Детето и гаджето?

много поучителна история

Според книгата е лош - да. А и честно казано отделно от книгата аз мисля същото. Децата също са способни да мислят. Какво му показвате с бившия като се държите като двойка с единствената разлика, че не живеете заедно? Че рано или късно ще заживеете заедно. Добре ли е детето да живее в илюзии за нещо, което никога няма да се случи?

Аз се опитвам да намаля личните си контакти с бившия пред детето до минимум. Няколко пъти ходихме заедно в София ленд и тя радостно бъбри през цялото време:"мама, тати...мама, тати..." Въпреки, че е само на 2 искам тя да е наясно, че мама и тати вече не са едно цяло. Да всеки от нас я обича, но заедно няма да сме повече никога.

Aз доста се позамислих .Би ли ми казала коя е книгата която си 4ела искам и аз да и хвърля едно око  

Isa, това дето си то прочела в книгата ми звучи малко глупаво и едностранно. Хармонията винаги е някъде по средата.
Не може едни ненавиждащи се и воюващи родители да со по-добри от обичащите се.
Ако спите в едно легло с бившия или се целувате, може да обърка детето и да се зачуди защо не сте заедно - ами ще му се обясни причината и толкова. Лошото е, че в тази ситуация обикновено майката се надява да се събере с бащата и предава надеждите си и на детето. А и децата повтарят моделите на поведение, а едва ли искаш и детото ти да изгради същата връзка.
А да ходите заедно в парка или Патиланци, като се държите като приятели, без интимности и излишни пози - ами какво по-хубаво? Сигурна съм, че детето е щастливо с двама ви, но не се чуди дали няма да се съберете. Все пак тепърва ще има поводи да сте и двамата до него - рождени дни, първия учебен ден... Ами ако дъщеричката ти стане пианистка, на първия концерт няма да ходите и двамата, за да не я заблудите, че се събирате ли?
Дали родителя ще се вкопчи в детето зависи само от него. Имам позната, която въпреки, че е семейна, така е окупирала детето си, че силно се съмнявам дали то ще има личен живот.

А, какво значи, че няма да сте в сериозни отношения? Не мислиш за брак и още деца? А мислиш ли, че може 10 години да ти е гадже - това също е твърде сериозно.

Лошото е, че в тази ситуация обикновено майката се надява да се събере с бащата и предава надеждите си и на детето. А и децата повтарят моделите на поведение


Само да поясна.Нямам никакво намерение да се събирам с него.Преди го исках сега НЕ  И никакви целувки и тем подобни пред детето Само го казах хипотети4но защото се е слу4вало и се слу4ва сега като отидем някъде да си вземем стая а не две но при ясните отношения "родители не любовници"   

Tonkata, не помня точното име на книгата /много съм зле с имената  / беше нещо като: "Как да отгледаме дете без трвами, стрес и ..." от френски автор. Основната идея е изграждането на връзка с майката и важността на тази връзка, както и 'отделянето' на детето в един момент. Разглеждат се въпроси какво става ако не се изгради връзката или тя се разруши, както и какво следва ако детето не се 'отдели'... за мен беше много интересно.

angelica сигурна съм, че аз неправилно го предадох. Въпросът не е в това родителите да се карат пред детето... а да не демонстрират прекалено близки отношения - тип връзка. Точно това е и основата на показването на новата връзка.

Не са сериозни отношения, но точно с мисълта за продължителността й реших да извадя нещата на светло.

Съвсем не е така. Или поне не може да се тълкува по принцип какво му е в главичката на детето. Моят син не е виждал баща си от три години, че и повече. Чува го инцидентно по телефона. Няма да го познае, ако не му кажа, че това е баща му. Много пъти  е слушал обяснението защо мама и тати са се разделили и никога в съзнателния си живот не е живял с баща си. Въпреки това, преди месец ме попита кога ще се съберем да живеем заедно с баща му.

Така че, няма панацея и по този въпрос

Права си, но пък ти си чула въпроса и без да имате каквито и да било разходки с бившия. Мисля, че на всяко дете му се иска да расте в щастливо семейство и мама и тати много да се обичат, но това е копнеж, мечта... Всеки иска мечтата да е реалност.

