Навици и привички на хората от други националности, които ни се струват странни

В Италия такива "плакати" върху чаршафи се пишат в деня на сватбата от приятелите на младоженците. По-често от мъжката страна. )) Обикновено са иронични и целят по шеговит начин да ги откажат в последния момент от грешката да сключат брак. Слагат се по пътя между дома и църквата/кметството, за да ги видят през колата.

О, много любопитни неща споделяте - такива, които няма как да се прочетат в някой пътеводител или справочник . Дори уж познатите и близки държави успяват да ме изненадат с куриозни обичаи. Изчетох ви на един дъх.  За немците и донякъде за австрийците  съм  останала  с впечатление , че са доста премерени и сдържани хора, но може би времето, прекарано в Германия, не беше достатъчно да ги опозная добре или пък много ги подцених (чак ме хваща срам, защото съм немска възпитаничка).  То затова и Ли Лу като  разказваше за моминското парти, два пъти се върнах да прочета дали наистина става въпрос за Австрия Прозвуча ми супер колоритно и се посмях добре. Явно наистина си държат на обичая хората и умеят да се забавляват.

 

Има да, в абсолютно всеки дом, където се изповядва хиндуизъм има  олтар и  неговото местоположение  обикновено се определя от специален гуру, владеещ науката за енергийния поток  т.нар "Васту шастра" , което е нещо като индийското фън шуи. Там се поставят статуите на основните божества  и специални подноси с всичко необходимо за молитвения ритуал. Тъй като за всеки ритуал се изисква олтарът да е украсен със свежи цветя или гирлянди от цветя ,  всеки ден разносвачи минават и оставят такива на портата на къщата срещу съответния месечен абонамент. По принцип фамилията може да си има  конкретно божество-закрилник на рода и  статуята на олтара да бъде само негова, както в случая с Дурга. Мата Рани  е нарицателно на Дурга (Мата- майка, Рани-кралица). Един вид "всемогъща майко". (понеже имаше чуденка защо е така). Някъде я наричат и "Деви Ма" (богиня- майка). Домашният олтар е нужен , тъй като всяка сутрин по традиция семейството се събира пред него заедно,  за да извърши своята семейна молитва. Това е онази кратка част от деня, когато фамилията се обединява и сближава най-силно. Така най-добре се приобщават и новите й членове (снахите). Тоест олтарът има и психологическа роля в живота на  индийското семейство. Денят на религиозните индийци също така не може да започне без тази молитва.  Преди молитвата не е разрешено да се закусва. Но пък сутрешният душ преди молитвата е задължителен, защото  нямат право да се явяват нечистоплътни пред боговете.  И това веднага ме подсеща какъв небивал, ама наистина небивал  хаос настава сутрин пред банята на едно (минимум) 15членно семейство например , което се "бие" за своите 5минутки под душа


П.С Обещах на една съфорумка да разкажа малко за самото празнуване на фестивалите, не съм забравила, ще го направя тези дни.

Тунис
При първата ми командировка в Тунис най-много се впечатлих от следните неща (в хронологичен ред):
- Шофьорът ми непрекъснато обясняваше, че съм попаднала в "зеления" Тунис (едва ли не рай на земята). За нагледна агитация спряхме на импровизиран пазар за плодове и зеленчуци на магистралата (стари килими с натрупани съсухрени краставици и нещо между развалено грозде и стафиди). Наоколо прашни огромни кактуси.
- На следващия ден вече ме возеха през населени места. Това което ме потресе, бяха прясно отрязани глави на животни провесени пред някои от магазините. Оказаха се месарници естествено и това им е част от маркетинга - месото е прясно!
- Този ден се случи и първият учебен ден в Тунис. Видях прегърнати малки деца момичета (явно приятелчета) едното увито от-до, другото по потник и къси панталонки. И някак стана по приемливо това място.

В Италия на сватба приятелите организират шега на младоженците, която може да бъде преди или след църквата, в ресторанта или след него.

Написаното от Барба по-горе е една от тях.

Тук, по традиция се жениш в града на булката. Ако сте съграждани - в църквата на нейния квартал.

