ОСМИ клас 2020/2021 - В локдаун или не - осмокласникът щастлив расте

  • 22 556
  • 746
  •   1
Отговори
# 300
  • Мнения: 7 702
Абе гледайте не така романтично на въпроса с подаръка на апартамент в БГ. Взимаш в София, продаваш го и после си купуваш къщичката в родопското село и си живееш с остатъка от парите Simple Smile

Бих живяла в: Италия, Люксембурк, определени части на Франция, Канада и Австралия. Живее ми се в къща с двор на спокойно място, но не прекалено отдалечено от града място. Както и не бих живяла баш в центъра на голям град. Преди години Ния гледаше "Късмет, Чарли" и много ми харесваше уличката и къщичката на семейството.

# 301
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 347
В момента живея на място което съм искала.
Голям град извън България - Истанбул заради Босфора и храната, или Ташкент. Като май Ташкент дори повече ми харесва, въпреки, че няма море.

# 302
  • софия
  • Мнения: 31 731
Скрит текст:
В България ли?
Никога не съм живяла другаде, освен в София и си я обичам. Малко ми е мъчно, че вече е мръсна, разхвърляна, счупена,  шумна, но това са неизбежните следи от времето. Като пътуваме из България, харесвам навсякъде, където ходим, но не мога да си представя да живея другаде.
Иначе, ако трябва да избирам, знаете - веднага ще е или Албиона (Англия или Ирландия), или Скандинавието. Може и в Гърция. Но тези ми избори не се базират на нищо рационално, просто там съм се чувствала спокойно и подредено.
Наистина ли? Скандинавието е последното място, на което бих живяла - ужасен климат, дълги нощи и скандинавците са завършени психопати /кампанията на Фрида е поредното доказателство за това, но и безполовото образование заслужава да се отбележи/.
Ако трябва да избирам извън България, Италия и Испания са моите места. Португалия също става.
Да, аз мразя много топло. Но напълно е възможно да не издържа и безкрайното сиво. Де да знам. Там много ми хареса, че е подредено и предвидимо, рационални са, което на мен ми носи спокойствие. Естествено, моите впечатления са на турист. Харесвам и скандинавско кино и книги. Леко шантави, неочаквани.

# 303
  • София
  • Мнения: 3 831
Къща в Тюленово или Синеморец Simple Smile

# 304
  • Някъде в Европа...
  • Мнения: 3 880
Доня, хеее, изпревари ме с Истанбул 😃

В България - Пловдив 😁 и Бургас.
Чужбина - Истанбул, морската част на Андалусия, Барселона, Анталия/Алания, Мексико сити, о. Родос 😁
Не искам в Париж, Германия..
За мен са топлите, южни страни...
П.С. Като се замисля местата в Европа са тези, където е имало мюсюлманско нашествие (изключая Барселона), кой знае каква съм мила в минал живот 🤣

А Скандинавието - все съм си мислела, че там хората са "чалнати", заради липсата на слънце..🤣

Последна редакция: пт, 27 ное 2020, 14:27 от AIR

# 305
  • София
  • Мнения: 7 675
Истанбул е разкошен, ама нещо държавата им напоследък...
Ако ме пратят да живея някъде в Скандинавия, имам опасения, че може и аз да се превърна в психопат. Grinning
Мерси за подреденото като няма слънце и светлина.

Абе вие гледахте ли Quo vado? По някое време положението беше италианец в Норвегия. Жестоко, жестоко просто! Joy

# 306
  • София
  • Мнения: 16 559
Гледай колко сме различни хората! Аз не мога да понасям Истанбул, ходила съм няколко пъти и вече бих отишла само ако ме принудят /най-гадната Нова година съм прекарвала там/. Мръсен, претъпкан, твърде азиатски за моя вкус. /Толкова е натъпкано в трамвая, че дори не можеш да се обърнеш, за да видиш кой те опипва. Но според мен беше октопод./ И като завие ходжата в ранни зори...
Не обичам и турската кухня. Хич.

# 307
  • Пловдив
  • Мнения: 5 234
Ако говорим за България, София си е моят град и евентуално бих могла да го заменя единствено с Бургас. Напоследък там стана хубаво и освен това има море.
Иначе май Барселона си остава най-любимото ми място, но не бих възразила и да живея в Рим.
Мечтите ми за морски къщи из разни селца са много приятни, но не мисля, че мога да карам дълго извън голям град.
Припомни ми, когато бяхме за първи път в Рим, гледахме едни деца да играят футбол на фона НА Колизеума. Изумително ни се видя! Какво ли е да си такова дете... От сегашната ми гледна точка, макар И Рим да ми е любимият град, надали бих живяла там. По-скоро в Сидни, а в Европа сме си избрали Фуншал, Мадейра. Прекрасен климат, храна, хора, евтинджос. Със сигурност богат човек няма да стане там, но щастлив-да. Еехх... Това обаче е постижимо поне, за разлика от Сидни, където за емиграция не става, но иначе живота си е страхотен.

