Объркана

  • 11 091
  • 260
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 96
Няма с кого да споделя какво ми е на мен,защото на вън го играя щастливата съпруга със най-прекрасният и разбран мъж, който много работи и се грижи за семейството. Да, работи много, не прави нищо лошо, не играе хазарт, не пие алкохол, не изневерява не ме тормози физически. Но не е до мен, аз ако няма с коги да споделя вечер, да помечтая да поговоря. А ние и двамата сме се вкопчили в телефоните и това е. Про всяка свободна секунда телефона е в ръцете. Напоследък станах и по самостоятелна, преди все исках той да е смен, той да ми помага. А сега се справям с повечето неща сама, почувствах се горда от себе си, но за него е все тая. Просто вече се изчерпахме и камвото и да направим ще е временно, дали ше се изнесем, ако ще и на марс все тая. Между нас не остана нищо.

# 61
  • Мнения: 3 859
Да вземеш да се вземеш у ръце. Намери си хоби и приятелки. Всички си мечтаем за мъж- душеприказчик,  ама - не.
Всеки ден сте заедно и на работа. Какво толкова важно за семейството не е обсъдено?
Сега ако искате развод, защото милото не иска вечер да мечтаете заедно...идеално покривате средно статистическата участничка във форума.

# 62
  • Мнения: 2 557
Дали се чувстваш добре или зле не може да каже никой, който не си ти.
Може да изглежда, че всичко ти е супер, наред, добре и т.н., но ако ти се чувстваш зле, значи си зле. Тези понятия отнасящи се за вътрешни състояния губят смисъл като ги изнесеш извън субекта и ги повериш на друг. Все едно аз да ти кажа - не те боли зъб, докато на теб зъбобола ти дълбае в черепа, но отвън нищо не личи.
Та няма какво да обсъждаме, че не е редно така да се чувстваш a.k.a. да се вземеш у ръце. Можем, като странични наблюдатели да ръсим добронамерен мозък какво може да се направи оттук нататък. Но не и как си.

А то решението изглежда е взето, сега остава само действието. Да е някаква криза да кажеш изчакай, ама седем години не са транзиция, самата голяма картина са си.
Помисли така - искам да се допрецакам. Не страдам достатъчно, много искам да променя нещо така, че да ми стане по-кофти.
Ако не можеш да измислиш какво да промениш към по-зле, то решението ти е само за добро.

И тоя страх от самотата. Ужас голЕм.
Май се наблюдава само у хора, които никога не са оставали сами.
Толкова е хубаво да имаш време, в което си сам със себе си. В което си си най-готината компания. Вземете та опитайте, но внимателно, че да не се пристрастите. И после като ви занадува главата скъпия да изпаднете в абстиненция за минутка самота.

# 63
  • Мнения: 22 083
Защо се напъваш да се правиш на " щастливата съпруга със най-прекрасният и разбран мъж, който много работи и се грижи за семейството"..?

Ужасно си млада, гледай си живота и остави мъжа да ходи където иска. С напъни да сте заедно и да си споделяте нищо няма да стане за съжаление.

# 64
  • Мнения: 11 145
Аз съм от тия, дето ужасно ги е страх от самотата и споделям мнението на Марияна.
Например точно в момента , ако имаше кой да гледа и да пише домашните с децата,/ моите не се траят и трябва поне двама квалифицирани педагози да им обръщат внимание на проблемите 24/7/, бих се записала два пъти в седмицата на народни танци и щях да бъда къмплитли хепи от живота.
Тая мечта съм я отложила за след няколко години, когато надявам се мамини златни  почнат да се оправят в живота.
По принцип смятам, че брака и връзките са като бизнеса-трябва да знаеш кога да настъпиш, кога да отстъпиш и кога да замълчиш, за да стане сделката. Тоест трябва да умееш да избягаш конфликтите, но и да преодолееш усещането, че те мачкат.
Иначе, майка ми е еманация на форума. Тя се е развела още 1981 г., това не може да търпи, онова не може да търпи, ама все ми повтаря: - Ама ти знаеш ли какво е да живееш сам! Ми не, не знам, аз правя компромиси, не съм като във форума.

# 65
  • Мнения: 22 083
Е аз съм била и сама, не е края на света. Пред това, което описва авторката, естествено, че да съм сама ще ми е в пъти по-добре, отколкото мъж да ми играе по нервите и да предпочита вечно приятелите си. Хеле пък и да ме обивнява нещо - няма да стане.

# 66
  • София
  • Мнения: 44 538
Странно е да си сам, но се свиква за 2-3 месеца.
Пък и авторката няма да е сама въобще - деца, родители...

# 67
  • Мнения: 9 252
И аз съм била сама доста дълго време. Не е чак толкова лошо.

# 68
  • Мнения: 3 440
Понякога да си сам е даже по добре. Правиш каквото си искаш, свободия.
При вас ми мирише, че искаш да сте 100% от времето заедно и проблема ти е, че той бяга. Да ти кажа и аз щях да избягам на негово място. Намери си хоби и приятелки.

# 69
  • Мнения: 1 481
Понякога да си сам е даже по добре. Правиш каквото си искаш, свободия.
При вас ми мирише, че искаш да сте 100% от времето заедно и проблема ти е, че той бяга. Да ти кажа и аз щях да избягам на негово място. Намери си хоби и приятелки.
Имам подобен пресен пример пред очите: мъж, който бяга/хоби, приятели, изневери/ и жена, която го задушава с постоянното желание да са заедно. Патова ситуация, но кофти за децата. Без разбиране, диалог и компромиси нещата не се случват. Раздялата е най-лесният вариант, но...

# 70
  • Мнения: 22 867
Желание за заедност по цял ден и нощ? Ако е така, живо обсебване си е. Като нищо ще породи желание за спасяване по всякакъв начин. Човек трябва лично време и пространство да има някакво, иначе е като в клетка.

# 71
  • Мнения: 2 039
И аз не бих издържала цял ден заедно на работа,а там неминуемо възникват конфликти и цяла вечер в къщи пак заедно.
Авторката също видимо се задушава.Да си прецени,или престава да му обръща внимание и си намира хоби,приятелки,може е човек да мечтаят заедно,или се развежда.

# 72
  • София
  • Мнения: 44 538
Ама тя май иска повече да са заедно.

# 73
  • Мнения: 2 643
Ами тя авторката май не знае какво иска. Като ѝ кажат да се опита да запази семейството си, казва, че не иска. Като ѝ кажат да се развежда, пак не иска. Не знам с каква цел пусна темата. Дали наистина търси подкрепа, друга гледна точка или просто се оплаква.
 Аз знам едно - когато човек не го удовлетворява дадено положение, търси начин да го промени. Другото е само мрънкане и безкрайна агония. Авторке, никой не може да ти каже дали да се развеждаш и дали ще останеш цял живот сама. Помисли си какво искаш да ти се случи и къде се виждаш например след 5 години.

# 74
  • Мнения: 96
Ами тя авторката май не знае какво иска. Като ѝ кажат да се опита да запази семейството си, казва, че не иска. Като ѝ кажат да се развежда, пак не иска. Не знам с каква цел пусна темата. Дали наистина търси подкрепа, друга гледна точка или просто се оплаква.
 Аз знам едно - когато човек не го удовлетворява дадено положение, търси начин да го промени. Другото е само мрънкане и безкрайна агония. Авторке, никой не може да ти каже дали да се развеждаш и дали ще останеш цял живот сама. Помисли си какво искаш да ти се случи и къде се виждаш например след 5 години.

Общи условия

Активация на акаунт