Фентъзи и фантастика - 20

  • 29 547
  • 724
  •   1
Отговори
# 345
  • Мнения: 13 003
Downshard - нова книга на Сандерсон. Едва ли щея преведат, 3.5 от Летописите е.
Аз още си тананикам в Ритъма на войната Simple Smile. Последната 1/3 съм, ама все съм уморена и заспивам като я отгърна.

# 346
  • Мнения: 6 344
Довършвам "Дълбините" на Алма Катсу, много ми харесва книгата, "Глад" все я отлагах във времето, но го отчитам като грешка, която сега ще поправя.

# 347
  • София
  • Мнения: 1 561

Аз още си тананикам в Ритъма на войната Simple Smile. Последната 1/3 съм, ама все съм уморена и заспивам като я отгърна.

Аз се добутах с триста мъки до главата с Ясна на бойното поле. Самата глава беше супер, обаче изключително много ме дразни това решение да кръстят Шута/Хойд  "Мозък".

# 348
  • Мнения: 22 280
Довършвам "Дълбините" на Алма Катсу, много ми харесва книгата, "Глад" все я отлагах във времето, но го отчитам като грешка, която сега ще поправя.

"Глад" е много добра. Има и елемент на мистерия, но не е само мистерия. Има приключенски елемент, но стилът е много добър, чете се неусетно. Книгата има нещо общо и със "Студ" макар че е трудно да се правят такива сравнения.

# 349
  • Мнения: 13 003

Аз още си тананикам в Ритъма на войната Simple Smile. Последната 1/3 съм, ама все съм уморена и заспивам като я отгърна.

Аз се добутах с триста мъки до главата с Ясна на бойното поле. Самата глава беше супер, обаче изключително много ме дразни това решение да кръстят Шута/Хойд  "Мозък".
Уф и мен ме дразни това.
Загубих си книгата и я взех електронно на английски. Съвсем се чудя кой кой е Simple Smile) , но пък е написана много добре. Последното се губи малко при превода.

# 350
  • Мнения: 42 299
Опитах се да чета тази книга - The Wrath and the Dawn https://www.goodreads.com/book/show/18798983-the-wrath-and-the-dawn
Не знам дали е издавана на български, май не. Радвам се, че не ми е попадала за ревю, тогава щях да се чувствам длъжна да я чета докрай...
Това е янг адълт версия на 1001 нощи, центрирана около Шехерезада и халифа, не толкова около приказките - има трагична любов, изкупление, летящи килимчета, проклятия и силна женска фигура... В началото е интересно, но бързо доскучава и става банална. Пълна е с обичайните съвременни шаблони. За 1001-ви път си напомням, че не трябва да чета такива книги, само си губя времето (което бих могла да прекарам, докато чета нещо хубаво).
След този опит ми се дочете оригинала на 1001 нощ ...

# 351
  • Мнения: 50 909
Аз пък на село намерих 1001 нощ миналата седмица, и се подсетих колко не ги харесвам. Прочетох например за хитрата Далила, и ми стана доста неприятно.

# 352
  • Мнения: 42 299
И аз не харесвам всички приказки, но някои ми бяха забавни навремето.

Освен това не виждам защо султанът (или халифът - все едно) трябва да има причина да избие тези жени, камо ли да се разкайва и извинява (това е в центъра на фабулата на този роман). Жестоко е, но в крайна сметка това е приказка, а например в Османската империя има много реални султани, които са избивали жените си и нищо не е произлязло от това (спомням си, че имаше един, който избил целия си харем, защото любимата му казала, че не иска той да общува с други жени - не ми се търси в Уикипедия за подробности) - просто това е да си султан (и някои са по-луди от други). Освен това, султаните традиционно избиват братята си, когато се възкачат на престола - и това е просто обичай, някоя американска феминистка може да се вдъхнови за роман и около този обичай, да му намери магическо оправдание ...
А и не ми харесва, когато главната героиня непрекъснато търчи да се бие, мрази женствени неща и се набутва в най-опасните места (без да може да се спаси), защото това показва колко е смела. За мен това е анти ролеви модел. Сигурно според авторките на подобни романи, жените, които не практикуват силови спортове, обичат грим и бижута и не налитат на бой, трябва да се срамуват от себе си...

