъде; вкъщи почти никой не заключва; майките спокойно оставят мъничетата си пред магазина; сексът е тема-табу и подобен случай е много вероятно да остане скрит от родителите, от единия срам. Ето, нашите са ме е пускали сама да водя сестра си на градина, когато съм била 6-годишна. На 8 сама ходех всеки ден до другия край на града и обратно, на плуване. Горе-долу от тази възраст започнах да оставам сама вкъщи, докато си дойдат нашите от работа. И с повечето ми съученици и приятели беше така. Като излезем да играем, сме обикаляли квартали и поляни до тъмно...
И да, срещала съм неведнъж мазно ухилени чичковци. Един ме дърпаше от една опашка, да тръгвам с него, щото бил приятел на майка ми и щял да ме заведе при нея... После пък в нашия вход имаше един тотален гнусен плешо, дето все ни щипеше, където не трябва и питаше "как са ни гърдичките"
Мисля, че го правеше и със собствените си деца. Един ден просто изчезна, явно партията му го затри някъде. Да, и няколко случая на звънене вкъщи е имало, и лудите в автобуса и т.н.Сега... сега е друго. Има толкова много начини да дадеш воля на демоните си. В градината, на площадката, в училище, в колата, на работа, в автобуса, в магазина, на практика всяко място би могло да бъде отдушник на гнева ти. Да не забравяме и Интернет, перфектен вариант за душевно сакати... Защо да рискуват толкова много, като може да удовлетворят болния си нагон по стотици извратени начини, само с Turn On на компютъра... Освен това, малките деца вече не са толкова срамежливи и доверчиви. Не стоят сами вкъщи, не обикалят сами по поляните, няма ги самички в магазините или пред училищата.
Всичко това естествено не означава, че сега педофили няма, но може би не са така нагли като преди, не рискуват с попълзновения посред бял ден или пред други хора, или не дай Боже пред самите родители... За всеки случай аз смятам да не оставям децата си сами никъде и по никакъв повод, като тръгнат на училище ще ги водя и ще ги взимам, вкъщи ще има я баба, я бавачка, а като пораснат достатъчно... не знам, надявам се дотогава да съм ги научила на нещо... да ни се е сменила държавата или пък ние да сме я сменили. И ще ги пазя от Интернет - колкото е полезен, 10 пъти повече вреди.
detekt_bg,
ако беше мое дете не бих ти се карала, за случката, а бих се гордяля, колко умен син имам! Естествено няма да ти се размине с родителските поучения, но това е защото ни е страх за вас и сме безсилни.
Ако съм на твое място бих споделила с родителите си! Успех!!!
ако беше мое дете не бих ти се карала, за случката, а бих се гордяля, колко умен син имам! Естествено няма да ти се размине с родителските поучения, но това е защото ни е страх за вас и сме безсилни.
Ако съм на твое място бих споделила с родителите си! Успех!!!
Наскоро се бях замислила по този твърде подтискащ въпрос... Все ми се струва, че "навремето" нравите са били само привидно изтъкани от морал и добродетел, и че хората са таяли в себе си много повече демони от сега. Може би защото са обитавали изкуствен калъп, в който свободата, вярата и секса са били върховен грях. В който няма как да търсиш себе си, няма как да отвориш очите си, дори няма как да слушаш, четеш, учиш или видиш това, което искаш. Когато душата е затворена в клетка, алтернативите са две - примиряваш се или освирепяваш. А когато освирепееш и нямаш отдушник, добиваш възможно най-уродливия човешки облик. Затова имам чувство, че "навремето" и домашното насилие, и педофилията, и прочее душевни недъзи са били не по-малко от сега, напротив. Просто са избивали предимно в семейството или са били прикривани, за да не срамят благопристойното име на обществото.
Конкретно за педофилите... ами замислете се, колко удобно е било за тях! Дечица се разхождат самички навсякъде; вкъщи почти никой не заключва; майките спокойно оставят мъничетата си пред магазина; сексът е тема-табу и подобен случай е много вероятно да остане скрит от родителите, от единия срам. Ето, нашите са ме е пускали сама да водя сестра си на градина, когато съм била 6-годишна. На 8 сама ходех всеки ден до другия край на града и обратно, на плуване. Горе-долу от тази възраст започнах да оставам сама вкъщи, докато си дойдат нашите от работа. И с повечето ми съученици и приятели беше така. Като излезем да играем, сме обикаляли квартали и поляни до тъмно...
