Седмокласници 2020/2021 - Тема 3

А имате ли наблюдения как се справят  момичетата в СМГ след 7ми клас с програмирането или там каквото ИТ се учи? Четох, че в 5ти КМ не започва отначало и много деца имат затруднения.
Много неприятно, че няма квоти в СМГ, което ме навежда на мисълта, че сигурно и в НПМГ няма.

И ние сме на същия хал, както се казва. Иска ИТ да става, иска ТУЕС, естествено (защото сигурно аз съм му казвала, че е най-доброто училище за това), ама с МАТ се опъва. И не че му е толкова трудна, според мен, а просто якооооо го мързи. Последната седмица съм му много сърдита за това, прибрала съм всякакви устройства, с Нокиа с копчета е, която помля за 2 дни в яда си. И напук не иска да учи - само повтаря няма, не искам, не и искам да играя. Но този път аз се заинатих жестоко и съм му казала, че до края на месеца няма да получи нищо със сигурност, а след това - само ако преценя, че полага достатъчно усилия в ученето.

кристина, моето беше закачка с "за моя седмокласник искам...".
иначе е ясно - всички искат нещо с игри, защото им се струва игра работа. като разберат, че не е - друга песен ще запеят.

Дъждец, не знам дали ще ти е полезно мнението ми на работещ в ИТ сферата с над 10 годишен опит, но според мен наистина единици са добрите програмистКи. Което не значи, че ги няма, но е факт, че са в пъти по-малко от кадърните такива от другия пол и им е доста по-трудно да се докажат, все още има сякаш едно недоверие към тях. Но ИТ не включва само developer като професия. Има QA, design, devOps и редица други. И със съжаление трябва да кажа, че все по-трудно се намират наистина качествени млади специалисти в морето от завършили ИТ специалности. Затова лично аз няма да насоча дъщеря си натам.

Вчера имахме присъствена родителска среща. Децата имат м/у 11 и 16 оценки средно. Едната по всеки предмет е от входното. Бързат и да предават, и да пишат оценки. Всички преподаватели бяха притеснени да не преминем пак на ДО, носел се такъв слух. Даже някои искат домашните в Интернет платформата да се качват от учениците.

Dive, моят син има 10 оценки: 6 по БЕЛ, физика, биология, ТП, ФВС,ИИ; 5 по математика за жалост, ИТ и география и 4 по музика. Казали сме му с баща му, че не държим за другите предмети за оценки, но за БЕЛ и математика изискваме да се старае да знае за 6, за да успее да се пребори за желаната гимназия. Относно настроенията - менят се. Децата ни не знаят какво искат нито в седми, нито в дванайсти клас. Надявам се да направят за себе си верните избори, да се преборят за желаните специалности и да успеят да се реализират. Най-вече се надявам да са живи, здрави, обичани, щастливи и да не съжаляват след време за избора си къде и какво да учат. Дъщеря ми сега е 20 годишна. В седми клас около Коледа се ориентира, че иска да учи в МГ информатика, а през 2018г. пак по Коледа реши, че ще кандидатства с биология в СУ биотехнологии. За двете успя и реализира своите първи желания. Аз бях доста изненадана за избора и след 12 клас. Преди това не е проявявала никакви предпочитания към биологията. Зае се сама да се подготвя и успя. Завърши първи курс успешно и сега вече е втори. За сина ми - не зная какво ще стане. Надявам се да успее да реализира мечтите си. Умен е, но много бърза и в бързината греши. Подценява трудността на задачите и понякога се дъни, както сега с 5,30 на входното по математика.

catty m, а какво ще стане, ако рязко смениш подхода? Ако го помолиш да седнете и човешки да му обясниш - виж, това е твоя живот, не моя, не мисля, че мога аз да решавам вместо теб, опитвах се досега, защото се притеснявам дали ще се справиш и се притеснявам, че тази година е важна и определя много неща, но явно допускам грешка и не е редно аз да те мотивирам, това всъщност е невъзможно, оставям на теб да прецениш дали ще учиш, дали ще се представиш добре, дали ще отидеш в сравнително добро училище или в училище, от което може да не си доволен после, но изборът се прави веднъж и няма да е възможно да го сменим. Оставям на теб да прецениш това и да решиш как да постъпиш, а аз все пак съм длъжна да се погрижа за здравето ти, затова имаш право на 1, 2 или .. часа за игри/смартфон /това чисто технически може да го ограничиш/, а ти реши как да оползотвориш времето. И го наблюдавай как ще се държи за 1-2-3 седмици, стискаш зъби и нищо не казваш, пък после решаваш кой подход работи повече.
Винаги, когато съм поемала отговорността вместо детето ми, после съм съжалявала за това - първо, защото така тя смята, че топката е моето поле - за всичко - кога ще стане, ще закъснее ли за училище, ще учи ли, ще проверявам ли домашните й и дали не е изпуснала нещо...
Винаги, когато се стремя към кротка ненамеса и отговор - съжалявам, ама това си е твоя отговорност, нещата се получават добре.
На тази възраст са толкова големи вече и искащи да се докажат, че не е редно да сме с бутонките напред - помня, когато бях тийн и се опитваха да ми се наложат как си казвах - Ха, аз съм голяма и мога да решавам сама, ще видиш ти как напук няма да стане твоето.
Няма как да го мотивираш цял живот, ако сам не се мотивира, ако намесата е външна, това не води до нищо добро, само ще си влошите отношенията и дори да влезе в добра гимназия заради натиск от твоя страна, ще ти натрива носа всеки път при провал например - е, аз не съм искал да вляза тук, нали ти искаше... Имам такъв пример с дете на приятелка, която после съжаляваше, че напъна детето си да влезе в едно от най-добрите училища в София. И той нещастен, и тя нещастна.

