ОСМИ клас 2020/2021 - В локдаун или не - осмокласникът щастлив расте

  • 22 555
  • 746
  •   1
Отговори
# 240
  • София
  • Мнения: 9 593
Ето ме и мен - да не остана по-назад Blush
Скрит текст:

# 241
  • Мнения: 1 810
   С тия снимки ми направихте сутринта хубава. Едвам съм станала и почвам проверка на домашните.
   Аз съм кръстена от баба ми на около 10 г. и помня, че се притеснявах попът да не ме съблече гола. У нас Бъдни вечер винаги се е празнувало с постните ястия, майка прикадяваше с тамян, не раздигахме трапезата. И аз сега правя така в памет на нашите. Макар че съм пишман готвачка и купувам готови сърми. Някога не исках да се науча, сега няма кой, ама ... Помня с ужас първата Бъдни вечер у ММ( още не се бяхме оженили). Оказа се , че те не спазват обичаите и аз ядох някаква постна салата само( аз не мога да се преструвам, за да угодя някому) . Та той и досега всеки път ми вика: Аз, ако искам , ще ям пържоли. Ама яж, бре. За мен това е връзка с нашите и традиция. Искам и детето да се научи. ТОлкова малко неща пазим в душата си.
    Не съм украсявала още, те мойте др.седмица в края ще ходят на свекъра на юбилей( чак Варна, но аз не мога - в часове ще бъда, а от телефона няма как.
   Изваждам снимки - в отделни албуми - на детето, само мои, семейни, надписвам и ми е голям кеф. Мин.години ходихме за 2 нощувки с три колежки приятелки до Бергамо и Верона за деня на будителите. Чак сега извадих снимките и с нетърпение чакам събота да си ги подредя и надпиша. Освен за книгите и за албумите мястото вече не достига. Изкушавам се да кача и аз детска снимка, но чак довечера. Че от сега до 3 съм в часове. И после ще отскокна до мола за едно яке, че се чудя.
   Хубав и усмихнат петък.

# 242
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 347
Светкавица, това не е ли точно пред входа на Морската градина във Варна, а зад гърба ти трябва да е хотел Одесос.

# 243
  • софия
  • Мнения: 31 726
Като си говорим за късите коси, намерих 2 снимки от първи и от седми клас. Бях точно, както е описала сиска - все с къса коза, защото майка ми не искаше да се занимава. Прическата ми беше Иванушка глупака, може и сасон да се е водела. В трамвая ме бъркаха с момче и много се обиждах. Казах си, че ако имам момиче, никога няма да го подстригвам като момче, ако то не иска. И мрън никога не е била с къса коса. Не ми е пречело да се занимавам.

Бъдни вечер винаги сме празнували. Майка постилаше одеяло на пода и отгоре покривка (развели са се с баща ми рано и си бяхме двете). Винаги нечетен брой постни ястия, които се влачат за дояждане до Нова година. Половинът никога не го беше празнувал така, нямаше отношение към празнуването на празници, научих го. Една година, точно на Бъдни вечер, майка беше в болница, аз бях сама, 20+ години съм била, но приготвих всичко, както си го правим, дори и маса сложих. Малко тъжно беше, но не исках да предавам и прекъсвам традицията. Бъдни вечер ми е най-съкровения празник.

Светкавица, не е в София Simple Smile

Клевърмари, чудесна си с тези албуми! Толкова е хубаво да разлистиш, да разглеждаш, да си спомняш. Почти нищо не вадя на снимки, а подарихме на мрън красив албум за спомени преди години. Сега с джобния принтер тя си избира и е започнала да си разпечатва.

Последна редакция: пт, 27 ное 2020, 23:35 от zvаnchе

# 244
  • Мнения: 13 609
Входа на Морската градина, да. Доня позна!

# 245
  • Мнения: 3 491
И аз бях все с къса коса. Но ми харесваше. Чак сега съм със сравнително дълга, но често ми се иска отново да съм с момчешка подстрижка.

Последна редакция: пт, 27 ное 2020, 17:01 от Amanda.D

# 246
  • Мнения: 5 022
Хайде и аз една снимка с мама да ви покажа. Къса коса, разбира се. Но аз така си предпочитах.
Скрит текст:
Аз съм кръщавана у дома, в къщата на баба ми. И сега там си живея. Помня, че ми е казвала, че преди да влезе в църква се е оглеждала да не я види някой. Бъдни вечер сме празнували. Събирахме се при баба ми и дядо ми. Кротко и тихо. Коледа не се празнуваше. На Нова година винаги си оставах с баба и дядо, нашите все ги нямаше, явно са били някъде на купон.
Снимки за съжаление и аз не вадя. Имам малко повече на баткото, до около 5-годишна възраст, и само до 6-месечна възраст на наборката. Все се каня да почна да вадя, но...

