Ще си отиде ли?

уф и ние сме в криза сега .Той се промени много.Озлобя.Но в ситуацията която сме  аз не искам да говорим.Разбрахме се че имаме проблем и че ще се борим но след месец когато и двамата премислим всичко(а и точно сега той не е в състояние да мисли трезво)След месец заминаваме за Испания -само двамата(боже ,как ще си оставя детето тук ) и се надявам да върнем тръпката,любовта и всичко друго което загубихме тази година.Но сега съм отчаяна от студенината м/у нас и се  горещо нещата да се оправят.
Ако ли пък не................. ......и след това
Внезапно прозрялата, надявам се да успееш да поговориш с него и да стигнете до решение на проблема си.Успех

Ако иска да си тръгне-просто ще го направи.Няма да го спре нищо, дори децата.Щом още е при теб, значи не е сигурен дали иска да го направи.Това е твоят шанс, щом не знаеш причината да я разбереш. Не се страхувай от това, което ще ти каже, истината винаги боли, но е по-добре от неизвестното. Трябва да си наясно, дали си заслужава да се бориш за нещо, или борбата ти е с вятърни мелници.

Най-добре е да знаеш истината сега, а и ако ще си тръгва да знаеш причината!
Какво друго ще ти остане - да се чудиш месеци, година - две, да се обвиняваш за всичко, да мислиш постоянно дали той ще си тръгне и къде ти е грешката ... и накрая той да си тръгне!
Защо е нужно да се самоизмъчваш през това време?
Говорете, разбери намеренията му и мисля, че ще си по-спокойна тогава!
А може и да е нещо временно и да отшуми и да сте много щастливи заедно! Пожелавам Ви щастие и любов!  

Преди 4-5 със съпруга ми бяхме пред раздяла. Кризата продължи може би половин година. През този период даже се Тони се беше изнесъл временно. Дългите разговори не помагаха ......
Съвсем из невиделица ми предложиха да отида на семинар за 10 дни в чужбина. Аз приех без да го питам, което много го подразни.
На семинара отидохме аз и моя много близка приятелка.
С нея не се бяхме виждали много отдавна, защото живее в друг град.
Тя почна да ме разпитва за семейството -как сме що сме.....и аз малко, по малко и разказах за нашите проблеми( тя беше първия и единствен човек, на които разкрих истината)
След като ме изслуша каза " Ако продължавате така вие по-добре се разведете"
Това много ме шокира , бях мислила за развод, но от устата на друг ми прозвуча много стряскащо.
Първите дни докато ме нямаше, се чувахме с мъжа ми ,но разговорите протичаха много формално.
На 4-5ти ден след заминаването ми почна да ми праща мили sms-и , и след още няколко дена sms-ите бяха изпъстрени с думи, като обичам те... липсваш ми.
Тогава разбрах, че не искам да се разделям с този човек и си припомних всички хубави моменти с него.
Връщайки се в България започнах да се държа сякаш никога не сме имали проблеми и това рефлектира и върху него....
Всичко се оправи, като с магическа пръчка за няколко дена(без разговори , без кавги)
........
Не знам дали моята история ще ти помогне, но се на надявам нещата при вас да се оправят....

И аз мисля така мила-но понякога децата задържат нещата за известно време.Дано се оправите всеки има ситуации в които му писва.Успех ти желая 

 Ако един мъж е решил да си тръгне, той просто си тръгва и нищо няма да го спре- нито деца, нито жена -никой, най-вече разговори!!! Мъжете не обичат да бъдат разпитвани, анализирани , да бъдат подлагани на разбор и т.н. Това ги плаши до смърт!!!! Просто го остави на мира, дай му свободата и не го задушавай!!! Ако ви обича, сам ще се върне и духом и тялом!!!! По-добре се изприказвай с някоя приятелка или отиди някъде за малко, но му дай свободата сам да мисли и преценява!!!!!

Съгласна съм с много от написаното тук! Ако иска да си тръгне-той просто го прави! Нито разговори, нито деца са в състояние да го спрат! Може състоянието в момента да е период на премисляне, дали с вас или без вас! Според мен сложи картите на масата и говорете! Разбери какъв е проблема! Каквото и да ти каже, колкото и да те заболи, поне ще знаеш ИСТИНАТА! Болката може да е много силна, но поне ще си наясно!
 Успех мила!      

Мила, много тъжна ситуация наистина. Сви ми се всичкото като четох и теб и майчето. От опит знам, че най-кофтито чувство е да си безпомощен. Очевидно кризата е дълбока, ти си го знаеш това. Очевидно проблемът е при него и той си живее с този проблем. В момента ти си товар и той е товар. И след като не можеш да повлияеш на външните събития, опитай се да повлияеш на себе си. Ще бъде за твое добро, а сигурна съм, ще се отрази и на връзката ви. Сигурна съм, че имаш една добра приятелка, с която можете да се грабнете и да отидете някъде. Отдели се за определено време от ситуацията - това е моят съвет. Не мисли само за това, усмихвай се, разговаряйте за себе си, за лудите ви години, върни се към спомените и самочувстието, което си имала преди този проблем, създай си нови спомени, ако трябва дори обсъдете някой привлекателен мъж, може и да пофлиртуваш - НЕАНГАЖИРАЩО естествено. Прави всичко, което ти е доставяло радост извън съпруга ти. Отпусни си душичката и след няколко дни си помисли отново над домашния въпрос. Ще видиш, че вече няма да ти се струва толкова тежък. Прибери се вкъщи и огрей дома си с новото си излъчване - то ще бъде забелязано не само от децата ви! Стискам ти палци!
Аз постъпих по съвсем друг начин в нашата криза, но имах неговото добро желание поне да ме изслушва. Казах му, че се чувствам повече жена извън дома си и след като и той се чувства по-завършен на работното си място, няма смисъл да се прибираме. Имаме си едно малко ангелче, което винаги ще има само един баща - именно съпругът ми, но другата истина е, че аз винаги ще си остана майка, но не е задължително да си оставам съпруга. Децата трябва да имат щастливи родители - дори и да са само с единия от тях! Това ти го казвам, в случай, че нещата между вас не се оправят. Бъди силна и уверена в себе си!

аз имам приятелка, която предишния уикенд бяха на ексурзия в Париж като влюбени и 4 годишен брак, а на следващия той й каза, че има едногодишна връзка с някаква колежка, че тя не го кефи вече, че имал други представи и искания от живота, искал да е свободен и тн и тн  и тн.
тоест, падна й като гръм  от ясно небе.
това й даде възможност да бъде по-силна в това, което я чакаше , тоест,
доста лесно изгради обида и нетърпимост към него и да вземе решение моментално.
гордостта й се събуди и му даде 'направление' без никакви уговорки
и въпреки прекрасното и умно  малко дете.
той си отиде , за да живее друг живот - свободен, с излизания и пътувания и не толкова зависим от работата.

оказа се, че не иска да живее друг живот , ами любовницата му
е бременна и скоро ще ражда. мъжа намери щастие в нейната гарсониера,
където ще простират пелени насред хола и така, свободно ще си живее.
няма лошо. така разбира живота - така да живее.

затова мисля за себе си, че ако има нещо някой ден искам да ми дойде като гръм от ясно небе.
да нямам време да мисля, да чуствам, да плача, да търся причини ( в себе си) и тн.
просто да го ритна и да продължа да живея спокойно.

Пусни го да си ходи-и-и!!!!!За всички ще е добре!

Аман от такива категорични мнения!
Много е лесно да кажеш на някой непознат: "Зарежи мъжа си!" И откъде можеш да си сигурна, че точно така ще е добре за всички, само от няколко споделени изречения, без да познаваш засегнатите страни? Мислете, бе, хора, мислете преди да кажете на някого да разруши живота си!

Наистина е много лесно да кажеш на някого напусни го и т.н.А дали ако сте на мястото на това момиче ще го направите?Все пак преди да се разруши един брак или връзка,трябва да се направи опит за спасение,поне според мен!!!

Не мога да ти дам съвет-съжалявам ,просто аз винаги съм била крайна в постъпките си и ако на мен ми се случеше нещо такова не бих останала и минута с този човек .Незнам дали ще ти е от полза това което ще ти кажа,просто искам да ти вдъхна кураж- не унивай миличка,не падай духом,най-вече заради децата си,ако е решил да си тръгне- да си ходи-недей да се унижаваш да го молиш да остане,не се подценявай,няма да помогне.Напротив аз съм на мнение че ако те вижда весела,засмяна,красива и щастлива,въпреки че ти е много болно ще осъзнае какво може да загуби и ще се вразуми...Мъжете не обичат женски сълзи,не знаят как да реагират и това ги плаши затова бягат,защото не знаят как да постъпят...
Горе главата- само така ще му покажеш че си личност!