Публикувана: 5 септ. 2006, 21:00 ч.
Последно мнение: 2 окт. 2006, 07:43 ч.

Споделете 2.1

21 831
569
1

# 210 13 септ. 2006, 11:40 ч.

sofia
Мнения: 1 606

Цитат на: secretgarden в вт, 12 сеп 2006, 22:29

Липсват ми случайните срещи, случайния секс, лудите танци, безметежното пилеене на време, пушенето, пиенето, необвързаността...........

Точно това си мислех и аз вчера, докато най-внезапно изпаднах в почивен ден и седях на припек в махленската градинка с детето. Пушенето и пиенето само не ми липсват, щото ги практикувам.
Видях се с приятелка детска(тийнейджърска), с която не се бях виждала доста години. Бременна е и ще си има момиченце, което ще се казва досущ като мен. Е, не в моя чест, но все пак ми стана много мило. След това пък се скривих доста, защото научих нещо за близък човек, на което не мога да повярвам по никакъв начин, и все пак отвътре много ме яде. Опитвам се да си мисля, че това са слухове, от типа, дето всеки е чувал за себе си, ама дълбоко в себе си някак подозирам, че е вярно и това направо ме съсипва.

# 211 13 септ. 2006, 17:25 ч.

Мнения: 268

Споделям ,4е днес ми беше много безделен ден , ей така си го пропилях и от мен нищо.
Не оби4ам такива дни. Половинката спа цял ден , вследствие на сношния запой по повод ма4а на Левски. Crazy

Уф колко ми е тъпооооо. Confused

# 212 13 септ. 2006, 20:54 ч.

UK
Мнения: 4 094

Споделям, че мразя когато майка ми готви неща, които мразя да ям, и то едно след друго. Прекрасно знае колко мразя варено зеле и чушки с доматен сос, ама нали тя и сестра ми обичат, през ден прави нещо подобно. Блах.

# 213 13 септ. 2006, 20:58 ч.

Linz
Мнения: 11 630

Цитат на: secretgarden в вт, 12 сеп 2006, 22:29

И аз днес докато готвех си мислех същото.

# 214 13 септ. 2006, 21:00 ч.

Мнения: 490

само това

# 215 13 септ. 2006, 21:27 ч.

Sf
Мнения: 808

На това ми мнение мястото май е тук...

Колко са кофти понякога обстоятелствата... Замисляли сте се как преди 2 века, примерно, е имало слуги, придворни и черноработници. Които са живеели и работели на ръба...
Сега в модерни времена сме същите, макар труда ни да е улеснен, но пак сме слуги, придворни и "черноработници". И как хората, които забогатяват, забравят откъде са тръгнали и си мислят, че другите са им длъжни...
Това се едни такива мои мисли по Достоевски, разбирайте "идЕотски"...
Тъжно е...

Как мислите, какво трябва да ни крепи, за да успяваме всяка сутрин да си мислим за деня с усмивка и така и да го изпращаме...

# 216 13 септ. 2006, 21:34 ч.

Мнения: 3 818

Цитат на: кросамая в ср, 13 сеп 2006, 21:27

Замисляли сме се, да Confused

Един ден мъжът ми се върна от работа след поредния изсмукващ силите ден, и ми каза, че толкова заетите хора, не са добри хора Confused

И тогава се замислих колко странно, колко глупаво сякаш е устроен света. Защото винаги, винаги пренебрегваме тези, които обичаме най-много, тези, които са най-важни, за сметка на неща, на които съвсем не държим толкова. Но го правим, защото така трябва. Което за мен си е робство. Разликата е, че сега сме доброволни роби.

