Премислям всичко

Какъв е въпросът? Защо не ви се обаждат? Защото имат и друга работа, освен вас. Хората обикновено поставят себе си на първо място, останалите идват след това. Абсолютно нормално е. Ако желаете да имате контакт с тях - имайте. Ако не искате - недейте. Толкова е просто.

Повече ме гризе това,че един ден като се срещнем ще ме изкарат виновна за това,че аз не се сещам. А аз толкова съм ги търсила в последните 2-3 месеца и изобщо. Гадно ми е ,че все едно съм длъжна с нещо на някого и колкото и да се раздавам сякаш отново не е достатъчно.
Нямам конкретен въпрос,просто реших да споделя.
Доста ги премислям нещата и искам да спра да анализирам всяка ситуация- защо еди си кой се държа така,защо еди си кой направи така и т.н.,изключително натоварващо е. Но това е явно част от характера ми.

Имат си проблеми или приятелството е деградирало до познанство. Нищо не може да се направи. На питащи ме след доста време "защо не се обаждаш" отговарям с "а ти защо не се обаждаш". Най-дружески те съветвам да се фокусираш върху отношенията ти, които вървят и са двустранни. Няма смисъл да се горят мостове, може след време пак да се засечете и да си продължите приятелството, а може и не. Насила хубост не става ни в любовта, ни в приятелството.

Явно ти си била "угаждащата" и аз съм се чувствала и се чувствам често като теб. Писна ми да се чувствам използвана или неразбрана, затова и не търся компанията на никой. Тежи ми, но това е положението. Всеки си гледа живота.

В теб е вината дотолкова, доколкото на теб ти прави впечатление кой на кого първи се обажда.

Тези неща са ми познати. Имала съм и имам една приятелка и две много близки роднини, които също не ми се обаждат, или почти никога не ми се обаждат, но иначе всичко си върви нормално, виждаме се, говорим си.
По-рано съм се чудела, и даже леко съм се ядосвала защо аз трябва да се обаждам винаги. Обаче някак си го приех за нормално и вече не ми прави впечатление. По-важното ми се струва това, че си поддържаме отношенията. Може пък някой друг за мен да си мисли, че винаги той или тя първи ми се обажда.

Твоят случай е малко по-различен. Ти сякаш смяташ, че ти и други неща правиш за тях, а те за теб не. Така ли е? Само обаждането ли е, или въобще се съмняваш в приятелството им? Може пък просто да си изнервена от други неща и затова някакви дребни детайли те дразнят?

Вероятно си с по-ниско самочувствие, не свикнала да казваш "Не" на приятелките си. Точно тези не са ти никакви приятелки, просто си им удобна.  Знаят че си насреща винаги, за това и те третират по този начин. И на мен преди ми се е случвало и аз съм страдала и премисляла. Просто си добричка, а в днешно време хората много се възползват от това.
Колкото и да ти е болно, отрежи ги тези ама "елегантно". Това се състои да бъдеш заета за тях, когато те потърсят.
Започни да не допускаш толкова близко всякакви приятелки и ще видиш, че ще ти е по-добре. Намери си хоби, запиши се на курс, спорт просто за да намериш хора със сходни интереси и може да откриеш хора, които ти пасват.
Научи се дори да си добре сама в собствената си компания, за да не се поддаваш на такива използвачки.
Най-вероятно в детството упорито си възпитавана да си отстъпчива, да поставяш другите на първо място, да не отказваш и такива. Това в последствие те прави лесна плячка за използвачи.
Знам, че е трудно и болно, знам че искаш тези приятелки да не са такива и да са те оценили, но в днешно време хората са станали много егоистични и ти трябва да ги отстраняваш от време, не да се раздаваш напразно.

В това забързано ежедневие, особено при наличие и на семейство, е съвсем нормално хората да не се чуват с месеци.
Мен лично въпросът "Защо не се обаждаш?" ме влудява. Не мога, не искам, имам си по-важни въпроси на главата и не ми е до теб. Доброто приятелство не следи дупките в комуникацията, хората се наслаждават на компанията си, когато имат възможност.

