Публикувана: 13 септ. 2006, 19:48 ч.
Последно мнение: 30 дек. 2006, 05:20 ч.

За родителството

2 889
66
1

# 15 15 септ. 2006, 13:34 ч.

Мнения: 1 425

A ако е имало хора при развода, който да ти казват да не си разваляш тотално отношенията с бившия?
Дали шеше да ги послушаш или щеше да кажеш - знам аз какво правя, ти не ми се бъркай, то отстрани не се вижда?
Има хора които не приемат съвети каквото и да става. То ако не ти дойде акъла - отвънка не могат да ти го налеят.

# 16 15 септ. 2006, 15:42 ч.

Цитат на: Isa в пт, 15 сеп 2006, 11:26

Цитат на: magda77 в пт, 15 сеп 2006, 09:54

....но никой не е в състояние да ме накара да давам малката на баща й-защо да причинявам още болка и на себе си ,и на детето си.Детето не е кукла,с която можеш да си поиграеш,да й се порадваш,а като ти омръзне-просто да я захвърлиш.То си има чувства и не смятам,че лично моята дъщеря губи кой знае колко от това,че не се среща с баща си.Когато порасне и разбере цялата истина за него,тогава сама ще си решава.

Извинявай, че използвам твоето мнение, но то е мисля като на много майки.

Да, детето ти не е кукла, така че не ти трябва да я 'даваш', нито ти следва да определяш отношенията й с баща й, нито ти можеш да прецениш вредят ли й или не. Последното, защото не можеш да разграничиш твоите отношения с бившия от неговите с дъщеря му. Сигурно звуча грубо, но в случая говоря от името на дете на разведени родители, а не от името на разведен родител /макар да съм също и такъв/.

Децата имат нужда сами да вземат решение. Като го вземате вместо тях уж за 'тяхно добро' вие само губите. Лош, добър, отговорен или безотговорен - това е бащата на детето ви и освен в случайте на проявено насилие аз не разбирам и не мога да приема да се прекъсва връзката родител-дете. Когато детето порастне достатъчно, че да решава наистина само - вече е прекалено късно и за него и за бащата.

Andjy, вместо да се чудиш защо другите майки са такива - попитай се защо ТИ си била такава и си разрушила връзката на детето ти с баща му. Защото е много лесно сега да гледаш нещата от другата страна... Трудно е да ги погледнеш, когато ти си вътре.

Имало е случаи, когато и аз съм ограничавала вижданията на бившия ми с дъщеря ни. Случаите, когато по отношение на нея той е постъпвал неразумно или вредейки й - като това да я вземе от градина без да ме уведоми и да я вози в колата си без седалката й за кола. Но не си позволявам да пренасям собствените си негативни чувства към него в отношенията му с детето.

Мога много да пиша по темата, защото въпреки мирния развод на моите родители и въпреки, че привидно не са ми пречили да общувам и с двамата на практика дълги години бях 'заложник' на негативните им емоции един към друг. Замислете се и не бъдете егоисти по отношение на собствените си деца.

Съжалявам ако ви звучи прекалено емоционално, но темата наистина е изключително емоционално заредена за мен, за това и се въздържах от мнение до сега.

Извинявай много,ама не съм съгласна.Всеки гледа от своята собствена камбанария все пак.Ако аз не мога да преценя кое вреди на детето ми,кой тогава може?Много добре разграничавам собствените си отношения с бащата и тези на дъщеря ми.Ти как би реагирала,ако детето ти се разстройва всеки път,когато баща му го удостои с петнадесет минутно внимание,а после не се вясва месец?Какво печели детето от тези срещи,освен разочарование и отрицателни емоции?Какъв пример може да бъде един безотговорен и неуравновесен човек за едно дете?Децата,когато са толкова малки,НЕ могат сами да взимат решения или да преценяват кое е добро за тях и кое-не.Ние,майките,сме за това,поне докато пораснат.Аз и само АЗ отговарям за физическото и психическото здраве на детето си и не виждам смисъл,щом "бащата"не дава пет пари за детето си,да го товаря с негативни емоции и съзнателно да наранявам дъщеря си,само и само да не се прекъсва връзката баща-дъщеря.Това не са бащи,те са просто донори,истинските бащи ги боли за децата им,а нашия не е такъв.Така,че смятам,че никой няма право да ме съди,че разсъждавам така-не смятам,че е егоизъм,това,че се стремя да предпазя детето си от болката и разочарованието.

# 17 15 септ. 2006, 16:06 ч.

Мнения: 332

Мъж,който е способен да изостави детето си,само защото му се е приискала чужда булка и неможе да си държи оная работа в гащите/както беше в моя ,а и в повечето случаи/,не не никакъв родител.Не е нормално жената да опъва за всичко,да е и майка и баща,да се бъхти като луда,да мисли как и откъде да изкара пари за да се грижи за детето си,а мухлъото да се появява 2-3 пъти в месеца и да подлудява детето със водене по сладкарници,играчки,лакомства и т.н.т.Не ч честно те да нямат ангажименти,освен 50 лв. на месец.Има и още по-нагли говеда,като моя бившия-запознава детето с всяка нова приятелка???
И аз да не искам да го откъсна ли???
ако мога ще го залича от земята.Искам да се пръждоса някъде,да съм здрава за да работя и да си гледам детето.Това е.Достатъчно са наранили децата си като напускат семейството си....
Незнам какво да кажа.