Харесвам приказките, в които се споменават магически неща, както и създания (спомням си например птицата Рух и риба-остров...). Харесва ми и когато има много съкровища - може да звучи зле, но като започнат да споменават планини от съкровища, ми става интересно Joy

Чудя се тази книга дали е добра (или също като Гневът и Зората няма да ми хареса) - от преди няколко години е и е изчерпана навсякъде: https://ciela.bg/knigi/hudozhestvena-literatura/savremenna-proza … ada-i-edna-nosht/ Пише, че била с еротични елементи, дали авторът е прекалил...

# 353
  • Мнения: 22 280
повечето от приказките в Хиляда и една нощ ми бяха много интересени като малък. Прочетох детските приказки преди 4-5 години - пак ми бяха интересни.

Аладин, Синдбад, Зейнеб и нейната хитра майка,  историята за маслините и пр.

Разбира се, трябва да имаме специфики на арабския фолклор.

Много често при арабите, разказвачът ракзва приказка. Изведнъж даден герой - да речем гарванът - започва да дава метафори на друг герой и за за тази цел разказва друга приказка.

Става малко "Имало едно време един поп. Попът имал куче. Кучето умряло. Попът му направил паметник. И на паметника написал - имало едно време един поп....."


Т.е. в много от приказките може да се загубите ако не помните откъде сте тръгнали. Подобен "недостатък" имат и индискийте приказки.
Такава е още първата  приказка за магарето, вола и земеделеца, която е вмъкната в разговора на Шехерезада и баща й.
самото име Шехерезада не е име, а длъжност - съпруга на Шаха, т.е. царица
Иначе приказките са поучително, дори не мога да кажа, че са типично арабски, някои от тях се срещат и при други народи.

Що се отнася до Шахрияр, нека не забравяме че той открива масова изневяра на  наложниците си с брат си и съвсем естествено намразва жените - особено в едно мъжко общество, където  мисленето е друго.
В крайна сметка обаче Шехерезада успява с ум, търпение и любов да го излекува от омразата. Дори и в това се съдържа поука.

# 354
  • Мнения: 50 909
Нямам никакъв проблем с история в историята. Самите приказки са ми неприятни. Някои са поносими, тези известните. Но някои са абсолютно ужасни.
То не само тези да такива де. Нещо напоследък намразих приказките.

# 355
  • Мнения: 377
Опитах се да чета тази книга - The Wrath and the Dawn https://www.goodreads.com/book/show/18798983-the-wrath-and-the-dawn
Не знам дали е издавана на български, май не. Радвам се, че не ми е попадала за ревю, тогава щях да се чувствам длъжна да я чета докрай...
Това е янг адълт версия на 1001 нощи, центрирана около Шехерезада и халифа, не толкова около приказките - има трагична любов, изкупление, летящи килимчета, проклятия и силна женска фигура... В началото е интересно, но бързо доскучава и става банална. Пълна е с обичайните съвременни шаблони. За 1001-ви път си напомням, че не трябва да чета такива книги, само си губя времето (което бих могла да прекарам, докато чета нещо хубаво).
След този опит ми се дочете оригинала на 1001 нощ ...

Да, издaдена е и двете части: https://ciela.bg/avtori/rene-ahdie/

Препоръчвам ако ще е за арабски мотиви и заигравки с митове и легенди от Ориента трилогията "Хрониките на Девабад". Тя не е тийн, а си е фентъзи за възрастни. И наистина е много добра. Интриги, политика, джинове, героите не са черно-бели.

https://ibis.bg/grad-ot-mesing.html

Трилогия е и последната част ще излезе на български тази година.

