Публикувана: 6 септ. 2020, 21:32 ч.
Последно мнение: 8 септ. 2020, 00:03 ч.

Обичам приятеля си, но не искам сериозна връзка повече

3 474
25
1

6 септ. 2020, 21:32 ч.

Мнения: 6

Здравейте,
Аз съм в началото на 20 и имам връзка от 4 години. С приятеля ми живеем заедно от две и всичко върви перфектно. Обичам го страшно много, той мен също. Връзката ни е весека и наситина прекрасна. Знам че той е идеалния човек за мен и едва ли ще ми се случи да открия някой като него някога. Всичко е прекрасно, но напоследък почвам да мисля че не искам повече да имам сериозна връзка, заглеждам се по други момчета в университета и на работа, дори имам разни мисли свързани с тях и се чувствам ужасно, все едно изневерявам на приятеля си. Не искам да го нараня.Просто връзката почна леко да ми омръзва, леко еднообразно, няма я страсста между нас и знам че това е напълно нормално за една толкова дълга връзка. Не знам дали си заслужава да пожертвам моите желания заради идеалният мъж. Не искам деца, не искам да се омъжвам, все още съм на 20 и искам да си поживея или поне това ми се върти в главата. Моля дайте ми съвети, някой минавал ли е през същото с дългогодишна половинка? Сърцето ми се къса щом си предтсавя да се разделим, а в същото време искам да излизам с други... И да знам колко абсурдно звучи, затова пиша тук. Даже съм се замислялал дали изобщо го обичам истински щом имам подобни мисли?

# 1 6 септ. 2020, 21:38 ч.

Мнения: X

Не, не съм минавала през подобно нещо с дългогодишна половинка, но постът ти ми припомни какво си мислех, когато бях на 16 и се хванах с първото си гадже. И той, като твоя приятел, беше хубав, свестен. Но дори в най-влюбения период бях напълно наясно, че нямам никакво намерение да остана задълго с него по една проста причина - на 16 ми звучеше ужасно да прекарам живота си, "познавайки" само един единствен мъж. Точно като теб исках да купонясвам, да сменям гаджета, преди да си седна на гъза. Така че, съвсем нормални неща си мислиш.

# 2 6 септ. 2020, 21:38 ч.

Мнения: 1 134

Не го обичаш.
Тва е некъв масов синдром да се обвържеш с гаджето на 12, примерно, и после да се плеснеш по челото на 20- бреей, ама аз искам да живея и да видя други....мъже.
Остави момчето и дерзай. Така само му губиш време.

# 3 6 септ. 2020, 21:45 ч.

Мнения: 2 352

А какво правите заедно? Да не би да сте в някаква рутина, да стоите пред телевизора и нищо да не правите? И аз не бих издържала на това нищоправене. Ако не е това, значи е дошъл момента да се разделите. Останало ти е просто чувството за сигурност и си свикнала с него, но любовта си е отишла.
Аз също бях на 16г, когато се запознах с мъжа ми. Не бях настроена, че той ще е единственият.
След като заживяхме заедно не спряхме да пътуваме и да излизаме. Наживяхме се и се находихме. Имаме само една мечта, която не успяхме да изпълним преди появата на детето. Но или ще я оставим на баба и дядо или ще изчакаме да порасне достатъчно, за да я вземем с нас. Става въпрос за екскурзия с посещение на много държави, много пътуване.

# 4 6 септ. 2020, 21:53 ч.

Мнения: 11 964

На 18 си се обвързала да си играеш на семейство. Що? Абсолютно нормални са ти чувствата и емоциите. Била съм 2 пъти в подобна ситуация, с разликата, че не живеех с гаджетата. Ами оставих ги. И сега се връщам назад, за добро е било. Да, бяха супер свестни момчета, обичах ги, но в един момент всичко приключи от моя страна. Що да се мъчите? Толкова си млада, животът е пред теб. Не си губи времето, не губи и неговото. Сега ти е момента да се срещаш с хора, да учиш, да пътуваш, а ти си се събрала да живееш с детската си любов.

# 5 6 септ. 2020, 22:28 ч.

Мнения: 51 814

Съвсем нормално. Просто си имала кофтия шанс да срещнеш истинския (ако е така, де) прекалено рано. Може повече да не го срещнеш, това е лошото. Ама пък и ти е рано за обвързване, няма да издържите на дълга връзка. Най-добре късайте веднага, изживей си "детството" и се надявай пак да срещнеш след време точния човек.

