Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Детето не се отделя от мен

  • 1 706
  • 11
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2
Здравейте, мами,

Напоследък малката (1г.6м.) не иска да се отделя от мен, когато сме заедно. От малка е свикнала да прекарва време с баби и с татко си и по принцип е много общителна, играе с деца като сме навън. Когато е сама с баща си не плаче за мен.

Когато сме вкъщи обаче иска постоянно да съм на 100 процента с нея, не си играе сама и, ако си обърна гърба почва да ме вика и ме следва навсякъде.
От баща си плаче и не дава да я гушка и да играе с нея - иска само мен. Случва се да плаче дълго време, докато той се опитва да я успокои и не спира докато не я взема.

Освен това ходи на ясла и там няма проблеми, но често боледува и се налага аз да я гледам вкъщи. Случва се обаче и когато е здрава, така че изключвам варианта да е залепена за мен, защото е неразположена.

Знам, че е нормално на тази възраст, но какво може да се направи? Нищо не мога да свърша, а баща ѝ се чувства пренебрегват. Период ли е, да го изчакам ли да свърши?

Не успях да намеря полезна информация за деца на тази възраст. Ще се радвам някой да сподели своя опит или ресурси по темата!

Последна редакция: пн, 31 авг 2020, 22:24 от mommy22

# 1
  • Мнения: 210
Цитат
От малка постоянно е гледана от баби и от татко си и по принцип е много общителна, играе с деца като сме навън и когато мен ме няма не плаче за мен.
Детето ви, има нужда от майка си , а не от баби и тн. Моето на годинка и 2 месеца е същото. Дори когато готвя, ми е стъпила на краката и чака да я гушна. Нали майките са най- близките същества на този свят ...

# 2
  • Мнения: 2
Цитат
От малка постоянно е гледана от баби и от татко си и по принцип е много общителна, играе с деца като сме навън и когато мен ме няма не плаче за мен.
Детето ви, има нужда от майка си , а не от баби и тн. Моето на годинка и 2 месеца е същото. Дори когато готвя, ми е стъпила на краката и чака да я гушна. Нали майките са най- близките същества на този свят ...

Не съм се изразила правилно. Исках да кажа, че е свикнала да бъде гледана и от други възрастни, а не само от майка си (в което мисля, че няма нищо лошо и вредно).
И да, факт е, че има нужда от моето внимание и аз ѝ го давам.

Въпросът е, че изпада в истерия дори от баща си, когато аз съм в стаята и не знам как е правилно да се процедира в случая.

# 3
  • София
  • Мнения: 46 043
Нищо не се процедира - приемаш, че се е лепнало за теб и минавате през това, докато се почувства сигурно и самичко започне пак да се отлепва. Да, досадно е за майката, но се изтърпява този период, случва се и на други деца.
Баща й може да се справи с чувствата си - възрастен човек е.

# 4
  • Мнения: 210
Може, бащата да пробва някакви нови игри, нещо което детето не прави с майка си. Мм , я размята моята като на въртележка , докато аз измия съдовете ( примерно ).. После той трудно се отлепя от нея , защото тя постоянно иска да я върти и тн .. Но това се случва за 30на минутки.. После отново е залепена за шортите ми. 😄😉

# 5
  • Мнения: 1 882
От скоро ли ходи на ясла?

# 6
  • Мнения: 310
Все едно описа дъщеря ми на тази възраст. Мина този период. Вече е на 4 и се е лепнала за баща си. Ако сме двете вкъщи си играе сама, но върне ли се той от работа, започва да се тръшка, че иска да играе с нея. Иначе като сме двете изобщо няма нужда да ѝ обръщам внимание, по-скоро аз ѝ “досаждам” да правим нещо заедно. Всичко се променя с времето, не се притеснявай.

# 7
  • Мнения: 3 802
Период е, ще отмине. Таткото да не се чувства пренебрегнат, няма смисъл. И така неусетно ще дойде първи-втори клас и ще ви каже - "не ме целувай пред децата". Тогава просто ще се чудите това вашето дете ли е или някой го е подменил.

# 8
  • Мнения: 3 014
Аз затва я мачкам докато мога 😆 Хич не обича, нали, то се подразбира 😁 На 2 е.
Минахме и през това. От няколко дни е на градина и днес направо си влезе 🙄 била заспала в 13 🤯
Андариел най-точно го е казала. Просто е период, ще отмине и ще го търсим даже с все сълзите.

# 9
  • Мнения: 2 730
Това е просто етап. Ще отмине. Лепват се или за мама, или за тати и си искат точно този човек.
На малко по-големичко - 2 годишно - в тази ситуация казвам, че аз съм тати, правя се, че имам брада и мустаци и пада смях, но такова малко дете няма да разбере шегата.
Може баща й да й покаже нещо интересно, та даже муха, която лети, или нещо друго неочаквано, колкото да я изведе от стаята, където си ти. Малките са с много нестабилно внимание и лесно се забаламосват.

А ако не става по никакъв начин, оставате да готвите заедно. Може да й сложиш престилка например и да й дадеш друга тенджера и лъжица. А ако чистиш - метла, парцал, празна кофичка. Някои деца на тази възраст много харесват чистенето.

# 10
  • Varna
  • Мнения: 22 085
Минават през разни периоди. Нормално е. Бебешки пубертет и т.н.
Радвайте се, че ви търси и обича.

# 11
  • София
  • Мнения: 46 043
В общи линии, за да пораснат, първо трябва да са досадни, да се лепят като ваденки. Когато се преситят от това лепене, сами започват да се отделят. Ако постоянно ги откъсваме от себе си, само ще истерясват и ще стават по-тревожни. Затова по-добре възрастният да изтърпи ваденката, а тя сама после ще се отлепи. Трябва да си напълнят резервоара за спокойствието и на тях самите да започне да им става досадно. Wink

Общи условия

Активация на акаунт