# 18 15 септ. 2006, 18:48 ч.

Мнения: 552

mickymarij, абсолютно съм съгласна с теб, защото и при мен имаше подобен, да не кажа още по-фрапантен случай - баща му го води за един ден 3 пъти на един и същи филм, само че с 3 различни мадами.. ooooh!

Няма да ти разправям как се почувствах когато разбрах, но това изобщо не пречи на сина ми да обича баща си и той да му липсва.
Пък каквото и да си говорим, децата си имат по една майка и един баща, независимо на какво ги подлагат те.

# 19 15 септ. 2006, 20:36 ч.

София
Мнения: 6 999

Няма да споря по въпроса Peace

Всеки си има глава на раменете - да мисли и да си носи последствията от собствените постъпки. Казах мнението си на дете на разведени родители. Дано не се окажете на обратната страна като Andjy един ден. М/у другото сега майка ми и баща ми са в чудесни отношения - дори жената на баща ми и майка ми си пият кафето заедно, но това не помага на онова дете в мен, чиято майка поставяше условия да виждам баща си само ако не е с гаджето си.

М/у другото нито един от родителите ми не е наясно колко мъка и болка са ми причинили, както вие сега не сте наясно колко болка причинявате на децата си под разни благовидни предлози като да не ги запознавал бившия с приятелките си и да не ги 'подлудявал' със сладкарници и играчки.

Моето дете вижда баща си винаги, когато той поиска това и ако зависи от мен ще продължава да го вижда. Да, причинява й болка, но по-добре е той да й причинява болка, но да имат връзка отколкото аз да я лиша от баща.

Ако скъпия ми бивш прочете това след като 2 часа днес се карах с него по телефона за отговорностите му към детето ще падне. Така че не му го показвайте.

# 20 15 септ. 2006, 20:48 ч.

Права си,всеки сам решава за себе си.Не смятам,че причинявам болка на детето си-напротив,болка й причинява само баща й.Ще ви кажа един случай,вие сами си правете изводите.Значи малката има рожден ден/знаете децата как се радват/.Аз подготвям всичко,купуваме торта,правим вечеря и два дни предварително сме се разбрали с таткото,че вечерта ще дойде у нас.Часът став 5,6,7,8,а той не идва.Ние стоим и го чакаме,детето подскача при всеки звън на телефона,стои на прозорците и чака баща си.Тя не иска да духне свещечките без баща си.Аз му звъня,той съответно не вдига.Детето плаче,целият рожден ден отиде по дяволите,а той дори не се обади,поне да ме излъже нещо.Сигурна съм,че този рожден ден ще остане завинаги спомен в живота на детето.И кой в крайна сметка му причинява болка-аз или баща му?Ако беще нормален човек,който го е грижа за детето-никога нямаше да ги спирам.Това не е отмъщение-просто защитавам детето си.

# 21 15 септ. 2006, 20:53 ч.

София
Мнения: 6 999

magda77 от какво я защитаваш? От негативните емоции, които така или иначе я очакват в живота.

Може да го запомни, но може и да не го запомни. Ако го запомни - таткото е лошия - ти си добрата - нали? Ако не го запомни - никой не е лош.

Но ако ти не й позволяваш да вижда баща си - ти ще си лошата за нея. А може и след време да си даде различна интерпретация на това защо баща й не е дошъл на рождения ден, примерно защото ти не си го искала там.

Идеята ми е децата сами да си направят изводите - те не са никак глупави. Лично мен хич не ме притеснява това колко много я лигави бившия като я взема - знам, че нищо не би ме изместило в сърцето на детето ми. Не ме и притеснява мъката, която й причинява, стига тя да е в поносими граници.

# 22 15 септ. 2006, 21:17 ч.

Нямам никакво намерение да споря,всеки защитава своята гледна точка.Знам,че я очакват негативни емоции в живота,но нужно ли е те да започват още от най-ранно детство,когато мога да и ги спестя?Дъщеря ми е на 5,така че със сигурност ще помни защо не е дошъл баща и-просто защото не е искал.Аз никога не съм го лишавала от детето/досега/.За него просто всичко друго е по-важно от детето му.Изобщо не се страхувам,че баща и ще ме измести от сърцето й-той просто няма подход към нея,не знае какво я вълнува,какво обича,и то не защото аз съм го лишавала от нея,а защото никога не си е направил труда да й обърне внимание,да я приласкае.А за мъката,която децата изпитват заради бащите си-никой не знае кои са поносимите граници и какво причиняваме на крехкото детско съзнание.Не е необходимо тормоза да е физически-психическия е по-страшен,защото остава отпечатък за цял живот.

