Чувствам се като стара мома

Значи изяснихме нещата. И сега какво предлагаш?

Кристина е обсъждана, защото дава изключително много информация за себе си и редовно си противоречи.
Кой може и кой не може да коментира, решават модераторите.

След определен брой страници явно всяка тема се изчерпва и поема в изненадваща (да не употребявам друга дума) посока.
По темата - според мен авторката няма основание да се чувства стара мома. Ако някой се опитва да й втълпи подобно нещо, да не му се връзва въобще. В живота няма срокове за нищо - до определена възраст да си постигнал това и това. Не става така. Трябва да го кара малко по-спокойно. Нещата сами ще се наредят, тя няма за какво да се тормози чак толкова.

Авторката на темата също попита Кристина какъв точно е проблема.

Да, в Дубай лесно се намира любовник и съпруг, защото има мъже от цял свят, добре са платени, а местните жени трудно се навиват на връзка с чужденец. Познавам десетки блудкави, пълнички северни жени, които заминаха да работят в залива и си намериха канадски, американски, местни арабски, ливански и всякакви съпрузи. Няколко пишат и в този форум.

Там мъжете по-лесно и бързо предлагат брак, защото младите европейки са малко, в някои държави не може да се живее без брак, дори и двамата партньори да са западни чужденци.

Ако бях на 30-35г, исках брак и деца, точно в залива щях да ида да работя. Е, признавам, че климатът там ми идва тежък и непоносим.

Само вижте пирамидите на населението в залива и колко много мъже на средна възраст има, в пъти повече от жените.

https://www.populationpyramid.net/bahrain/2020/

https://www.populationpyramid.net/united-arab-emirates/2020/

https://www.populationpyramid.net/kuwait/2020/

+ съветва да се прави нещо, което тя самата не е направила, не би направила или даже не го е виждала с очите си.

В живота може да няма срокове, но има едни маркери, да ги кажем като километричните камъни по пътя, а един от гурутата на психологията, май Ериксън беше, говори за "житейски задачи". В общи линии съм съгласна с идеята, че от момента на раждането на човека, та до края на пътя му, развитието му има етапи, през които той изпълнява някакви житейски задачи - за бебетата е обръщането, сядането, прохождането, проговарянето и т.н., за по-големите деца е социализирането в средата извън семейството, за пуберите е да си намерят място в групата и да изградят представа за себе си, за младите хора е създаването на връзки, работа, после идва създаването на собствено семейство и раждането и отглеждането на деца, после осигуряване на материални и собствени блага, гледане на внуци и т.н. Тези задачи в същността си не са се променили и са неизменна част от всички култури, явно по някакъв начин отразяват природата на човека - биологична и психична. Да се правим, че не съществуват и че нямало значение времето е отричане на природните закони. Щем-нещем, трябва да се съобразим и това не е заради обществото, а заради материята, заложеното ни бай дизайн. Дори да го нямаше обществото, дори да я нямаше културата такава, каквато я познаваме, пак на човешко ниво щяхме да сме си същите - да оцелеем, да растем, да се възпроизведем, да се впишем в някаква група. Затова хората се притесняват, когато започнат интуитивно да усещат, че закъсняват или не им се получава с изпълнението на някоя от житейските задачи. Но най-често го отдават на натиска на обществото, който безспорно съществува, но чисто вътрешно биологията си работи, да не забравяме, че и мозъкът е материя, психичното е продукт на биологичното.

Аз не разбирам защо държите толкова да защитавате природните закони. Те нали са си там, дори без вас. Който закъснее прекомерно, просто няма да има поколение и толкова. Но не, това е някакъв останал прийом от едно време, който някак кара хората да се чувстват "повече", когато назидават другите, различните от тях. Всички сме отгледани с него и е влязъл и в главата на авторката, че се определя като Стара мома, демек някаква вмирисана стока. Какво ще кажат другите за мен и т.н. Ще кажат, че са по-добри от теб, защото са родили на 20 вместо на 30, след което ще забравят за теб и ще се върнат към своите ежедневни щастия и нещастия, но за 5 секунди ще са се почувствали малко по-висши. Ехаа.