Дайв, и аз няма да я насочвам към ИТ, нито тя иска, но в СМГ мисля, че единият задължителен профил беше точно информатика и подобните й и затова отпада като избор.
Във вашето МГ какви са задължителните профили?

Olive, много ми хареса поста ти. Точно така и аз разсъждавам, тъй като по мое време майка ми искаше едно, аз друго и баща ми беше този, който се застъпи за моето желание и така учих в гимназия, която исках, като не съжалявам и за една секунда от прекараното време там. После в университета рязко смених посоката и пак не съжалявам.
Сега със сина ми подхождам точно, както пишеш - разговаряме много, изслушвам го, съобразявам се, давам насоки, показвам възможности, разказвам. Идеята ми е да направи наистина информиран избор къде, къкво и как, и сам да прецени къде ще се чувства най-добре. Родителската преса ми се струва не само излишна, а и много вредна за детето. При нас има друг проблем - може, учи, амбициозен и упорит е, но адски много се съмнява в себе си, не си вярва, че може да се справи и най-вече се страхува от провал. Над това работим вкъщи.

За оценките - в ел. дневник има четири оценки по ФВС и една по изобразително. И други е изкарал, но не са въведени. Най ми е странно вчера как изникна една четворка по ФВС, след като го взех преди този час да го водя на.... забележете.... ТРЕНИРОВКА! Ядосах се първоначално, но после си викам "Е и? Голяма работа!"

При нас нямат никакви други оценки освен входните още. Не са правили други тестове и не са ги изпитвали засега.
Добре дошли на нововключилите се.
С мотивацията и у дома има проблем, някак хич не е амбицирана да учи дъщерята, все пуфти и й е досадно, а аз мърморя.

Kally, очевидно имаме деца със сходен натюрел, или пък знам ли - може би заради нас са такива.
Вчера гледах много полезна конференция на тема Осъзнато родителство - и по-специално за връзките родители - деца, проблеми с тийн-ове, два от разискваните проблеми бяха именно тези - как да мотивираш деца, които не са мотивирани, как да не пренасяме своите страхове и преса върху тях, защото от една страна е безсмислено, децата все някак ще се справят, като се замислим - колко е фатално да не са в най-най-супер-дупер гимназията, колко това ще ги ощети, колко нещастни ще бъдат, може ли това да провали цялото им бъдеще като хора - най-вероятно не.
От друга страна се обсъждаха точно такива деца като нашите - които са в другата крайност - перфекционистите, и един психолог каза - дъщеря перфекционистка, която отделя твърде много време да направи нещо перфектно, която се страхува да не се провали, най-вероятно има майка перфекционистка /и направо се засрамих, защото се разпознах/. Беше много полезно, защото показва умения, с които да промениш и себе си, и детето, да му покажеш, че не е фатално да се провалиш понякога. Но е трудно де, трябва първо да превъзмогнем себе си, най-вече себе си, детето после само ще последва модела /колкото и на тази възраст да се правят, че са различни от нас, всъщност тайно в себе си искат ние да ги одобряваме/.

В СМГ, поради липсата на квоти, са повече момчета, наистина. Но и момичетата се справят съвсем добре с точните науки, вкл. програмирането, т.е. колкото момчетата. Работя в тази сфера повече от 20 години и отдавна няма разлика или предразсъдъци по отношение на жените програмисти. Няма и разлика в познанията, справянето с работа и т.н. Има жени и на много високи позиции (по-малко от мъжете, но защото и процентно сме по-малко). Това са отживели градски легенди
Реално, обаче, в класа и приятелите от околните на моя голям син (12-ти клас), съвсем малка част искат да са програмисти, повечето са се насочили към науки - математика, физика, химия, биология, медицина. Според тях, програмист може да бъде всеки (и да кажем, имат право, поне за почти всеки от тях е вярно), затова си бутат програмирането като обслужваща дейност, както са езиците например, защото (и са прави!) вече всяка наука изисква да имаш познания по IT, има си специфични програми за всяка област. Повечето, вкл. моят син, са решили, че ще станат програмисти в краен случай, ако не се реализират в науките
До сега поне (те са по старата програма) независимо от профила, всеки може да изкласи по програмиране - на проекти са и няколко човека правят всички проекти на незаинтересованите (вбесява ме, защото като дойде време за проекти, влиза в режим програмиране на подобни, но все пак различни проекти, а и ме ползва за бърз справочник). И реално профилът няма значение за това какво ще учи после детето или как ще изкара гимназията като трудност.

