Как/къде създавате нови познанства?

Темата е за тези, които имат нужда от общуване и търсят нови познати.

Ясно е, че има крайни интроверти, но огромната част от хората на света са между интро- и ектравертите - нито им е ок да стоят все сами със себе си, нито имат умения и желание да са център на компанията, да се изявяват, нямат или са изгубили уменията си за общуване с непознати или малко познати, но все пак имат нужда от общуване и да са сред себеподобни. Те питат, на тях даваме съвети.

Ами да де, но съветите, които давате, са за и без това общителни хора. Малцина ще се осмелят да излязат от зоната си на комфорт по начина, описан тук. Общо взето празни приказки.

Според мен в днешно време Интернет е опцията за повечето хора "по средата". Малко опознаване там и след това преминаване на живо. Има приложения, подобни на Тиндър, но за намиране на приятели, там можеш да си пишеш с хора от същия пол без цел секс.
 И да не ни харесва, голяма част от живота ни днес е точно в Интернет, дори лекциите ми са изцяло онлайн. Това е и чудесен начин за запознанства, без да се налага да излизаш рязко от зоната си на комфорт. Така можеш да прецениш и дали общуването с този човек ти допада или не, преди да решите да се видите на живо.

Много хора са излезли от зоната си на комфорт по този начин. Единствената пречка, която виждам, са финансите - всяко хоби струва пари.

"Нуждата" не е сама по себе си и тропане с краче "аз искам".
А се припознава, привижда - прочиташ, виждаш нещо, някой, искаш да научиш повече, прави ти впечатление нещо с една дума.
Релно нямам нужда от нищо, освен от себе си, и всичко да ми ок, да съм здрав, всичко да върви гладко по масло.
По същия начин, като се запознаеш с някой, няма гаранция, че ще се харесате, и ще си допаднете дългосрочно.
Депресии нямам, и никога не съм бил, и няма да бъда в такава. Екстра ми е.
Външният свят няма как да го променим, а само да се нагаждаме, и то ако искаме, не сме длъжни.
Съобразявам се с мен и моите желания и капризи.
Това не означава, че на човека до мен не угаждам и не искам всяка секунда да му е добре, да се интересувам и т.н.
Много различни неща са.

Финансите винаги са пречка за всичко в много глави, няма значение за какъв размер говорим - някои искат кино, ама няма, други Малдиви този уикенд, но си седят в кутийката, или къщата на село, всичко е относително.

Аз не съм привърженик на мантрата " по принцип за всичко да излезем от зоната си на комфорт", за да се развиваме, надграждаме и тем подобни клишета. Излизам от зоната си на комфорт сам, ако знам, че ще изкарам повече пари. иначе си стоя в нея.

Наблюденията са ми, че точно хората "по средата" - нито крайни екстроверти, нито крайни интроверти, се срамуват и притесняват да отидат някъде сами. Аз нямам такъв проблем, точно защото се чувствам добре със себе си, ходя и на театър, и на кино сама, и на някоя от гореописаните екскурзии също бих отишла, но не за да се запознавам с някого. Като разказвам на познатите ми обаче как си ходя самичка, те не спират да се дивят, тъй като те самите не биха го направили. Странно се чувстват, ако нямат придружител.

И аз напоследък съм си самодостатъчна. Много е готино.

И как това е свързано с темата за създаване на нови познанства?

Самодостатъчна какво значи... без приятели или без други хора въобще -семейство/любим мъж?

Относно предният пост за ходенето сам на разни места. Преди ми беше неловко да сядам сама на кафе например, сега не. В този дух.
Семейството е друга тема. Тук имах предвид, че все по-малко ми липсва компания като затръгвам някъде.
По-напред ти си писала, че не обичаш никъде сама. Аз съм от другата страна. Къде е проблема с писанено в темата?

А, сега те разбрах, извинявай.

Ами аз мисля че всъщност всичко е свързано, защото когато си постоянно сред хора имаш нужда малко да останеш сам, развиваш и комуникативни способности и не се притесняваш или дори изобщо не го мислиш, ако искаш да идеш някъде и се окажеш сам.
Ако обаче нон стоп си сам, работиш от вкъщи и живееш сам... имаш нужда да излезеш с някого някъде, а не отново сам. Баланс... И колкото повече е в някаква крайност по-трудно става.

Да седнеш сам на кафе за 1 час няма нищо общо с това, да идеш някъде на екскурзия за 2 седмици. 24 часа на ден, 7 дена в седмицата да си сам, освен ако не се запознаеш с някой.
И да, ако наистина си си поставил за цел да си сам през тия 14 дена, то няма да ти е голям проблем.
Но аз ако отивам на екскурзия сам, ще се постарая да се запозная с нови хора. Иначе все едно съм отишъл за нищо.

За излизането от комфорта, никой не твърди, че трябва на сляпо да се излиза от всякакви комфортни зони. Докато вали, да идем под моста да прекараме нощта, щото е некомфортно. Не!
Имаш някакво желание, някаква цел, някаква мисия.
И в името на нея правиш излизането от комфортната зона. Може да е отслабване, може да е учене, може да е нов език, за да говориш с новото си гадже. Може да е раздвижване и прохождане след катастрофа.
Гадно е, ако на някой парите са му единствен стимул в живота. И единственото, за което ще се помръдне от комфорта, това са пари.

За самодостатъчността, това определено не е по темата.
Ако наистина си самодостатъчен, не виждам смисъл да се пише във форум, или в тема. Още по-малко пък в тема за запознанства. Но ако искате, пишете де.
Само че като се пише в тема, обикновено се дават съвети, полезни на автора. Така че дори вие да сте си самодостатъчни, автора не е. И на него му трябват познанства.