Мен това, което ме крепи, е усещането, че животът е хубав. Въпреки всичко. Трудно ми е да го обясня. Винаги, когато кривна от усмивката, си напомням кои са истински важните неща за мен. И че те са тук, при мен. Това ми връща състоянието на покой. И ме кара да ставам сутрин радостна. Виж лягането радостна още не го владея Laughing

П.п.Кросамая, чувствам се пренебрегната в темата за представите ни за съфорумките. Надявах се и върху мен да си упражниш способностите Wink

# 217 13 септ. 2006, 21:42 ч.

Sf
Мнения: 808

Цитат на: Fairy в ср, 13 сеп 2006, 21:34

Замисляли сме се, да Confused

П.п.Кросамая, чувствам се пренебрегната в темата за представите ни за съфорумките. Надявах се и върху мен да си упражниш способностите

Благодаря ти за отговора Heart Eyes

Голяма съм кифла, както обича един приятел да ми казва Simple Smile

И съм абсолютно без мозък, разбирай без мармалад, защото вятър ме вее мен на бЕл катър... Не съм те забравила!!! Много... Embarassed

Отивам да се трудя и да дам най-доброто от себе си, за да те усмихна така, както и ти мен също Simple Smile

# 218 13 септ. 2006, 22:09 ч.

Мнения: 5 370

Now I'm not looking for absolution
Forgiveness for the things I do
But before you come to any conclusions
Try walking in my shoes
Try walking in my shoes

You'll stumble in my footsteps
Keep the same appointments I kept
If you try walking in my shoes
If you try walking in my shoes

Ето така се чувствам в момента.... Confused

# 219 13 септ. 2006, 22:16 ч.

Мнения: 5 140

Чувствам се адски тъпо и ....аз не знам вече как.
Имам чувството, че всичко гадно ми се струпва наведнъж.
Магазинчето, което направих не върви изобщо, постоянно съм в стрес от това, мъж ми на моменти ме дразни ( дано само при мен да е така). Ииииииии всичко за капак днес кучето ми е изяло едни мой много любими обувки, не мога да се побера в кожата си.
Сега в момента ги мразя и двамата.
Ох оплаках ви се макар и ревейки пред клавиатурата, изби ми рева най накрая.
От доста време си го скътавах, но сега вече няма спиране. Cry

# 220 13 септ. 2006, 22:43 ч.

Мнения: 1 264

Днес е страхотен ден моя приятелка си има бебче http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=126962.0 и ми е весело и усмихнато Hug

Поздравявам ви http://www.sugardas.lt/~adick/golub.swf

# 221 13 септ. 2006, 22:48 ч.

Мнения: 2 550

Споделям, че съм си потуричла някъде шоф. книжка и съм притеснена какво ще правя без нея Simple Smile

Днес не ми попречи да си шофирам и без нея, но знае ли човек кога ще ме изненадат Laughing

Последна редакция: ср, 13 сеп 2006, 23:02 от Марчето

# 222 13 септ. 2006, 22:55 ч.

UK
Мнения: 4 094

Споделям че ми се играе Роулплей по Егмонтски (ще рече нещо като темата на бабейросите), но в Егмонт не искам а няма къде другаде. Мами навити?

# 223 13 септ. 2006, 23:03 ч.

Мнения: 268

Sineo4ka , съжалявам за лошия период в който си . Дано вси4ко се нареди скоро. Hug

Какво магазин4е си направила ,за дрехи или хранителен.

# 224 14 септ. 2006, 01:44 ч.

Мнения: 1 006

Искам да споделя.Всъщност искам да благодаря вече нямам идея на кого и на какво...Имам божествени приятели в лицето на кума и на кумата ми. Heart Eyes

Приятели са ми от възрастта на сина ми, в една махала сме израснали и отдавна си знаем и кътните зъби сигурно.Оказа се обаче, че аз по-точно не съм ги дооценила достатъчно наистина какво представляват - първо поотделно и после заедно в тандем...по отношение на това колко много ме обичат, колко много мислят за мен/разбирайте и за децата ми/, как мислят вместо мен, как страдат за мен и как с капкомер едва ли не ми събират акъла и ме ръчкат напред, как ме свалят на земята и ме нахъсват, защото беснеят, че съм кон с капаци...уморен, изтощен, почти двоумящ се да се предаде.

Тони и Тони, Heart Eyes

Препоръчани теми

Гледах! Хареса ми! Препоръчвам го! Искам да споделя... LII

Октомврийчето пюрета иска вече, порасна малкото човече - Тема 7

775
Родени 2017 г.

Иди женски месец най-накрай, Кукундрела иска танци да играй!

Студенти в Нидерландия - 11

Причина:

Причина: