- Публикувана: 1 септ. 2020, 09:23 ч.
- Последно мнение: 29 септ. 2020, 15:31 ч.
Спам тема(Есенно летен Спам!) - от 01.09. до 30.09.20г.
Кат каза сън ...
Стоя на аерогарата, ще посрещам жена си от Испания. Обаче има голямо закъснение. От скука започвам да се разхождам и стигам до „Заминаващи“. Някакъв човек ме спира и моли за малко да съм му пазел куфара, докато той идел до тоалетната. Съгласявам се не съвсем охотно, но нали трябва да сме хора.
Стоя и чакам, минават 15 минути и почва да ми писва. И отивам при един от гранична полиция и обяснявам ситуацията. Граничарят ме поканва в една стая за оформяне на протокола, взима ми име, лични данни… Стигаме до съдържание на куфара, отваряме и… вътре пълно с пачки. Почвам да се псувам! Ма, как може да съм такъв идиот, тихичко да си бях излязъл, щях да си взема такси за 10 лв. за километър, че ако искам и до морето…
Граничарите само се спогледаха и почнаха да тъпчат по джобовете си пачки, а на мен ми текат слюнките…
- К’во стоиш бе бунак, прибирай и ти!
Почвам моментално и аз да прибирам пачки, взимам, пъхам, взимам, пъхам, свършват ми джобовете, почвам да пъхам в гащите си, пъхам като за световно…
Събуждам се – цялото родопско одеяло съм си напъхал в гащите…
Стоя на аерогарата, ще посрещам жена си от Испания. Обаче има голямо закъснение. От скука започвам да се разхождам и стигам до „Заминаващи“. Някакъв човек ме спира и моли за малко да съм му пазел куфара, докато той идел до тоалетната. Съгласявам се не съвсем охотно, но нали трябва да сме хора.
Стоя и чакам, минават 15 минути и почва да ми писва. И отивам при един от гранична полиция и обяснявам ситуацията. Граничарят ме поканва в една стая за оформяне на протокола, взима ми име, лични данни… Стигаме до съдържание на куфара, отваряме и… вътре пълно с пачки. Почвам да се псувам! Ма, как може да съм такъв идиот, тихичко да си бях излязъл, щях да си взема такси за 10 лв. за километър, че ако искам и до морето…
Граничарите само се спогледаха и почнаха да тъпчат по джобовете си пачки, а на мен ми текат слюнките…
- К’во стоиш бе бунак, прибирай и ти!
Почвам моментално и аз да прибирам пачки, взимам, пъхам, взимам, пъхам, свършват ми джобовете, почвам да пъхам в гащите си, пъхам като за световно…
Събуждам се – цялото родопско одеяло съм си напъхал в гащите…
От началото на карантината съм качил три. Бях 77, сега съм 80. Пак си тренирам, но надолу не мога да падна от това.
Отворих си една бира. Наздраве!
Отворих си една бира. Наздраве!
Нема мрънкати! 
На плажа съм, мъка, мъка.
Някой около мен яко пуши тревичка, едвам дишам, но не съм аз.
Някой около мен яко пуши тревичка, едвам дишам, но не съм аз.
Не си ти.
