Частни училища-информативно-дискусионна тема 43 - back to school

  • 41 157
  • 810
  •   1
Отговори
# 360
  • София
  • Мнения: 1 779
Мхм, 'найш кога. Щатите - където на хартия и официално са царе на обратната дискриманиция. Може да си блестящ ум, талант и кво ли не, но, ако си бяло дете от Европа, губиш дори от далеч по-посредствени, ако са от Бронкс, Индия или Хавай, лицемерно облечено като diversity policy и подобни бла-бла.

# 361
  • София
  • Мнения: 15 167
Само за протокола – във Франция и Канада, и деца с Айкю над 130 се водят СОП.

# 362
  • Мнения: 7 683
Мхм, 'найш кога. Щатите - където на хартия и официално са царе на обратната дискриманиция. Може да си блестящ ум, талант и кво ли не, но, ако си бяло дете от Европа, губиш дори от далеч по-посредствени, ако са от Бронкс, Индия или Хавай, лицемерно облечено като diversity policy и подобни бла-бла.

Аз за кво  мислиш мразя техните лицемерия и не хваля АК като тебе😆🤩😅😄😃😀

# 363
  • София
  • Мнения: 1 779
За мен едното не пречи на другото - ненавиждам не само лицемерието им, ами и манията да съсипват чужди държави и още много други неща. Но няма как да отрека, че за моите разбирания, АК е най-добрата гимназия и наред с негативите, които никога не съм премълчавала, има много повече силни, положителни страни, заради които го ценя. В личен план ще съм вечно признателна, че само заради нивото на езика и soft skills, на които научи моят иначе плачещ-за-бой Дивак, вече втора година работи със завидна за възрастта си и липсата на вишу и стаж заплата.

# 364
  • София
  • Мнения: 62 595
Това СОП е толкова разнообразно, то е един гювеч, всичко може да е СОП. Със или без СОП, едно дете, което не се намира в среда, в която с другите деца има сходни постижения, не се чувства добре. И както Бояна каза, тези с айкюто над 130 и те са със СОП, в един момент няма да се чувстват особено добре сред деца с айкю 100. Затова образно казано, да си сред равни. Първо, деца с потенциални проблеми няма да минат през ситото, те просто няма да се справят, а ако по някакъв късмет минат, то с времето проблемите ще се задълбочават не защото детето има някакъв кой знае какъв проблем, а защото друготе ще са далеч пред него с всеки месец. Детето много добре усеща, вижда и разбира кога и как се справя. Със сигурност аз не бих си мъчила детето, а то в един момент ще стане мъчение. Кой иска да е последен - никой.

Последна редакция: чт, 29 окт 2020, 19:21 от Andariel

# 365
  • Мнения: 1 840
Анди, мисля че работите с деца. Тия приказки за всеки сред равни и как никой не иска да е последен, леко ме ужасяват. Мисля, че това е мислене от тежкия комунистически режим, от който трудно ще се събудим. Хората не сме равни и винаги някой е последен, независимо дали си мерим интелигентността и познанията или портфейла.

# 366
  • София
  • Мнения: 62 595
Това е животът - и при децата, и при възрастните, и няма никаква връзка с никой режим. И както написах, това е образно казано сред равни. Когато разликите станат значими, вече човек не се чувства добре в средата, в която е поставен. Децата са достатъчно осъзнати още от малки, за да усещат кога се справят много добре, кога не чак толкова и кога са на опашката в групата, затова и реагират по някакъв начин. Мериш си според критерия - ако критерият е постижения в учебния процес - стараеш се да се движиш сред групата по този критерий. Ако в същата група критерият е пеене - тогава започват да се "класират" по този критерий. При възрастните е същото, затова на една работа в един екип се чувстват добре, а в друг не - това често не е дали си пият кафето знаедно, а дали имат сходно ниво като компетентност. Дори при идеално положително отношение на другите хора, съученици и колеги, пак на всяка възраст си усеща човек - и като дете, и като възрастен.

# 367
  • Мнения: 17 224
Мхм, 'найш кога. Щатите - където на хартия и официално са царе на обратната дискриманиция. Може да си блестящ ум, талант и кво ли не, но, ако си бяло дете от Европа, губиш дори от далеч по-посредствени, ако са от Бронкс, Индия или Хавай, лицемерно облечено като diversity policy и подобни бла-бла.
Ако си блестящ ум, дори и от Луната да си, не те дискриминират.
Децата със СОП са част от нормалните класове- и в частните , и в държавните училища.
Айде да не си разказваме приказки.

# 368
  • Мнения: 6 333
Разбира се. Особено в тези частни, за които се редят на опашка още с раждането. И не, няма в USA ЧУ за деца със специални образователни потребности. Изобщо няма, щото те отиват в тези от първото изречение. Ирония.

# 369
  • Мнения: 17 224
Ами не Фенси, децата с Дислексия например си ходят в нормални училища (държавни или частни). Хората, с тези потребности, са част от обществото и работят и живеят нормално. За разлика от България.
Дискриминацията, дори казана с ирония, пак си остава дискриминация.

# 370
  • Мнения: 7 683
Струва ми се, че изобщо не разбра какво е написала Фенси.
А децата с дислексия и тук си ходят в нормалните училища.

# 371
  • София
  • Мнения: 7 368
Да, и аз мисля, че Фенси имаше предвид highly selective schools. Не сме го измислили този израз в България.

# 372
  • София
  • Мнения: 1 779
Аз мисля, че не разбира нищо извън нейното мнение, така или иначе, тъй че няма смЪ, ма никакъв. Просто чат-пат толкова ме досмешава, че се включвам на някоя и друга абсурдна декларация, колкот да е ясно за новодошлите, че не е като да проспиваме съвсем пълните недоразумения.

# 373
  • София
  • Мнения: 10 825
Синът ми тренира футбол е не много голям клуб, но са около 40 деца общо. Един клуб са, но въпреки това тренират на две групи и освен че тренират на две групи (да, съвсем дискриминационно са разделени по умения), всяка от тях има и подразделяне на първи и втори отбор. Имам наблюдения и над други клубове и навсякъде е така - група на децата на които им иде отръки, група за справящите се и група за децата, които не са най-блестящите надежди на футбола. Не мога да кажа как е в останалите клубове, но нашите треньори дават всичко от себе си когато работят с децата.  
голямото  НО е, те работят добре и пълноценно,когато работят с деца на приблизително едно ниво. Имали сме случаи н съвюестни тренировки, когато децата са били в намален състав, - пълна загуба на време и за едните и за другите и голямо натоварване за треньора.
Същото, че дори в по-голям сила, важи и за училище и за учителите.

Последна редакция: чт, 29 окт 2020, 20:20 от Onna-bugeisha

# 374
  • София
  • Мнения: 5 389
Не съм вярвала, че ще дойде момента да се съглася с Фенси, ама ето... Ще чакам скакалците Grinning

В този ред на мисли, на нас ни заявиха, че с много голяма вероятност се очаква от понеделник всички да минаваме на онлайн обучение. Не защото училището иска,а май са свалили заповед, не е много разбираемо от email-a. До вас да е достигнало подобно твърдение? (В момента имаме карантинирани класове).
Все още се надяваме да размислят над това министерско решение (от email-a)... аз лично се надявам да не се изпълни Sad

Общи условия

Активация на акаунт