Звучите млада, безгрижна и с много свободно време.
Първо мисля, че приятелствата в началото на живота ни се определят от местоживеене- събирате се съседи пред блока.После от училище-еднаква възраст, на един и същ етап в живота,а след това просто интереси.
Ако ваша приятелка има бебе и само за памперси и кашички ви говори,  а вие й говорите за кариера или планирате пътешествие или сватба, ще се отегчите взаимно и няма да имате никакво желание да се видите пак.
Помисли си на какъв етап са твоите приятелки.Имала съм чудесни взаимоотношения с колежка 30 години по-голяма от мен.В деня, в който напусна нещо се пречупи и в срещите ни по нататък някак нямахме какво да си кажем.
Не казвам разбира се, че няма вечни приятелства,  но след определена възраст те се поддържат трудно, особено ако като вас изребняваме кой е на ред на звъни.
Имам позната толкова заета с 2 деца, мъж, работа, болни родители. За последните 5 години с ръка на сърцето ви казвам, че не ми е звъннала нито веднъж,  но когато аз й пиша или звънна се радва искрено,  споделя ми и разпускаме.Никога не съм посмяла да й се обидя, че не звъни тя, защото знам колко зверски заета е с проблеми, отговорности,  живот...
Карайте го по-леко, защото понякога проблемите са само в главата ни.

Хората имат ангажименти.Особено,ако ходят на работа и имат семейство .
Не е задължително да са използвачи или да не им е приятна твоята компания.
Просто са твърде заети.
Аз например само сутрин,като изпратя детето на училище,мога да отделя време за кафе с приятелка или позната.Обаче не на всеки е удобно.С някои се виждаме по-често с други по-рядко.

Ежедневието ни е много динамично. Принципно хората си имат задължения и все по-малко свободно време. Наистина е приятно някой да ти звънне, просто да те чуе как си, но лично за мен не е проблем и да не го направят или пък аз да звънна.
Човек има не повече от 2-3 приятели, другото са добри познати или просто познати. Когато се чуя с приятелка, дори и да е минала година, си говорим все едно сме се разделили преди ден....

Това, че на авторката й се струва, че липсва ясна причина за необажданията, не означава, че такава няма. По-скоро тя не вижда причините. А защо хората се вземат толкова насериозно - ами защото животът не е само разговори по телефона и по кафета, особено днес, когато има повече тревоги за здравето, за близки, за доходи, за работа и т.н. В една една компания двама-трима човека могат да се окажат в коренно различна ситуация и да имат различни реакции - един да иска да си говорят по телефона, друг да няма време, трети в същото време да е с някакъв голям проблем и т.н.

Ами значи, нямат нужда да общуват с теб. Може да нямат време или желание. Не настоявай за контакт. Който те търси, ще те намери.

А може би са като мен - не могат да се наканят, неинициативни. Винаги и с удоволствие говоря като ми се обадят. Или ако организират среща - отивам, но аз не мога да го направя.
   И аз като теб премислям - ако звънна, дали ще им е удобно, дали няма да преча, дали тази вечер,  когато когато съм свободна, не са си организирали нещо друго ...
   И съм страшен карък - когато организирам нещо за себе си, за дни, седмици напред - то се проваля, по една или друга причина. Дъщеря ми ми се смее, че аз докарах Ковид - март билети за събитие. 2 дни след обявяване на ИП. Презаверих ги за октомври. 2 дни преди събитието го отмениха.

