Има такива мъже...

Всъщност тези есета не са за мъжете. Те са някакво обръщение към самата себе си.

Забелязвам, че голяма част от темите са съсредоточени върху недоволството от мъжете. Реших за разнообразие да пусна и една позитивна, която да ни припомни, че силните ни половинки също могат да бъдат крехки и имат нужда от нашата любов, търпение и благодарност. Защото все пак черпят силата си от нас. Чрез спокойствието, което им даваме, възхищението, което показваме, тихият пристан, който сме, когато в живота настъпи буря.. Смятам, че тези два текста отразяват най-добре това, което искам да кажа, затова ще ги споделя с Вас. Мен лично ме докоснаха и нямам търпение, когато се прибера тази вечер, да напомня на човека до себе си колко много го ценя Може би сте ги срещали вече, но все пак:

"Има едни такива мъже - активни в живота, но не и във "Фейсбук". На върха на собствените си класации, не в публичните. Мъже, които са мъже не само в гащите, но и в главите си - в постъпките си. Знаят колко могат, кога могат. Търсят качество, не количество. Думата им тежи, колкото и делата. Директни, искрени, точни. Никога няма да ти се наложи да разсъждаваш какво има между думите, защото казват всичко ясно. Не лъжат, не играят, не манипулират. Ако искат да бъдат с теб - ще бъдат само с теб и няма и да драснат ред на някоя друга.
Ако понякога си кисела и тъжна, няма да се отдръпнат, а ще искат точно те да оправят настроението ти, въпреки че знаят, че вината е някъде другаде. Но нали в това се корени мъжката сила - в женската слабост. Има едни такива мъже, които работят неуморно. Имат мечти, които очакват да се сбъднат и са напълно наясно, че феята на зъбчетата не съществува, а цялата отговорност по осъществяването им е в техните ръце. Лягат в полунощ, стават с първи петли. Не спират, никога не спират. Категорични са. Не се задоволяват с малко. Не търсят евтина стока - тя не ги впечатлява. Търсени са, искани са. И няма как да не са - те са впечатляващи! Миришат на тестостерон и няма значение възрастта, расата или културата им, а самото свободата на личния избор - да бъдат мъже. С хъс, сила, постоянство и много кураж." Автор: Силвия Крумова

"Има такива мъже, за които сърцевината на жената тежи повече от обвивката й. Такива, които ще отделят нужното време, внимание и усилия, за да те направят своя, преди да те докоснат гола. Има такива мъже... които слушат думите ти, но чуват паузите ти... защото знаят, че точно в тях се случват чувства. Има такива мъже... чиято дума тежи като камък. Чието обещание е клеймо. Чиято искреност прозира. Има такива мъже...
които никога няма да преминат планини за теб, а ще направят една единствена крачка. Правилната. Има мъже, с които ще се чувстваш жена. Ще се учиш да си жена. Ще ти харесва да си жена. Има такива мъже... Които знаят тежестта си, но нямат против да олекнат в ръцете ти. Не във всички, в твоите. Има такива мъже, които ще те видят. Ще дойдат. Ще останат. За да бъдеш крехка. Обичана. Защитена... стига да си правилната жена.. Има такива мъже. Има ги. Още." Автор: Силвия Крумова

Честно казано вече и аз искам някой да се грижи за всичко /не насилник/ и аз само да вдигам лапички. Може ли, да оставите хората да си харесват там, каквото си харесват.

Явно аз съм от мъжете, на които им харесва да се грижат в преносния и буквалния смисъл за жената до себе си. не харесвам мъжкарани, нека всеки да си знае мястото, жената да е жена (мила, нежна, добра, красива и спокойна), мъжа да е мъж, да осигурява финансово семейството и да си върши мъжките неща. Няма да повярвате, но съм  намерил жена, която напълно споделя горното и сме щастливи и двамата..

Мъж, който твърди как всеки трябва да си знае мястото и конкретно жената да е мила, нежна и добра - не уважава жените и ги смята за по-низши и глупави, дори да не го казва гласно. В подходяща ситуация такъв мъж налага мнението си, не търпи възражения и не взима под внимание мнението на жената.