осиновената ми дъщеря

Аз на никого не викам, викането не е моя начин да си решавам проблемите.
Примера, който ти даваш няма абсолютно нищо общо с казуса на авторката и е тотално неуместен. Аз имам едно дете, на 19 и да - отличник е, възпитан е, амбициозен, с високи цели, много фокусиран и изобщо не мисли за глупости. Никога не е бягал от къщи, не е ходил да живее по лели, учинайки и някакви чужди хора. Нищо общо с дъщерята на авторката и с твоите приятелки. Неговия пубертет аз не го усетих.

Вярвам, че гените имат огромно значение и поради това, аз никога не бих осиновила. Бих предпочела да нямам деца пред това да взема дете с много неизвестни от всякакво естество, като се почне от наследствени болести и се свърши с лош характер. Не ми е било важно на всяка цена да имам дете, но ми е много важно, ако отглеждам такова, то да имаме някакви допирни точки. Като се започне от наличието на общи гени.

Смятам, че възпитанието и средата също имат значение, но не толкова голямо колкото природните обусловености, които рано или късно се проявяват.

И аз бих тряснала вратата на абсолютно всеки, който се мъчи да ме прави на луда. Доказано през годините, не говоря наизуст.

Babri, когато създаваш дете никога не знаеш какви точно гени ще вземе от теб и какви от другия родител. Не можеш да дадеш гаранции както за комбинацията от гени, която ще се получи, така и да характера, нито за протичането на бременността и раждането и последващите реакции на ваксини, сблъсък с различни вируси и така нататък. Аз също не съм създавала проблеми на моите родители, но с майка ми сме тотално различни характери и колкото и да се напасваме, ако имах избор на времето бих предпочела да живея само с баща си, защото характерите ни бяха еднакви. Ама нямах избор - живеехме тримата и дори да се бяха разделили едва ли щяха да ми предоставят това право. И ако аз съм била достатъчно разумна да не реагирам на техния начин на възпитание не веднъж съм им казвала още като тийн, че имат невероятен късмет точно аз да съм им дъщеря и че друго дете на мое място би им разказало играта. С дъщеря ми, която не е моя кръв и мои гени, имаме много общо в характера, със сина ми също много сме си паснали. Ама гаранция за бъдещи здравословни или поведенчески проблеми няма. Е това, през което минава авторката аз го минах първите години с дъщеря ми. Слава богу, няма изпадна в нейната ситуация. Какво бих направила? Не знам. Твърде вероятно е да обясня на дъщеря си как аз виждам ситуацията и последствията от едно излизане от вкъщи преди да е завършила училище, защото у нас се завършва на 19, та девойката ако е родена в края на годината трябва да е дванайсти клас, ама може и 11 да е. Ама още когато БМ се е появила за първи път бих отишла при социалните. Те и юристконсулт имат, и към психолог биха ме насочили, ама и онази новопоявили се мама-драма биха й скръцнали със зъби и срещата, ако има такава би се провела в тяхно присъствие и в контролирана среда. А телефони, контакти и т.н не бих допуснала повече. "Ето, дъще, ще имаш тази среща, имаш право на това, но тя ще е последна докато не навършиш 18. Законът е такъв и е за твое добро." И сериозно бих се замислила да заминем нанякъде с детето и да се загубят следите.
Върнах се и прочетох старите теми. Авторката пише, че детето е знаело, че е осиновено от родителите си, бе е водено в дома да види откъде е взето А после намира документите и светкавично открива БМ. Това мен ме хвърля в шок. Едно 13-годишно дете няма как да открие БМ по три имена и ЕГН, освен ако сред документите няма епикриза от родилното (много малко вероятно) е там да има адрес на БМ, та тя и да живее след 13 години на адреса. И това за 4 дена след сдобиване с документите, при положение, че зрели хора търсят произхода си години и то безуспешно? Развитието на темата - БМ омайва осиновителката с това как си е искала детето, но ББ бил светкавично оженен за друга, а тя на 16 години е принудена от родителите си да остави детето. Ако и на детето е разказана тази история нищо чудно да я съжалява и да се стреми към нея, БМ, нали несправедливо са разделени от бабата и дядото?
Нещо в начинът на писане на тези три теми от авторката обаче, поражда в мен съмнение, че ги пише детето. И дано да са само фантазии, какво би станало, отколкото реалност.