Не мислиш ли твърде много кой какво казал, погледнал, направил?
Не си в центъра на вселената, особено пък на тяхната.
Ако на някой му дреме за теб ще ти се обади, ако не ти се обади - чудесно, разбрала си, че не му/и дреме за теб.
Имах една позната. Тя никога не се обаждаше, все аз се обаждах.
Веднъж се видяхме, казах и, че ще и звънна тия дни да се видим. Но не звъннах. Имах страшно много работа и изключих. След около 6 месеца я срещам. Даже бях забравила, че и обещах. Питам я, как е. Тя като пет годишна пикла се нацупи и каза, че ми е сърдита, защото не съм и се обадила. При което и каза - "Абе я се осъзнай малко. Бях заета и като толкова си искала да се видим, ти също можеше да се обадиш. Защото все аз ти се обаждах досега. Айде всичко ти хубаво и много ти здраве. Гледаше малко опулено и се стресна. Опита се да се оправдае, но не пожелах да я чуя и я зарязах на пътя.
И не и звъннах повече.

Too mucho drama.
Кой на кого кога и защо се обадил/не се обадил. Ако държи на някого и на комуникацията с него и сте си ценни един за друг, въобще няма да си задаваш тези въпроси.
Не вадя везните, нито в любовта, нито в приятелствата. И ми е добре.

Щом има недомлъвки, сърдене, празни обещания и формални изрази, означава, че не са стабилни отношенията. С моите близки приятелки се разбираме с половин дума, както се казва. Никоя не държи сметка на другата, нито пък изисква нещо. Така най-добре се отсяват приятелствата.

Всеки човек е преминавал през нещо подобно по свой начин. За мен лично този период от живота ми в крайна сметка имаше една много позитивна страна -- да се пресеят хората на които държа. Да се виждаш с някого, защото искаш да го видиш, а не защото не ти се стои сам или е въпрос на зрялост според мен.

Имам точно 2 приятелки от детски години. Те са в София, аз в Испания. Не се виждаме с години, но не губим връзка. Едната наскоро ми каза "такава приятелка, като тебе не съм имала нито преди теб, нито след теб". Много ме трогна, защото и аз мисля така. Намерили сме се две ( в случая три) сродни души и мило и драго давам за тях.
Към авторката. Явно за теб е било истинско приятелство, а за тях си просто позната. Хич недей да го мислиш.

Пробвайте да се обадите на всички и да разберете защо не се обаждат.Може да имат сериозни проблеми.
Човек има малко приятели в живота си .Те са тези за които знаеш,че и две години да не си ге чувал,пак са ти приятели и можете да разчитате един на друг.
Може би сте прекалено млади и с повече свободно време.Хора ходещи на работа със семейство и деца,нямат много време за разговори.

Същата съм и аз. Да ви кажа вече спрях да търся когото и да е. Щом те не се сещат за мен значи толкова са ми и приятели, а като се сетят(Което е мнооого рядко) като отговоря "О, ти се сети" отговорът им е "Ам, той и ти не се сещаш"  така, че аз от такива "Приятелки" нямам нужда, всъщност в момента нямам нужда от нищо, единствено от почивка, психическа. Не искам нищо да ме натоварва, а в същото време всеки ме товари.Пълна ирония 🙂

Такива съм ги отрязала мнооого отдавна. Много добри приятели уж, ама не се сещат веднъж на  месец-два един телефон да ти  звъннат. Ей така , да видят дали си жив, без среща дори. Аз даже и телефона си не вдигам вече на такива, защото знам, че ако са се сетили за мен, то ще да е за някоя услуга.

И аз имам една приятелка, която само аз търся, тя никога. Понякога ми е минавало през ума, че само аз и звъня, но съм гледала да не го мисля толкова. Двете свикнахме да е така - аз я търся, тя чака да я потърся или и е все тая.
Веднъж стана на въпрос именно за това кой, кога, за какво търси и тя ми каза, че щом някой не и звъни, кани и т. н. за какво тя да го прави, защо тя да се сеща след като другия явно не се. Само дето има една подробност, че се сещам за нея да я потърся, да е питам как е, но тя с мен никога не го е направила. Тя е неотстъпчива и доста горделива.
Хората или са ангажирани с работа и забравят да потърсят приятел, или са горделиви като приятелката ми. Аз съм я приела такава и не ми пука. Вече от два месеца не сме се чували, но ако и звънна за кафе тези дни няма да има проблем.
Авторке, недей да го изживяваш и мислиш, доста хора ти писаха и сама виждаш, че не е само при теб така.