И да, срещала съм неведнъж мазно ухилени чичковци. Един ме дърпаше от една опашка, да тръгвам с него, щото бил приятел на майка ми и щял да ме заведе при нея... После пък в нашия вход имаше един тотален гнусен плешо, дето все ни щипеше, където не трябва и питаше "как са ни гърдичките" Мисля, че го правеше и със собствените си деца. Един ден просто изчезна, явно партията му го затри някъде. Да, и няколко случая на звънене вкъщи е имало, и лудите в автобуса и т.н.
Сега... сега е друго. Има толкова много начини да дадеш воля на демоните си. В градината, на площадката, в училище, в колата, на работа, в автобуса, в магазина, на практика всяко място би могло да бъде отдушник на гнева ти. Да не забравяме и Интернет, перфектен вариант за душевно сакати... Защо да рискуват толкова много, като може да удовлетворят болния си нагон по стотици извратени начини, само с Turn On на компютъра... Освен това, малките деца вече не са толкова срамежливи и доверчиви. Не стоят сами вкъщи, не обикалят сами по поляните, няма ги самички в магазините или пред училищата.
Всичко това естествено не означава, че сега педофили няма, но може би не са така нагли като преди, не рискуват с попълзновения посред бял ден или пред други хора, или не дай Боже пред самите родители... За всеки случай аз смятам да не оставям децата си сами никъде и по никакъв повод, като тръгнат на училище ще ги водя и ще ги взимам, вкъщи ще има я баба, я бавачка, а като пораснат достатъчно... не знам, надявам се дотогава да съм ги научила на нещо... да ни се е сменила държавата или пък ние да сме я сменили. И ще ги пазя от Интернет - колкото е полезен, 10 пъти повече вреди.
Конкретно за педофилите... ами замислете се, колко удобно е било за тях! Дечица се разхождат самички навсякъде; вкъщи почти никой не заключва; майките спокойно оставят мъничетата си пред магазина; сексът е тема-табу и подобен случай е много вероятно да остане скрит от родителите, от единия срам. Ето, нашите са ме е пускали сама да водя сестра си на градина, когато съм била 6-годишна. На 8 сама ходех всеки ден до другия край на града и обратно, на плуване. Горе-долу от тази възраст започнах да оставам сама вкъщи, докато си дойдат нашите от работа. И с повечето ми съученици и приятели беше така. Като излезем да играем, сме обикаляли квартали и поляни до тъмно...
И да, срещала съм неведнъж мазно ухилени чичковци. Един ме дърпаше от една опашка, да тръгвам с него, щото бил приятел на майка ми и щял да ме заведе при нея... После пък в нашия вход имаше един тотален гнусен плешо, дето все ни щипеше, където не трябва и питаше "как са ни гърдичките"
Мисля, че го правеше и със собствените си деца. Един ден просто изчезна, явно партията му го затри някъде. Да, и няколко случая на звънене вкъщи е имало, и лудите в автобуса и т.н.Сега... сега е друго. Има толкова много начини да дадеш воля на демоните си. В градината, на площадката, в училище, в колата, на работа, в автобуса, в магазина, на практика всяко място би могло да бъде отдушник на гнева ти. Да не забравяме и Интернет, перфектен вариант за душевно сакати... Защо да рискуват толкова много, като може да удовлетворят болния си нагон по стотици извратени начини, само с Turn On на компютъра... Освен това, малките деца вече не са толкова срамежливи и доверчиви. Не стоят сами вкъщи, не обикалят сами по поляните, няма ги самички в магазините или пред училищата.