И да не е извън темата цялото мнение: наборът е станал егати бележкаря, започна миналата година, но се задълбочава. Следи си Школото и голяма драма, че учителката по химия объркала оценката с тази на съученик (нанесла 5 вместо 6), а пък биология още по-драматично (3 вместо 6, пак същата грешка, даже знае с кой ги е объркала - съседни номера). Вчера казал на госпожата по химия, ама оценката днес още не е оправена, а имали не знам си кога чак и да не забравела и... Днес щял да обяснява и на госпожата по биология, че е сгрешила. Голяма драма, голямо чудо (аз въобще не бях обърнала внимание, защото не се впечатлявам от оценки, особено по разказвателните, които на един музикант са за обща култура само, но за него явно си е важно ) Аз хич не се имам за перфекционистка и той до средата на 6-ти клас въобще не беше така, но сега от пубертета ли, от какво - всичко да е 6. Ходи по собствено желание на консултации по БЕЛ и МАТ (по един допълнителен час седмично, заради НВО предполагам, но е пожелание) от 18:50 часа нататък (те учат до 18:40) - аз вероятно не бих си го причинила на негово място...
Явно сега като се поразредиха доста участията и пътуванията, има повече време за училище (а и ходи на училище редовно - онлайн или на място - преди пътувахме с учебниците и сам минаваше голяма част от материала, с моя помощ). Иначе на провали би трябвало да е свикнал - случвало му се е на конкурси... а и дори минимален положителен бал на НВО би трябвало да му е достатъчно за прием в НМУ, но ей го...
За ДО - в НМУ по общо-образователните си беше много добре, с малки изключения, така че и да минат ДО, съм ОК. Но по специалните предмети просто няма начин да е ДО - няма софтуер, който да предава звука нормално на мига, да не говорим за нюансите, които са по-важни от изсвирването на нотите... Та се моля поне уроците по инструмент и солфеж да могат да са присъствено, че... не знам - те имат приемни изпити по инструмент и солфеж тази година...

Дааа, и аз пак да кажа...с наказания според мен се получава почти винаги обратен ефект. Може би трябва всички да приемаме по-спокойно нещата!
Нашия има 7 оценки до тук.
Kally May, ако детето не знае на какво е тази оценка, по-добре попитайте - може да е техническа грешка. Какво като е ФВС - не трябва да се оставят така нещата.

Добре дошли на новодошлите и от мен!

Kally May, това със страха от провал е меродавно за повечето деца и големи хора. Моят син е максималист, когато се захване с нещо и удари на камък, а не е между първо и трето място рязко се демотивира и отказва. Когато беше в първи клас в училище минали да ги запознаят с това какви школи има извън часовете. Хареса си шахмат и заяви, че иска да го запишем на шах. Опитах се да го разубедя, защото исках в първи клас да го кара по-лежерно и без това са по цял ден на училище, но той беше непреклонен. Не искаше да чака 1 година, а беше разучил сам играта на компютъра. Записахме го, като му хареса запали половината клас и се записаха поне още 10 деца. Започна да се учи и задобря много. През януари-февруари имаше състезание за Варненска област, на което той и още един негов съученик отидоха да представят училището. Сина ми беше четвърти до края, а накрая със съученика му играха партия, която загуби. В крайна сметка се класира пети по тази причина.Треньора му беше много доволен от двамата. Каза, че тримата победители са внуци на гросмайстори, които от четиригодишни тренирали и няма как след трениране 3-4 месеца да успее някой да се мери с тях. Гордееше се, че за 3 месеца е успял да подготви тях двамата така. Синът ми се разочарова от себе си, защото не беше в първата тройка и реши, че ще се откаже да ходи на шах. Не настоявахме да продължи с шаха - насила хубост не става, а и бяха му открили лека форма на гръбначно изкривяване. По тази причина решихме, че е добре да не стои наведен много време. Записахме го на плуване и за щастие за 1-2 години успя да си оправи гърба.

ysap, и нашия ходеше на шах последната група в ДГ и първи клас. Има и медали и награди Във Варна. Но предпочете спорта и нямаше време за шах след 2 клас.

При нашия няма никакъв максимализъм...приема всичко спокойно- и оценки и голове Обикновено отговаря на всичко със свиване на рамене и "Шанс".  Големия ми син е различен- притеснява се от провал винаги. Все си мисля, че малкия ще се справи ако не по-добре, то поне по-спокойно с НВО.