И аз съм на същата вълна, за съжаление. Отдавна съм забелязала че, ако аз не си потърся т. нар. приятелки, те няма да го направят. Ако получа обаждане от някой, то ще е за услуга, помощ, съвет, изслушване.
Приех нещата, такива каквито са, и това не ме тормози и наранява както преди. Приех, че няма да съм от типа хора, на който се обаждат с предложение "Хайде да обядваме!" или "Имам 2 билета за театър, искаш ли да дойдеш!"
Започнах да разсъждавам така: днес имам нужда да говоря за... (книги/политика/световния мир/ козметика или за каквото там ми се говори) ще се обадя на Х да пием кафе или В петък ми се ходи на клуб, значи ще се обадя на Y, защото е купонджийка. С две думи гледам моя си интерес и така живея по-добре от преди, когато се самосъжалявах.

И ти продължаваш да я търсиш....? Моля ти се....

Горделива била....ми да си седи сама тогава. Аман от принцеси.....

Оня ден ми се обади един приятел, с когото животът ни раздели. Подчерта, че ми се обажда само, за да ме чуе как съм, а не за да иска нещо. Даже подчерта - ето, нека има и такова обаждане, просто така...
Аз много му се зарадвах, естествено, но се замислих за тези обаждания...

Разбира се, че има. Аз лично се обаждам само, за да чуя някого. Не често, но понякога се присещам. Разбира се за приятели, не за познати, на които би ми се сторило неуместно да звъня без причина....

Преди 2-3 години отсеях хората ,който ме натоварват,нямам време а разни мисли ама защо аз търся,ама защо не ме търсят.Влезе ли нещо такова в глвата,започне ли да не ми дава мира,значи този човек не е моят.Имам приятелки ,с който се чуваме често и виждаме,отменяме срещи в последния момент,но няма сърдене.Има такива,с който се чуваме 1 път годишно,но винаги като говорим е все едно никога не сме прекъсвали връзка.Имам и такива,с който се търсим само при проблем последните 2-3 г.,но няма драма и от двете страни.

Мисля, че трябва да има равновесие. Днес те търся аз, утре ти мен. Много досадни приятели също не са желани. ММ така прекъсна приятелство с новоизлюпен познат. Звънеше всеки ден за глупости и стана много досаден. Накрая грубо го отряза.

Явно авторката на темата е по-млада и по-наивна... Приема много неща от междуличностните отношения твърде навътре. Какво има толкова да се мисли и да се премисля? Някои работи и житейски моменти, просто трябва да се приемат и без да се разсъждава. Не можеш да очакваш пълна взаимност в отношенията си с познати или такива, които си мислиш, че са ти приятели. Съответно не е нужно да се раздаваш и да правиш услуги или да помагаш на хора, които е по-вероятно да не го оценят. Това е нормалното състояние на нещата... Още по-малко може да се говори за вина. Може да инициираш и поддържаш контакти, няма нищо лошо в това и е нормално. Но ако няма взаимност, то какъв е смисълът да продължаваш да го правиш?
Ако заемеш някоя по-висока длъжност, изведнъж ще се окажеш с много познати и приятели, които ти звънят и те търсят по всяко време на денонощието за информация или да им свършиш нещо. И съответно как всички изчезват, ако смениш длъжността с по-ниска. Това са си съвсем нормални неща и не трябва да изненадват когото и да било.
Няколко пъти се опитвах да водя и разговори с децата си на подобни теми. Иска ми се някак си, да им спестя подобни разочарования в бъдеще. Просто лицемерието, измамата и предателството са неизменни наши спътници навсякъде и е добре да можеш да разпознаваш първите им признаци и проявления, за да не си губиш времето и да си спестиш много главоболия. Трябва да можеш да пресяваш хората и да не поддържаш погрешни впечатления на тема приятелство. Както се пееше в една песен: Така стоят нещата...