Всичко това естествено не означава, че сега педофили няма, но може би не са така нагли като преди, не рискуват с попълзновения посред бял ден или пред други хора, или не дай Боже пред самите родители... За всеки случай аз смятам да не оставям децата си сами никъде и по никакъв повод, като тръгнат на училище ще ги водя и ще ги взимам, вкъщи ще има я баба, я бавачка, а като пораснат достатъчно... не знам, надявам се дотогава да съм ги научила на нещо... да ни се е сменила държавата или пък ние да сме я сменили. И ще ги пазя от Интернет - колкото е полезен, 10 пъти повече вреди.
Много болезнена, но важна тема!
Ексхибиционистите не ги броя за педофили, затова и гласувах, че не съм се срещала пряко с педофилия досега. Иначе съм виждала доста ексхибиционисти като малка. Но майка ми отрано всичко ми беше обяснила, затова знаех какво е това и се пазех. /доколкото мога/
Мисля, че информираността е много важна. Просто децата ни трябва да знаят кое е редно и кое не. Аз лично ще изчакам Алекс да стане още малко по-голям и разбиращ, и ще го предупредя, но без да го плаша излишно. Не е лека задача, но си заслужава усилията...
Ексхибиционистите не ги броя за педофили, затова и гласувах, че не съм се срещала пряко с педофилия досега. Иначе съм виждала доста ексхибиционисти като малка. Но майка ми отрано всичко ми беше обяснила, затова знаех какво е това и се пазех. /доколкото мога/
Мисля, че информираността е много важна. Просто децата ни трябва да знаят кое е редно и кое не. Аз лично ще изчакам Алекс да стане още малко по-голям и разбиращ, и ще го предупредя, но без да го плаша излишно. Не е лека задача, но си заслужава усилията...
да, миналото лято, на морето. на плажа в албена имаше един мъж, над средната възраст , който ходеше с една камера и снимаше голите дечица. не бяха негови деца, сигурна съм, защото го проследих. снимаше ги как яздат кончета, как се се плискат с водата. снимаше наред - и момченца и момиченца. снимах го и го дадох в полицията. дали взеха насериозно моите притеснения, не знам. не знам и какво е станало по-нататък.
Да - лично и неведнъж, за съжаление.
Единият тип беше приятел на баща ми Возеше ни до село - и използваше случая, докато аз спях на горния етаж следобед, да се вмъква в стаята и да ме кара да му `дърпам пишката`, както разказах на леля ми случката (въобще не съм разбирала какво иска, само смътно ми се струваше нередна и гадна тая работа). Очевидно ме е било срам - затова разказах на леля ми под секрет и с условието да не казва на нашите (което съм убедена, че тя не е спазила - както не бих го спазила и аз!). После - окуражена от нея, разказах и на баща ми. Излишно е да казвам, че повече никога не сме го видели този човек.
Друг случай - с брат ми и братовчедка ми в парка. Спира ни чичко, който ме пита откъде имам такава хубава поличка, той също имал малко момиченце като мен и искал такава. Може ли да идем ей там да я види по-добре и да премери дали ще стане на неговото момиченце. Аз - вече по-голяма и по-подозрителна, се съгласявам при условие, че брат ми и братовчедка ми дойдат с нас и за съвсем малко, че майките ни ни чакат ей там (независимо че сме отишли в парка съвсем сами и без знанието на родителите ни!). Опипа ме едно хубаво, неприятно ми беше и затова казах, че ще ни търсят и изчезнахме.
Трети случай - вече големичка, около 11-12 годишна, отивам с къса поличка на алианс в 7ч сутринта, на Халите - влиза се в един безистен (където стоеше най-редовно един ексхибиционист и си показваше красотите на преминаващите ученичета, 100 пъти викаха полиция и той 100 пъти си се връщаше). Този път някакъв буквално ме награби изотзад, бръкна ми под поличката - но аз се разпищях и отгоре се показаха чистачките, така че изчезна веднага.
Странното е, че нямам някакви психически травми от тези случки - може би защото съм ги обмисляла много (не съм ги обсъждала с нашите) и по някакъв мой си начин съм стигнала до разбиране, че вината не е моя, че тази работа е гадна и че трябва да се пазя и да съм внимателна. Но си е живо чудо, че не съм пострадала повече...
