След удоволствието от снощната серия, коментарите са ви като продължение на приказката. Безкрайно интересни, провокиращи към много размисъл и емоции ме предизвиквате да изоставя логичната си рационалност и краткост на изказа.
Ще започна от няколко мнения в предишната тема, които сравняваха актьорските умения на Ханде Ерчел с тези на Неслихан Атагюл и с актрисата, която играе майката на Серкан, която също се казва Неслихан, но с фамилия Йелдан.
Ели-mama, твоето мнение съвпада с моето и по отношение на Туба Бююкюстюн!
Като студентка участвах в театралния драмсъстав на университета, в който следвах и научих покрай професията си и много за театъра и актьорството. Предполагам знаете, че съществуват няколко школи по актьорско майсторство като най-известната и прилагана в България е тази на руския актьор и режисьор Констанин Станиславски. "Ситемата на Станиславски цели “театрална истина”, която се постига след анализ на емоционалните черти на героя. Основният въпрос е: “Какво ме движи? Какво ме мотивира?”. Отговорът е емоция, актьорът използва емоционалната и сензорната си памет, за да извлече тази движеща емоция на повърхността.
Пример: ако героят губи любим човек и трябва да отиде на погребение, актьорът може да си припомни смъртта на собствената си майка. Резултатът е покъртителна сцена – с истинска мъка и сълзи."
"Брехтова школа носи името на немския поет, драматург и режисьор Бертолт Брехт. Ако системата на Станиславски цели пълно срастване на актьор с героя и създаването на друга реалност в която зрителят да повярва, да се потопи и да заживее, то Брехт цели точно обратното. Важно е зрителят и за миг да не забравя, че гледа актьори, които изнасят представление. Зрителят остава отвън, за да наблюдава, изследва, мисли и коментира. Брехтовата школа не е популярна, но има своите успехи."
За да не ставам досадна - има още популярни школи като Английската, метода на импровизацията - за тези, които ги интересува темата - ето един полезен линк: https://prozekcia.com/2010/06/actors_school/, от който са и горните цитати.
Какво е характерно за театъра - публиката е далече, актьорите не носеха подвижни микрофони и с много викане, мимики и жестове се изобразяваха емоциите на героите, за да може зрителят и от последния ред да разбере какво се случва на сцената. В киното, обаче, камерата снима директно в лицето и не е необходимо цялото това театралничене, за да изобразиш емоционалното състояние на героя. Още повече, че хората сме различни и в моменти на шок и скръб реагираме различно. Аз имам чувството, че застивам при лоша новина, спирам да дишам и усещам как сълзите ми капят, сякаш не аз, а душата ми плаче. Никакво кривене, крясъци или викове - само една страшна тишина, в която е цялата ми болка. Затова ми е много трудно да възприема за нормално кривенето на лицето, шумния плач, некотролируемите изблици - идват ми в повече. Неслихан Йелдан има много години театрален опит зад гърба си и това ѝ личи от километри. Страхотна е и съжалявам, че не разбирам и говоря турски, за да се разходя до Истанбул и да я гледам в театрална постановка!
Мисля, че Керем и Ханде използват по най-добрия начин школата на Станиславски! Те живеят с героите си. Дори на един от лайфовете им, на реплика на Керем, Ханде отреагира "това Серкан Болат ли беше". Защото тя за разлика от нас познава Керем Бюрсин и въплъщението му в Серкан Болат.
Защо харесвам стила на Туба Бююкюстюн и на Ханде Ерчел? Защото, когато ги гледам виждам героините им, а не актрисите! Забележете вие как коментирате Керем Бюрсин - как той играе ролята си! И за момент не забравяте, че той е актьор! Когато гледах "Аси" бях забравила за Туба и Мурат - за мен те бяха Аси и Демир. Защото "живееха" героите си.
В момента гледам Еда и Серкан и страдам заедно с тях. Не мисля как Ханде и Керем ги изиграват. Това е разликата. Това направи "Аси" легенда, както и е причината да се залепим за екраните и да не спира да ни вълнува какво се случва с приказката ни.
За емоционалната зрялост на Еда ще пиша в следващия пост, защото този стана прекалено дълъг и досаден.
Моля, не ме разбирайте погрешно - просто изказвам мнението си!