Абе  Иса, недей така бе момиче, направо ме хвърли в музиката с тая книга, давай я да я четем:)))
Аз се виждам понякога с бащата на дъщеря ми, спим тримата в едно легло, след като минахме невероятни драми, а и още не съм сигурна, че най-трудното е  зад нас... вижда се че има обич, но е абсослютно сигурно, че няма да живеем заедно- просто човекът си е такъв, саможив.... обаче понякога се прегръщаме и целуваме пред нея... виждаме се по-скоро рядко- 1-2 пъти в месеца, стараем се да не зачекваме болни теми и просто прекарваме добре- но винаги с детето....
Сега няма да спя от мислене, това добре ли е зле ли е  за нея???
Аз винаги съм смятала, че  ако детето вижда прояви на обич, това е добре, дори ако хората не могат да живеят заедно... ще й обяснявам колкото мога защо не можем да сме в една къща, ама чак пък да не смеем да се прегърнем, за да не би да очаква да се съберем... не знам ...  и няма ли да е по-гадно никога да не е виждала някой да прегръща майка й и да показва обич???

Ей ви я книгата: "Да позволим на детето си да порастне без травми, стрес и неврози" от Марсел Рюфо - бестселър за 2005 г. във Франция.

Лично на мен ми допадна философията, не само защото ми е изгодно в случая, а защото съм много за емоционалното отделяне на детето от майката. Нагледала съм се на случаи особено на разведени родители, в които майките просто не оставят детето си да се отдели от нея и да порастне.

Ако слушкате и папкате като заспи звяра мога да ви попрепиша туй онуй от нея

Вече съм на бирата( т.е доволно нахранена ) та ако това е достатъчно, дай малко инфо:)))

Ето нещо преписано от тук, от там. Цялата глава е 10 страници:

Детето е потърпевш от раздялата на своите родители. Тя го принуждава да извърши психическо пренарисуване на техните образи и да се откаже от някои мечти.

Тъй като му е наложена тази раздяла никога не минава без страдание; ... Впрочем най-вредното при развода на родителите не е толкова страданието, колкото опасността от компенсиращото сливане, която той крие.

Винаги ли има страдание? Така смятам, защото за едно дете разводът никога не е банален....децата страдат, но страданието е част от живота и в крайна сметка успяват да си изградят съвсем задоволителна представа за родителите си. Те известно време се надяват, че раздялата не е окончателна, но рано или късно настъпва моментът, когато проумяват, че живота няма нищо общо с техните желания и родителите им няма да заживеят отново заедно...

Ако искаме всичко да мине добре е по-добре да не отричаме действителността. ...

И тъй като всеки прави всичко възможно, за да й спести страданието /отнася се до случай на дете на разведени/ , отстъпвайки пред всичките й капризи, резултатът е, че Елоди не може да прогресира. За да продължи напред тя трябва да изгуби илюзиите си. С други думи родителите й трябва да й оставят малко пространство, за да може неизбежната психическа болка да изплува /от тяхната раздяла/. Накратко – трябва да изживее малко депресия, да почувства болката причинена от раздялата на своите родители, да изгуби нещо, за да спечели нова свободна територия.

.....................

Често при трудните разводи раздялата на родителите води до възникването на нова двойка между майката и детето и много рядко, трябва да признаем, между бащата и детето. Това е фузионна двойка, която изключва онзи, който си е тръгнал. Майката се съсредоточава върху детето си и пренася върху него цялата любов, която вече не дава на партньора си, докато детето запълва присъствието на бащата, регресирайки към преходен етап от своето развитие и желаейки същевременно да облекчи мъката на майка си, която усеща като по-уязвима. Привързвайки се един към друг по този реактивен и присъщ на предишни поведенчески етапи начин, всеки от двамата се бори срещу празнотата, породена от раздялата, ала неусетно попада в капана на другия; ползата от това е краткотрайна, тъй като сливането не им позволява да осъзнаят реалността: майката – загубата на любовта, детето – отсъствието на бащата. За да се избегне подобно вредно за развитието на детето ‘прилепване’, безспорно най-добре би било след развода двамата родители да си намерят партньори.
.................