# 308
  • София
  • Мнения: 7 675
Ама ние бяхме на архитектурна конференция в Истанбул, цял рейс бг архитекти и половинките им, водеха ни напред назад по разни хубави места, не беше съвсем в стила на обичайните екскурзии. Та може и затова да ми хареса.
По принцип когато човек е турист за седмица-две, не може да разбере истинското лице на дадено място. Това е безспорно.

# 309
  • София
  • Мнения: 16 559
То и аз не съм била на обичайна екскурзия, ходила съм по хубавите им места /въпросната Нова Година беше на покрива на 5 звезден хотел/, но не е моето, определено. Азия /а Турция си е повече Азия от Европа/ не е моят континент по принцип.

# 310
  • София
  • Мнения: 2 646
В работата ми е Сватбения албум, че го носих да показвам усмивки от старите ленти та пускам и една сватбена  отпреди 20 години и отивам да работя Simple Smile

# 311
  • Някъде в Европа...
  • Мнения: 3 880
Аз обожавам Истанбул. Това ми е най-любимия град (а съм ходила в доста от големите градове в Европа, естествено по екскурзии). Там ходя вече сама, използвам ТА само за транспорта и хотел (излиза по-изгодно отколкото сам да си го организираш) и се разхождам сама. Сестра ми се смее, че го познавам вече по-добре от София и с повече плам го разучавам.  В Истанбул обожавам точно това ориенталското, пазарите, липсата на соц.дистанция - да ти навлизат в личното пространство, харесвам езика им..Чувствам се спокойно, блажено там. Много обичам да се разхождам из азиатската част, където не е толкова туристическо и да общувам с турците (не питайте на какъв език - какъвто дойде), а мисля, че съм споделяла - ако има чувство на нирвана, го изпитах една вечер по залез слънце в Yeni cami (Йени джами - джамията, отстрани на входа на Египетски пазар). Бях влязла и седнала в двора й по време на вечерната молитва, сградата на джамията оранжева от слънцето, минаретата хвърлят сянка, имамът пее, Босфорът отстрани. Толкова спокойно и все едно душата ми излезе от тялото. Много странно чувство.
И това при положение, че съм военно чедо и съм възпитана, особено от дядо ми, в омраза към тях.
Както казах, кой знае каква съм била в минал живот 😃 и къде съм живяла.
П.С. Една от мечтите ми е да направя самостоятелно с кола обиколка на Турция по непопулярни места, да се нощува на различни места, да се яде в местни заведения, да усетиш техния живот. Не знам защо много искам да отида в Адана. Търси се шофьор, който да ми "удиса" на акълите. Настоящият не иска 🤣
мама Мони, очарователни! Млади, щастливи...Цял живот така да е!

Последна редакция: пт, 27 ное 2020, 14:55 от AIR

# 312
  • София
  • Мнения: 7 675
Мама Мони, разкошни сте! Heart Eyes

Санака, ама под "хубави" аз нямах предвид петзвездни хотели, а разни непопулярни за туристи местенца из Таксим. Някак там се усещаше истинският живот. Или други, по-скоро профсионално интересни места. Но няма значение де. Аз не твърдя, че би ми харесало да живея в Истанбул, в интерес на истината въобще не би ми хрумнало да отида да живея точно там особено при наличието на дъщеря. Grinning

# 313
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 347
Моята любима джамия е Каракьой. Съвсем до водата. Имама не го чувах след време. Обожавам мидите с ориз , и скумрията в хлебче на Босфора, разходките до Принцовите острови есента, а там само с файтон. Да се разхождам по това време, да си купя печени кестени и сок от нар.... Ходила съм по всички музеи поне веднъж. Имах късмет, да имам клиенти в Истанбул и докато живеех в София, всяка седмица по 4 дни поне прекарвах в Истанбул. Толкова мразя навалица, а там ми харесва. И аз съм възпитана като пълна родолюбка, и въпреки това бих живяла там.

# 314
  • София
  • Мнения: 3 831
От големите градове, в които съм била, Барселона и Флоренция ми харесаха най-много. Имам едно любимо селце в Холандия, както и едно малко пристанище пак там - Урк. Всички тези места са ми свързани със спомени. Но ако има място, на което се чувствам себе си - това е селото на баща ми, Шипково. Обожавам го. Всеки път, когато пътувам натам го чакам с нетърпение.

Общи условия

Активация на акаунт