Не знам - и на мен ми е кошмар да не се случи подобно нещо на децата ми, особено откакто имам дъщеря... От друга страна, със сина ми много сме говорили и той е буквално наплашен от непознати и от това да е сам, което мисля, че също не е добре.
Но - как да не се плаши човек. Онзи ден пътуваме към нашите и в колата той започва да ни разказва, как докато играели зад блока (под надзора на няколко майки), при тях дошъл един чичко с малко кученце. Те много се радвали на кученцето, той ги питал харесва ли им, разправял, че е кинорежисьор и снимал филмчета за деца (!) и че на следващия ден пак щял да дойде, те кога щели да са на площадката? С таткото буквално ни побеляха косите... Е, оказа се, че е просто един леко смахнал се старец от квартала, който явно се е радвал да има с кого да си поговори (човека е към 80-годишен и определено не е педофил, не че възрастта е гаранция, де) - сина ми ни го показа веднага, след като му казахме, че искаме да знаем кой е този чичко. Но... можеше и да не е така и това просто ме разкъсва вътрешно...
Единият тип беше приятел на баща ми
Возеше ни до село - и използваше случая, докато аз спях на горния етаж следобед, да се вмъква в стаята и да ме кара да му `дърпам пишката`, както разказах на леля ми случката (въобще не съм разбирала какво иска, само смътно ми се струваше нередна и гадна тая работа). Очевидно ме е било срам - затова разказах на леля ми под секрет и с условието да не казва на нашите (което съм убедена, че тя не е спазила - както не бих го спазила и аз!). После - окуражена от нея, разказах и на баща ми. Излишно е да казвам, че повече никога не сме го видели този човек.Друг случай - с брат ми и братовчедка ми в парка. Спира ни чичко, който ме пита откъде имам такава хубава поличка, той също имал малко момиченце като мен и искал такава. Може ли да идем ей там да я види по-добре и да премери дали ще стане на неговото момиченце. Аз - вече по-голяма и по-подозрителна, се съгласявам при условие, че брат ми и братовчедка ми дойдат с нас и за съвсем малко, че майките ни ни чакат ей там (независимо че сме отишли в парка съвсем сами и без знанието на родителите ни!). Опипа ме едно хубаво, неприятно ми беше и затова казах, че ще ни търсят и изчезнахме.
Трети случай - вече големичка, около 11-12 годишна, отивам с къса поличка на алианс в 7ч сутринта, на Халите - влиза се в един безистен (където стоеше най-редовно един ексхибиционист и си показваше красотите на преминаващите ученичета, 100 пъти викаха полиция и той 100 пъти си се връщаше). Този път някакъв буквално ме награби изотзад, бръкна ми под поличката - но аз се разпищях и отгоре се показаха чистачките, така че изчезна веднага.
Странното е, че нямам някакви психически травми от тези случки - може би защото съм ги обмисляла много (не съм ги обсъждала с нашите) и по някакъв мой си начин съм стигнала до разбиране, че вината не е моя, че тази работа е гадна и че трябва да се пазя и да съм внимателна. Но си е живо чудо, че не съм пострадала повече...
Не знам - и на мен ми е кошмар да не се случи подобно нещо на децата ми, особено откакто имам дъщеря... От друга страна, със сина ми много сме говорили и той е буквално наплашен от непознати и от това да е сам, което мисля, че също не е добре.
Но - как да не се плаши човек. Онзи ден пътуваме към нашите и в колата той започва да ни разказва, как докато играели зад блока (под надзора на няколко майки), при тях дошъл един чичко с малко кученце. Те много се радвали на кученцето, той ги питал харесва ли им, разправял, че е кинорежисьор и снимал филмчета за деца (!) и че на следващия ден пак щял да дойде, те кога щели да са на площадката? С таткото буквално ни побеляха косите... Е, оказа се, че е просто един леко смахнал се старец от квартала, който явно се е радвал да има с кого да си поговори (човека е към 80-годишен и определено не е педофил, не че възрастта е гаранция, де) - сина ми ни го показа веднага, след като му казахме, че искаме да знаем кой е този чичко. Но... можеше и да не е така и това просто ме разкъсва вътрешно...