Често майката забранява да се срещат с нейната съперница, нерядко бащата настоява новият приятел на жена му да не е там, когато идва да вземе децата... Всичко протича така , сякаш онзи родител, който си е намерил нов партньор, всъщност не се е разделил напълно с другия и детето едва ли не от съчувствие желае това да се случи, за да избави своя родител от неговото страдание...

Иса, много интересно и благодаря за преписа.
Аз съм напално съгласна с написаното .
Аз самата съм дете на разведени родители . И въпреки , че обикновеното състояние на моите родители беше като"куче и котка" в редките случаи , когато се държаха добре един с друг и бяха заедно поради една или друга причина ,  се чувствах щастлива и сякаш подсъзнателно това ми е вдъхвало надежда, че би могло пак да се съберат. Няма да забравя как след една такава ситуация - запачнах да ги моля да ми направят  бретче или сестричка.
Относно гаджето на мама-аз мисля, че най-правилно би било детето да се запознае с гаджето (става въпрос- ако връзката е сериозна, а не авантюра), но без да се интимничи пред него. Хубаво е детето да свиква от малко, че мама е и жена и има нужда от близък приятел и колкото по-голямо става детето, толкова по-трудно би приело друг човек да е толкова близък с мама . В това отношение децата стават егоисти с времето. Трябва да бъдем най-вече приятели с децата си и да споделяме неща свързани с личния ни живот, за да могат и те да ни разберат правилно.


Редовно чета тук, защото съм дете на разведени родители, макар и да съм вече на 30г.

вси4ко е много хубаво, ама няма как да знаеш как ще се развият нещата след месец два или година и или пове4е.
за себе си ве4е знам, пълна вяра няма, а също и константни отношения - понякога хората само не знаят нито какво искат, нито какво 4устват, но пък са убедителни в прокламиране на противното;
или, аз съм против да се дава възможност за създаване на връзка между дете и 3ти 4овек, при положение 4е след време се прекъсва тая връзка безотговорно.
това създава втора липса.
на мен ли4но ми липсва един мал4о, колкото съм сигурна, че и аз на него, защото се полу4иха наистина едни истински отношения. аз бях третият 4овек в тази ситуация.
така че, все си мисля, че интуицията е най-важна - интуиция, нари4ам 4уството за самосъхранение. то знае най-добре. и обикновено не лъже, та не го подминавайте ако се обади.

Иса, какво стана - запозна ли ги?
Аз не мисля, че е страшно да ги запознаеш, стига детето да не усети че е супер целенасочено - ето това ще новият ти татко или нещо такова 
Моето съкровище е доста по - голямо и разбира повече, но я запознах - уж случайно се срешнах ме в макдоналдс и после се разходихме в парка - като нито сме се държали за ръце или целували ...... пред нея. След това още 3-4 пъти се видях ме с него като той вече идваше да ни взима от вкъщи за да излезем тримата заедно. След което отидох ме /група приятели - вкл. и той/  да празнуваме Нова Година /извън София/ - детето започна да ме разпитва кой къде ще спи и аз като взех да обеснявам и стигнах до него - казах - незнам сигурно ще си вземе сам стая /а ние с детето бяхме в апартамент/ и тогава тя сама ми предложи да го вземем в апартамента при нас - като изрично каза че ние двете ще спим на спалнята а той в другата стая на леглото  - така спахме първата вечер, а на втората тя усети че е по готино да спиш в стаята с телевизор а там беше едичното легло - и ние веднага се съгласих ме.
След което като се прибрах ме ми се зададоха един милион въпроси от сорта - Вие гаджета ли сте?, Обичаш ли го? Ще се жените ли? и........ Имаше и въпрос - Той харесва ли ме?
Сега резултата е, че като сме тримата заедно, тя слуша повече него отколкото мен
Така, че дерзай - не е страшно, ако не си уверена не допускай детето мнг да се сближава и привързва към партньора ти, но нека го познава. В началото ние не си позваляваш ме нито целувки нито да ме прегръща - сега това не е проблем - без да се прекалява ЕСТЕСТВЕНО.
УСПЕХ