# 6 6 септ. 2020, 22:59 ч.

Мнения: 11 194

Трябва да си поживееш. Ако сега не се забавляваш, това винаги ще ти тежи. Когато аз бях студентка, само работех и учех, въобще нямах възможност за забавления. Много ме е яд, че така ми се е стекъл живота, но ти не я прави тази грешка. Младостта е само веднъж в живота.

Разделете се, без драми, поддържайте връзка по месинджъра от време на време и когато се почувстваш готова, ако и той е сам, може пак да се съберете.

# 7 6 септ. 2020, 23:56 ч.

Мнения: X

А ти на 20 години какво разбираш от любов и страст? След като си с него от 16 годишна възраст?

Разделяйте се, гледайте си учението и/или работите, забавлявайте се, пък някой ден може пак да се срещнете... след като порастнете. На този етап, обаче, не оставяйте приятели. Няма да излезе нищо хубаво от това.

# 8 7 септ. 2020, 00:55 ч.

Агент под прикритие
Мнения: 11 599

Всичко било нормално, но фактите са, че тя на този етап с тия си съмнения излиза, че му е загубила 4 години.
Авторке, или си отсей нещата в главата, или спри да му губиш още време и се разделяйте.

Последна редакция: пн, 07 сеп 2020, 09:12 от Phoenix Wright

# 9 7 септ. 2020, 08:21 ч.

Мнения: X

Според мен важен въпрос, на който трябва да си отговориш, преди да направиш някоя глупост, е - какво имат другите момчета, което на приятеля ти липсва?
Много е възможно да сте влезли в рутина. Когато си на 20, едни 4 години са адски дълго време и ако ти е скучно, изглеждат даже още по-дълги. Пробвай първо да се разнообразите малко. Походи, бънджи, стрелба, фитнес даже - това са нестандартни дейности, на които отивате заедно, но всеки си действа поотделно. И ако пак ти е скучно точно с този човек, значи наистина е време за раздяла.

# 10 7 септ. 2020, 08:32 ч.

волно калдъръмче
Мнения: 6 668

Напълно нормално е това, което мислиш. Още по-нормално става, когато някой ти разбие сърцето. Трябва да си готова и за това.

# 11 7 септ. 2020, 09:17 ч.

Мнения: 51 814

Стига сте го тормозили детето - губила била времето на гаджето си, дрън-дрън. На тази възраст е съвсем нормално да мислят само за гаджелък, а не за брак. Не са на по 30, нали? Предполагам, че и момчето не е залетяло да се жени. Просто им е време да спрат. Едно време проблемът с ученичееските любови се решаваше много естествено и ефективно от казармата - вземат момъка за 2 години и процентът на дочаканите беше минимален. Сега обаче я няма казармата и младите трябва някак си да се усетят да спрат навреме. Ако не, природата и хормоните сами ги подсещат, както става в случая.

Последна редакция: пн, 07 сеп 2020, 10:25 от Черна станция

# 12 7 септ. 2020, 10:18 ч.

Мнения: 121

И аз съм била в твоята ситуация, с малката разлика, че не живеехме заедно.
Бяхме три години заедно. Разделихме се, понеже аз исках да пътувам, да ходя по бригади, да уча и да се развивам. Той искаше да си останем в родния град и като завърша бакалавър да се оженим.
Тъжно ми беше, жал ми беше, гризеше ме съвестта, като чувах как страда по мен. Но мисля, че направих правилният избор и за двама ни.
Ако съдбата е решила, че той е твоят човек, може да се съберете след години отново. Когато и двамата сте готови за това.

# 13 7 септ. 2020, 10:21 ч.

Мнения: 12 472

Кажи му как се чувстваш. Предложи му да се разделите временно. Така и ти и той ще проверите чувствата си. Ако ви е писано - може пак да се съберете.

# 14 7 септ. 2020, 11:41 ч.

Обран бостан ;)
Мнения: 4 019

Омръзнал ти е. Иска ти се да поживееш, да го сравниш с други мъже ?

Добре.

Така или иначе си решила. Темата е безсмислена.

Но все пак:

Ако го напуснеш и отидеш при друг/и със сигурност ще е по-различно. В положителна или отрицателна посока не се знае.

Ако се върнеш при него - също ще е по-различно, но със сигурност в отрицателна посока.

Препоръчани теми

Токсични връзки

Тъщата се меси в нашите отношения, често това ни скарва - помощ!

Между майка ми и приятеля ми

Невъзможните хора в живота ни

Причина:

Причина: