Кога децата ви се научиха да четат

Честито, това е страхотен момент - според мен не по-малко вълнуващ от прохождането!
Колко е голям четецът?



зайкото (3г8м) чете прости думи от рода на СУПА, БАБА, МАМА (съгласна-гласна, съгласна-гласна), стига да са написани с големи букви
учена е, не е като да се е научила сама... но всичко с "бебешки стъпки" и на игра. Сега почваме "сложните" думи като "ТРЕВА" и др.
Много й е интересно да пише на компютъра, днес написа сама "ЗЕЛКА", "МАМА МИЕ БЕБЕ" и "ДИНОЗАВЪР" 
Буквенката й е интересна, макар че на мен ми призлява от дизайна й...

Пусни една анкета.

А, няма нужда от анкета, просто така питам, пък и ми е много хубаво и исках да се похваля.
Едновременно бях много щастлива и много уплашена колко е голям сина ми вече и как скоро ще стане и пубертет и край на гушките и целувките, и игрите заедно, и разходките:)

Като гледам моята блейка, ще се научи да чете чак във втори клас, като мен - Голямата блейка. 
За моя радост имаме все пак някакъв напредък - познава доста букви и вчера написа буква А веднъж, след което (както си му е редът) му писна и започна да рисува оръжията на индианците, как точно ги били правели и отидоха и букви, и всичко.

Нашият син няма още 6 г, но срича доста добре. Вече сам си "чете" детските списания, разни книжки, части от надписи по ТВ (докъдето успее), табели по улиците и т.н. Наистина усещането първият път като го чуеш е много приятно. Дано да се запази интересът им към четенето и с удоволствие да четат книгите в ученическите си години.

На точно 6 г. се научи да чете.Тъкмо навреме според мен.

То и моя е блейка, каза, че изобщо не му трябва да е ученик и да пораства и да учи английски и т.н. и че не иска да умира , а да живеем всички поне 130 години.
А, да, и мама да не остарява, разбира се.
За тати нищо не каза

Браво на вас!!!

Ние сме почти на 7 и само сричаме 
Лалето,на колко годинки е твоето детенца?

Да, и ние на 6 г. бяхме така  . Сам изяви желание да се научи, само му показах от един буквар как да свързва сричките. В 1-ви клас четеше доста добре, а във втори- почти не сричаше.Сега ще е 3-ти, и след прочетените за лятото книги вече изобщо не срича.За съжаление обаче не чете с удоволствие, а само по задължение.

На 6.5 е:)

Сравнително рано. Четеше гладко и доста бързо още преди да навърши 5 години.

И моята беше от блейките, много трудно започна да чете гладко, в началото на първи клас знаеше 3 букви на кръст, а в края още правеше грешки, за сметка на това сега чете като фурия, това лято е прочела 15 книги.
Не е решила нито една задача, но поне четеше 

Ле-ле, много сте напред! Браво на вас!!!   

И аз бях така - със задачите бях скарана, но затова пък четях непрекъснато.

Синът ми на 6 г. четеше свободно.Калина сега е на 3 г. и 10 м и вече си пише името сама

ама голими сме похваланки

Баткото започна училище на 4 и половина, там го научиха да чете и на 6 и половина за първи път прояви интерес да си чете книжките сам и така до днес. Сега е 5ти клас (9 години), но посещава уроците по английски на 6-то класниците
Но с четенето на български поизоставаме, от скоро започна да чете книжки на български сам. До сега е прочел само първата част на Крокодила Гена. От една страна книжката е занимателна за 9 годишно дете, от друга изреченията са кратки и опростени, а буквите не са много ситни. Само където няма шарени картинки  Много ми е трудно да му избирам книжки за четене на БГ, хем да са му интересни хем да са на по-ниско ниво за четене 

Не знам дали ще съм ти от полза, твоят батко е малко по-големичък, но в България има една поредица на издателство "Фют", "Във вълшебната гора" се казва, моите деца нея като че ли най-харесват от донесеното това лято.  Историйките са ритмични, съвременни, с добро въображение, шарени, необременяващо количество текст на страницата. Имам само някои съдържателни коментари към качеството на картинките (пише например, че Ежко жонглира с цели 20 топки, детето тръгва да ги брои и те се оказват 10), но някак си замазваме положението. 

В първи клас се научи да чете синът ми. Не съм бързала да го уча, само съм му помагала, ако е проявявал интерес. Макар да знаеше от много малък буквите, четенето го започна на седем и нещо години. За сметка на това обаче със задачите е напред.

Може да срича, но е далеч до четенето. 
Обаче изкара цял изпит, доста успешно при това, има отлични резултати на тестовете

На 6,9 г. са, сега ще бъдат първи клас. Тя срича по-добре, той - по-зле. Но не четат и двамата. Имах амбиции да ги уча, но учителките в детската градина ме убедиха, че трябва да им е интересно в първи клас. Надявам се да не съм сбъркала.
Иначе познаваха почти всички букви преди да навършат 4 годнини.
Много добре смятат, особено тя, даже ми писна да ме кара да й измислям задачи.

На 5 години можеше да чете сносно. Пишеше с печатни букви, както и на компютъра. С приятелчето си от Бургас, което е на същата възраст си пишеха кратки имейли или по кю-то.

Никога не съм я карала насила. Сама си научила азбуката от една картинна такава. Свързвала животното или предмета на картинката с написаната буква и така я научила. Даже ме смая един ден като ми я издекламира.
После и показах как да свързва буквите в срички(което беше най-трудното) и след това четеното просто трябваше да го упражнява за да стане гладко.

В началото като се научи по имаше интерес към четенето. Много обичаше да хване комикс под мишница и да се запъти към тоалетната да го чете като Ал Бънди  .
Сега обаче рядко похваща сама книга. Обикновено трябва да бъде подсетена.

На 5, даже не ги беше навършил.
Почти сам успя да се справи. Баба му му беше показала ка да свързва буквите в срички, отначало трибуквени думички, после вече четеше. И сам си взимаше книжки да си чете.
В подгответо даже участва в маратона на четящите и беше много горд от успеха си

голямата дъщеря започна да чете на пет, тогава тръгна на училище. малката, две години по-малка - на три и половина-четири покрай сестра си. на пет четеше книгите, които четеше сестра и - пипи, хари потър и прочие, друг е въпроса колко ги разбираше. сега - на 9, за цялото лято я е прочела две книги, я не. мисълта ми е, че ранното научаване на четене не е гаранция за трайна любов към книгите. синът е на 3 и 9 месеца. познава всички букви, няколко може да пише, казва си името по букви и го разпознава написано, но всичко наизуст, по папагалски, не мисля, че прави нещо осъзнато. иначе си избира редовно книги от библиотеката в детската градина .

Синът ми се научи да чете в 1 клас ,а дъщеря ми в детската градина- на 6 г. Когато бяха много мънички, непрекъснато им четях ,без книжка не заспиваха. Не съм насилвала нещата и не мисля че това е от голямо значение за развитието им / имам в предвид четене в много ранна възраст/ .За мен беше по важно да контактувам по често с тях, да си играем и изобщо да сме заедно .Мисля че учителите се справят добре/ поне до 4 клас /.Надявам се нещата и в по горните класове да се пооправят.             А времето в което нашите съкровища са свободни да играят на воля е толкова малко че ....   некада ги оставим, после знаете, цял живот учим

виктория се научи да чете някъде около четвъртата си година - четеше букви и ноти еднакво добре. преди първи клас беше прочела първия хари потър. откакто се научи, не е спирала да чете.

габриела от доста време проявява интерес към четене и писане, но се ограничаваше само с имена на познати хора. от два дни срича двусрични думи и пише старателно. снощи сътвори първото си писмено изречение: БОБИ ЧАКА И ЧЕТЕ КНИГА (Iva_D, това наистина е в чест на вашето семейство!   )

все още разпознава само главните букви и то не абсолютно всички. учудващо добре си служи обаче с наличния материал.

Днес по случай първи ден в ДГ направихме и прочетохме първата "самостоятелна"  книга, за динозавърчето Лулу в детската градина. Малко е... ъъъ... поучителна, но затова пък е кратка и с по два сантиметра букви. Общо взето я научи наизуст, но за пръв път може успешно да се преструва, че чете (а като забрави нещо, наистина се пробва!) Важното е, че й дойде самочувствието на "чела мишка книжка".

Синът ми е на 4.9, познава всички букви, пише ги, къде като умрели лебеди, къде разбираемо, къде огледално, но не можем още да се научим да сричаме, а и аз не го насилвам, усещам че още не е готов и не искам да убивам желанието му. Май клоним към математиката(смятаме безгрешно до 10).

само да вметна, че не гледам на рано проявения интерес от страна на детето към буквите и книгите като на лишаване от детство 

габриела днес чете, писа, рисува, организира рожден ден за три кукли, игра на двора, гледа филм, разглежда книжките, които аз й прочетох през деня, гушка мен и баща си - има време за всяко удоволствие...

а по отношение на ученето не мисля, че за който и да е човек е добре да прекара и един ден без да е научил нещо ново....

 Димана се научи да чете в първи клас и в момента я затруднява(тя не го осъзнава) четенето, чете много бавно, но за мен е особено изненадващо, че при цялата монотонна и отнемаща време процедура на нея и е интересно, това която е прочела и с желание го разказва (честно казано мен ме приспива с ритъма, който чете на глас).

Това на мене ми се струва по-важно - че разбира какво чете и че й доставя удоволствие.
А ние иначе сме по стандартната за страната система. Борис започна да чете на около 5 г. и половина, в предучилищната. Александър като цяло се движи академично с малко по-бързи темпове от мерак да конкурира брат си. Борис откакто се понаучи, в повечето случаи си чете книжките сам. Но аз си давам сметка, че може би трябва да го контролирам какво разбира. Виж, имена на магазини, продукти, сладоледи и други изкушения чете и разбира без грешка.  Не можеш вече да подминеш леко, защото ... "мами, ама там пише така, аз го прочетох".
Основно обаче и аз мисля като миз - че това кога детето ще се научи да чете, не е гаранция за траен интерес към четенето в бъдеще.

На шест четеше гладко. а в училище го накараха да срича,

Олеле и аз бях така като дете  . И ме беше срам да си кажа, че мога да чета гладко, та сричах насила. Изчаках да похвалят някой друг колко хубаво чете, та тогава набрах кураж да си кажа.

Това дали ще запази интереса си към четенето, не е от съществено значение. По-важно е да насърчаваме децата си и да им помогнем да развият и използват целия потенциал, който притежават. Предпочитам син, който да се реализира добре в живота и който умее да се справя добре в различни житейските ситуации, отколкото книжен плъх. А твърденията, че децата се насилват и че им се отнема детството като се научат да четат или смятат по-рано, са пълни глупости.  Ако на едно дете на 4 г. не му е интересно, трудно ще го научиш. Насила хубост не става, особено при по-малки дечица.

И аз така мисля:)

Имате ли наблюдения кога и как се преминава  от познаването на буквите към четенето? Синът ми знае всички букви (и българката и латинската азбуки) още откакто беше на две и половина, но оттогава почти никакъв напредък. Може да си пише името с  и знае да пише повечето букви, но не успява да чете на срички. Просто се чудя как мога да му помогна да напредва нанякъде

мога да ти кажа "бебешките стъпки", с които ние преминаваме от букви към четене

1. разказах приказка за горката буквичка "Д", на която й било много скучно и самотно (рисунка на тъжна буква "Д"), но после при нея дошла буква "А" и станали весели (рисунка на веселите букви Д и А, хванати за ръка). Обаче не знаели как се четат, дошло едно зайче и скочило от Д на А и станало ДА! (повтаря се с други двубуквени думи)
2. Пръстчето на детето играе ролята на зайчето, упражнява се да събира по две букви в сричка
3. от всякакви брошури режем правоъгълничета, пиша срички на тях и правим "влакче" - има специално изрязан локомотив. Като стане дума, влакчето "тръгва" - движа го по масата, казваме "пуф-паф" и т.н.
4. "Намираме" срички тук-таме (през лятото на плажа беше хит морето да изхвърли мидичка-сричка (бързо написана с перманентен маркер и извадена от пясъка до чаршафа)) Камъчета, листа също стават. После ги събираме и гледаме какво е написало морето, дървото, реката и т.н.
5. Писане на буквите по пясък, с тебешир по асфалта, с пастели по хартия - паметта на тази възраст е психомоторна, движението е много важно. А и друго самочувствие му идва на детето
6. Добрият стар WORD - пишем с мноого големи главни букви, маркираме сричката, която трябва да се прочете, и когато я прочете, пускам ефект - сменям цвета, правя я да мига и т.н.
7. Пишеш в уърда текста на лесна песничка и маркираш активната сричка, докато я пеете бавно
8. Сричков риболов - на въпросните вагончета им се слага по един кламер, слагат се в пластмасова купа и се ловят с въдица от магнит, вързан с конче за молив. Кой каквото хване и прочете, остава за него. Печели този с най-голямата купчинка. Куклите могат да участват, да четат грешно и детето да ги поправя
9. Оставям й бележки - "обичам те", "ела в хола" и т.н.
10. Пикник за кукли - пиша им имената на листчета и ги нареждам около една покривка на земята в детската. Тя трябва да нареди всяка кукла до името й. Нашите са с лесни имена - Ая, Ния, Алма, Пипи..
11. Вчера направих първата книжка - на нашия пазар няма книжки с достатъчно големи печатни букви. Много е горда, вечерта каза на баща си "Сега аз ще ти почета" (повечето е рецитация по памет, но все пак чете, където е забравила).
12. Пише на компа - 500% увеличение, печатни главни букви. Много й харесва
13. Буквенката (тя рядко играе на компютърни игри, така че това я впечатлява).

Ние знаехме малко букви на кирилица, като бяхме на 4 годинки. После започна училище тук, научи буквите, но системата за четене е различна от българската, не сричат. Не знам дали и във Франция е така  От самото начало започват с четенето на елементарни думички и запаметяването им. Правилата за писане и четене се учат няколко години по-късно. Първата година в училище (4-5 год) научи азбуката и четеше елементарни изречения, но само в мое присъствие. Втората (5-6год) започнахме да четем по-сложни изречения и началото на третата година попаднахме на една серия книжки, които толкова му харесаха, че нямаше търпение да ме изчака да се освободя да четем заедно и започна сам 
Сега се е запалил по поемите на Michael Rosen. Горещо ги препоръчвам, написани са специално за деца, има книжки както за най-малките, така и за по-големите

Анда, благодаря ти за подробните и толкова симпатични и забавни идеи!     Ще си ги изпечатам и ще ги използувам винаги, когато мога. Мисля, че точно такъв начин на учене ще му хареса на моя читател.

Мери,  във Франция доколкото разбрах още има спор коя система е по-правилна - "тоталната" (май разпознаване на цели думи) или друата, на срички, та не знам на кого ще попадне когато стигне до истинското училище. Затова мисля да се съсредоточа върху четенето на български. На френски все ще се научи в някой момент.

 

Беше на 6 годинки.

Голямата на 5 четеше сама. А малката е на 5 и само пише. Страхотно пише - или изяжда букви, или от дясно на ляво. Но отказва да се учи да чете. Предпочита филмчета. Не се натрапвам и помагам само ако ме помолят.

От миналата година Дияна започна да чете по срички, но не може да прочете дълъг текст. не я насилвам. Сричките ми бяха най-трудни за обяснение и се отказах след Nтия опит. И Дияна ме изненада един ден - започна да образува срички Може да пише цялата азбука, но понеже е левичарка някои букви ги пише огледално И с някой цифри е така.

На 3 г. знаеше всички букви безпогрешно. На 5 се научи да чете. В момента е на 6 и чете по цяла приказка. Впрочем може и да смята - събиране, изваждане и умножение до 100. Не сме я натискали - просто й е интересно. Брей, голяма фукня падна, чак ми стана неудобно, но това са фактите.

Големия ми син се научи да чете сам малко преди началото на първи клас. Аз му показвах буквите и му четях приказки но не съм го насилвала да чете. Интересното беше че и той като дъщерята на АнМари беше левичар и можеше да чете еднакво добре и наобратно. Мислех си че е така защото докато срича се вглежда внимателно в буквите. Докато не ми донесе първата диктовка в първи клас с оценка ДВЕ. Детето страшно притеснено ми подаде тетрадката и взе да обяснява нещо. Аз отварям и какво да видя - диктовката на последния лист от тетрадката и цялата написана огледално. Доколкото разбрах той си играел когато госпожата казала да отворят тетрадките и да пишат. Отворил той, но в бързината отворил от обратната страна. И понеже знаел че буквите започват от полето (а полето в случая е от другата страна) започнал да пише от полето към края. Аз мигах на парцали едно известно време докато се сетих да взема огледало и да го разчета с него.  Всяка буква беше обърната наопаки. И това написано под диктовка, без да има време да мисли и да ги подрежда. И сега може да чете и пише наопаки....еднакво грозно.

Синът ми започна да чете на 6 години,а дъщеря ми все още е доста далеч от този процес!

chumbi, по въпроса за сричките - моето мнение е, че това е нормалният начин за обучение по четене на български език. Дори и да има разни затъмнявания в края на думата, азбуката ни е силно фонетична и сричкообразуването върши прекрасна работа. Съвсем наскоро гледах български буквар - започва се от гласните, защото без тях сричка няма. "Ма, мо, му, ми, ме", са "ма, мо, му, ми, ме". От френския нямам представа, но на английски "ma, mo, mu, mi, me" могат да звучат по сума ти начини според модела, в който са включени. И нашите хлапета тук така учат - започват със съгласните като образуващи шаблони, и много римуват. За английския тази система работи добре. Иначе съм съгласна с твоя извод да се съсредоточите върху българския. С френския така или иначе ще се справи, като му дойде времето.

...

martisun, според мен това си е дарба! Впечатлена съм  А учителката нищо не е разбирала, аз бих писала 6+ и бих му обърнала внимание следващият пък, как точно да подреди текста 

martisun, защо не се обърнеш към психолог за детето ти - тази способност да чете и пише в двете посоки често е признак за по-бързо интелектуално развитие. Може да има много висок IQ, например.
Знам това, защото моят син има наченки на същия ефект и се оказа, че за някои неща е с поне 3-4 години изпреварил възрастта си (но пък за други е изостанал).