Ха наздраве!
- Публикувана: 29 септ. 2020, 15:27 ч.
- Последно мнение: 23 окт. 2020, 22:19 ч.
Има такива мъже...
Три месеца не се виждах с никой извън семейството и съседите. Когато едни семейни приятели ни поканиха на гости ми се стори, че съм в рая.
Иначе аз не пия нищо освен вино. По здравословния живот съм, но обожавам да излизам. Далеч съм от алкохолизиране, напивала съм се само броени пъти откакто съм омъжена. Преди да се омъжа, пиехме повече, честно казано.
Иначе аз не пия нищо освен вино. По здравословния живот съм, но обожавам да излизам. Далеч съм от алкохолизиране, напивала съм се само броени пъти откакто съм омъжена. Преди да се омъжа, пиехме повече, честно казано.
Така зададена темата е пълно клише. Истината е , че няма нито идеални мъже, нито такива жени. Всичко е до напасване, праг на поносимост, сблъсък на характери. Идеални хора няма, любовните романи са бягство от реалността, в живота са неосъществими. Който както го усеща, аз съм на този принцип, като не те кефи даден мъж или жена, не е болка за умиране, но абсурд да направиш някой идеален за теб, при положение,че ти самият не си. Не , няма такива мъже, няма и да има, и донякъде ние самите сме виновни за това. Ето ви повод за размисъл- защо станахме по- мъже от мъжете ? Способни да се справяме сами, обгрижваме ги цял живот , като че ли сме им майки, ами какво да им се сърдим. Мъжът се ражда такъв, ние ги правим чехльовци. Замислете се и над това. Каква е нашата вина да отнемем чисто мъжкото качество на ловец, на глава на семейството?
Има ли хора искрено щастливи един с друг и нямащи нужда от нищо повече - има. Значи има идеални напасвания. Тоест, това, че никой не е идеален сам по себе си не значи, че няма хора идеални един за друг. На непечелившите - успех в следващия тираж.
Дори и да има идеално напасване, това в никакъв случай не означава, че тия които не са се напаснали или пък са сами, трябва да страдат и да се чувстват неудовлетворени. Живота е прекрасен дори и да не си с мъж от типа " има такива мъже". Може и да има, ама са като бялата лястовица, всеки говори за тях, ама никой не я е виждал.
Мъжете на приятелките ми, тия които ги познавам, аз не ги искам. Тоест аз не съм срещала в реала " такива мъже".
Мъжете на приятелките ми, тия които ги познавам, аз не ги искам. Тоест аз не съм срещала в реала " такива мъже".
Моят съпруг, примерно, никога няма да се развика на друга жена. Така че...
Обикновено е така, да. И като чуя "ау, той ми е брат/приятел/съсед/колега, изобщо не е такъв човек, много добре го познавам, душата на компанията и т.н."...
Поредното лицемерие, противоречие и глупост.
Каква е "цената" на това да казваш, каквото мислиш?
Каква е "цената" на това да казваш, каквото мислиш?
Eстествено, че има цена и само човек, неказал една неудобна истина в живота си, не го знае.
Много силна сцена от филмa A few good men - идеално обяснява.
Цитат
Мъжът се ражда такъв, ние ги правим чехльовци.
Жената в ролята на майка вече има бол поле за действие.
С което съм далеч от това да обвинявам горката свекърва - напротив. В крайна сметка, ако чехльото не отърва на някоя, тя да се обръща и да си ходи, не да обвинява майка му, докато се бори със зъби и нокти да го промени с някаква неясна цел.
Кристина не желае да отговори на 3-те ми въпроса, ако ще.
Гледам са ми изтрили последващия пост, но тя вчера си е легнала, и не е прочела, здраве да е.
Повече не се хабя, все тая.
Принципно съм винаги морален стожер, подкрепящ, стимулиращ, вдъхващ, помпащ самочувствие, когато трябва и т.н., но няма как да толерирам, подкрепя и позволя нещо, от което и двамата да сърбаме попарата, и/или духаме супата.
Имам много силно изразено чувство и интуиция за "може", "не може", "става", "не става", последствия и т.н.
В този ред на мисли не съм "послушен" и "удобен" да "следвам" капризите на "милото".
Ако нещо толкова много й се иска, с нейни си ресурси и действия, макар и да не ми е приятно, правейки всичко възможно да не се случи, ще я оставя да си счупи главата, защото после знам, че ще се върне, и ще каже "прав си", което се е случвало безброй пъти.
Гледам са ми изтрили последващия пост, но тя вчера си е легнала, и не е прочела, здраве да е.
Повече не се хабя, все тая.
Нищо не съм му отнела. С две ръце го подкрепям, включително и за тоталната глупост, дето вече половин година й ям солта.
Имам много силно изразено чувство и интуиция за "може", "не може", "става", "не става", последствия и т.н.
В този ред на мисли не съм "послушен" и "удобен" да "следвам" капризите на "милото".
Ако нещо толкова много й се иска, с нейни си ресурси и действия, макар и да не ми е приятно, правейки всичко възможно да не се случи, ще я оставя да си счупи главата, защото после знам, че ще се върне, и ще каже "прав си", което се е случвало безброй пъти.
Дори и да има идеално напасване, това в никакъв случай не означава, че тия които не са се напаснали или пък са сами, трябва да страдат и да се чувстват неудовлетворени. Живота е прекрасен дори и да не си с мъж от типа " има такива мъже". Може и да има, ама са като бялата лястовица, всеки говори за тях, ама никой не я е виждал.
Мъжете на приятелките ми, тия които ги познавам, аз не ги искам. Тоест аз не съм срещала в реала " такива мъже".
Мъжете на приятелките ми, тия които ги познавам, аз не ги искам. Тоест аз не съм срещала в реала " такива мъже".
Ех, какво ще правя без Дренка!
Ами жалвам се. Не е лош през цялото време. Лошото е, че е като Джекил и Хайд.
Две-три седмици - готини разговори, ала бала. В неделя даже видео чат. И в понеделник - уааа, ти защо това онова, ти нищо не правиш и т.н. Много сили трябват да се издържи на тоя ритъм ,много.
Ами жалвам се. Не е лош през цялото време. Лошото е, че е като Джекил и Хайд.
Две-три седмици - готини разговори, ала бала. В неделя даже видео чат. И в понеделник - уааа, ти защо това онова, ти нищо не правиш и т.н. Много сили трябват да се издържи на тоя ритъм ,много.