За "моженето", "неможенето". Всеки може. Затова го пишем, за да разбере човек, че може, и че сам си слага бариерите. Просто се хваща и прави нещо. Какво е най-лошото, което може да се случи? Някой непознат да се присмее? Така или иначе, ако някой се присмее, то това не е човек, чието мнение е важно и стойностно.

Когато човек е настроен на вълна търсене на нови познанства, той го излъчва, стреми се към това. Можеш да ги срещнеш къде ли не, спрямо интересите. Ето, снощи ходих да избирам вино и се заговорих с продавачката. За виното, какво пием, кога, защо го пием, по колко го пием и т.н. Днес отново се видяхме, този път обсъдихме други неща и ето едно ново познанство, стига да искаш да го поддържаш. Това може да бъде всеки. Но без значение пола и дали търсиш приятел или гадже има една уловка. Между някои хора просто има химия. Тези отношения са живи, топли, наситени и те изпълват с енергия. Разговорите не се свеждат само до какво е времето и колко те дразни гаджето, а просто са дълбоки. Такива, в които си напълно открит и искрен, себе си. Разголваш душата си пред другият човек, усещаш се разбран и си тръгваш   изпълнен с позитивизъм. Ето такива хора срещам все по-рядко, а другото ми е губене на време. Затова използвах думата "самодостатъчност" . И не, не е вярно, че нямаш нужда от никой. Просто нямаш нужда от някой, колкото да не си сам. И няма формула как се намират тези хора. А от другите за лафче има много. А и една различна гледна точка може също да е полезна на авторката. Така, че кой какво писал и дали има смисъл, всеки според разбиранията...just saying

Според мен просто хората не си дават шанс. И тази химия, за която говориш, на нея и трябва време. Особено ако сте от един пол. Има една първоначална бариера, която трябва да се счупи.
Хората имат по-високо его от преди, и по-малко време от преди.
Също, хората живеят много по-комфортно. А колкото по-комфортно живееш, толкова повече ти е комфортно в зоната. И си конформист. И си кюташ в зоната. Телевизийка, интернет, на меко, топло и наядено
Е, можеш и да се "отречеш от света" в стил принц Сидхарта, но това са изключения, и трябва съзнателно усилие.

Виж, в училище, университет, хоби, излизане, това се чупи малко или много.
То за това се говори, че изкуствата са духовен път. А хобитата са вид изкуства.

Лол.

Съветите са точно по темата, която е "Къде да срещна нови хора", очевидно авторката изпитва нужда. А включването в стил "А защо въобще имаш нужда от други хора" не е много на място. Така го е усетила, това пита.

Аз определено не съм краен екстроверт и си браня личното пространство и време много. Понякога се задъхвам и уморявам от други хора, понякога копнея за тишина. Най-близките ми знаят, че в даден момент дори да съм с тях, имам нужда да си помълча малко и няма "Ама сега какво ти е", "Ама всичко наред ли е", етц. Нямам проблем да ходя сама... където и да било, всъщност, и изключително защитавам идеята, че човек ТРЯБВА да може да е сам, имам цялата поредица от дейности, разсъждения и съзнателна работа по личностни качества, за които си освобождавам целенасочено време, дори когато не ми е съвсем интуитивно, но не става въпрос за това конкретно в тази тема.

Точно така. Безцелното и твърде насилствено излизане от комфортната зона не води до растеж, а до нараняване. И е ненужно.
Примерът с Куба беше краен - да, но говорихме и за доооста по-меки варианти и ако на някого му е толкова пък ужасно некомфортно да отиде сам на събитие 2 часа... честно казано, без да звуча грубо, но не си представям какъв живот се води и какво се постига в него с толкова тясна комфортна зона. И искрено се надявам да не са мнозинство тези, които биха си кютали в нея. Далеч не са празни приказки, просто по-пространствена илюстрация на изключително простичък, но умен лаф:

“If you want something you've never had
You must be willing to do something you've never done.”

Толкоз.

И да се прави разлика между "не го правя, защото нямам потребност", както твърди Пеперудата, и "не го правя, защото не ми стиска и затова отричам потребността като цяло". Първото е супер, второто е самоизмъчване.

Включих се само защото леко ме подразни тази линия на мислене, че трябва непременно да се запознаваш с разни хора, без оглед на това дали общуването е качествено или не, само и само лаф да става и да си "нормален", обществено приемлив. Все едно интровертите са втора ръка хора, които задължително трябва да се опитат да се променят и да бъдат по-общителни. Ами някои хора просто са си доволни и така, приемете, че всеки разбира щастието различно.

Иначе ясно, че идеята на авторката е за запознанства с нови хора. Аз дадох моето мнение, че Интернет е лесен и удобен начин за това, особено за хора като Канела, която сподели, че ще й е некомфортно да отиде някъде сама. Повечето хора, които аз познавам, са така. Разбира се, това не важи за крайните екстроверти или интроверти.

Освен това много от хората, които са самотни и не знаят как и къде да намерят нови познанства, изпитват трудности да се запознават и да общуват. Затова и съвети като излизай еди къде си, а то само ще стане, са малко излишни. Никой все пак не живее в пещера, всички тук имаме достъп до Интернет, не откривате топлата вода, като съобщавате, че можело да се отиде на курс по нещо, на екскурзия или в клуб по интереси. Всеки ги знае тези неща и човек над 20 години, ако е имал желанието, досега 100 пъти да е опитал на някое от посочените места. Та значи или не му се получава там, или положението е искам, ама нямам желание.