# 356
  • Мнения: 42 299
Може да я погледна, благодаря Simple Smile

Гневът и зората според мен няма нищо арабско - само грим, както се казва. Не мисля, че авторката изобщо е прочела нещо за арабската култура, проверила е някои думи, титлите, имената, дрехи, интериорни подробности. Не мисля и че я интересува същинската арабска култура, стига книгите й да се продават. Фамилията й звучи арабски, но Уикипедия казва, че жената е с корейски произход. Според мен, е най-вече американка.

Сещам се, че съм започвала още две поредици с арабски мотиви - едната беше Дете на пустинята, другата - Въглен в пепелта, явно не са ми били много интересни, щом не съм почувствала нужда да ги дочета... Честно, в момента дори не помня за какво се разказва, освен, че в едната имаше много джинове (с различни супер сили), а в другата белязани войни...
Тази година чакаме Дюн, дали затова подсъзнателно не се насочвам към арабските мотиви...

# 357
  • Мнения: 377
Може да я погледна, благодаря Simple Smile
...
Сещам се, че съм започвала още две поредици с арабски мотиви - едната беше Дете на пустинята, другата - Въглен в пепелта, явно не са ми били много интересни, щом не съм почувствала нужда да ги дочета... Честно, в момента дори не помня за какво се разказва, освен, че в едната имаше много джинове (с различни супер сили), а в другата белязани войни...
Тази година чакаме Дюн, дали затова подсъзнателно не се насочвам към арабските мотиви...

И тези са тийн Simple Smile. Не съм ги чела, но знам, че са. Иначе авторката на "Хрониките на Девабад" е американка, която приема исляма преди години. Омъжена е за някой от тези страни. Тоест мъжът ѝ е с подобно име. Тя самата живо се интересува от персийска, арабска и прочее култури. Чете и рови стари текстове, исторически книги и т.н. Следвам я в Инстаграм Simple Smile. Много добре е направила описанията, личи си, че знае за какво пише.

Аз не бих казала, че в Дюн има някакви арабски мотиви, освен пустинята. Книгата си е западняшка колкото може да бъде Simple Smile. Като теми, идеи, герои, всичко. Едната пустиня е просто фон Simple Smile.

# 358
  • Мнения: 42 299
В Дюн много неща са имитация на арабската култура, даже някои думи са взети от арабския. Вече не я помня подробно, но имаше неща, които са едно към едно. Също и при религията.
Когато миналата година започна да излиза информация за филма, имаше загрижени граждани, които се притесняваха да не би арабската култура да се представи по отрицателен (т.е. расистки) начин. Естествено, това са т.нар. SJW и не трябва да им се обръща внимание, споменавам го просто като интересен факт.

Ето една подробна статия за Дюн и арабските теми - признавам, че само я прегледах, не съм я чела изцяло: https://baheyeldin.com/literature/arabic-and-islamic-themes-in-f … erberts-dune.html
Статията е писана от арабин - ето заключението:
Dune is the most prominent example of how Islam and Arab cultures are used in Western Sci-Fi books. As a closing note, it seems that Frank Herbert was familiar with the Middle Eastern cultures, and the religion of Islam. Most of the terminology he used is not in its proper place. This may be due to him not being thoroughly familiar with it, or due to poetic license and adaptation to suit his novel.

Дюн е ярък пример за това как се използват ислямът и арабската култура в западни научни фантастики. Изглежда Хърбърт е запознат с културите на Средния Изток и исляма. Все пак, повечето термини, които използва не са на подходящото място. Може би се дължи на неговото незнание, или просто ги е приспособил за нуждите на своята адаптация.

# 359
  • България
  • Мнения: 6 896
Когато бях малка много обичах приказки, включително и арабските, но най-любими ми бяха руските.
Пазя всички книги с приказки, но едва ли ще ги прочета отново.
За мен фентъзи книгите са приказки за деца над 18 години. Grinning
Харесвам жените воини. Такива има във фентъзи поредиците, докато в класическите детски приказки не се сещам да има поне една героиня, която да ми е харесала. Все едни почти безпомощни красавици или предрешени принцеси.

Общи условия

Активация на акаунт