# 23 15 септ. 2006, 22:03 ч.

Мнения: 2 863

Цитат на: magda77 в пт, 15 сеп 2006, 20:48

Аз само бих казала, че ако знам всичките тези неща, които изреждаш за баща й, например не бих го напарвила център на тържеството й. Може да го поканя, но не бих планирала рожден ден тримата заедно и да зависим той ще благоволили, като знам, че може и да не благоволи. Дно ме разбираш правилно, просто ти давам друга гледна тока....понякога ние самите поставяме бомбите със закъснител.
За съжаление наистина в трудно човек да прецени обективно ситуацията си, когато е точно в центъра й... В предишна тема бях писала, че колкото и да е "нечестно" и "несправедливо", децата наистина изпитват неподозирано силни чувства към биологичните си родители....
Мисля, че основният замисъл на темата е бил жените да се замислят дали и доколко се оставят на обидатата и огорчението да определят срещите на децата с "онези лоши хора- бащите".....

# 24 15 септ. 2006, 22:09 ч.

Мнения: 2 863

... и се сещам да добавя, че чисто биологично мъжтете и жените не са в равани стартови позиции пред децата си и именно изискването на жените и техните очаквания за такова равенство са прични за огромна част от драмите на разделените родители.
Има мноог мъже, които не умеят да се радват на малко бебе- за повчето жени това е инстинкт. Има много мъже, които не умеят изобщо именно да приласкаят едно дете или да изградят отношения с него. За много от тях, дори и живеещи в един дом с детето, то е повече фон, отколкото смисъл на деня....и още и още...
Всичко това не значи, че не си обичат децата, просто ги обичат по начин напълно непонятен за една жена. Рзабира се тука изключвам пълната липса на контакт( за която също може да се даде обяснение) както и случаите на физическо насилие в семейството. Хм, дано ме разбрахте:))

# 25 15 септ. 2006, 22:20 ч.

София
Мнения: 6 999

Jaly, много хубаво си го обяснила това...

Всъщност аз така правя по отношение на Дариа. Днес по време на 2 часовите ни караници с бившия му казах, че аз нямам нужда от него, за да си гледам детето. Пари имам, мъже готови да са бащи има... Ако той иска да е бащата - добре дошъл е. Но когато детето е болно и друг мъж идва с мен при лекаря, да не се чуди защо той се превръща в татко, а баща й става 'чичо'. Да я вижда когато той реши иначе... Тя самата ще спре да изпитва такава силна привързаност, ако друг и дава положителните емоции, а не баща й. Няма нужда аз да го изхвърлям, той сам се изхвърля.

# 26 15 септ. 2006, 22:44 ч.

Мнения: 2 863

Да, Иса така е, макар в последното да не съм напълно сигурна. Дъщеря ми си има човек покрай нея, който много я обича, точно търчи и до болници и за лекарства, ако е нужно- абе много я обича... да ама тя, макар да вижда баща си 2 пъти в месеца, а много често е и по-рядко, си умира за него и накак си гледа да му се хареса....и не го забравя и това е, каквото и да сме правили... по едно време не я виждаше гушнал тезата, че като не може да е 100%-ов баща, а той настина е такъв човек,че няма как да реализира подобен род бащинство, по-добре да не я вижда и тя ще свикне и ще приеме другия човек и ще го забрави....Да, ама не... както казваше Петко Бочаров Joy

Та не разчитай много, а и все си мисля, че твоят я обича, просто си е едно голямо хлапе още.. ще помъдрее след години, ще видиш. beer

# 27 16 септ. 2006, 10:05 ч.

Мнения: 1 023

Цитат на: Isa в пт, 15 сеп 2006, 11:26

Децата имат нужда сами да вземат решение. Като го вземате вместо тях уж за 'тяхно добро' вие само губите. Лош, добър, отговорен или безотговорен - това е бащата на детето ви и освен в случайте на проявено насилие аз не разбирам и не мога да приема да се прекъсва връзката родител-дете. Когато детето порастне достатъчно, че да решава наистина само - вече е прекалено късно и за него и за бащата.

иса, много хубаво, ама това как да се обясни на дете с "баща неизвестен" в акта за раждане?! ъм?!
4е видите ли, то си има връзка с биологи4ния родител - "баща" е титла, дума или название, която следва да се заслужи, смятам аз.
и тук не се заяждам, просто позицията за поддържане на връзка е много, ама много нестабилна. една с една няма еднаква.
хайде да приемем нещатата така - това е моята позиция и аз така постъпвам. разбирам или не - не е моя работа да казвам как трябва, защото "трябва" е разли4но за всяка една семейна единица - без зна4ение броя на 4леновете й.
* при разведени и разделени след поява на детето и време на съжителство с това дете - също е разли4но, то ако беще и еднакво - или вси4ки щяха да са разведени или вси4ки щастливо омъжени.
** не съди (условно) и не се опитвай да разбираш защо хората реагират по определен на4ин - някои въпроси нямат отговор, а живеем твърде малко на тая земя, за да си губим времето с ребуси.
Wink