Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Премислям всичко

  • 3 299
  • 35
  •   1
Отговори
  • Мнения: 8
Добър вечер! Бих искала да се излея мислите. Накратко- премислям всичко. Без ясна причина имам приятелки ,които не се сещат за мен. Постоянно ги търся аз,а когато са имали нужда от мен съм била насреща и съм помагала винаги с всичко. Чудя се в мен ли е вината? Защо всеки се е взел толкова насериозно? Става въпрос за 1-2 приятелки. Въпреки че по принцип съм заобиколена от приятели и имам доста познати ,винаги премислям абсолютно всяка ситуация и постъпките на другите спрямо мен. Всъщност и аз спрях да ги търся,но никой не се сети отново. Знам,че се сещат,но не ми идва отвътре да ги потърся аз ,нито пък да провеждам някакви разговори. Омръзна ми винаги от мен да минава и да инициирам аз контакт ,за да е наред всичко с всеки.
Благодаря,че изчетохте историята.

Последна редакция: сб, 14 ное 2020, 22:19 от silviyyaa.d

# 1
  • Мнения: 2 377
Какъв е въпросът? Защо не ви се обаждат? Защото имат и друга работа, освен вас. Хората обикновено поставят себе си на първо място, останалите идват след това. Абсолютно нормално е. Ако желаете да имате контакт с тях - имайте. Ако не искате - недейте. Толкова е просто.

# 2
  • Мнения: 8
Какъв е въпросът? Защо не ви се обаждат? Защото имат и друга работа, освен вас. Хората обикновено поставят себе си на първо място, останалите идват след това. Абсолютно нормално е. Ако желаете да имате контакт с тях - имайте. Ако не искате - недейте. Толкова е просто.
Повече ме гризе това,че един ден като се срещнем ще ме изкарат виновна за това,че аз не се сещам. А аз толкова съм ги търсила в последните 2-3 месеца и изобщо. Гадно ми е ,че все едно съм длъжна с нещо на някого и колкото и да се раздавам сякаш отново не е достатъчно.
Нямам конкретен въпрос,просто реших да споделя.
Доста ги премислям нещата и искам да спра да анализирам всяка ситуация- защо еди си кой се държа така,защо еди си кой направи така и т.н.,изключително натоварващо е. Но това е явно част от характера ми.

# 3
  • Мнения: 1 387
Имат си проблеми или приятелството е деградирало до познанство. Нищо не може да се направи. На питащи ме след доста време "защо не се обаждаш" отговарям с "а ти защо не се обаждаш". Най-дружески те съветвам да се фокусираш върху отношенията ти, които вървят и са двустранни. Няма смисъл да се горят мостове, може след време пак да се засечете и да си продължите приятелството, а може и не. Насила хубост не става ни в любовта, ни в приятелството.

# 4
  • Мнения: 218
Явно ти си била "угаждащата" и аз съм се чувствала и се чувствам често като теб. Писна ми да се чувствам използвана или неразбрана, затова и не търся компанията на никой. Тежи ми, но това е положението. Всеки си гледа живота.

Последна редакция: сб, 14 ное 2020, 23:52 от ~Carolina~

# 5
  • Мнения: 3 053
...Чудя се в мен ли е вината? ...
В теб е вината дотолкова, доколкото на теб ти прави впечатление кой на кого първи се обажда.

Тези неща са ми познати. Имала съм и имам една приятелка и две много близки роднини, които също не ми се обаждат, или почти никога не ми се обаждат, но иначе всичко си върви нормално, виждаме се, говорим си.
По-рано съм се чудела, и даже леко съм се ядосвала защо аз трябва да се обаждам винаги. Обаче някак си го приех за нормално и вече не ми прави впечатление. По-важното ми се струва това, че си поддържаме отношенията. Може пък някой друг за мен да си мисли, че винаги той или тя първи ми се обажда.

Твоят случай е малко по-различен. Ти сякаш смяташ, че ти и други неща правиш за тях, а те за теб не. Така ли е? Само обаждането ли е, или въобще се съмняваш в приятелството им? Може пък просто да си изнервена от други неща и затова някакви дребни детайли те дразнят?

# 6
  • Мнения: 517
Вероятно си с по-ниско самочувствие, не свикнала да казваш "Не" на приятелките си. Точно тези не са ти никакви приятелки, просто си им удобна.  Знаят че си насреща винаги, за това и те третират по този начин. И на мен преди ми се е случвало и аз съм страдала и премисляла. Просто си добричка, а в днешно време хората много се възползват от това.
Колкото и да ти е болно, отрежи ги тези ама "елегантно". Това се състои да бъдеш заета за тях, когато те потърсят.
Започни да не допускаш толкова близко всякакви приятелки и ще видиш, че ще ти е по-добре. Намери си хоби, запиши се на курс, спорт просто за да намериш хора със сходни интереси и може да откриеш хора, които ти пасват.
Научи се дори да си добре сама в собствената си компания, за да не се поддаваш на такива използвачки.
Най-вероятно в детството упорито си възпитавана да си отстъпчива, да поставяш другите на първо място, да не отказваш и такива. Това в последствие те прави лесна плячка за използвачи.
Знам, че е трудно и болно, знам че искаш тези приятелки да не са такива и да са те оценили, но в днешно време хората са станали много егоистични и ти трябва да ги отстраняваш от време, не да се раздаваш напразно.

# 7
  • София
  • Мнения: 6 246
В това забързано ежедневие, особено при наличие и на семейство, е съвсем нормално хората да не се чуват с месеци.
Мен лично въпросът "Защо не се обаждаш?" ме влудява. Не мога, не искам, имам си по-важни въпроси на главата и не ми е до теб. Доброто приятелство не следи дупките в комуникацията, хората се наслаждават на компанията си, когато имат възможност.

