Моят мъж има брат,по-голям от него с 4 г. Вниманието не свеки е почти изцяло насочено към него,просто защото си има големи проблеми.Разведе се и си гледа сам (е,не сам,те му го гледат почти през цялото време,но нали той трябва пък пари да изкарва) детето.
Има неща,които ме дразнят като най пресния пример е този.Преди 3 г.,когато племенника беше 1 клас свеки каза,че ще му дадат 500 лв. за да го подготви за у-ще и ,когато дойде време моя Симеон да е 1 клас ще дадат и на нас. Явно тя е забравила какво е казала,защото днес девер ми ми донесе 100 лв.изпратени от нея,а тя по тел. казва " На X дадохме толкоз,сега и на вас"
Няма проблем,на нас техните пари дефакто не ни трябват и се справяме добре с разходите,естествено,че ще му дадат,на него му ТРЯБВАТ,а на нас НЕ. Единствено се дразня,че ме вземат за балък и лъжат.
Имам 2 момчета и един ден може да се наложи на единия да обръщам по-голямо внимание - и морално и материално,но ще гледам да не допускам такива елементарни грешки.
А другото е в главите ни и единствения съвет,който мога да дам е да си гледате собственото семейство,вие да сте добре и да си пестите нервите за по-смислени неща от живота!
Има неща,които ме дразнят като най пресния пример е този.Преди 3 г.,когато племенника беше 1 клас свеки каза,че ще му дадат 500 лв. за да го подготви за у-ще и ,когато дойде време моя Симеон да е 1 клас ще дадат и на нас. Явно тя е забравила какво е казала,защото днес девер ми ми донесе 100 лв.изпратени от нея,а тя по тел. казва " На X дадохме толкоз,сега и на вас"
Няма проблем,на нас техните пари дефакто не ни трябват и се справяме добре с разходите,естествено,че ще му дадат,на него му ТРЯБВАТ,а на нас НЕ. Единствено се дразня,че ме вземат за балък и лъжат.
Имам 2 момчета и един ден може да се наложи на единия да обръщам по-голямо внимание - и морално и материално,но ще гледам да не допускам такива елементарни грешки.
А другото е в главите ни и единствения съвет,който мога да дам е да си гледате собственото семейство,вие да сте добре и да си пестите нервите за по-смислени неща от живота!
Чаках в чакалнята на бургаската ортопедия (преди десетина години някъде), на съседната пейка седеше мъж на средна възраст с премазано стъпало, придружаван от майка си за смяна на превръзката. Та тази жена-майка беше завързала разговор със седящата до нея възрастна жена- колко лошо бил пострадал сина й, как много я боли за него и от този род нормални неща, накрая обаче изтърсва- "аз имам и друг син, ама него не го обичам толкова колкото този". Другата жена, явно сконфузена от чутото, смотолеви нещо от сорта "е ти пък, майката всичките си деца обича еднакво", а тя пак- не,не аз този наистина най-много го обичам... и продължи с тирадата, вече не си спомням подробности, но бяха страшни обяснения в любов към този син и децата му и изказвания против другия и неговото семейство, сякаш се горееше с това и сякаш това е най-нормалното нещо на света- да не обичаш децата си еднакво 
- на детето всяка сутрин му се прави закуска, готви му се и като каже "гладен съм" мама тича да му приготви нещо за хапване, сакън да не се повреди ако пипне нещо в кухнята.....
Има ОГРОМНА разлика от това да полагат грижи за този, който е в по-лошо положение и това да са СЪГЛАСНИ с всичко в името само на единият, независимо от ВСИЧКО. Определено е гадно, но за всичко си има време и съдник.