Ако ще следваме ЗАКОНИТЕ НА ПРИРОДАТА тм., то най-добре е да започнем да раждаме на 12 с първия цикъл от първия срещнат, за да можем на 30 да се пенсионираме като прабаби.
Защото според Айшето, вие сте закъснели много, можело е да имате още 5 деца за това време и, вероятно, това ви прави леко втора ръка хора.

Абе не знам какво бих и какво не бих направила, но аз ако съм на 32 г без дете, щях да се чувствам стара мома.  Другите хора не ги определям като такива, защото както знаете на общите снимки всеки гледа себе си.
Съвети във форума давам, защото аз считам, че в някои аспекти на живота си съм допуснала грешка и после съм страдала.
В крайна сметка авторката ни пита и ние и пишем от личен опит.
Аз как да знам дали ако тя беше в моята конфигурация щеше да е ок.
В момента проблеми нямам никакви, но общувам с разни млади жени, майки на деца от детската градина на малкия син и проблемите, с които те се сблъскват, са били и мои проблеми. Обикновено им казвам: не обръщай внимание, това е битовизъм, все едно не си го чула.  Ама тях си ги боли.
Не виждам нищо лошо да споделиш опит и да дадеш добронамерен съвет, когато някой те пита.
В реала вече никога на никой не бих дала съвет или поне много внимавам, даже като цяло избягвам комуникацията с жените. Правя го целонасочено, защото не искам да се натоварвам. Там само се усмихвам и се старая да съм максимално любезна, тиха, полезна и удобна.
Научила съм си уроците по трудния начин.

В такъв случай те съветвам да ги следваш, дословно и точно. Все пак, явно са от първостепенно значение за живота ти.
Останалите не ни мисли. Така като гледам, май тези природни закони важат само при някои, та ще се оправим.

Кристина, естествено че всеки говори от собствен опит. Ама там е проблема когато някой го развява като "универсално лекарство" - такова всъщност няма, и както го чета, истината на някои съфорумки мен щеше да ми е своеобразна смърт, преди да ме хване реалната такава.

Е нямаше как да не се намесят и циганките раждащи на 12, като контрапункт на още неродилите на 30+.
Много детско.

anon, природата си е природа,няма да я промениш, колкото и да скачаш. Нова физиология няма да създадеш. Ние сме за малко в живота, а репродуктивният период е един определен отрязък. На 32 ако бях, неомъжена и без деца, и аз бих се чувствала стара мома. Бих се борила с всички средства да променя това. А иначе всеки да се чувства както иска,принцеса или каквото там.

На 12 не можем да родим, защото повечето нямаме менструация и не сме зрели на 12г. При ромите може да е различно. При племената Сан (бушмените) първия цикъл идва на около 19г и се чудят как 16 годишна може да роди. Индийските ги женят млади. Може би се развиват по-рано и ромките, нали митохондриално са индийки.

Това за закъснението и липсата на поколение не е толкова просто. И при жените, но и при мъжете рисковете от увреждания на плода стремглаво се покачват с възрастта. Да нямам поколение мене не ме бърка, но да отглеждам силно увредено дете не знам дали бих могла. Пишех във форум за недоносени, където някой от майките се молеха децата им да умрат преди тях. Самата аз родих недоносено и затова ако съм мъж, бих предпочел 24-25г за майка на децата ми. Това обясниха многократно и мъжете във форума.

Всички подсъзнателно се стремим към партньор, който да може да ни създаде здраво поколение, а това е по-малко вероятно с жена на 35+ и мъж на 40+. Може би затова и жените, но и мъжете рязко свалят критериите за хубост, финанси, интересно общуване в полза на млада възраст когато те самите минат някаква възраст.

Реалността е такава - за много 35г мъже 35 годишната е минала срока на годност и не си струва рисковете. Неколкократно съм запознавал такива мъже с връстнички и в прав текст са ми казвали, че жената е прекрасна, но предпочитат 28-30 годишна.