# 247
  • о`майна лунна нощ е
  • Мнения: 5 554
Мога да ви кажа, че един от най-сърдитите ми дни, беше, когато майка ми за пореден път извика някаква приятелка да ме подстриже вкъщи и се оказах с прическа купичка. Мразех я. Имам няколко култови снимки като малка - едната - на гърнето пред къщата на село, другата - в Созопол лятото на почивка, аз с подут врат, не знам какво бях хванала, но на практика шия нямах, толкова се беше подуло всичко, снимана до един плюшен Пинко 2 метра висок. Баси почивката е било. Но не мога да ги открия. Помня ги, защото редовно съм се хилила какъв идиот съм на тях, когато сме ги вадили с нашите и баба.

# 248
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 347
Бети, майка ти е много хубава!

Аз и моята детска любов, Емо! Все заедно в градината бяхме. Други деца не помня. Заминаха за Съветския съюз и ни разделиха 🥺

# 249
  • софия
  • Мнения: 31 726
Тези обувки с цип отпред ги помня.

# 250
  • София
  • Мнения: 3 831
Аз със снимки не мога да се включа, защото всичко от детството ми е в Плевен. Дядо ми, обаче, беше направил страхотни албуми. Явно си търсеше занимавка след като се пенсионира. И аз съм планирала да отпечатам снимки, да ги рамкирам и подредя. Имаме идеално място в коридора на втория етаж. Да видим кога плана ще се превърне в действие.

# 251
  • Мнения: 5 022
Благодаря ти, Доня Дафина Черешова!
И аз помня, че имах такива пантофки с цип за детската. И аз също имах "любим" в детската. Много сладко момченце на име Емо.
Място за снимки в рамки и аз имам доста в къщата. Дано някой ден...

# 252
  • Мнения: 9 063
Утре ще ходя при майка ми и ще се включа с някоя снимка. Аз бях все с къса коса като малка, защото не исках дълга, за ужас на майка ми. Тя е искала да плете плитки, да връзва кордели, а аз, диването, съм ги махала от главата си и съм ги хвърляла на улицата. Това на около 2-3 години. Аз нямам спомен, тя ми е разказвала. Та, ината си Мрън от мен го е наследил, определено 🤣 След тези мои своеволия се е отказала от опитите си да отгледа дълга коса върху моята глава и си бях с къса докъм свдми клас. Тогава сама реших да започна да си я пускам дълга. Завърших училище с много дълга коса и след това я постригах, този път ужасена беше моята учителка по химия и заместник-директор (страхотен учител беше, но и всички малко се страхувахме от нея). Като ме видя, само дето не се разплака за косата ми. Оттогава досега се люшкам между късо и дълго. Последните години се спрях на някаква средна дължина.
Наследниците имат страшно много снимки и много клипове като малки. През 2-3 години вадя на хартия снимки. Избирам по-интересни, запомнящи се, от почивки, състезания, училище. Между 100 и 209 броя разпечатвам, по 15ст са в "снимките ви" и подреждам в албуми. Цял шкаф пълен само с албуми имам. Знам ли кога могат да се затрият електронните, хартиените и след 100 години ще стават за гледане.

# 253
  • София
  • Мнения: 3 831
Кунчев днес директно си каза, че ако има подобрение след 21.12. ще бъдат възстановени посещенията в ясли, ДГ и начален курс само. Първият срок оттече...

# 254
  • Някъде в Европа...
  • Мнения: 3 880
Сиска, да пишеш какво има на нашия "черен" петък. Аз даже не смятам да се разхождам до мола. (То пък един мол) В тази връзка - нали си ме знаеш, че въобще не харесвам ВТ за живеене, вчера пак се убедих 😃..Отдавна не се бях разхождала по центъра безцелно, е, вчера използвах прекрасния слънчев ден и се изумих колко смотани магазини имаме..реално по центъра нямаме нищо - изключая 2-3 магазина с бг марки дрехи..всичко друго китайско и тук-таме турско с безумни цени...
Еми не го харесвам никак този град.. хиляди пъти съжалявам, че се върнах, но за времето, когато избирах това беше най-правилното решение..Беше ли сега, при тези обстоятелства, никога нямаше да се преместя от Пловдив...
Днес пак съм "яхнала метлата" срещу ВТ. По единствения булевард в града пак нямаме вода. Ако изкараме цяла седмица с вода, е чудо някакво.   

Всички сме страхотни! Било е хубаво време, макар и без удобствата на съвремието ни, но по-спокойно и някак си по-задружно...
Аз още не мога да си представя как чирпанската ми баба е очаквала с нетърпение да ни събере още 4 семейства на практика с 3 деца (родителите ми, сватовете им от ВТ, лелите от двете страни) в къщата си за празниците и да стоим по една седмица..(къщата е голяма и реално всяко семейство си имаше спалня), при положение, че пералнята й бе един цилиндър, който върти дрехите, плакнеше на ръка...Да не говорим какво количество чинии е имало за миене..
Други времена бяха...Хората бяха други...

Последна редакция: пт, 27 ное 2020, 10:12 от AIR

Общи условия

Активация на акаунт