# 8
  • Мнения: 625
Звучите млада, безгрижна и с много свободно време.
Първо мисля, че приятелствата в началото на живота ни се определят от местоживеене- събирате се съседи пред блока.После от училище-еднаква възраст, на един и същ етап в живота,а след това просто интереси.
Ако ваша приятелка има бебе и само за памперси и кашички ви говори,  а вие й говорите за кариера или планирате пътешествие или сватба, ще се отегчите взаимно и няма да имате никакво желание да се видите пак.
Помисли си на какъв етап са твоите приятелки.Имала съм чудесни взаимоотношения с колежка 30 години по-голяма от мен.В деня, в който напусна нещо се пречупи и в срещите ни по нататък някак нямахме какво да си кажем.
Не казвам разбира се, че няма вечни приятелства,  но след определена възраст те се поддържат трудно, особено ако като вас изребняваме кой е на ред на звъни.
Имам позната толкова заета с 2 деца, мъж, работа, болни родители. За последните 5 години с ръка на сърцето ви казвам, че не ми е звъннала нито веднъж,  но когато аз й пиша или звънна се радва искрено,  споделя ми и разпускаме.Никога не съм посмяла да й се обидя, че не звъни тя, защото знам колко зверски заета е с проблеми, отговорности,  живот...
Карайте го по-леко, защото понякога проблемите са само в главата ни.

# 9
  • Мнения: 8 765
Хората имат ангажименти.Особено,ако ходят на работа и имат семейство .
Не е задължително да са използвачи или да не им е приятна твоята компания.
Просто са твърде заети.
Аз например само сутрин,като изпратя детето на училище,мога да отделя време за кафе с приятелка или позната.Обаче не на всеки е удобно.С някои се виждаме по-често с други по-рядко.

# 10
  • Мнения: 17 186
Ежедневието ни е много динамично. Принципно хората си имат задължения и все по-малко свободно време. Наистина е приятно някой да ти звънне, просто да те чуе как си, но лично за мен не е проблем и да не го направят или пък аз да звънна.
Човек има не повече от 2-3 приятели, другото са добри познати или просто познати. Когато се чуя с приятелка, дори и да е минала година, си говорим все едно сме се разделили преди ден....

# 11
  • Мнения: 9 456
Това, че на авторката й се струва, че липсва ясна причина за необажданията, не означава, че такава няма. По-скоро тя не вижда причините. А защо хората се вземат толкова насериозно - ами защото животът не е само разговори по телефона и по кафета, особено днес, когато има повече тревоги за здравето, за близки, за доходи, за работа и т.н. В една една компания двама-трима човека могат да се окажат в коренно различна ситуация и да имат различни реакции - един да иска да си говорят по телефона, друг да няма време, трети в същото време да е с някакъв голям проблем и т.н.

# 12
  • Мнения: 899
Всъщност и аз спрях да ги търся,но никой не се сети отново.
Ами значи, нямат нужда да общуват с теб. Може да нямат време или желание. Не настоявай за контакт. Който те търси, ще те намери.

# 13
  • Мнения: 1 358
А може би са като мен - не могат да се наканят, неинициативни. Винаги и с удоволствие говоря като ми се обадят. Или ако организират среща - отивам, но аз не мога да го направя.
   И аз като теб премислям - ако звънна, дали ще им е удобно, дали няма да преча, дали тази вечер,  когато когато съм свободна, не са си организирали нещо друго ...
   И съм страшен карък - когато организирам нещо за себе си, за дни, седмици напред - то се проваля, по една или друга причина. Дъщеря ми ми се смее, че аз докарах Ковид - март билети за събитие. 2 дни след обявяване на ИП. Презаверих ги за октомври. 2 дни преди събитието го отмениха.ImpInnocent

# 14
  • Мнения: 19 631
Добър вечер! Бих искала да се излея мислите. Накратко- премислям всичко. Без ясна причина имам приятелки ,които не се сещат за мен. Постоянно ги търся аз,а когато са имали нужда от мен съм била насреща и съм помагала винаги с всичко. Чудя се в мен ли е вината? Защо всеки се е взел толкова насериозно? Става въпрос за 1-2 приятелки. Въпреки че по принцип съм заобиколена от приятели и имам доста познати ,винаги премислям абсолютно всяка ситуация и постъпките на другите спрямо мен. Всъщност и аз спрях да ги търся,но никой не се сети отново. Знам,че се сещат,но не ми идва отвътре да ги потърся аз ,нито пък да провеждам някакви разговори. Омръзна ми винаги от мен да минава и да инициирам аз контакт ,за да е наред всичко с всеки.
Благодаря,че изчетохте историята.

Не мислиш ли твърде много кой какво казал, погледнал, направил?
Не си в центъра на вселената, особено пък на тяхната.
Ако на някой му дреме за теб ще ти се обади, ако не ти се обади - чудесно, разбрала си, че не му/и дреме за теб.
Имах една позната. Тя никога не се обаждаше, все аз се обаждах.
Веднъж се видяхме, казах и, че ще и звънна тия дни да се видим. Но не звъннах. Имах страшно много работа и изключих. След около 6 месеца я срещам. Даже бях забравила, че и обещах. Питам я, как е. Тя като пет годишна пикла се нацупи и каза, че ми е сърдита, защото не съм и се обадила. При което и каза - "Абе я се осъзнай малко. Бях заета и като толкова си искала да се видим, ти също можеше да се обадиш. Защото все аз ти се обаждах досега. Айде всичко ти хубаво и много ти здраве. Гледаше малко опулено и се стресна. Опита се да се оправдае, но не пожелах да я чуя и я зарязах на пътя.
И не и звъннах повече.

Общи условия

Активация на акаунт