Бихте постъпили, ама на думи и защото се отнася за чуждото дете. На практика се съмнявам дали щяхте да постъпите така. Или ви се струва лесно, защото приемате, че щом детето е осиновено родителите не го обичат така, както вие обичате родните си? Най обичам да чета как някой хлопвал вратата и оставял пубера си да скита по широкия бял свят. Всички са много ербап, докато не стане белята - я криминални прояви, я наркотици, я бременности. А и по закон не може родител да остави непълнолетното си дете зад вратата да ходи при БМ. Това означава социалните и полицията да се намесят и евентуално въпросното "пълноправно и разумно" момиче или момче да се озоват в социален дом, щом не живее при родителите си. Същото важи и за лично роденото дете - започне ли с девиантните прояви, да не спи вкащи и да иска да живее по други места, смятайте, че в един момент ОЗД ще почукат на вратата ви и нататък ще има да се разправяте кой крив и кой прав. Ще хлопнете вратата, ама друг път! Нима си мислите, че ОЗД ще си затраят? Нали ще има проблеми и за родителите, как я мислите тая работа не знам като пишете глупости! Никой родител, който обича детето си, осиновено или лично родено, не е ок и не оставя детето си да прави каквото си иска. А психолог ако посъветва или води до "оставете я, да се оправят", направо е за санкция.

Аз продължавам да смятам, че темата е пързалка или някаква много изкривена и недоразказана откъм факти история.

Мама Ру, след последната ти публикация аз мисля, че темата е пързалка.
Пълна гавра е да се засяга сериозна тема като осиновяването за забавлението на автора.

Бабри, много трудно ще треснеш вратата на тези, за които носиш отговорност до тяхното пълнолетие.
След 18 години може, но преди това-не.
Така че по-леко с приказките.

Малко известен факт е, че детенцето може да кара кола, да гласува, да се омъжи/ожени на 18, но учи ли - родителите са длъжни да го издържат и така най-много до 25г възраст.

За мен адвокатът е примерен ход т.к. сигурно и дъщерята си мисли, че е голяма и може да прави каквото си иска, ама не е. Както и БМ, която може да си мисли, че ей го на - отгледана дъщеря, а тя Майката и да не се забравя това, че то най-важното, ама не е така съвсем.

Някои на 18 са готови, подготвени, чевръсти, оправни и можещи да поемат живота си в ръце, но повечето не са. Мое лично наблюдение.

Авторката може би не успява да постави границите, но при един пубертет като на дъщеря й е необходимо да се поставят много ясни граници, много точни задължения и отговорности.

Иначе, поздравления на потребителките, които имат смелостта и сърцето да хлопнат вратата след детето си. Аз съм мека китка в това отношение и не бих могла да пусна едно объркано и недорасло тийнче на опасностите на света.

Това не е за поздравления. Кой родител изоставя детето си? Защото хопването на вратата е точно изоставяне - физически и емоционално. Не знам с какъв акъл хората изобщо го казват това, че ще хлопнат вратата, явно искат да се направят на много твърди и велики. Надяват се, че на детето ще му светне и след два дни ще се прибере подсмърчащо и молещо за прошка. Другият вариант е да го казва, защото знаят, че това няма как да им се случи, защото децата им вече са пораснали.

И аз мисля, че авторката трябва да е по-твърда. Тя е родител, тя упражнява права и носи задължения за детето.
Съветът да се сезират социалните е добър. И аз би препоръчала консултация с адвокат.
БМ  родила на 16, а ББ бил оженен на сила за друга, бабата и дядото притиснали БМ да изостави детето - типична циганска история. И после се чудят защо момичето краде и бяга от вкъщи. Права е приказката, че кръвта вода не става. Дупе да й е яко на авторката, не се знае какво още я чака от тези индивиди.

Ако някой все пак реши да вярва на историята - детето вече 4 години поддържа контакт с биологичната си майка. Малко е късно за хлопване на врати и поставяне на ултиматуми.

Където аз живея мога да тресна вратата и да отрежа пътя назад още като навърши детето 16 години. Някои го и правят.
Така че хайде да не ми се дава тон какво да пиша от потребители с жълто около устата.

Двете неща са несъпоставими и не мога да разбера защо се сравняват въобще?
Разбира се, че без значение произхода на детето, няма да позволя да заживее с приятеля си на 17, само защото я е засърбяло. С полиция ще го разгоня юнака, ако трябва, а и нея ще я вържа за парното, докато се преквачи.

Две деца, разнополови  съм отгледала и сме преминали през пубертета, та много добре знам, колко важна е ролята на майката в тези години.
Тук нещата са изтървани още в началото.
Когато е била на 13 и не е хукнала да заживява с гадже.

Разбира се, че за детето ми, вратата ще е отворена винаги, но при определени условия, колкото и обичта ми към него да е безусловна.
Мисля, че както прекалената строгост, така и днешната всеопрощаваща безхаберност, не са от полза за никого.

Можеш, ама на приказки. А на практика? Кои са потребителите с жълто около устата?

У вас е 2 години по-рано. Законът го позволява, но преди това няма измъкване от отговорността.

аз не знам къде остава моралната отговорност, родителската обич. Не мога, просто не мога да си го представя това, какво трябва да е направило едно дете или един пубер, за да му посочат вратата.  Единствено се сещам за насилие над родителите и другите деца в семейството - да ги бие, малтретира и всякакви такива ужасни неща.

Да не е твое така като гледам коментарите. Моля ви, не осиновявайте, не ставате за тая работа с този начин на мислене!

за какво говориш?