Опитвам се да кажа, че авторката не е стара мома, но ако заседне в някое залупено градче  и цъка из Тиндър може да си стане такава. Да я лъжем, че 35-40г има избора и шансовете на 25-30 годишната е безсмислено.

И аз и щях всячески да си търся мъж, да разпитвам приятелки за свободни ергени и т.н. , да излизам и реално да търся мъж, въпреки че във форума това се приема за отчаяние.Не виждам абсолютно нищо лошо да кажеш:  на 32 г съм искам да се задомят. Не мисля, че е унизително, само от факта, че жената го иска, а не мъжът.

Ина, в момента срещу  какво се бунтуваш - срещу мен или срещу нещата, които не можеш да контролираш в природата? Давайки съвет на мен на кого говориш всъщност, на мен ли? Написах нещо, което е неадресирано, а е описание, представяне на основните моменти в една теория, която няма как да не признаеш, че е напълно логична и подкрепена с житейските факти на основната част от човечеството, независимо от географската точка или културата, в която живее. Много ми се иска да я бях измислила аз, ама, ей на, измислил я е Ериксън! Ако си недоволна от нещо, то това го адресирай към него, а не към мен. Всички ще се оправят, всеки се оправя по един или друг начин.

Да, всъщност Айшето постъпва доста по-предвидливо без да мисли, защото докато ние се накумим да родим по едно дете, две или максимум три, Айшето ще е народила 10 и докато ние изпратим децата си в университет, тя вече ще е баба на поне 5 внучета. Кой ще е печелившият тогава от природна гледна точка?

Анон, можеш и ти да се присъединиш към адресатите на поста ми. Нямаше как да се обърна едновременно към теб и към Ина.

С това съм съгласна. Искаш ли нещо, търсиш го и ровиш, до като не го постигнеш. По подразбиране това нещо го подкрепям с две ръце. Дали околните ще смятат такава жена за отчаяна, или не, си е техен проблем. Щом ще я направи щастлива, да действа.

Каквото е трябвало да променя, съм променила. Не се бунтувам, не съм по това. Ако не ми харесва нещо, коригирам и продължавам. В този ред на мисли, моят живот ти няма да можеш да го живееш. Ти си повече по "следвай природата", и биологичните часовници, и обществено приетите норми. За това и вероятно смяташ, че има нещо да ме чопли - в твоите очи просто няма как да не ме. Съответно изпускаш това, което буквално съм написала - правилата дето следваш мен не ме бъркат, не са универсални.

Аз и не искам да живея нечий чужд живот, защото си има свой живот. Хубав-лош - мой си е и не си го давам, нито искам чуждия. И не разбирам защо упорито се обръщаш към мен след като показвам всячески, че искам да се дистанцирам и няма как да ме вкарваш в някакви твои предположения и отношения, с които нито искам, нито имам нещо общо.  Какво ти си мислиш за това какво е в моите очи мен не ме засяга - засяга теб. Защо ми го натрапваш?  
И, да, съобразявам се с природата, защото няма как да избягам от нея, освен може би като умра, ама и тогава няма да мога, защото няма как да зная дали душата ми ще е свободна или всичко свършва с материята - това е въпрос на вяра, ама дори най-вярващият има доза скептицизъм. Какво си се хванала за този биологичен часовник, отдавна не говоря за биологични часовници, затова и описах нещата от момента на раждането ни, та до края - дори мислите ни са подвластни на материята, защото ако човек го тресне Алцхаймер или инсулт, тогава и мислите се променят заради пораженията върху материята. За съжаление не е тук мястото да постна картините на един художник през годините му творчество - рисувал е автопортрети през някакви периоди от време, в един момент се разболява от Алцхаймер и когато човек проследи автопортретите му, веднага вижда как се отразява болестта върху възприятието дори на собственото му лице. А ти после разправяй как законите на природата не били универсални.