На най-добрият приятел на съпруга ми бяха взели ключа от стаята на хотела (сватбата беше на морето) и я напълнили цялата плюс банята с пластмасови чаши с вода (в т.ч. и на леглото), долепени една до друга. И после цяла нощ младоженците отливат и махат чашки😊 - това е един от класическите номера.

На друг му донесоха казан с вода, сапун и мръсни чинии, връчиха му ръкавици и престилка насред ресторанта да ги измие.😁

Други шегички: да ти скрият в спалнята на различни места многобройни будилници, които звънят в различни часове; да ти изсипят на леглото ориз; да вържат малки звънчета на пружината под дюшека; да сложат надпис ''помощ" на подметките на младоженеца; да напълнят колата с балони до дупка; да симулират авария на колата за церемония и после от фирмата ти дават таратайка😃; да симулират падане на тортата, заместена с фалшива за целта; младоженеца да вози булката в триколка по нанагорнище; да му сложат затворническа топка със синджир в ресторанта; да му задават въпроси и при грешен отговор да го замерят с парчета торта и т.н.

Ето тук няколко снимки, има и кратко видео:

https://www.joyphotographers.com/magazine/scherzi-matrimonio/

След последния пост съм безмълвна.

Защото имат фантазия  и знаят да се забавляват ли?

Аз си представих това с тортата и ме напуши смях какви кадри ще има запечатани на видео и снимки.

Аз съм казвала някъде как на сватбата ми вуйчо плисна симпатично мастило върху роклята ми. За секунди всички затаиха дъх, майка щеше да получи удар, а той се разсмя от сърце. Всички се смяхме през сълзи( от облекчение, че мастилото не е истинско и вуйчо ми е с всичкия си) и този момент е един от най- готините спомени от цялата ми сватба.

Италианска сватба си е несбъдната мечта. Пожелавам всекиму да участва в такава!

Аха, особено ми харесва идеята цяла нощ да събирам чашки с вода от спалнята, мъжът ми да е целият покрит с торта по дрехите и вместо да си легнем, да обръщаме леглото заради разсипан ориз и скрити звънчета. Голяма радост!
Но всеки с хумора си.

Вероятно защото това са очаквали и това става винаги не ги бърка и се радват- за това са  навици и привички.
Ти чакаш друго и ако стане нещо като това за което се говори, разбирам, че няма да си доволна ни най-малко.

Със сигурност българите не знаят и не могат да се забавляват(освен ядене, пиене и още нещо), като сравнявам с други нации, особено из южна Европа.

Deni, живот и здраве, петдесетина години ще си лягате с мъжът ти. Няма лошо веднъж да не успеете заради нечие чувство за хумор, вместо заради скандали, изневери, обиди, битовизми и прочие.

Именно. Има и лишени от такъв.
В случая, това са едни от най-хубавите спомени на двойката, които споменават всеки път като се видим от 25г.насам.

Хвърлянето на тортата се  казва мишена и е по лицето:



Костюма е спасен.

Посочените примери са от по-оригиналните.
Може да те накарат да разпознаеш булката по носа или младоженеца по корема и т.н., зависи от фантазията на приятелите.

Тази Нова година я посрещнахме с наши приятели италианци на домашно парти. Донесоха разни италиански деликатеси и...леща яхния. В 00:00 какво ти шампанско, захванаха лъжиците да ядат леща, защото според техните суеверия да ядеш леща в полунощ на Нова Година е на пари

Точно това е, че не е еднакво за всички. Тези шеги се организират от приятелите и обикновено имат някаква преценка кое ще се оцени като забавно и най-вече ще бъде разбрано по линия на "вътрешноведомствен хумор". Понеже най-видимата част е тази с чаршафите по улиците (все пак и скучните ежедневни хора караме по същите улици), съм виждала и разни неразбираемо странни или дори вулгарни 😲, но явно идеята е на конкретните хора да им стане смешно и евентуално да потресат лелите и бабите, стегнати за църквата, а останалите да поцъкаме с език. Тяхна си работа. Джангър да става. )) Някой път виждам чаршафи, в които има само романтични и захаросани съобщения за вечна любов и понеже знам, че не им е това целта, мисля си, че тия хора нямат достатъчно яки приятели, с които да умеят да се взимат взаимно на подбив.