Проблемът ви е, че Вас ви изкарват някаква. Вместо да набиете един словесен тупаник и кой откъде е. Или мекият вариант - последно предупреждение, че такова отношение не търпите.
Ще ме изкара някой еди-каква си? Никога, ако аз самата не се почувствам такава.

Към авторката: Мила напълно те разбирам,личи си, че си добричка и все още вярваш в истинското приятелство, аз съм същата и винаги съм търсила близостта на хората, не просто да има с кой да изляза на кафе, а истински човек с когото ще си споделяме и ще си помагаме взаимно и ще има обич между нас.
Имах такава приятелка в детството си която много обичах и бяхме като сестри, тя беше моето второ аз, откакто си намери приятел нещата рязко се промениха и така дойде краят на нашето приятелство..много ми беше болно и страдах, но разбрах, че тя никога не е изпитвала това което аз. От тогава разбрах, че не трябва да показвам близостта си и не трябва да съм толкова добродушна с хората, защото те приемат за даденост и започват да те подценяват. Прави като мен, хората които ме търсят и ме уважават и аз правя същото, тези които ме търсят от време на време и то само за излизане, аз пак си излизам с тях и си поддържаме контакти,НО само толкова, нищо повече,където слагат границите,там ги слагам и аз! И запомни - Човек винаги намира време за важните хора в живота си, така, че си прави изводите сама

И аз съм в твоето положение, имам една приятелка, дето все аз трябва да и се обаждам.Като се видим, има много за говорене, но все от мен идва инициативата, все едно се натрапвам.Преди време престанах да го правя за около година, после случайно се засякохме в един магазин и тя каза, че много и било мъчно, не знаела какво искам и защо така се отдръпнах и не смеела да се обади, за да не и се разсърдя още повече...После обаче се изяснихме, че тя е скучна(според нея) и няма какво интересно да предложи като тема, за разлика от мен никъде не ходи, не чете, няма хобита като мен, няма дете(а аз-да), а за проблеми не е яко да се говори дълго, особено ако трябва да се решават с действие, а тя е от пасивните, дето чакат нещата да се случат от самосебе си. С една дума е заспалщина, а пък аз все искам да ръчкам и да променям света.И понеже вижда колко ни е различен подхода към всичко и как аз често се дразня, че дреме вместо да изпердаши някого, даже я е страх да се оплаче от каквото и да било, защото предполага, че ще предложа решение, противоречащо на нейната същност.За това сега рядко си говорим и избягвам да и давам съвети, само ако изрично ме попита.Когато хората ми се оплакват, аз си мисля, че търсят решение(а не само да реват), пък то не било вярно.
И така, щом толкова анализираш, сигурно и ти като мен виждаш някои неудобни истини и когато ги кажеш(дори и с намерение да помогнеш), става неловко?

И аз имам склонност да давам недотам популярни съвети.
Затова винаги започвам с предисловие: "Ти си познаваш най-добре човека/детето, но аз на твое място....", след което за компенсация пускам някакво свое оплакване, та отсрещната страна да е доволна, че и аз си имам ядове

Някои хора използват "защо не се обаждаш" като оправдание, че те не се обаждат. Имам 2-3 такива познати. След като им знам "номера" не се впрягам чак толкова. Да, става ми леко неприятно, но го приемам като "безмислен фон" каквото всъщност е.

И да, определено имат друг живот, задължения, интереси, занимания, приятели, и нямат време за мен конкретно (редовно). Понякога се уговаряме и се виждаме, но е на няколко месеца веднъж. Напоследък съм свел до минимум обажданията към тях. Ако те се сетят, да се обадят.

Прочетете следната книга: Дайър- Вашите слаби места
https://en.calameo.com/books/00154377487763ba30ede

Убедена съм, че ще намерите много неща валидни за Вас.

Наренена сте, защото търсите внимание и одобрение от другите, а не си го давате сама. (Повечето хора сме така!) Почнете оттам. След това ще Ви е все тая кой ви се е обадил и кой не Успех!